Джон Варли
Магьосница (27)

26. Пътят на славата

Водният басейн, разположен наполовина в Крий, наполовина във Феба, обикновено фигурираше на картите като Морето на Феба, но никой не го наричаше така. Пътуваха през Феба, но плаваха по Морето на здрача.

Името му подхождаше. Морето, чийто западен край се намираше в огрения от слънчева светлина Крий, се простираше през зоната на здрача и завършваше в нощта на Феба. Гледани от разстояние, достатъчно за да се елиминира кривината на Гея, водите на Морето на здрача от нюанси на тъмносиньо и зелено преминаваха в избеляло оранжево и медножълто, за да придобият черен цвят. Някъде в средата бе големият остров, известен като Юнома, винаги в здрач, на който имаше две езерца — Тарн Гейндрия и Тарн Конкордия. Единствено на този остров живееше раса от насекомоподобни същества, известни сред хората и Титанидите като Железните Господари. От пестеливите разкази Робин разбра, че те са адски гадни — от миризмата до почти всеки аспект на културата и морала. Радваше се, че Магьосницата няма да има вземане-даване с тях по време на това пътешествие.

Всъщност планираха да хванат по-безопасния път. Северният бряг на Морето на здрача се доближаваше до прокараната през него въображаемата права, така че бе резонно да се придържат близо до безопасно пристанище, още повече че Морето на здрача бе прословуто с внезапните яростни бури.

Плаването през Морето на здрача премина без премеждия, но Робин странеше от останалите. Инцидентът с Крис я бе разстроил. Не го обвиняваше, но не можеше да потисне погнусата си, когато от време на време улавяше погледа му. Нейната политика бе да си вади поука от лошите неща и това, което научи от хетеросексуалния си експеримент в любовта, бе, че нейният най-голям враг на Гея обикновено е нейното невежество. Не откриваше нищо ново. През целия си живот бе склонна да подминава онова, което няма непосредствено значение за оцеляването й. Ето защо често пропускаше неща, които биха забелязали по-търпеливи и непредубедени хора, умеещи да слушат и наблюдават всичко, независимо колко незначително изглежда.

Крайно време бе да се раздели с мнението, че Магьосницата е обладано от алкохола зомби, вдъхваща респект само чрез титлата и лакърдиите за минали подвизи. Дреболия, наистина, но Робин бе впечатлена, когато се замисли над случилото се. Чироко не би могла да ги чуе преди Крис да изстене, знак, че е бил на ръба. Чироко светкавична е премислила, съпоставила е такива детайли като загубените контрацептиви и генетичното разстройство на Робин и предусетила тяхното общо невежество и вероятната фертилност на Робин, бе действала незабавно на своя отговорност, без да се притеснява за последиците. Независимо че това, чe стореното от нея бе немислимо от социална гледна точка, тя бе права, знаеше го и бе действала.

Чудеше се дали крошето действително бе изненада, или Чироко му бе позволила да я нокаутира. Беше очевидно, че Крис се чувстваше зле като най-лошия боец в група от три жени и един мъж. А така, като фрасна Магьосницата в миг на подобно унижение, бе успял да спаси донякъде самоуважението си.

Едва ли някога щеше да уднае истината. Но знаеше едно: вече никога нямаше да подценява Магьосницата.

Офион излизаше от Морето на здрача по почти както от Нокс: след като постепенно се стесняваше, морето се превръщаше в река. Но вместо пред низ от речни помпи, групата се озова пред пет километра от най-буйните от срещаните досега води. Поспряха в последния тих вир и събраха и четирите лодки, за да обсъдят стратегията. Тази част от реката бе позната само на Чироко и Габи. Титанидите слушаха указанията им, като гребяха бавно назад, за да избегнат течението.

Хвърлиха се в потока всички наведнъж. Чироко и Кларинет водеха, а Габи и Псалтерий завършваха групата. Когато дойде нейният ред, Робин засили лодката и успоредно със скоростта растеше и радостта й. Коленичила на носа, гребеше бурно, докато Обой не я посъветва да запази силите си и да остави на реката по-голямата част от работата. Усещаше резултатите от мощните, пресметнати удари на Титанидата и полагаше всички усилия да помогне, а не да пречи. Трябваше да открие ритъма, да се нагоди към реката. На два пъти се отблъскна от подводни скали с ръба на веслото и веднъж беше възнаградена с окуражителен вик от Обой. Все още се усмихваше, когато след един завой се озоваха пред стометров хаос, който сякаш се сурваше право надолу.

Нямаше време за размисъл. Робин изрече молитвата си едва ли не преди да осъзнае какво прави и се хвана здраво за веслата.

Кануто потрепера. Водата се разпиля настрани и изпръска лицето й. После Робин се бореше да насочва лодката по течението на потока. Стори й се, че чува гласа на Обой, но от рева на реката не разбра нищо. Дъното се разцепи и тя внезапно се озова в реката, хваната здраво отстрани за лодката.

Когато показа глава над водата и отвори очи, видя, че Обой е до нея, но е стъпила на дъното, потопена до кръста. Измъкна ги на относително спокойно място и започна да се катери на четири крака по скалистия бряг, като вдигаше кърмата на кануто.

— Добре ли си? — извика Титанидата и Робин намери сили да кимне. Когато вдигна глава, видя Габи и Псалтерий.

След огледа и обсъждането на висок глас решиха, че се налага кануто довърши пътуването надолу по бързеите. В противен случай останалите лодки щяха да бъдат опасно претоварени с по две Титаниди и двама човека. Робин щеше да пътува с Габи, докато Обой се справяше със задачата да води излязлата от строя лодка надолу по реката. Робин се прехвърли в лодката на Габи безпрекословно, но с усещането за неуспех.

 

— Не мога да го поправя — заяви Обой след като прегледа счупените ребра на кануто. — Трябва да спасим обшивката и да изчакаме, докато не стигнем друго място с дървета за изработка на канута.

— Робин може да пътува с мен и Валия — предложи Крис.

Робин се поколеба само за миг, после кимна.

Слязоха на брега на широката кална равнина, където се сливаха Офион и Аргус, близо до центъра на Феба. Земята тънеше в мрак, само от време на време се срещаха източени дървета, сребристи и крехки на лунната светлина. В действителност Феба бе малко по-осветена от Рея. Причината се криеше в Морето на здрача, част от което се намираше на дневна светлина и бе по-добър отражател от земите, извиващи се двете страни на Нокс. Но слабото усилване се губеше в мрака на самата земя. Рея поне бе хълмиста, докато централната част на Феба представляваше блато.

Робин я мразеше. Стоеше в кал до глезените и се взираше към земите, които сигурно бяха рай само за змиорките и жабите. Вече с мъка си спомняше свежестта на чистата вода. Бе подгизнала и нямаше шансове скоро да изсъхне. Не помагаше и мисълта, че ако не бе застанала в предната част на кануто, инцидентът вероятно нямаше да се случи. Отново се чудеше какво ли прави тук.

Тя не беше единствената, която не харесваше това място. Назу неуморно шаваше в торбата, провесена под ръката й. Пътешествието не беше лесно и за змията. Знаеше, че трябваше да остави демона си на Ковън — смяташе да го стори, но в последния момент сърце не й даде. Когато разхлаби връзката, Назу подаде глава и провери въздуха с език. Намери го поне толкова студен, колкото и вътре в торбата, и като не откри сухо местенце да се увие, скоро се върна обратно.

Обой и Псалтерий се бяха залисали в разглобяване на повреденото кану, като прехвърляха товара в здравите лодки. Робин видя останалите на известно разстояние — застанали бяха на нещо, което минаваше на Феба за хълм, сиреч стъпалата им се извисяваха на сантиметри над водата. Чироко седеше на една скала, с лице към централния кабел на Феба, който се издигаше над тях, но останалите гледаха на север. Робин не забеляза нищо, което си струваше да се види, но прецапа през калта, за да се присъедини към тях.

— Какво толкова гледате? — попита тя.

— Все още не зная — отвърна Крис. — Очаквам Кларинет да ни каже.

Кларинет тъпчеше нервно на едно място.

— Може би не биваше да повдигам въпроса — каза той.

— Разбира се, не трябваше — увери го Валия, вперила многозначителен поглед в него. Но Кларинет твърдоглаво продължи:

— Е, вие сте тук, за да намерите начин да докажете своя героизъм на Гея. Само си помислих, че не е зле да ви покажа някои възможности. Или ги приемете, или ги забравете.

— Аз ще забравя — окликна Робин. Тя погледна към Крис. — Не го възприемаш сериозно, нали?

— Двоумя се — призна Крис. — Дойдох, защото според Габи така бе по-добре, отколкото да вися и да чакам някаква възможност, и в това имаше смисъл. Никога не съм се замислял дали наистина отхвърлям правилата на Гея. Щом съм тук, значи не ги отхвърлям напълно. Но ще си призная, че не съм склонен да тръгна сам.

— И не бива — вметна Валия.

— Въпреки това искам да чуя за какво става дума.

Робин изръмжа, но трябваше да признае, че и тя е заинтригувана.

— Погледнете онази планина — започна Кларинет. Робин видя черен конус. — Близо до северния склон — продължи той — има една доста неприятна област, откъдето и да я погледнеш, която е слабонаселена. Лично аз никога не съм бил там. Но знам, че там е домът на Конг.

— Какво е Конг? — запита Крис.

— Огромна маймуна — поясни Габи, която се бе приближила. — Какво друго? Да тръгваме, приятели. Лодките са готови.

— Почакай малко — помоли Крис. — Искам да чуя още нещо.

— Какво искаш да чуеш? Той си седи там… — Габи го погледна подозрително. — Ей, ти да не смяташ… добре. Ела, Крис, ще ти разкажа за Конг. — Тя го отведе настрана, без да откъсва поглед от Чироко. Робин ги последва, но Титанидите останаха. Габи разказваше с тих глас.

— Роки не обича да слуша за Конг — каза тя и се намръщи. — Едва ли мога да я виня. Конг е сътворен преди около сто години в един-единствен екземпляр. Той е от класа на драконите, за които знаете от Гея — всеки е различен и не може да се размножава. Изскачат от земята след като Гея ги създаде, живеят за колкото са програмирани, обикновено доста дълго, и умират. Конг е сътврен въз основа на филм, гледан от Гея, също като гигантския пясъчен червей в Мнемозина. Тук има няколко такива същества. Разбира се, те стават обект на интерес от страна на пилигримите. Потръпвам като си помисля колко човеци отвлечени от Конг. С оръдие под среден калибър или без дяволски много динамит е немислимо да бъде пречукан. Повярвайте ми, опитвали са мнозина.

— Трябва да е възможно — каза Крис и се замисли.

Габи сви рамене.

— Мисля, че всичко е възможно, ако упорстваш достатъчно. И все пак, не смятам, че ти си готов да се справиш с него. Хайде, Крис. Има много по-лесни начини да се самоубиеш.

— Защо Чироко се страхува от него? — попита Робин. — Или може би не употребих подходящата дума?

— „Страх“ е съвсем точната дума — почти прошепна Габи. — Конг изяжда всичко, което се движи. Магьосницата е изключение. Гея го е създала така, че да драпа за нея. Надушва я от сто километра и нейният мирис може да го доведе от планините. Не мисля, че става дума за любов, по-скоро за силно привличане. Конг ще следва Роки до края на зоната на здрача. Какво друго да ви кажа за Гея — тя винаги оставя вратичка за измъкване, ето защо е вложила в Конг омраза към светлината, също както в пясъчния червей, да речем, омраза към студа, обграждащ Мнемозина. Така че Конг няма да я последва в Тетида или Крий. Но ако вятърът духаше от юг, сега нямаше да сме във Феба. Роки пресича откъм южната страна, когато може — ако въобще й се наложи да посети Феба — защото ако Конг подуши миризмата й, веднага ще дотърчи. И хване ли я, ще я заведе в планините. Веднъж успя, преди около петдесет години. Роки остана там цели шест месеца, преди да успее да избяга.

— А тя какво направи? — попита Робин.

— Тя не говори за това — вдигна вежди Габи и ги изледа, един по един, после се извърна и се отдалечи.

Робин отново вдигна очи към планината, след това забеляза, че Крис се е втренчил в нея.

— Нямаш намерение…

— Тя какво ви разправяше?

Робин се стресна от близостта на Магьосницата, учудена как е успяла да се доближи толкова тихо.

— Нищо — отговори Робин.

— Е, хайде, чух нещичко, преди така предвидливо да ви отведе настрана. Не вярвате на тия щуротии, нали?

Робин премисли чутото и разбра, с известно огорчение, че вярва.

— Е, не всичко беше лъжа — отстъпи Чироко. — Двайсетметровият на ръст Конг наистина ме беше направил свой затворник, а аз мразя да говоря за този епизод, защото беше меко казано неприятен. Той сере в леговището си. Досега пластът на натрупаните в пещерата му изпражнения трябва да е стигнал деветдесет метра. Обича от време на време да извежда навън пленниците си и да ги оглежда, но за сексуални намеци и дума да не става. Та той дори няма с какво да прави секс — полово е недоразвит. Наистина има страхотно обоняние, но легендата, че подушвал само моята миризма, е глупост. Привличат го всички човешки женски същества. Заради менструалната кръв.

Робин за първи път се почувства загрижена. Защо бяха пристигнали във Феба точно сега?

— Не се притеснявай — успокои я Чироко. — Неговото обоняние е толкова добро, че на практика никога не си в безопасност. Всъщност, точно твоята миризма те предпазва по някакъв начин. Мъжете направо ги изяжда. Титанидите го объркват. Не разчита прекалено на зрението си, но хване ли Титанида, излапва всичко освен торса, защото поне той изглежда както трябва. След това си играе с него, докато не се разложи. — Тя се намръщи при спомена, отмести поглед и продължи: — Но все пак може да бъде убит. Сещам се поне за два подходящи начина. Преди около трийсет години един енергичен, предприемчив мъж дори бе успял да го хване. Май планираше да го върне жив, макар че не зная как, защото Конг се освободи и го изяде. Въпросът е, че този човек бе успял да го върже и можеше му види сметката. Но никой не отива в планините му, за да го пречука, защото има нещо далеч по-лесно, което дава същия резултат за пилигримите. Освобождаването на някой от неговите пленници. Ако е жена, дори няма риск за живота й, защото Конг никога не убива жени. Не че ви препоръчвам да станете негови пленници — има и по-приятни начини за прекарване на времето. Все пак, горе при него обикновено има по някой нещастник. Зная със сигурност, че от шест месеца там има една жена, а може и да са повече.

Чироко се извърна настрана, размисли и се върна.

— Но Габи не ви каза как аз се измъкнах. Ако мислите, че съм успяла да се облагодетелствам от знанията си за Гея или съм надхитрила старото копеле, грешите. Можеше и до днес да кисна там, ако трябваше сама да се спасявам. Истината е, че Габи ме измъкна с голям риск за своята собствена свобода. Избягвам да говоря за това, защото, честно казано, не пасва на моя имидж. Конг е адски отпуснато чудовище, но в това няма нищо смешно. Габи изпълни ролята на рицар в блестящи доспехи чудесно, но се боя, че аз приличах на жалка девойка, изпаднала в беда. Не ми остана много самоуважение откакто тя ме измъкна оттам. — Чироко бавно поклати глава. — И не можах да я възнаградя подобаващо. — След тези думи побърза да се отдалечи.

Робин още веднъж хвърли поглед към планината, после погледна Крис, видя в очите му скрито подозрение и си спомни какво смяташе да каже точно в момента, в който Чироко ги прекъсна.

— Не — твърдо рече тя, сграбчи ръката му и го повлече към чакащите канута. — Гея иска от теб точно това. Да й изнесеш едно забавно представление, и не й пука дали ще отървеш кожата.

Крис въздъхна, но не й се противопостави.

— Изглежда смяташ, че не умея да се грижа за себе си.

Забележката я учуди и тя се взря в лицето му.

— Така ли мислиш? Виж, разбирам твоята потребност за себедоказване, може би аз дори съм още по-тежък случай. Но личното достойнство не бива да бъде предоставено в служба на злата воля. То трябва да означава нещо.

— Би означавало нещо за жената там, горе. Обзалагам се, че за нея това съвсем не е игра.

— Това не е твоя работа. Тя е непозната.

— Учудвам се, че говориш така за една своя сестра.

И самата Робин донякъде бе учудена да чуе от себе си подобни думи и смутена потърси оправдание. Когато го намери, не остана доволна. Наистина, част от оправданието бе, че тя мразеше да се прави нещо, за да се впечатли лигавата богиня Гея. Другата част…

— Не искам да пострадаш. Нали си ми приятел.