Джеймс Хадли Чейс
Разбери сам (23)

III

Отворих вратата на буика, седнах зад волана и запалих двигателя.

Майра пушеше замислено.

— Значи няма да закачаме Бетило? — попита ме с тих, равен глас.

— Както се оказва — отвърнах аз, без да я погледна, — той говори истината. Ник се е разделил с него в девет и половина.

— И е прекарал един час с тази ужасна, наплескана блондинка. Браво на него! Надявам се, че е прекарал добре.

Продължих с повишено внимание по Монте Верде Авеню.

— Той рискува живота си, за да го запази в тайна — отвърнах аз. — Прави му чест.

— О, млъкни! — извика Майра, а гласът й трепереше. — Не е нужно да се занимаваш с него. Аз самата няма да направя нищо. Чаках го, докато беше в затвора. На излизане го посрещнах на прага. Когато нямаше пари, а той никога няма пари, аз го издържах. А той ме е мамил с тази уличница в един мизерен бардак и й е плащал.

— Късаш ми сърцето! — отвърнах аз. — Е, добре, мамел те е. И какво от това? Не си длъжна вече да си до него. Ти си свободна. Има стотици мъже, с които ще се чувстваш приятно. Какво те тревожи?

Обърна се на седалката, затаи дъх, а лицето й се опъна от гняв.

Ухилих й се.

— Престани да се дуеш, миличка. Не ти отива.

Впери поглед в мен, прехапа устни и се усмихна кисело.

— Мисля, че си прав. Всички са еднакви. Иска ми се да не бях се влюбвала в този мерзавец. Ако някога се измъкне, имам какво да му кажа. Когато свърша, вече ще е получил алергия към блондинки, докато е жив!

Спрях пред дома й.

— Лягай и се наспи. А аз трябва да помисля още малко.

— Защо не отидеш в полицията и да ги накараш да си поговорят с блондинката? Нейните показания няма ли да спасят Ник?

Поклатих глава.

— Изключено. Първо няма да й повярват. Подобни жени не се ползват с авторитет в съда. А други свидетели не съществуват. Ник го е осъзнал.

— Значи просто сме си загубили времето.

— Да. Налага ми се да поставя нов капан. Ще ти се обадя. Пресегнах се през нея и отворих вратата.

— Не се тревожи, може и да ти се вижда невероятно, но напредваме. А до утре ще сме отишли още по-далеч. Засега довиждане.

Хвана ме за ръката.

— Благодаря ти за всичко. Не се отказвай. Искам този мерзавец да се върне при мен.

Проследих я с поглед, докато се приближаваше по пътеката към тъмната малка къщичка, а после включих на скорост и потеглих.