Светослава Славова
Мразя клишетата (32)

По Жак Превер

И ето — в един неочакван

                                момент

        така, както дишаш

                срещаш мен

        по-точно аз — теб

Стрелката на часовника се завърта

                около масата,

                до която седиш

и божествено мигаш с клепачи.

        Забравям тъгата

                        не плача

Дрехите стават бели

                        във здрача

        Вървим

        Ти — призрак

Аз — признак на влюбеност

Нещастно е така — да не мога

        да те целуна

Виждам хълм, на него — къща.

        (Уморително е.)