Джеймс Хадли Чейс
Разбери сам (34)

I

Тъкмо беше минало полунощ, когато Мери Джеръм, Франкън, Пола и аз влязохме в кабинета на Брандън. Почервенял и замислен, Мифлин вървеше най-отзад.

Брандън седеше зад бюрото си и ни гледаше свирепо. От обичайната му безупречна външност нямаше и следа. Мифлин го беше измъкнал от леглото, за да изслуша разказа ми.

— Е, сядайте — изръмжа Брандън, посочвайки полукръга от столове, наредени пред бюрото му. Обърна се и хвърли кръвнишки поглед на Мифлин.

— Какво откри?

— Два камиона, пълни с цигари с марихуана, и шестнайсет трупа. Барът е мъртъв. Когато стигнах там, само един от бандата беше жив. Разприказва се. Но историята на Малой е по-интересна. Искате ли да я чуете?

Докато отваряше чекмеджето и вадеше кутия с пури, Брандън ме удостои с тежък, навъсен поглед. Взе една, без да предложи на някого, и седна.

— Нали затова е тук — отвърна той, посочи с пръст Мери Джеръм и попита: — Коя е тази?

— Жената на Лий Дедрик — отвърнах аз.

Дълго се взира в мен.

— Коя?

— Жената на Лий Дедрик.

Брандън рязко се обърна към Мери Джеръм.

— Вярно ли е?

— Да — каза тя със студения си, равен глас.

— Кога се омъжи за него?

— Преди около четири години.

Той остави пурата и прекара пръстите си с добре поддържани нокти през гъстата си бяла коса.

— Това означава ли, че сключвайки брак със Сирийна Маршланд, е извършил двуженство? — попита той задавено.

— Да — отвърнах аз, любувайки се на вцепенението му. — Отначало ли да започна или ще ми задавате въпроси?

Взе пурата и я прободе яростно с края на кибритената клечка.

— Фактът известен ли е на мисис Дедрик… Сирийна Маршланд?

— Вече да.

Сви устни, повдигна примирено дебелите си рамене и махна с ръка.

— Продължавай, но не си мисли, че ще ти повярвам.

— Голяма част от разказа ми представлява просто предположения — започнах аз, изтегляйки се напред на стола. — Някои от тях могат да бъдат проверени, но повечето — не. Знаем със сигурност, че Барът е бил шеф на верига, занимаваща се с контрабанда на наркотици. Лий Дедрик и Лут Ферис са му помагали. Дедрик се е грижел за Париж, а Ферис е вкарвал наркотика от Мексико, за което имаме доказателства. Известно ни е също, че Дедрик е бил женен за това момиче — махнах към Мери Джеръм, — което не е имало представа какво се върши. Изоставил я е, оженил се е за Сирийна Маршланд и се е върнал в Ню Йорк. Искал е просто парите на Сирийна.

Оттук нататък следват предположенията. Суки е разбрал за Дедрик. Може би се е опитал да го изнудва. Възможно е филипинецът да е представлявал заплаха за Дедрик, който е осъзнал, че плановете му да се добере до богатството на Сирийна се провалят. Убил е Суки, за да му затвори устата. После е инсценирал собственото си похищение, за да прикрие убийството и да измъкне колкото може повече пари от Сирийна. Успял е да осъществи замисъла си. Никой не подозираше, че е убил Суки, нито пък че не е бил отвлечен. Барът му е помагал. Криел се е в апартамента му, докато Барът е взел откупа, и е натопил Перели. Било е много лесно. Апартаментът на Перели е срещу апартамента на Барът. Барът мразеше Перели. Скрил е въдицата, част от парите от откупа и пистолета в стаята на Перели и се е обадил в полицията. Полицаите са отишли при Перели и са го арестували.

Брандън погледна Мифлин и изсумтя.

— Знаеш ли на какво ми прилича тази история? На една въздушна кула, построена от Малой — нещо съвсем типично за него. — Заби палеца си в бюрото, изгледа ме свирепо и заяви: — Опитваш се да измъкнеш Перели. Нито една твоя дума не ме накара да повярвам, че Перели не е отвлякъл Дедрик. Друго имаш ли да кажеш?

— Една служителка на име Грейс Леймън, която работи в централата в кооперацията на Барът, го е видяла с въдицата. Опитала се е да го изнуди. Дедрик я е посетил и я е убил.

Брандън се изсмя подигравателно.

— Кой я е убил?

— Дедрик, мъжът с бежовия костюм, когото Джой Дредън е видяла с Грейс Леймън.

— Измишльотини. Леймън се е самоубила. Свидетелката ти е една проститутка. Да не би да мислиш, че ще й повярвам? Всъщност нито един от свидетелите ти не струва.

Повдигнах рамене.

— Откъде знаеш, че мъжът в бежовия костюм е Дедрик? — попита той.

— Разпознах гласа му. Ако си спомняте, той ми се обади по телефона, когато подготвяше фалшивото отвличане. Гласът му не се забравя лесно.

— Кажи го на съдебните заседатели и ще видиш какво ще стане — заяви ехидно Брандън. — Сигурно е само, че Барът е ръководел контрабанда на наркотици. Това е единственото, което мога да приема, нищо повече. Останалото е въздушна кула.

Погледнах към Франкън, който поклати глава.

— Добре тогава, мисля, че можем да ходим да спим — заявих на Брандън. — Не съм молил да идвам тук и щом не искате да ми повярвате, ваша работа.

— Ще го повторим отначало — заяви Брандън, който беше започнал да се забавлява, — и ще го запишем — той кимна на Мифлин.

Лейтенантът отвори вратата и извика сержант Макгро. След малко Макгро пристигна, а изражението на бялото му, отпуснато лице беше ведро. Седна с бележник и зачака.

Повторих историята отначало, като включих всичко, което се беше случило до момента. Отне ми доста време. После Брандън се опита да накара мен, Мери, а дори и Пола да се оплетем в показанията си. Не успя.

— Няма нито едно доказателство за фактите, които чух — заяви най-накрая той. — Яви се в съда с тези приказки и ще видиш какво ще направи с тях областният прокурор. — Обърна се към Франкън: — Що се отнася до мен, сигурен съм, че Перели е отвлякъл Дедрик. Нито една улика, до която се е добрал този кабинетен детектив, не е от значение за мен. Всеки свидетел, който посочва, е или мъртъв, или ненадежден. Ако смятате, че алибито на Перели за часа, прекаран с онази Лола, ще издържи в съда, вие сте луди. А сега си вървете! Изгубихте ми достатъчно време. Докарайте ми Дедрик и може би ще ви повярвам. Това е последната ми дума!

В коридора четиримата се спогледахме.

— Нещата стоят точно така — каза Франкън. — Той е прав, Вик. Разказът е добър, но в съда не би струвал нищо. Трябва да намерим Дедрик.

В края на коридора Мифлин се присъедини към нас.

— Хайде! — изрева той. — Нямате ли си легла?

— Търсите ли Дедрик? — попитах аз.

— След убийството на Леймън търсим мъжа с бежовия костюм — предпазливо отвърна Мифлин. — Не бива да обръщаш внимание на Брандън. Той е наясно, че Грейс Леймън беше убита. Приказва колкото да не заспи.

— След като го търсите, защо не сте го открили?

Лицето на Мифлин стана мораво.

— Щом трябва, ще го хванем. Не се опитвай да остроумничиш. Ако все още е в града, щяхме вече да сме го пипнали.

— Ако не се е покрил яко. Не сте претърсили всяка къща, а това е единственият начин да го намерите.

Франкън вече се отегчаваше.

— Е, аз мисля да вървя да си лягам. Предстои ми тежък ден. До гледането на делото в съда има цяла седмица. Давам ви два дни, преди да се оттегля. Няма да се явя в съда, без да разполагам с доказателства, Вик. Предупредих те и ще го направя.

Отдалечи се, преди да успея да му възразя.

Потиснати и уморени, Пола, Мери и аз слязохме по стълбите, водещи към улицата.

— Да заведа ли мисис Дедрик в апартамента си? — попита Пола.

— Да, моля те. Ще се срещнем утре в кантората. Може би дотогава ще ми хрумне някаква идея.

Хванах им такси и ги изпратих. Докато се приближавах към буика, Мифлин ме настигна.

— Извинявай, Вик. Не мога да направя нищо.

— Знам — облегнах се на колата и потърсих цигарите си. — Мислиш ли, че Дедрик е успял да напусне града?

Мифлин сви рамене.

— Нямам представа. Пътищата, летището и гарата са под наблюдение. Ако го е направил, значи е имал късмет. Или е пробил кордона, или е открил скривалище, където никой не би се сетил да го потърси.

Кимнах.

— Проверих всички места, където има вероятност да се укрива — продължи Мифлин. — Ако е намерил скривалище, значи е добро.

Изведнъж ми хрумна една идея.

— Да — отвърнах аз. — Обзалагам се, че все още е в града. Стой наблизо, Тим. Струва ми се, че ще открия нещо. Не бързай да си лягаш. Може би ще ти се обадя. Ще бъдеш ли вкъщи?

— Натам съм тръгнал. Каква ти е идеята? Къде мислиш, че е?

Качих се в буика и запалих мотора.

— Където ти не би се осмелил да търсиш — отвърнах през прозореца. — В Оушън Енд, братко.

Включих на скорост и подкарах бързо, тъй като той се развика след мен.