Светослава Славова
Мразя клишетата (39)

Искам да попитам…

„Искам да попитам — каза тя —

звънецът защо не звъни, рождените дни

        защо ми забравяш

и дори името ми не знаеш.

Когато се крием — от някого, някъде —

защо погледа ми отбягваш

и устните ти спят срещу моите.“

 

„А може би страдам — отвърна той —

        за амнистия. Може би

                                искам

        да ме помилваш без съд

                        и присъда,

        без съдийска тога

                и реферска свирка.

Губя те, докато вървя;

умираш в мен, докато спя

и не мога да счупя седмичната

                        колонка

        от бензидължения

Дори името ти чуждее

и косите ти не ме познават.“