Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mravenci se nedají, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
mladenova_1978
Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Ондржей Секора

Заглавие: Мравките не се предават

Преводач: Емилия Карл Лещова

Година на превод: 1960

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1961

Тип: Приказки

Националност: чешка

Печатница: Държавен полиграфичен комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 20. III. 1961 г.

Редактор: Мария Радева

Редактор на издателството: Милка Молерова

Художествен редактор: Мария Недкова

Технически редактор: Димитър Дилов

Художник на илюстрациите: Ондржей Секора

Коректор: Недялка Труфева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15178

История

  1. — Добавяне

Какво видя Ферда

Да, Ферда видя мравуняка на робовладелците. Той бе разположен под огромен, грозен бодил. Това бе странна постройка. На едната страна блестяха приказни замъци от мрамор и лъскави камъчета; на другата страна — мизерни купчини смет с порутени входове.

— Ясно! — пошепна Ферда. — Веднага се вижда къде живеят господарите и къде се свиват горките роби. Трябва да отида още по-близо.

За да не го забележат, той откъсна едно малко клонче и като го държеше над себе си, запълзя по корем към мравуняка.

Ферда видя първия Робовладелец! Той седеше близо до мравуняка в прекрасно кресло с меки възглавници и крещеше на роба с раницата: — Какво става с яденето? Хей, ти там! Да ти помогна ли с бастуна?!

Запъхтеният роб скочи към него, започна бързо да вади от раницата яденето и да го слага в устата на гладния Робовладелец.

— Как не се пукне тоя лакомец! — изръмжа с отвращение Ферда и се обърна на друга страна. Но и там не видя нищо по-добро.

Горе, пред мраморния вход, един Робовладелец биеше роба си с тояга. Робовладелеца изхвърли от раницата всичкото ядене и го стъпка с крака. Вероятно яденето не му хареса и той изпрати роба да донесе друго.

— Я гледай какви господари! — изпъшка Ферда. — Стомасите им са твърде изтънчени. То се знае, лесно се избира, когато друг набавя яденето!

Ами този там и онзи там… Навсякъде се виждаха зинали уста на всемогъщи робовладелци и навсякъде унижени роби ги тъпчеха с донесеното ядене.

Ферда така се разтрепера от възмущение, че клончето над него затрептя, сякаш го люшкаше вятър. Той се мъчеше с всички сили да не се издаде.

Внезапно се разнесе глас: — Дайте път, дайте път! — От парадната порта на мравуняка излезе стражата на робовладелците — грозни мравоци със страшни зъби. След стражата вървяха угрижени робини бавачки, които носеха какавидите на робовладелците. Какавидите бяха увити в меки пухени юрганчета, украсени с дантелки и панделчици. Бавачките стъпваха на пръсти, за да не нарушат съня на господарските какавиди.

24_gospodari.jpg

След като беше нахранена от робите, стражата продължи с наконтените какавиди.

— Много ми се иска да видя — каза Ферда — как изглежда мравунякът вътре.