Джеймс Хадли Чейс
Разбери сам (13)

III

Джъстин Франкън седеше на стола, краката му висяха върху една от облегалките, палците му бяха пъхнати в ръкавните извивки на жилетката, а от устните му стърчеше изгаснала пура.

Беше дребен, слаб, жилав мъж със стърчащи на всички страни мустаци, с изпъкнали скули, голям гърбав нос и малки, живи, черни очи. Приличаше ми на пор. Човек никога не би си помислил, че е най-добрият адвокат на тихоокеанското крайбрежие, и все пак това беше самата истина — ненадминат в професията си и с повече клиенти милионери от който и да било друг адвокат в страната.

Пола, Кърман и аз седяхме в полукръг пред масивното бюро, Франкън се взираше през прозореца към златистия бряг, разпрострял се двайсет етажа под нас, предоставяйки ни съмнителната привилегия да разгледаме профила му. В голямата му, прохладна кантора тегнеше мълчание, докато той премисляше фактите, които му бяхме съобщили.

Най-накрая сви рамене, свали си краката от облегалката на стола и се обърна към нас.

— Нито едно нещо от това, което ми казахте, няма да убеди съдебните заседатели, че Перели не е убил Суки или пък че не е отвлякъл Дедрик — заяви той. — Трябва да ми дадете аргументи, които да ми помогнат да се преборя с тях. Засега не разполагаме с нищо. Има достатъчно доказателства, за да бъде признат Перели за виновен, дори и ако съдебните заседатели са на друго мнение. Длъжни сте да приемете, че е така. Всички са настроени срещу него. Няма да бъде съден безпристрастно. Досието му не е в негова полза. Ако не ми осигурите нещо съществено, с чиято помощ да атакувам областния прокурор, няма да постигна нищо, а само ще дрънкам празни приказки, които няма да го доведат доникъде. Смятат да го обвинят в убийството на Суки, но ако междувременно открият трупа на Дедрик, ще решат, че той е причинил и неговата смърт и ще го изпратят директно в газовата камера. — Впери поглед в изгасналата пура, намръщи се и я хвърли в кошчето за боклук. — А сега да видим с какви доказателства срещу него разполагат. Намерили са пистолета в апартамента му. Ако се потрудя, не е изключено да успея да убедя съдебните заседатели, че е бил подхвърлен. Възможно е да се справя и с въдицата. Всеки може да има въдица. Но за парите никой няма да повярва, че са били подхвърлени. Тъкмо този ход показва, че човекът, който го е направил, е изключително хитър. Сто хиляди долара са много пари. Съгласни сте с мен, нали?

Кимнах.

— Добре. Засега единственото нещо, което ни затруднява, са парите. Непромокаемите торбички също може да са били подхвърлени. Но след като съдебните заседатели решат, че подобно тълкуване на наличието на парите в жилището е абсурдно, тогава няма причини и останалите веществени доказателства да не са автентични. А с това делото става непоклатимо за областния прокурор.

— Да, но ние все пак знаем, че парите са били подхвърлени. Не бихме ли могли да убедим съдебните заседатели, че, за да отърве скапаната си кожа, похитителят няма нищо против да се раздели с една пета от плячката си?

Франкън поклати глава.

— Съмнявам се. Рискът би бил прекалено голям. Ако Перели имаше солидно алиби, щяхме да го измъкнем, но той няма. А и върху пистолета има отпечатъци от пръстите му.

— Чух, но това е абсурдно.

Франкън кимна.

— Те са факт. Видях ги с очите си.

— Но Перели не е пипал пистолета.

— Каза, че Брандън му го дал и го попитал дали му е познат. И той го взел в ръце, макар че е било, след като са го намерили.

— Господи! Няма да оставиш Брандън да се изплъзне, нали?

— Твърденията са на Перели и са насочени срещу капитан от полицията. Нима мислиш, че някой ще му повярва? — Последва дълга пауза, а после Франкън продължи: — Виждате как всичко е срещу него. Трябват ми нови, и то съществени факти, с които да се явя в съда, и ако не ги получа, ще зарежа делото. Ето каква е позицията ми. Нужно ми е нещо, с което да се обоснова. От вас зависи дали ще го имам.

— Ще ги изровя, каквото и да ми коства — заявих аз. — Единственият начин да обърнем хода на делото е като започнем от самото начало и разследваме, докато изскочи нещо. В главата ми се върти мисълта, че не става въпрос за банда от похитители. Може и да съм на погрешен път, но го чувствам интуитивно и с всеки изминал ден подозренията ми нарастват.

— Не схващам за какво става дума — отбеляза Франкън и се намръщи.

— И аз не схващам съвсем — отвърнах и му се ухилих. — Според мен Франклин Маршланд е дяволски щастлив от факта, че Дедрик е в списъка на хората, които се издирват. Решил съм да разбера каква е причината. Има вид на безобидно старче, но от време на време очите му придобиват странно изражение и човек осъзнава, че може да бъде и опасен. Бракосъчетанието е извършено тайно. Защо? Ами ако Маршланд е инициаторът на отвличането? Представете си как се е почувствал, след като е научил, че Сирийна се е омъжила за мошеник, чиято единствена цел е да се добере до парите й. Не е изключено да е ликвидирал Дедрик и да е инсценирал отвличането му. Не съм в състояние да твърдя със сигурност, че е станало така, но просто ми хрумна тази идея. А нищо не ни пречи да допуснем, че Мери Джеръм е свързана по някакъв начин с миналото на Дедрик. Разбираш ли какво имам предвид? Ако става дума за обикновено отвличане и похитителите просто са банда, дошла отнякъде, ние сме загубени. Но ако е семейна история и ако в основата й е Маршланд, тогава имаме шанс да взривим делото.

Франкън изглеждаше заинтригуван.

— Разсъжденията ти не са лишени от смисъл, Вик. Струва си да опиташ.

— Това е единственото нещо, което ми остава. Тръгвам по следите на Мери Джеръм. Първо се е появила в гаража „Акми“ и аз ще започна с него. Ако успея да науча какво е правила през периода от наемането на колата до пристигането й в Оушън Енд, когато беше отвлечен Дедрик, нищо чудно да изскочи нещо полезно. Ще се поровя и в миналото на Суки. Досега никой не се е занимавал с шофьора. А и самият Дедрик. Веднага ще изпратя Джак в Париж, за да събере сведения за него. Възможно е да се окаже, че всички тези ходове са били чиста загуба на бреме, но нямаме друг шанс. Ще разкопаем огромен терен, в който не е изключено да е заровено нещо ценно. Ако не копаем, няма да го открием. Но ще бъде жалко, ако там не съществува нищо, което си струва да бъде намерено.

— Струва ми се, че Мери Джеръм е следа, която си заслужава да бъде проучена — заяви Франкън и дръпна гърбавия си нос. — Не виждам смисъл да си хабиш силите за Суки.

— Точно затова ще го направя. Все още никой не се е поинтересувал от него. Той е просто един труп. Няма да оставя нищо на случайността. Не мога да си го позволя.

— Добре, но не отделяй прекалено много време на Суки. Не знаеш дали Перели не е имал врагове, нали? Сигурно някой страшно го е мразел, за да му скалъпи такова обвинение.

— Да, и аз мислих за същото. Сещам се за един човек, който страшно го бива за подобна гадост — отвратителен мръсник на име Джеф Барът. Пуши марихуана и е страхотен мошеник. Живее точно срещу Перели.

Разказах на Франкън, че ми се наложи да посетя Барът и тогава Перели ми спаси живота.

— Тази подробност известна ли е на Брандън? — попита с любопитство Франкън.

— Не, но дори и да знае, едва ли би променил мнението си. Ще се поровя и в живота на Барът. Въдицата е нещо, което трудно може да се скрие. Някой е трябвало да я занесе в апартамента на Перели. Надявам се, че е бил забелязан. — Изправих се на крака. — Е, време е да си вървим. Ще ти се обадя, веднага щом имам нещо за теб.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — заяви Франкън.

В коридора Кърман ми зададе въпроса:

— Правилно ли чух, че ще заминавам за Париж?

— Да. Тръгваш веднага. Пола ще се погрижи за пътуването. Ще разполагаш с достатъчно пари, но не излизай от рамките на приличието. Нямаш нищо против да се разходиш до Париж, нали?

Кърман сведе очи и се помъчи да скрие вълнението си.

— Ще го понеса някак си — отвърна той. — В името на общата кауза. Пък и съм чувал, че френските госпожици са доста гостоприемни.

— Естествено, особено ако си прекалено мил с тях — хапливо отсече Пола.