Светослава Славова
Мразя клишетата (38)

Той извика името…

Той извика името в лицето на къщата и

                зачака.

Не се отвори с грохот кепенец,

        не светна око.

Отвътре мишките загризаха тайната

                надежда,

                че онзи там

        няма да дойде тук.

Във втория вик гласът изтъня

                и се скъса.

Той се пострахува още малко, после

        тракна с токове

и обърна гръб на влечугото.

Да би могло, то щеше да го захапе за пеша

                на палтото —

                ей така, от инат.

Автомобилът подскочи и хукна нанякъде.