Светослава Славова
Мразя клишетата (46)

Тя е сурова по природа…

Тя е сурова по природа и само наум те

нарича " любими" — любовта й към, теб е

                вече опитомена.

Така и ти вече не намираш в нея онази

неповторимост; онова страстно

        стакато движение

на фламенко, което те увличаше

                                хипнотизираше

— като блясък от светкавица —

 

Сега светкавицата е синкавото пламъче

на оксижена и вече не се вълнуваш, когато

                        навън

вятър превива дърветата, а градушката

                        тропа

с изкуствени нокти по ламарини и не-

                        ламарини.

                Сега вече всичко е друго

                        спокойно

                                уютно

и тъкмо се унесеш в сладка дрямка,

когато гневът й раздира завесата на

                тишината

        и ти виждаш същата

                онази

        неповторимост

        тънки линии

                изящност

 

но в гневен вариант

 

Така тишината се превръща в затишие,

        мълчанието й — в заплаха,

        мълчанието ти — в слабост

 

        И ти би се запитал

        „Боже, къде сгреших?“

        но не го правиш,

        защото си протестантин.