Жоржи Амаду
Двойната смърт на Кинкас Беро Дагуа (4)

IV

Потърси къде да седне. С изключение на креватчето в стаята имаше само един газов сандък. Ванда го изправи, издуха от него прахта и седна. Колко ли време щеше да се бави лекарят? А Леонардо? Представи си го, претоварен с работа в службата, как обяснява на шефа си неочакваната смърт на тъста си. Шефът на Леонардо познаваше Жоаким от добрите времена във финансовото управление. Тогава кой не го познаваше, кой не го почиташе и кой би могъл да си представи неговата съдба? За Леонардо ще бъде доста тежко да коментира с шефа си лудориите на стария и да търси обяснение за тях. А още по-лошо ще бъде, ако новината се разнесе сред колегите му и те започнат да си шепнат от маса на маса злостни измислици, просташки намеци, груби коментари. Този баща беше един кръст, превърнал беше живота им в една голгота, но сега бяха на върха на хълма. Трябваше да имат още малко търпение. Ванда погледна мъртвия с крайчеца на окото си. Там си стоеше той, усмихвайки се, намирайки всичко това за безкрайно забавно.

… Грях е да се гневи човек на един мъртвец, още повече, ако този мъртвец е собственият ти баща. Ванда се овладя — тя беше религиозна личност, редовно ходеше в черквата Бонфим, също беше и малко спиритистка и вярваше в прераждането. Освен това усмивката на Кинкас сега нямаше никакво значение. В крайна сметка тя е, която заповядва и след малко той отново щеше да стане смиреният Жоаким Соарес да Куня, безупречният гражданин.

Продавачът влезе с лекаря, млад мъж, навярно наскоро завършил, защото още си правеше труда да се представя за компетентен професионалист. Той му посочи умрелия и докторът поздрави Ванда и разтвори новата си чанта от блестяща кожа. Ванда стана и отмести газовия сандък.

— От какво е умрял?

Продавачът обясни:

— Беше намерен мъртъв така, както си е.

— Страдаше ли от някаква болест?

— Не, не зная, господине. Познавам го от около десетина години и винаги е бил здрав като бик. Освен ако докторът…

— Какво?

— … нарича ракията болест. Обръщаше чашките… Беше добър в пиенето…

Ванда се изкашля с упрек. Докторът се обърна към нея:

— Служител ли беше на госпожата?

Настъпи кратко, но тежко мълчание. Нейният глас дойде някъде издалеко:

— Беше мой баща.

Докторът бе още млад, без никакъв опит в живота. Той изгледа Ванда, празничното й облекло, чистотата й, обувките с високи токове. Хвърли поглед и на безмерно бедния мъртвец, на крайно мизерната стаичка.

— А той тука ли живееше?

— Сторихме всичко, за да се върне вкъщи. Той беше…

— Луд?

Ванда разтвори безпомощно ръце — изпитваше желание да плаче. Лекарят не настоя. Седна на края на кревата и започна прегледа. После повдигна глава и каза:

— Та той се смее? Каква мутра на разпътен…

Ванда притвори очи и стисна с ръце лицето си, почервеняло от срам.