Светослава Славова
Мразя клишетата (43)

Каква си ми циганка…

— Каква си ми циганка

        с тия дрехи.

— Ма такваз хубава не си виждал.

        — И си една Светла…

        — Чшая ми викат.

        — … бяла-червена…

        — Ела с мен.

— Уви — градът е решетка

сковала нежността ми

        и аз не мога

географията ти да узная

        да напиша карта

        и съчинение

        за реката

        извираща изпод

        бедрата

Всъщност всеки извор

        е поява

        на подземна вода

        на един пласт потаен,

        от години забравен

        — Ама си… поет.

                Ела.

Откога те чакам, не знаеш.