Светослава Славова
Мразя клишетата (37)

Моята калиграфска четворка…

Моята калиграфска четворка и гневният

        отпор на устните ти.

Сто и четирдесет дни с теб.

Помня всяка котка на покрива; срещите

        им, как се изгубваха

        Зад първия комин.

Наместо дим — протяжна песен. Една

безименна, под небосфора любов.

Не ме прекъсвай. Тази дума е моя.

        Какво, че българският

        те познава по-добре от мен.

— Нима си пресмятала щастието.

— Не мислех, че си като тях. — Главата ми

                сочи покрива.

        — Не ти отива тонът.

„Много се обичаме даже“ — да кажа — но

                гневът ме стисва

                                за гърлото.

        Угасяш дима и си тръгваш.

Две учудени котки ме гледат.