Светослава Славова
Мразя клишетата (42)

Нещо от парфюма ти…

Нещо от парфюма ти, от извивката

на очите ти и конуса на полата ти

остава в мен и се олюлява, ненамерило

                потвърждение

в моите форми и средства на

                придвижване

                        Уморен, без дъх

                        Задължен, без желание

Аз съществувам, вперил мисъл в образа ти

                        Обичам ли те

                Липсвала ли си ми досега

и защо сълзите заливат неудържимо

                пясъчните брегове

        Един скъсан сак и умора

        в пет часа следобед —

        нима после идваш ти

и твоето токсично въздействие?

 

Светът застива в целувката ни —

тресящо се кехлибарено желе.