Тара Хайланд
Дъщери на греха (24)

Двадесет и трета глава

— Коя си ти? Какво търсиш в къщата ми?

Очите на Тереза бяха ококорени и изплашени; в ръката си държеше ръжен. Кара го погледна с безпокойство. Напоследък състоянието на баба й се влошаваше и отчаянието й я правеше избухлива.

Кара се усмихна нежно, за да покаже, че е добронамерена.

— Аз съм приятелка на дъщеря ти… на Франи. — Тя бързо разбра, че не е възможно да вразуми баба си, щом тя изпаднеше в подобно състояние. Отначало Кара се бе опитала търпеливо да обяснява на баба си коя е и каква е роднинската им връзка. Но когато Тереза получеше някоя от тези кризи, за нея бе невъзможно да прояви здрав разум.

Тереза погледна с подозрение момичето пред себе си.

— Не ти вярвам. Ако си приятелка на Франи, тогава къде е тя? — Кара нямаше представа как да отговори. Приемайки мълчанието й като признание за вината й, бабата изсумтя: — Опитваш се да ме ограбиш, нали? Е, не можеш да се измъкнеш. — Като замахна заплашително с ръжена, тя го насочи към внучка си. За щастие Кара следеше импровизираното оръжие, докато говореха, затова успя навреме да се отдръпне и ръженът само я одраска.

Тя не е виновна — напомни си Кара. — Не го прави по свое желание. Тя протегна ръце, за да й вземе ръжена.

— Моля те, бабо. Дай ми го и ще ти направя един хубав чай.

Тереза я изгледа продължително и изведнъж нещо се промени. Тя сведе очи към ръжена, който държеше.

— Защо съм взела това нещо? — рече, озадачена. После го пусна на земята.

Кара си отдъхна. Катастрофата бе предотвратена — поне засега.