Светослава Славова
Мразя клишетата (40)

Раздяла

„Та какво да ти кажа“ — казваш и

        пресушаваш чашата —

        малък алкохолен змей.

        „Значи има.“

„Не, няма. Като изключим леката хрема

        от погледа ти и…“

        „Все едно, че…“

„Да, отгатна“ — палиш цигара с

        излъскани жестове.

И аха да река, щом си рекъл, но ме убожда

лукавата карфичка на погледа ти.

                Не,

        не ще го бъде, няма —

и без да мисля дали бойлерът е изключен,

извиквам на помощ гнева, моят приятел.

Гледам как искрящите думи се забиват в

                черепа ти.

Не те боли — не очаквам — не показваш.