Ондржей Секора
Мравките не се предават (23)

Кой спечели съревнованието?

— Ура! Ура! — разнесе се из мравуняка на единадесетия ден от съревнованието. — Днес ще узнаем кой е победил!

Как така? Нали съревнованието трябваше да свърши на четиринадесетия ден?

Това е вярно. Но щом се наложи да побързат, мравките побързаха и приключиха работата три дни по-рано. Всички чакаха около празнично украсения мравуняк, нямаше я само стражата. Тя беше застанала недалеч и бдеше да не се доближи някой от враговете.

Гледката към мравуняка беше прекрасна.

Под яркото слънце се извисяваше сграда, каквато досега не е имал никой мравуняк. Пет етажа все от камък, пет истински крепости една над друга. В най-горните етажи под лъчите на пролетното слънце ще се припичат какавидите и яйчицата. Две кули съединяват всички етажи, а от долния етаж, където ще се събира стражата, излизат коридори по всички посоки, за да могат войниците веднага да прибягнат до всяко място, нападнато от врага.

Това е истинска крепост, о която всеки неприятел ще си строши главата. Утре всичко ще бъде покрито с борови иглици, за да изглежда отвън като обикновен мравуняк.

Любопитните наблюдаваха с почуда и възхищение остроумно построената сграда. Между тях бавно преминаваше Охлюва, разхождаше се Рогача; и двамата сияеха от гордост и се хвалеха: — Ние също помагахме! Ние също работихме на строежа! Там бяха и Сечко, и скромната Червейка. Но те не продумваха нищо, а само чакаха да видят тържеството.

Най-сетне главната порта се отвори и четири бавачки излязоха, за да съобщят какво е решила майката.

— Ура! Ураа! — поздрави ги публиката.

— Мили гости и мили мравки — започна една от бавачките. — Никъде и никой досега не е построявал мравуняк толкова бързо и толкова здраво, както ние с нашето трудово съревнование.

— Урааа! Да живее трудовото съревнование! — извика публиката възторжено. — Бравооо!

— Трябва да благодарим на Работливко и на Шишко, които първи започнаха съревнованието.

— Урааа! Да живее Работливко, да живее Шишко! — викаше публиката и ръкопляскаше на двамата герои. — Бравооо!

— Вие сигурно искате да знаете кой спечели съревнованието — продължи бавачката. — Вие сами виждате какво е построила бригадата на Шишко. Но ние разгледахме и това, което е построила под земята бригадата на Работливко, и можем да кажем, че и там е приказно. Там има топли салони за зимата, прекрасни складове за храни. А да видите какви стаички има за личинките и какавидите! Те са истински непревзимаеми подземни крепости. Ами тайната…

Но бавачката не успя да довърши. Дръпнаха я назад и тихичко я сгълчаха: — Млъкни, нали знаеш, че за това не бива да се говори…

Бавачката не каза нищо повече за тайната и продължи високо: — Грях ни на душата, ако кажем, че някой е работил лошо. И двете бригади работиха великолепно, прекрасно. Кой тогава спечели? Майката на мравките ви съобщава: Победи целият мравуняк! Победихме всички! Всички работиха отлично. Най-добрите работници ще получат венци.

— Урааа! — извика публиката. — Да живеят най-добрите работници!

След това бавачките започнаха да раздават прекрасни венци. Първия венец получи Работливко, затова че измисли съревнованието, че направи това чудо в мравуняка и за всичко, което е построил под земята, както и за тайната… С една дума, за онова, което не бива да се говори…

Втория венец получи Хитрушко за остроумните си идеи. Третия венец дадоха на Шишко и на бригадата му, а четвъртия — на Небойсе — за нощните смени.

— Майката определи един венец и за нас — казаха бавачките неловко, и смутено, — защото и ние се съревновавахме. Вижте какво постигнахме! И те с гордост показаха на изненаданата публика такива дебели какавиди, през обвивката, на които се очертаваха мускулите на бъдещите мравки.

— Ехей! Какви големи мравки ще излязат от тях! Какви здравеняци ще станат! Браво на бавачките! Урааа! — викаха и ръкопляскаха всички.

За ценната помощ венци получиха и Охлюва, и Рогача, и Сечко, а също и малкото Червейче. Те много се зарадваха. И как се гордееха! Само Червейчето се обърка и цяло поруменя от стеснение. А Охлюва, без да го забележат, изяде всичките млади листенца от венеца.

Сечко нахлузи венеца на шията си и веднага отлетя — да го покаже на жена си.

— Също и нашият Ферда заслужава най-големи благодарности — каза бавачката и подаде на Ферда чудесен венец. — През всичкото време Ферда ни…

Но не успя да се доизкаже. Неочаквано долетя дивата пчела и без да кацне, от въздуха съобщи: — Фердо, старата дебела Червейка поръча веднага да отидеш при нея. Сега тя живее до пречупеното борче. Бързо тичай! Има да ти каже нещо. — И пчелата отлетя.