Светослава Славова
Мразя клишетата (10)

Така

„Не ми давай отдих, никога не ми прощавай“

Хулио Кортасар

        Дръж опнат

камшика на надеждата,

не позволявай

                дъх

да си поема

след дългата целувка

ме блъсни с мълчание

и не насищай жаждата

                        по тебе

                                Остави ме

        да те галя с думи

                        Печатчетата

        на душата ти

                        да търся

        по всичко,

до което се докосват

Твоите пръсти

                Да въздишам

по обяснени или не отсъствия.

                Да те търся

в безброй бележки.

 

        Движението

на очите да отгатвам

да се премятам славословно

        и славославно

Да те забавлявам — така далеч

от устните, които молеха целувка

когато ах, аз бях на трона

        Така че

                мълчи

                        на

                                пре

                                        се

                                        кул

                                                ки

юздите дърпай

нрава ми обяздвай,

та щом във кръг покорно

        запръхти

и захарче приеме от

        ръката ти,

да ме удавиш

с водопад от ласки

                        — Така —

да дишам и да пия

обичта ти.