Уилям Дийл
Тай Хорс (45)

СРЕЩА В ПАРИЖ

Исмала Хадиф, наричан в Интерпол и ЦРУ с кодовото наименование Хиената, беше може би най-усилено издирваният терорист в света. Той беше идентифициран със сигурност от ЦРУ като извършител на бомбените атентати на летищата във Виена и Рим, при които бяха загинали общо шейсет и седем души, повечето жени и деца, между които бяха и осемнайсет американски деца, тръгнали на летни ваканционни екскурзии, всичките под шестнайсет години. Беше също така и главният заподозрян във връзка с бомбения атентат в една берлинска дискотека, при който загинаха тринайсет човека, девет от които жени, и се смяташе, че също той е убиецът на жената на американския посланик в Тунис, при неуспешен опит за покушение срещу самия посланик. Извършените от него терористични актове и убийства бяха документирани от четири години насам и въпреки това той се движеше из свободния свят волно като птичка. Беше безочлив и дързък специалист както в областта си, така и по отношение на дегизировката.

Сред експертите по тероризма Хиената беше най-силно мразеният престъпник, макар те да имаха доста голям избор в това отношение. Изключително умел и изобретателен, при това сляп фанатик, Хиената беше преминал през различни тренировъчни лагери в Либия и понастоящем живееше в Техеран. Беше напуснал дома си преди една седмица и агенти на специалните служби го бяха проследили до Кайро, където обаче бяха изгубили дирите му.

Но един друг преследвач не беше.

Спокойно и незабележимо Хиената беше проследен по един доста зигзагообразен маршрут, който завърши в Париж, където той се появи с фалшив турски паспорт, кредитни карти и други документи на търговски представител на някаква компания от Анкара за производство на цигари. Хиената, който говореше свободно няколко езика, включително и турски, беше избръснал брадата си и боядисал косата си сива, създавайки си външност, правеща го с двайсет години по-стар. Контактни лещи бяха променили очите му от тъмнокафяви в сини. Вътрешни подложки във високите му обувки добавяха още два инча към нормалната му височина от пет фута и осем инча. Беше отседнал в един голям, луксозен хотел в централната част на града, който щеше да представлява изходен пункт за обичайните процедури по подготовката и изпълнението на сегашната му операция.

Негова цел този път беше генерал Карл Шустих, изтъкнат американски военен специалист, който същевременно беше експерт в областта на мерките за сигурност. Шустих беше разработил мероприятия и мерки за си, гурност, ощетили плановете на Хиената в два случая, по които той беше работил напоследък. Но самият Шустих не спазваше собствените си мерки за сигурност. Като човек, държащ на навиците си, той се придържаше към един твърде еднообразен дневен режим — автомобил ът му минаваше да го вземе но едно и също време, возеха го по едни и същи улици към офиса му и го връщаха отново по тях. Отпред и зад автомобила му се, движеха по една кола за охрана, но това едва ли бяха сериозни мерки за сигурност. Шустих беше станал прекалено спокоен и самодоволен след четирите месеца, прекарани в Париж. Той беше игнорирал възможността за терористичен атентат спрямо себе си.

За Хиената той беше идеалната мишена. Личен приятел на американския президент, човек, за когото се говореше, че скоро ще става член на Обединения комитет на началник-щабовете, той беше при това и съвсем лесна мишена. Една бомба, достатъчно мощна, за да разруши всички сгради в радиус от сто метра наоколо, щеше да бъде поставена в градската канализационна мрежа по маршрута на Шустих на път за офиса му. Хиенада щеше да я задейства от около двеста метра с дистанционно радпоустройство в момента, в който колата на Шустих минава над шахтата. Експлозията щеше да разруши всички сгради намиращи се в непосредствена близост, а колата на генерала щеше да се разлети едва ли не на съставните си атоми.

Преди два дена Хиената беше разучил канализационната мрежа в избрания участък, беше набелязал точното място, където да замаскира бомбата между разклатените, зацапани с тиня тухли, с които бяха иззидани стените на канала. Дори и оглед на канала в последната минута преди операцията нямаше да може да установи наличието на експлозива.

Хиената беше доволен от подготовката, която беше извършил. Щеше да постави бомбата тази нощ и да осъществи операцията на следващата сутрин. Касетата, в която той поемаше отговорността за атентата, беше вече подготвена и щеше да бъде изпратена на по-големите радиостанции десет минути след операцията. Хиената се връщаше обратно към изхода през широкия тунел на канализацията, а край него бучеше потокът на отходните води на голям Париж. Омразата мотивираше Хиената; убийството му носеше вътрешно удовлетворение. Скоро след като генералът умреше, същата участ щеше да сполети и двамата му сина. Пътят към рая за него минаваше през река от кръвта на представителите на западната цивилизация.

Той не забеляза брадатия мъж в едно от разклоненията на тунела зад себе си. Хиената беше опитен и предпазлив, но явно неговият преследвач беше още по-добър.

По-рано през деня, същият този брадат мъж беше влязъл в посолството на Западна Германия, облечен в работен комбинезон, със сандъче с електричарски принадлежности в ръка и с фалшиви документи, които го представяха като електротехник. От охраната го накараха да отвори сандъчето и той отвори горния капак и разгъващите се чекмедженца достатъчно встрани и нагоре, за да не могат двамата от охраната да зърнат под гях. Махнаха му с ръка да влезе. Озовал се вече вътре, брадатият мъж нямаше повече проблеми — познаваше всеки инч от разположението на помещенията в сградата. Беше изучавал плановете й дни наред. Отиде направо до малкото складче с инструменти и принадлежности по поддръжката на първия етаж, измъкна оттам една сгъваема алуминиева стълба, излезе отново в коридора и тръгна към залата за приеми. Влезе в голямото помещение и го огледа подробно. То представляваше огромна зала с висок таван на трийсет фута от пода. Величествен кристален полилей със стотици малки капковидни кристални орнаменти, ограждащи огледалните рефлектори около лампите, хвърляше искряща бяла светлина в цялата зала. Навсякъде из залата се суетяха хора от персонала, заети с подготовката на приема, който щеше да се състои същата вечер. В тази суматоха никой не обърна внимание на брадатия мъж. Няколко минути той постоя така, изучавайки вътрешността на залата, като обърна специално внимание на полилея, после излезе.

Сега брадатият седеше в ресторанта в мецанина на хотела и чакаше завръщането на Хиената. Като го видя пред входа на ресторанта, той стана и отиде бързо до асансьора, изкачи, до четвъртия етаж, извървя по стълбите още един етаж нагоре и изчака на площадката, докато не чу да се отваря вратата на асансьора на същия етаж. Открехна леко вратата към коридора на етажа и видя как Хиената премина край него, изчака го докато извади ключа за стаята си, тогава влезе през вратата и закрачи по коридора към спрелия пред вратата мъж.

Терористът се обърна сепнато, но после се успокои. Минаващият по коридора човек беше прегърбен старец, някъде около шейсетте. Имаше посивяла брада и бяла коса. Брадатият се усмихна и Хиената кимна любезно, преди да отвори вратата. Брадатият направи енергично и безшумно три скока и му нанесе силен, рязък саблен удар в основата на черепа. Краката на Хиената се подгънаха. Още преди коленете му да докоснат пода, той беше изпаднал в безсъзнание. Брадатият го сграбчи отзад за яката, за да го задържи, блъсна го в стаята и затвори вратата зад себе си. Хвърли Хиената на леглото, сложи си чифт тънки гумени ръкавици, разсъблече жертвата си, запуши му устата и го завърза гол на един от столовете. После закачи табелката с надписа „DO NOT DISTURB“ от външната страна на вратата, включи телевизора и увеличи звука му, придърпа друг стол и седна срещу Хиената. Около китката на терориста имаше закопчана тясна кожена каишка с прикрепен към нея ключ. Брадатият бръкна в ръкава си и измъкна оттам тънка кама. Сряза кожената каишка и взе ключа.

След това удари два-три шамара на Хиената. Арабинът попримига, после отвори очи и докато се опитваше да фокусира погледа си, в очите му се появи неприкрит ужас. Опита се да каже нещо, но превръзката около устата му беше толкова силно стегната, че направо разрязваше ъгълчетата на устата му като я отваряше.

Брадатият вдигна пръст на устните си.

— Ш-шт — изсъска той.

След това се присегна и сграбчи лицето на Хиената с една ръка. Хватката му беше като менгеме. Хиената не можеше да помръдне глава — пръстите на брадатия стигаха от едното до другото ухо. Другата му ръка се вдигна пред очите на Хиената. В нея имаше тънка кама с наточено до блясък острие. Острието беше седем-осем инча дълго. Той допря върха му точно в основата на лявото око на Хиената и го натисна леко, докато върху кожата се появи малка капчица кръв. Клепачите на Хиената затрептяха от ужас. Брадатият буквално можеше да помирише обзелия жертвата страх.

— Къде е бомбата? — прошепна брадатият на перфектен арабски. Пусна лицето на Хиената и разлюля пред очите му ключето. — Къде е куфарчето, което се отваря с тоя ключ?

Хиената заклати неистово глава, отказвайки да говори. Брадатият сграбчи отново пицето му и го стисна още по-сипно.

— Питам те още веднъж и после ще се простиш с лявото си око. Все ще го намеря накрая. Можеш да ми спестиш на мене времето, а на себе си мъките.

Хиената пак поклати отрицателно гпава.

Брадатият натисна острието на ножа навътре, завъртя го и с касапска сръчност пукна лявото око на жертвата си.

Неистовият вой на Хиената беше заглушен от превръзката около устата му. Брадатият вдигна едно огледалце пред изцъкленото от ужас дясно око на Хиената и арабинът се взря неистово в кървящата дупка от другата страна на лицето си.

Кръвта запулсира бясно в главата на Хиената. Той усети болезнено гадене в стомаха и стаята пред него също запулсира с ритъма на сърцето му. Брадатият развъртя капачето на върха на дръжката на камата му и измъкна отвътре едно кръгло продълговато точило. После започна да точи острието на камата си, обръщайки особено внимание на върха й. Острието прозвънваше във въздуха като камбанка, докато той го движеше с отсечени движения напред-назад но точилото.

„Дапи ще ми пререже гърлото, чудеше се Хиената. Мили Боже, какъв е тоя? Дали ще умра, без дори да разбера кой е убиецът ми?“

Брадатият отново обърна поглед към него, все още леко усмихнат, и му прошепна нежно:

— Няма да можеш да оставиш в потомство от детеубийци.

Той напъха коленете си между коленете на Хиената и ги разтвори встрани. После притисна ножа към чатала на Хиената. Върхът на острието опря точно върху пениса на арабина.

— Бомбата? — прошепна въпросително брадатият в ухото на Хиената. В същия момент завъртя острието на камата така, че то се заби в плътта на терориста. Здравото око на Хиената се затвори от болка.

— По-бързо — прошепна брадатият — Нямам нито време, нито търпение Казваш ми и аз ти прерязвам гърлото — почти няма да усетиш и ще умреш веднага. Иначе ще умреш по унизителен начин. Хиената ще отиде в рая като евнух.

Хиената преглътна мъчително. Пот се лееше на реки по лицето и по гърдите му. Здравото му око трептеше от непоносима болка. Усещаше как острието на камата се врязва в символа на неговата мъжественост. Тогава отвори здравото си око и посочи с него към леглото.

Брадатият стана и отметна дюшека встрани. Малкото черно куфарче беше натъпкано между дюшека и пружината. Той взе ключето, което преди това беше при вързано към китката на Хиената, и отключи куфарчето.

Пред очите му се появи голямата внушителна бомба. Пластичен експлозив, и то в изобилие, достатъчно за да събори дори и Айфеловата кула. В куфарчето имаше и два вида взривни устройства — дистанционно радиоуправляемо и часовников механизъм. Брадатият се обърна пак към Хиената и се усмихна.

— Аз държа на думата си — каза тихо той. Стисна с ръка косата на тила му и отметна главата му назад.

Адамовата ябълка на Хиената щръкна като коркова плувка над водата. С един замах брадатият преряза гърлото му чак до сънните артерии.

После затвори куфарчето, заметна дюшека на мястото му, развърза въжетата, с които беше вързан Хиената, и той се свлече на пода. Извади внимателно бомбата от куфарчето, като остави вътре дистанционното взривно устройство. После хвърли плановете на сградата на Посолството на Западна Германия на леглото, открехна входната врата и огледа предпазливо коридора. Беше празен.

Остави табелката с надписа „DO NOT DISTURB“ на вратата, слезе пеша по стълбите до своята стая на долния етаж и влезе вътре. Беше приготвил багажа си. Стаята беше предварително наета по телефона на името на някаква несъществуваща фирма с адрес в Женева. На излизане от хотела той носеше само малко дипломатическо куфарче и черното сандъче за инструменти. Оттам отиде с такси право на летището, остави куфарчето си в наето шкафче за багаж, после отиде в мъжката тоалетна, извади от сандъчето работен комбинезон и го облече. След това взе друго такси до западногерманското посолство.

Там той показа на охраната фалшивите документи, според които беше електротехник, отвори куфарчето си и разтегли подвижните сгъваемите рафтчета вътре така, че да се виждат само инструментите в тях. Пазачът му махна. Влезе през страничния вход, отиде направо в складчето с инвентара по поддръжката, взе оттам сгъваемата стълба, отнесе я бързо в гъмжащата от помощен персонал зала за приеми и я разпъна точно в центъра на помещението. Един немец със строго изражение се приближи до брадатия мъж тъкмо когато той се качваше по стълбата към огромния полилей над нея. Брадатият извади от сандъчето си една електрическа крушка и посочи нагоре към полилея, при което немецът само сви рамене и отмина.

Брадатият сви сгъваемите чекмедженца както беше отворено сандъчето, бръкна под тях и измъкна оттам бомбата, която беше закрепена от долната страна на чекмедженцата с гумени вендузи. После внимателно я закрепи по същия начин за тръбата, на която висеше огромното кристално осветително тяло. Накрая нагласи таймера на часовниковия механизъм на 18:30 часа.

Пет минути по-късно той беше вече върнал стълбата на мястото й и излезе от посолството. Извървя неколкостотин метра, спря едно такси и отиде отново на аерогарата. Там си взе куфарчето от наетото шкафче и остави в него сандъчето с инструментите. След това отиде в мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките и отвори куфарчето си. В него имаше малък несесер с комплект за гримиране и огледалце. Той си свали перуката, брадата и грима, съблече работния комбинезон и го натъпка в една кафява найлонова торба заедно с дегизировкага си. Облече си една бяла риза, която извади също от куфарчето, сложи си синя връзка и спортно сако и затвори куфарчето. Като излезе от кабинката, хвърли найлоновата торбичка с дегизировката си в коша за отпадъци.

Американският посланик беше висок мъж с тъмен слънчев загар на кожата, който макар да наближаваше шейсетте, беше в превъзходна форма и изглеждаше на четирийсет и пет. Едно от ценните му качества беше, че можеше да бъде много настойчив и убедителен. Тая вечер му предстоеше да посети един изключително важен прием, на който, в делови разговори, трябваше да направи решителната стъпка, за да убеди представителите на няколко европейски страни, че тероризмът вече взима епидемични размери. Всъщност вече беше време да се обяви решителна война на тероризма, макар и да знаеше, че някои от страните досега не бяха пострадали от терористични атентати и гледаха неохотно на тази идея, боейки се да не предизвикат гнева на арабските масови убийци чрез предприемането на открити враждебни действия срещу тях.

В шест часа и пет минути, докато се подготвяше, той чу позвъняване по червения телефон, което означаваше нещо спешно. Така се и оказа — съобщиха му, че има сериозни основания да се смята, че изключително опасен либийски терорист, известен под кодовото име Хиената, в момента се намира в Париж. Това беше поверителна информация, но от изключително значение беше да се засили охраната, като от тяхна страна извънредни мерки за сигурност се взимали още в настоящия момент. Телефонният разговор продължи десет минути, докато помощник-секретарят на Държавния департамент обясняваше в отегчителни подробности какво предстояло да бъде извършено.

Чуйте ме — прекъсна го нетърпеливо посланикът, закъснявам за много важен прием. Не може ли да обсъдим тоя въпрос рано утре сутринта?

Помощник-секретарят се смути, измънка някакво извинение и затвори телефона.

— Господи, тия досадни мижитурки от Държавния департамент са способни да ме извадят от нерви — оппака се той на жена си. — Сега заради тоя ще закъснеем.

— Я настъпи газта, Джофри — каза той на шофьора си, като се качиха в лимузината. — Закъсняваме.

Неколкостотин метра по-нататък по пътя им някакво пътно произшествие ги забави още десет минути. Посланикът погледна ядосано часовника си.

— По дяволите — каза той на жена си, — ще закъснеем почти с половин час. По дяволите, по дяволите!

Посланиците на Финландия, Франция и Холандия се бяха наредили в редица, за да поднесат почитанията си на домакините, когато бомбата избухна. В един момент се разнесе оглушителен трясък, огнен вихър и ослепителна светлина, при което пълната с хора зала блесна като при светкавица и едновременно с това се разтърси. Гърмежът на бомбата беше последван почти незабавно от нечовешки писъци от болка и ужас. Полилеят се озари от сатанински блясък и избухна, при което стотиците му кристални орнаменти се превърнаха в хиляди искрящи кристалчета. Смъртоносните стъклени късчета, изстреляни със страхотна скорост от взривната вълна, полетяха към множеството от хора, намиращи се под полилея. Връхлетяха като убийствена вълна от диамантени шрапнели върху официалните лица в залата. Бледи жени в скъпи официални рокли падаха на пода една върху друга с разкъсани от парченца стъкло и метал лица. Посланици в официални рединготи падаха на колене и загиваха под урагана от проблясващи смъртоносни кристалчета. И в моментната тишина, настъпила непосредствено след взрива и преди да избухне хаотичната паника, полилеят, обрулен и отслабен от взрива, се залюля едва забележимо, в тоя момент тръбата, на която беше закачен, се скъса и той се сгромоляса с трясък долу върху купчината от тела на убити и смъртоносно ранени, а от удара при падането случайно останалите по него стъкълца се разхвърчаха на парченца.

— Боже Г-господи — изкрещя американският посланик, когато завиха от главната улица по алеята, водеща към входа на посолството. Пред тях, в снопа бяла светлина от фаровете на колата им, гости в официално вечерно облекло, окървавени, с невиждащи очи, се измъкваха, олюлявайки се, през съборената стена на залата за приеми направо на улицата.