Оноре дьо Балзак
Евина дъщеря ^[0] (9)

Девета глава
Тържеството на съпруга

Феликс дьо Вандьонес незабавно взе четиридесет хиляди франка от Националната банка и се втурна към госпожа Дьо Нюсенжан. Намери я, благодари й за доверието, оказано на жена му, и й върна парите. Графът обясни тайнствения заем с разточителната благотворителност на жена си, на която бе пожелал да постави граници.

— Нищо не ми обяснявайте, господине, щом госпожа Дьо Вандьонес ви е признала всичко — каза баронеса Дьо Нюсенжан.

„Тя знае“ — помисли си Вандьонес.

Баронесата му върна гаранционното писмо и нареди да донесат четирите полици. През това време Вандьонес я гледаше проницателно като политик, което едва ли не я обезпокои, и той сметна момента удобен за сделка.

— Живеем в епоха, когато нищо не е сигурно. Тронове се появяват и изчезват във Франция с ужасяваща бързина. Петнайсет години са достатъчни, за да се ликвидира една велика империя, една монархия, а и една революция. Никой не би посмял да предрича бъдещето. Знаете колко съм привързан към каузата на легитимистите. Тези мои думи не биха изненадали никого. Представете си един рязък обрат: няма ли да бъдете щастлива, ако имате приятел в партията, която ще възтържествува?

— Естествено — отвърна усмихнато тя.

— Искате ли да имате в мое лице, без никой да подозира, един задължен вам човек, който би могъл да запази на господин Дьо Нюсенжан перството, към което се стреми.

— Какво искате от мен? — възкликна тя.

— Малко нещо. Всичко, което знаете за Натан.

Баронесата му повтори сутрешния си разговор с Растиняк и каза на бившия пер на Франция, като му върна четирите полици, взети от касиера:

— Не забравяйте обещанието си.

Вандьонес не само не забрави примамливото си обещание, а го разкраси още повече пред барон Дьо Растиняк, за да получи от него някои други сведения.

Като излезе от дома им, продиктува на един професионален писар следното писмо до Флорин:

„Ако госпожица Флорин иска да узнае коя е първата роля, която ще играе, умолявам я да дойде на предстоящия бал в Операта, придружена от господин Натан.“

Щом пусна писмото в пощата, той отиде при своя комисионер, много ловък и проницателен, макар и честен младеж, и го замоли да се представи за приятел на Шмуке, комуто музикантът е разказал за посещението на госпожа Дьо Вандьонес, обезпокоен със закъснение от значението на думите „задължавам се да изплатя сумата от десет хиляди франка“, които бе написал четири пъти. Този приятел ще поиска от Натан обратна разписка за четиридесет хиляди франка. Това беше малко смела игра. Натан можеше да знае как е бил уреден въпросът; но необходимо беше да рискува малко, за да спечели много. В смущението си твърде вероятно бе Мари да е забравила да поиска от своя Раул разписка за Шмуке.

Комисионерът веднага отиде в редакцията и в пет часа се завърна победоносно при графа с обратна разписка за четиридесет хиляди франка: още при първите думи, разменени с Натан, той успял да му внуши, че е изпратен от графинята.

Този успешен ход задължаваше Феликс да попречи на жена си да види Раул преди бала в Операта, където смяташе да я заведе, за да й даде възможност сама да разбере естеството на отношенията на Натан и Флорин, Познаваше ревнивата гордост на графинята и държеше да я накара сама да се откаже от любовта си, за да не се черви пред него, и да й покаже навреме писмата й до Натан, които възнамеряваше да откупи от Флорин.

Мъдрият и бързо замислен план, отчасти изпълнен, се провали от една игра на случая, който изменя всичко тук долу на земята. След вечеря Феликс наведе разговора за бала в Операта и подхвърли, че Мари никога не е ходила там. Предложи й това развлечение за другия ден.

— Ще ви дам възможност да поставите натясно някого — каза той.

— Ще ми доставите голямо удоволствие.

— За да си я бива шегата, жената трябва да си избере подходяща жертва, някоя знаменитост, остроумен човек и да го направи на пух и прах. Искаш ли да ти предоставя Натан? Чрез един познат на Флорин мога да науча тайни, които ще го подлудят.

— Флорин ли? — отвърна графинята. — Актрисата? Чула бе това име от Кийе, прислужника в редакцията: то блесна като светкавица в съзнанието й.

— Ами да, любовницата му — отвърна графът. — Какво чудно има?

— Мислех, че господин Натан е премного зает и не му е до любовници. Нима писателите имат време да обичат?

— Не казвам, че обичат, скъпа, но са принудени да живеят някъде, както всички останали, и когато нямат дом, когато са преследвани от съдебните пристави, живеят при любовниците си. Може да ви се стори леконравно, но е безкрайно по-приятно, отколкото „да живеят“ в затвора.

Огънят не беше толкова червен, колкото страните на графинята.

— Харесвате ли го за жертва? Ще го ужасите — продължи графът, без да обръща внимание на смущението на жена си. — Ще ви дам възможност да му докажете, че е изигран като хлапак от зет ви Дю Тийе. Този мизерник иска да го тикне в затвора, за да не постави кандидатурата си в избирателната колегия на Нюсенжан. Зная от приятел на Флорин сумата, получена от продажбата на покъщнината й, която му е дала, за да основе вестника си. Зная и какво му е изпратила от припечеленото по време на турнето й тази година в провинцията и в Белгия, пари, които в крайна сметка отиват в джоба на Дю Тийе, Нюсенжан и Масол. Тези тримата предварително са продали вестника на правителството, толкова са сигурни, че ще изместят тази умна глава.

— Господин Натан не е способен да приеме парите на една актриса.

— Вие съвсем не познавате тези хора, скъпа. Той няма да отрече този факт.

— Сигурно ще отида на бала — каза графинята.

— Ще се позабавлявате — поде Вандьонес. — С подобни оръжия сериозно ще нараните честолюбието на Натан и ще му окажете услуга. Ще го видите да беснее, да се усмирява, да скача под бодливите ви епиграми! Шегувайки се, ще осведомите един умен човек за грозящата го опасност и ще имате удоволствието да видите конете на златната среда^[1], нашибани в собствената им конюшня… Ти не ме слушаш, мило дете.

— Напротив, слушам ви много внимателно — отвърна тя. — По-късно ще ви кажа защо държа да зная със сигурност всичко това.

— Да знаеш със сигурност? — поде Вандьонес. — Не си сваляй маската. Ще вечеряш с Натан и Флорин. Много забавно ще бъде при твоето обществено положение да поставиш натясно една актриса, след като си принудила ума на един прочут мъж да препуска около толкова важни тайни. Ще ги впримчиш и двамата с един хитър ход. Ще тръгна по следите на изневерите на Натан. Ако науча подробности около някое ново приключение, ще наблюдаваш гнева на куртизанка. Великолепно зрелище! Гневът на Флорин ще се пени като алпийски поток: тя обожава Натан, той е всичко за нея. Тя държи на него като на зеницата на очите си, както лъвицата — на малките си. Спомням си, че в младежките си години видях една прочута актриса, превърнала се в готвачка, когато искаше обратно писмата си от един мой приятел. Никога друг път не съм виждал подобна гледка: спокойната й ярост, безочливото й величие, дивашкото държане… Лошо ли ти е, Мари?

— Не, огънят е много силен.

Тя се отпусна на едно кресло. Внезапно, водена от една от онези странни реакции, породена от раздиращите мъки на ревността, се изправи на треперещите си крака, скръсти ръце и бавно се приближи до мъжа си.

— Какво знаеш? — попита го тя. — Не си способен да ме измъчваш, би ме погубил, без да ме караш да страдам, ако съм виновна.

— Какво трябва да зная, Мари?

— А Натан?

— Въобразяваш си, че го обичаш, но обичаш призрак, изтъкан от фрази.

— Значи, знаеш?

— Всичко.

Тази дума се стовари върху главата на Мари като боздуган.

— Ако искаш, няма да зная никога нищо — поде той. — Ти си в бездна, мое дете, трябва да те измъкна от нея. Погрижил съм се вече за това. Виж.

Той извади от джоба си гаранционното писмо и четирите полици на Шмуке, които графинята мигом позна, и ги хвърли в огъня.

— Какво би станало с теб, клета Мари, след три месеца? Съдебните пристави биха те влачили по съдилищата. Не свеждай глава, не се унижавай: станала си жертва на най-красиви чувства, кокетирала си с поезията, а не с един мъж. Всички жени до една, чуваш ли, Мари, щяха да се изкушат на твое място. Не бихме ли били безумни ние, мъжете, вършили хиляди глупости в продължение на двадесет години, да искаме вие да не бъдете неблагоразумни нито веднъж през целия си живот? Пазил ме Бог да тържествувам над теб или да те принизя със състрадание, което ти отхвърли така енергично онзи ден. Може би нещастникът е бил искрен, когато ти е пишел, искрен, когато се е самоубивал, искрен, когато се е връщал същата вечер при Флорин. Ние струваме по-малко от вас. Не говоря за себе си в този миг, а за теб. Лично аз съм снизходителен, но обществото не е. То отбягва жена, предизвикала скандал, не допуска никой да се радва на пълно щастие и в същото време на всеобща почит. Не бих могъл да кажа дали това е правилно. Светът е жесток, това е всичко. Може би хората са по-завистливи сбрани накуп, отколкото всеки поотделно. Седнал в партера, крадецът ръкопляска на тържеството на невинността, а ще й вземе на излизане скъпоценностите. Обществото не лекува злините, които поражда. Награждава с почести ловките лъжи и не отрежда никаква награда за безмълвната преданост. Зная и виждам всичко това, но ако не мога да променя света, то поне в моя власт е да те защитя срещу самата теб. В случая става въпрос за мъж, който ще ти донесе само нещастие, а не за свята, свещена любов, която ни повелява понякога себеотрицание и носи оправдание. Може би сбърках, че не разнообразих щастието ти, че не противопоставих на спокойните радости кипящи наслади, пътешествия, развлечения. Мога впрочем да си обясня какво те е тласнало към един известен мъж със завистта, която си събудила у някои жени. Лейди Дъдли, госпожа Д’Еспар, госпожа Дьо Манервил и снаха ми Емили имат пръст във всичко това. Тези жени, от които те бях предупредил да се пазиш, са разпалили любопитството ти по-скоро за да огорчат мен, отколкото да те изложат на буря, която, надявам се, се е разразила над теб, без да те досегне.

Като слушаше пропитите с доброта думи, графинята бе в плен на хиляди противоречиви чувства. Но над целия този ураган властвуваше безграничното й възхищение от Феликс. Гордите и благородни души бързо откликват на деликатното отношение към тях. Тактичността е за чувствата това, което е грациозността за тялото. Мари оцени благородната готовност на Феликс да падне в краката на прегрешилата жена, за да не види срама й. Избяга като обезумяла, но се върна, защото си помисли, че с това може да разстрои мъжа си.

— Почакайте — каза му тя и изчезна.

Феликс много умно й бе измислил извинение и почти веднага бе възнаграден за находчивостта си: жена му се върна с всички писма на Натан в ръка и му ги даде.

— Съдете ме — каза тя, като падна на колене.

— В състояние ли е да съди правилно човек, когато обича? — отвърна той, като пое писмата и ги хвърли в огъня, защото по-късно жена му можеше да не му прости, че ги е чел. С глава върху коленете на графа, Мари се заля в сълзи.

— Къде са твоите, мое дете? — попита я той, като повдигна главата й.

При този въпрос графинята престана да усеща парещата червенина на бузите си, студени тръпки я пронизаха.

— За да не подозираш съпруга си, че клевети мъжа, когото си сметнала за достоен да те обича, ще накарам Флорин сама да върне писмата ти.

— О, защо не ги върне той по Моя молба?

— Ами ако откаже?

Графинята наведе глава.

— Отвращавам се от обществото и не искам да го виждам вече. Ще живея сама край теб, ако ми простиш.

— Пак би могла да се отегчиш. А и какво би казало светското общество, ако внезапно го напуснеш? През пролетта ще заминем, ще отидем в Италия, ще обиколим Европа, докато все още имаш само едно дете. Но утре трябва да отидем на бала в Операта, защото не можем иначе да получим писмата, без да се изложим. А и като ти ги донесе, Флорин ще докаже властта си, нали?

— И аз ще видя това? — възкликна графинята ужасена.

— Вдругиден сутринта.

На следващия ден към полунощ Натан се разхождаше във фоайето на Операта под ръка с една маска, с доста съпружески вид. След малко ги спряха две маскирани жени.

— Бедни глупчо, ти се погубваш, Мари е тук и те вижда — пошепна дегизираният като жена Вандьонес на Натан.

— Ако пожелаеш, ще чуеш тайни, които Натан е скрил от теб, и ще узнаеш на какви опасности е изложена любовта ти към него — каза разтреперана графинята на Флорин.

Натан рязко пусна ръката на Флорин и тръгна след графа, който се скри в тълпата. Флорин последва графинята до една пейка, където вече седеше Вандьонес, върнал се, за да бъде в помощ на жена си.

— Обясни ми, мила — каза Флорин, — и не мисли, че ще чакам дълго. Никой на света няма да ми отнеме Раул, да знаеш: държа го с навика, а той струва поне колкото любовта.

— Най-напред ти ли си Флорин? — попита я Феликс, без вече да преправя гласа си.

— Що за въпрос! Ако не знаеш, как искаш да ти вярвам, шегобиецо?

— Попитай Натан, който сега търси любимата, за която ти споменах, къде е прекарал нощта преди три дни! Отровил се е, миличка, без да знаеш, понеже не е могъл да намери пари. Ето колко си в течение на работите на мъжа, когото твърдиш, че обичаш. Оставяш го без пукната пара и той се самоубива. Или по-скоро не се самоубива, не успява. Безуспешният опит за самоубийство е толкова смешен, както и дуел без нито една драскотина.

— Лъжеш! — каза Флорин. — Той обядва при мен онзи ден, само че след залез-слънце. Горкото момче е преследвано, скрило се е, това е всичко.

— Иди тогава да попиташ в хотел „Май“ дали там не е бил заведен умиращ от една красива жена, с която има връзка от една година. Писмата на съперницата ти са скрити под носа ти в собствения ти дом. Ако искаш да дадеш добър урок на Натан, и тримата ще отидем у вас. Там ще ти обясня с веществените доказателства в ръка, че можеш да му попречиш да отиде не след дълго в „Клиши“, ако проявиш разум.

— На другиго ги разправяй тия, приятелче. Сигурна съм, че Натан не може да бъде влюбен в никоя друга.

— Би желала да ме убедиш, че е удвоил вниманието си към теб от известно време, но именно това доказва, че е много влюбен.

— В някоя светска жена? Той?… — възкликна Флорин. — Не се тревожа от толкова малко.

— Е, добре, искаш ли сам той да ти каже, че тази вечер няма да те изпрати?

— Ако го накараш да ми каже това — поде Флорин, — ще те заведа у дома и ще потърсим писмата, в които ще повярвам, когато ги видя с очите си: да не би да ги пише, когато спя?

— Почакай и гледай! — каза Феликс, като улови под ръка жена си и застана на две крачки от Флорин.

Скоро Натан, който сновеше из фоайето, търсейки навред заговорилата го маска, както куче господаря си, се върна на мястото, където бе получил поверителното съобщение. Като прочете на лицето му явна загриженост, Флорин се изправи като крайпътен камък пред писателя и му каза властно:

— Не искам да се отделяш от мен, имам си причини.

— Аз съм, Мари!… — прошепна тогава графинята на ухото на Раул, както я посъветва мъжът й. — Коя е тази жена? Оставете я веднага, излезте и ме чакайте долу на стълбите.

Ужасно раздвоен, Раул грубо отблъсна ръката на изненаданата Флорин и макар да го държеше здраво, тя бе принудена да го пусне. Натан веднага се изгуби в тълпата.

— Какво ти казвах? — извика Феликс в ухото на смаяната Флорин и я хвана под ръка.

— Хайде — каза тя, — който и да си, ела. Имаш ли кола?

Вместо отговор Вандьонес отведе бързо Флорин и изтича да вземе жена си на уговореното място под перистила. След няколко минути трите маски пътуваха в колата на Вандьонес. Когато пристигнаха в дома на актрисата, тя свали маската си. Госпожа Дьо Вандьонес неволно трепна от изненада при вида на Флорин, задушаваща се от ярост, великолепна в гнева и ревността си.

— Има някаква чанта, чийто ключ никога не ти е бил поверяван. Писмата трябва да са в нея.

— Този път събуди любопитството ми, знаеш нещо, което от няколко дни ме тревожи — каза Флорин и се втурна в кабинета да вземе чантата.

Вандьонес забеляза, че жена му пребледнява под маската си. Спалнята на Флорин разкриваше повече близостта между актрисата и Натан, отколкото една платонична възлюбена би желала да знае. Женското око умее да вижда истината в миг и графинята откри в безразборно размесените вещи доказателство за думите на Вандьонес. Флорин се върна с чантата.

— Как да я отворя?

Изпрати да вземат големия кухненски нож и когато камериерката й го донесе, Флорин го размаха с подигравателно изражение:

— С това колят пилетата^[2].

Тази дума, от която графинята изтръпна, й показа по-добре, отколкото мъжа й предната вечер, в каква дълбока пропаст едва ли не падна.

— Колко съм глупава! — възкликна Флорин. — По-добре с бръснача му.

Взе бръснача, с който малко преди това Натан се бе обръснал, и разсече гънките на кожата, между които се подадоха писмата на Мари. Флорин грабна наслуки едно.

— Да, наистина е от порядъчна жена! Като че ли няма нито една правописна грешка.

Вандьонес взе писмата и ги даде на жена си, която провери върху масата дали не липсва някое.

— Би ли ги отстъпила срещу това? — попита Вандьонес, като подаде на Флорин разписката за четиридесет хиляди франка.

— Има ли ум да подписва подобни книжа?… Разписка за пари — добави тя, като я прочете. — А-а, ще ти дам на тебе аз едни графини! А аз да се трепя телом и духом в провинцията да му събирам пари, да се бъхтя като търговски пътник, за да го спася! Ето какви са мъжете! Когато една жена се обрича на пъклени мъки заради тях, те я тъпчат с крака! Скъпо ще ми го плати!

Госпожа Дьо Вандьонес избяга с писмата.

— Ей, къде така, хубава маско? Остави ми поне едно, за да го разоблича!

— Това не е вече възможно — каза Вандьонес.

— Защо?

— Тази маска е бившата ти съперница.

— Я виж ти! Да ми бе казала поне едно мерси! — възкликна Флорин.

— Ами четиридесетте хиляди франка? — отвърна Вандьонес и се сбогува с нея.

Извънредно рядко се случва млади хора, стигнали до самоубийство, да подновят опита си, след като са изтърпели ужаса от него. Ако самоубийството не лекува от живота, то лекува от доброволната смърт. Затова Раул нямаше вече желание да се убива, когато изпадна в още по-страшно положение от онова, от което искаше да избяга, намирайки разписката си за Шмуке в ръцете на Флорин, която явно я бе получила от граф Дьо Вандьонес. Опита се да види отново графинята, за да й обясни естеството на своята любов, която блестеше в сърцето му по-силно от всякога. Но първия път, когато видя Раул в светското общество, графинята го стрелна с презрителен поглед, издълбаващ непроходима пропаст между една жена и един мъж. Въпреки самочувствието си Натан нито веднъж не се осмели до края на зимата да заговори или да доближи графинята.

Ала той изля сърцето си пред Блонде: опита се да му говори за Лаура и Беатриче по повод госпожа Дьо Вандьонес. Направи парафраза на следния пасаж, излязъл изпод перото на един от най-забележителните поети на нашето време: „Идеал, синьо цвете със златна сърцевина, чиито тънки корени, хиляди пъти по-нежни от копринените плитки на феите, се впиват в душата ми, за да смучат най-чистата й същност. Сладко и горчиво цвете! Не можем да те изтръгнем, без сърцето ни да кърви, без алени капки да се стичат от скършеното ти стебло. Ах, прокълнато цвете, как поникна в душата ми!“^[3]

— Вдетиняваш се, драги — каза му Блонде, — съгласен съм, че имаше едно хубаво цвете, но то далеч не беше идеално, и вместо да пееш като слепец пред празна чаша, би трябвало да се погрижиш да си измиеш ръцете, за да се помириш с властта и да си подредиш живота. Премного си талантлив, за да бъдеш политик, изиграха те хора, които не струват колкото теб. Погрижи се да те играят, но на сцената.

— Мари не би могла да ми попречи да я обичам — заяви Натан. — Ще я превърна в своя Беатриче.

— Беатриче, драги, е била дванадесетгодишно момиченце и никога след това Данте не я е виждал. Щеше ли иначе да бъде Беатриче? За да превърнем една жена в божество, не трябва да я виждаме днес с наметалце, утре — с деколтирана рокля, другиден — на булеварда, където купува играчки за най-малкото си дете. Когато човек има Флорин, която е едновременно херцогиня от водевил, буржоазка от драма, негърка, маркиза, полковник, швейцарска селянка, девица на слънцето в Перу (единственият й начин да бъде девица), чудя се как може да се занимава със светски жени.

Дю Тийе на езика на борсата „екзекутира“ Натан, който по липса на пари изостави дела си във вестника. Прочутият журналист получи само пет гласа в колегията, където банкерът бе избран.

Когато след дълго и щастливо пътешествие в Италия графиня Дьо Вандьонес се върна в Париж следващата зима, Натан бе оправдал всички предвиждания на Феликс: вслушал се в съветите на Блонде, той преговаряше с властта. Колкото до личните работи на писателя, те бяха така объркани, че един ден на Шанз-Елизе графиня Мари видя бившия си обожател пеш, в най-жалък вид, хванал под ръка Флорин. Безразличният мъж изглежда порядъчно грозен в очите на всяка жена, но когато е престанала да го обича, той й се струва отблъскващ, особено ако прилича на Натан. Госпожа Дьо Вандьонес се засрами при мисълта, че е проявявала интерес към Раул. Ако не бе излекувана от всякаква извънбрачна страст, контрастът между графа и този мъж, вече не толкова достоен за благосклонността на обществото, би бил достатъчен, за да я накара да предпочете съпруга си и пред ангел.

Днес нашият тщеславец, притежаващ толкова много мастило и толкова малко воля, капитулира и се настани на синекурна длъжност като посредствен човек. След като бе подкрепил всички бунтарски опити, сега живее тихо и мирно на завет в един правителствен вестник. Кръстът на Почетния легион, прицел на толкова негови остроти, краси бутониерата му. „Мирът на всяка цена“, на чий го гръб бе просъществувал революционният му вестник, сега е обект на хвалебствените му статии. Наследствената титла пер, така атакувана в сенсимоновските му тиради, днес е бранена в името на разума. Причината и обяснението на това аналогично поведение се крият в преминаването на друг фронт на няколко души, които по време на последните политически промени у нас постъпиха като Раул.