Джон Варли
Магьосница (21)

20. Ново начало

Робин вдигна поглед, когато Габи излезе при нея на верандата. Седнала на стъпалата, тя четеше пожълтелия ръкопис, който бе намерила в кабинета на Чироко. Удивителен труд, в който се описваше взаимодействието между флората и фауната и… единствената дума, която й идваше на ум, бе неопределените организми, обитаващи в радиус един километър Къщата на песните. Книгата не беше научен труд, но имаше сбит стил, който Робин схващаше удивително лесно. Ръкописът бе оставен на бюрото с извит сгъваем капак до полицата с книги, на която бяха наредени десетина тома с автор Ч. Джоунс.

— Как са пациентите? — запита Робин. — Габи изглеждаше изтощена. Едва ли бе спала от лагеруването край реката… преди колко? Два декарота? Три? Възможно е дори и тогава да не е мигнала.

— Бъркаш глаголите — отвърна Габи, сядайки до нея. — Как е търпението^[1]? Твоето.

Робин сви рамене.

— Не бързам за никъде. Станала съм по-либерална. Нямах представа, че Магьосницата пише толкова хубаво.

Габи отпъди въображаема муха пред лицето си. Личеше си, че е кисела.

— Ще ми се да престанеш да я наричаш Магьосница. Това я задължава прекалено много. А тя е просто едно човешко същество, също като теб.

— Знам… може би си права. Ще престана.

— Прощавай, не исках да бъда груба. — Извърна поглед към поляната. — Пациентите се справят според очакванията. Крис престана да пищи, но все още се е свил в ъгъла. Валия още го придумва да се храни. Роки се е заключила в спалнята си. Всичкото пиене бе изхвърлено от моста, доколкото зная. Разбира се, с един алкахалик никога не можеш да бъдеш сигурен. Би могла навсякъде да е скътала по нещичко. — Скри лице в шепи, сякаш за да си поотпочине. Робин видя че устните й потреперват и дочу жалостиво стенание. Габи плачеше.

— Заключих я в спалнята й — едва успя да изрече между риданията. — Не ми се вярва. Не ми се вярва, че нещата стигнаха дотам. Като ме види, тя ме проклина. Повръща си червата, поти се и трепери, а аз не мога да направя нищо. Безсилна съм да й помогна.

Робин беше потресена. Не знаеше какво да стори. Да седи до уважавана от нея личност и да я гледа обляна в сълзи — това бе немислимо положение. Чудеше се къде да дене ръцете си. Прехвърляше страниците от ръкописа в скута си, но престана, усещайки, че ги разкъсва.

Сепна се при спомена за своя плач пред Обой. То беше по-различно, разбира се. И Обой каза същото, а и тя скоро разбра, че всичко е наред. Но Титанидата не беше стояла просто така.

Робин плахо обгърна с ръка раменете на Габи. Габи без да се смущава, се извърна и зарови лице в рамото й.

— Всичко е наред — прошепна Робин.

— Толкова я обичах — стенеше Габи. — И все още я обичам. Какъв майтап. След седемдесет и пет години все още я обичам.

 

Габи повдигна главата на Чироко от възглавницата и поднесе чаша към устните й.

— Пий. Ще ти подейства.

— Какво е това?

— Чиста, кладенчова вода. Най-фантастичното питие на света.

Устните на Чироко бледнееха на фона на потното посивяло лице. Габи усети, че разбърканите й коси са влажни, докато подкрепяше с длан темето й, върху което се мъдреше цицина от ударите о месинговата пръчка в горния край на леглото.

Роки първо сръбна малко, после това шумно запреглъща.

— Е, е, не прекалявай. Напоследък доста повръщаше.

— Но съм жадна, Габи — изхленчи Чироко. — Слушай, скъпа, няма повече да ти крещя. Съжалявам, че те навиках. — Гласът й придоби лукави нотки. — Но слушай, сладурче, ще направя всичко за малко пиячка. Заради старите времена…

Габи сложи длани върху бузите на Чироко и ги притисна така, че устните й се нацупиха — нещо, което при други обстоятелства би било комично. Но сега Чироко се сви с кръвясали, излъчващи страх очи. Доста по-тежка беше от Габи, но и през ум не й мина се противопоставя. Цялата й борбеност се беше изпарила.

— Не — каза Габи. — Днес, не — и утре, не. Не знаех дали ще устоя и занапред да отказвам и затова унищожих всичкия алкохол в къщата, така че хич не си прави труда да ме питаш, разбра ли?

Сълзи напираха в очите на Чироко, но на Габи й беше омръзнало да открива в тях следи от лукавство. В къщата имаше тайно скривалище с нещо, заделено за спешни случаи. Но не и в тази стая. Вратата й ще стои непрестанно заключена.

— Добре. Чувствам се по-добре. Скоро ще съм на крак и повече няма да пия. Ще видиш.

— Да. — Габи отмести поглед, след това си наложи отново да я погледне. — Не дойдох тук за обещания. Не и такива. Исках да знам дали все още си с нас. С мен.

— Със… о, искаш да кажеш… за това, което говорехме. — Тя бързо се огледа, сякаш за да изненада някой скрит подслушвач. Потрепера и понечи да се изправи. Габи й помогна. Чироко придърпа одеялото плътно към себе си. Камината пращеше и хвърляше искри — температурата в стаята надхвърляше трийсет и пет градуса, но Чироко зъзнеше.

— Мислих… мислих за това — каза тя, но Габи бе сигурна, че лъже. Беше мислила само за пиене. Нямаше значение. Страховете й нямаше да й позволят да бъде откровена.

— Мислех си, може би… може би ние трябва, трябва да помислим още. Искам да кажа, нека не се хвърляме с главата надолу в това начинание. Това е решителна стъпка. Аз ще… разбира се, аз ще дойда с теб, но ние не бива… наистина не бива да се хвърляме в крайности, как мислиш? Не, трябва наистина да говорим с Рея и Крий и…

— Двайсет години в никакъв случай не са необмислено хвърляне — забеляза Габи.

— Е, да, сигурно, но това, което се опитвам да кажа… — Чироко се забави, очевидно несигурна в мисълта си. — Ако можех само малко… о, не няма да искам. Няма да моля. Ще бъда добро момиче, става ли? — Тя се усмихна подкупващо.

— Значи се отказваш?

Чироко се намръщи.

— Не казвам това. Нали? Хайде, Габи, знаеш, че е опасно. Сама го каза. Това, което трябва да сторим, е да се оттеглим, не да се впускаме безразсъдно, а след известно време… е, ще стане ясно какво… — Тя отново загуби нишката на мисълта си.

— Добре — отвърна Габи и стана. — Не зная дали имаме време, ако това искаше да кажеш. Не съм сигурна дали Джен ще ни остави достатъчно време. Усещам, че е намислил нещо. Не зная какво. Но сме длъжни да започнем веднага, без да отлагаме. Това е само проверка на възможностите, Роки, приеми го по този начин.

— Не зная дали мога… е, да го направя, без да предизвикам подозрение.

— Сигурна съм, че можеш.

— Не. Не, май прекалено избързваме. Премислила съм. Потърпи, после ще ти помогна.

— Не — Габи изчака Чироко да я разбере и видя бавно да угасва немощната й усмивка. — Като нищо вече е прекалено късно. Ако ти не се решаваш, ще го направя аз. И смятам да кажа на онези двама пилигрими, че може би е по-добре да тръгнат без нас.

 

Къщата на песните беше проектирана и изградена като за Титаниди с високи тавани и широки врати. Малкото килими покриваха само местата със столове за хора, като напомняха на Титанидите да не стъпват там. Инак дъсченият под бе поръсен с трици и слама. Голямата маса в библиотеката имаше две страни — за хора и за Титаниди, като едната половина бе оградена със столове, а другата — със слама. Високите прозорци гледаха на изток, към Среднощното море. Каменната камина сега не гореше. Габи събра там всички заради гледката. Докато я слушаха, щяха да виждат земите, които им предстоеше за преминат и така да вземат може би по-обосновано решение.

— Мисля че не е лесно да ви го призная. Още по-трудно е порадипричините, които вече съм изтъкнала пред някои от вас. Но сега оттеглям всичките си обещания относно Чироко. Тя е много по-зле, отколкото си мислех. Все още не зная, дали ще продължи с нас, но е време да преосмислите решенията си, взети на базата на погрешна информация. Уверявах ви, че Роки ще се оправи и ще бъде полезна, и… и ще бъде водач, а не бреме. Вече не мога да гарантирам.

Огледа шестте лица. С изключение на Обой, знаеше мнението на всяка Титанида. За Крис и Робин не беше сигурна. Крис си имаше свои проблеми, вероятно от временно естество, а опърничавата Робин бе напълно непредсказуема.

— Нещата се свеждат до следното. Аз продължавам пътуването около пръстена. Роки може би ще ме придружи. Всички вие сте добре дошли, ако желаете. Но знайте, че Роки е способна да подведе във важен момент. Работата не е само там, че ще се наложи да се грижим за нея, ако отново се напие. Проблемът е друг. Независимо дали това ви дразни, ти, Крис, и ти, Робин, трябва да знаете, че и вие можете да ни поставите в аналогична ситуация и вероятно така и ще стане. Роки в известна степен не се контролира повече от вас двамата. Но аз мога да приема това. Не мога да обясня защо, но го приемам и за трима ви. Ще се грижа за вас, когато сте извън строя, ще го сторят и Титанидите.

— За нас вашите недъзи са нещо, не по-сериозно от човешкия навик да се спи — колебливо се намеси Кларинет. — Горе-долу същото е. Когато спите, пак трябва да се грижим за вас.

— Той има право — продължи Габи. — Между другото, се боя, че Роки ще ни подведе, тъй като нервите й няма да издържат. Никога не съм предполагала, че ще стигна до там да говоря така, но фактът си е факт. Вече се съмнявам, че тя ще пренебрегне заради благополучието на групата своите лични интереси. Трябва да я броя за неблагонадеждна. Казах ви, че независимо от всичко аз тръгвам. Искам да знам какви са вашите планове. Кларинет?

— Оставам с Чироко. Ако тя тръгне, добре.

Габи кимна. Повдигна въпросително вежди към Псалтерий, който едва кимна. Знаеше, че той ще я следва.

— Валия?

— Бих искала да продължа. Но само ако Крис дойде.

— Добре. Обой?

— Длъжна съм да направя обиколката — каза тя. — Никога не съм била задна-майка, а това е моя най-голям шанс.

— Добре. Радвам се, че идваш с нас.

За Крис бе трудно дори да вдигне поглед от масата. Беше се възстановил след поредния пристъп само преди часове, но както ставаше винаги следкризите без загуба на паметта си бе изцеден емоционално и нямаше повече самоуважение от пребито куче.

— Мисля, че омаловажавате проблема — промърмори той. — Имам предвид моя проблем. Защо трябва да очаквам повече от Чироко, отколкото от себе си? — Валия се пресегна за ръката му, но той я отдръпна. — Ще дойда, но ако ме искате.

— Знаем с какво се нагърбваме — каза Габи. — Ти си добре дошъл. Робин?

Последва дълга пауза. Габи се притесни докато Робин вземаше решение. Алтернативата на вещицата, доколкото Габи разбираше, бе да се изкатери по спицата. Робин беше способна да се впусне в такова пътешествие с ясното съзнание, че може да загине по пътя.

— Ще дойда — каза тя най-после.

— Наистина? Не можеш ли да се откажеш с чест?

— След като ми предлагаш, да. Но ще дойда с вас.

Габи нямаше намерение да я разпитва повече.

— Значи под въпрос са само Роки и Кларинет. Добре. Стягайте багажа. Среща на верандата след един рот.

 

Потеглянето беше печално.

Облаците, които преди два хекторота се бяха разкъсали над пропастта на Мачу Пикчу, сега изпращаха валма, усукващи се над Къщата на песните. Небесната светлина бе помръкнала. Голямата бяла сграда стоеше безмълвна в мрака, животът в нея замираше. Габи спусна кепенците.

Напълниха отново дисагите на Титанидите. Вече бяха готови, но Габи се мотаеше вътре като екскурзиант, който се притеснява дали не е забравил нещо в хотела. И Крис, и Робин разбираха, че все още изчаква Чироко, но никой не се надяваше Магьосницата да я придружи.

Между двата върха на планинското убежище проблесна светкавица. Титанидите не реагираха, но Крис и Робин потрепераха нервно. Крис стъпи върху дланта на Валия и се намести на гърба й. Робин яхна Обой. Всички чакаха.

Габи излезе от къщата и се метна на Псалтерий. Погледна назад, тъкмо навреме, за да види как дръжката на вратата се завъртя. Появи се Чироко, босонога, навлякла червеното пончо. Изглеждаше бледа и изнурена. Слезе внимателно по стъпалата и се приближи до Псалтерий и Габи. С вдигнати нагоре ръце.

— Нищо не нося. Виж сама.

— Няма да те претърсвам, Роки.

— О! — Изглежда хич не й пукаше. Свали ръце и се облегна на хълбока на Псалтерий. — Знаеш ли, ти си права. по-добре да тръгна с вас.

— Хубаво — в гласа на Габи се почувства облекчение, но не и ентусиазъм.

 

Докато преминаваха по въжения мост, отново заваля. От отвъдния бряг до слуха на Робин долетя протяжен вой. Беше трудно да се открие източникът сред канарите наоколо. Усили се, после заглъхна. Габи и Псалтерий с тревога огледаха облаците.

— Какво беше това? — каза Робин.

Габи потръпна.

— Не питай.