Дейвид Залцер
Изчадие адово (13)

Дванадесета глава

Обратният път със самолет до Лондон продължи осем часа. Торн седеше и тъпо мълчеше — мозъкът му отказваше да работи. Вече нямаше нито страх, нито мъка, нито колебания — само автоматично осъзнаване на това, което трябваше да направи.

На летището в Лондон стюардесата му върна пакета с ножовете, които му бяха взели при излитането с цел осигуряване на безопасност. Тя забеляза, че те са много красиви, и попита Торн откъде е намерил ножовете. Той промърмори нещо несвързано, пъхна ги в джоба на сакото си и продължи. Вече беше минало полунощ, затваряха летището — това беше последният полет, разрешен по стандартите за видимост. Градът беше потънал в гъста мъгла и даже таксиметровите шофьори отказваха да го закарат в Пирфорд. Торн почувства, че го обхваща мъчителна самота.

Най-сетне се качи в едно такси, колата като че ли беше увиснала в мъглата. Това, кой знае защо, помагаше на Торн да не мисли какво го очаква в бъдеще. Миналото си беше отишло завинаги, а да се предскаже бъдещето, беше невъзможно. Съществуваха само настоящият момент, сегашната минута, която продължаваше цяла вечност. Колата влезе в Пирфорд. Торн излезе от таксито и спря, гледайки вцепенено къщата, където съвсем неотдавна живееше безметежно и щастливо, и пред очите му започнаха да минават видения от миналото. Той виждаше в градината Катерина, която си играеше с Деймън, смеещата се Чейса, гостите на верандата. Изведнъж виденията изчезнаха и Джереми почувства как бие собственото му сърце и как пулсира кръвта в жилите му.

Като събра цялото си мъжество, Торн пристъпи към входната врата и с ледени ръце пъхна ключа в ключалката. Отзад се чу някакъв звук. Стори му се, че някой изскочи от Пирфордската гора. Дишането на Джереми секна: след като влезе в къщата, той затвори вратата и постоя известно време в тъмнината, вслушвайки се в звуците в къщата. Мина през гостната и се добра до кухнята, отвори вратата на гаража, приближи се до мерцедеса и пъхна ключа в ключалката на запалването. Резервоарът беше пълен до половината, този бензин беше напълно достатъчен, за да се добере до Лондон. После се върна в кухнята, затвори вратата и се вслуша.

В кухнята всичко си беше както преди, като че ли стопанинът се е прибрал вкъщи след обикновен работен ден. На котлона в термостат имаше тенджерка с каша за сутринта. Това потресе Торн.

Като се приближи към закачалката, Джереми извади пакета от джоба на сакото си и подреди съдържанието му пред себе си. Всички ножове си бяха на мястото. Разглеждайки ги отгоре, Торн видя в наточените остриета отражението на очите си — студени и решителни. Джереми отново зави ножовете и с треперещи ръце пъхна пакета в джоба на палтото си.

Влезе в килера и се отправи нагоре по тясната дървена стълба.

Торн стигна до площадката, водеща на втория етаж, и влезе в тъмния коридор. Той се молеше Деймън да не е в детската стая, мисис Бейлък вече да е успяла да го изведе от къщата. Но Джереми вече чуваше дишането им и сърцето му силно заби от отчаяние. Хъркането на жената заглушаваше лекото дишане на детето. Преди Торн често имаше чувството, че в съня техните същества като че ли се обединяваха в едно. Той се притисна към стената и се заслуша, после бързо отиде в своята стая и запали лампата.

Леглото беше оправено, сякаш го чакаха. Той се приближи и тежко се отпусна в него. Погледът му падна върху снимката, поставена в рамка, на нощното шкафче. Колко млади и щастливи изглеждаха Джереми и Катерина. Торн легна и почувства, че очите му се изпълват със сълзи.

Долу часовникът удари два пъти. Торн стана, отиде в банята, светна лампата и отстъпи ужасен. Тоалетката на Катерина беше преобърната, цялата й козметика беше разхвърляна наоколо, като че ли тук бе имало дива оргия. Бурканчетата с крем и пудра бяха стъпкани на пода, стените бяха омазани с червило, тоалетната чиния беше натъпкана с четки за коса и ролки. Цялата картина говореше за страшен гняв и макар че Торн не разбираше нищо, ясно виждаше, че този гняв е бил насочен срещу Катерина. Този вертеп можеше да бъде устроен само от възрастен човек: бурканчетата бяха смачкани със страшна сила, а следите от червило бяха твърде високо. Тук беше вилнял луд. При това — луд, преизпълнен с омраза. Торн се вцепени и погледна отражението си в счупеното огледало. Чертите на лицето му се бяха изострили още повече. Джереми се наведе и отвори шкафчето. Той се рови в него, докато не намери електрическата самобръсначка. Изведнъж му се стори, че чува някакъв шум. Скърцане на паркет над главата му. Торн замря и се вслуша, затаил дишането си. Звукът не се повтори повече.

На горната устна на Торн избиха капчици пот, той ги изтри с трепереща ръка, после излезе от банята и отново тръгна по тъмния коридор. Спалнята на детето се намираше след стаята на мисис Бейлък и като минаваше покрай вратата й, Торн спря. Вратата беше открехната и Джереми видя жената. Тя лежеше по гръб, едната й ръка висеше надолу, ноктите й бяха намазани с яркочервен лак, лицето й беше размазано като на проститутка. Тя хъркаше и огромният й корем ту се издигаше, ту се спускаше.

С треперещи пръсти Торн притвори вратата и се застави да продължи нататък към спалнята на осиновения си син. Деймън спеше, лицето му беше спокойно и невинно. Торн отмести очи, стегна се, въздъхна дълбоко и пристъпи напред, стискайки здраво самобръсначката в ръка; тя забръмча и звукът се разнесе из стаята. Торн се наведе и ръцете му затрепериха. Той вдигна бръмчащата самобръсначка и докосна с нея косата на детето. Кичур коси падна, и Торн потръпна: белият скалп приличаше на отвратителен белег сред гъстите тъмни коси. Той отново притисна бръсначката и тя мина по главата още веднъж, оставяйки ивица оголена кожа. Косите меко падаха на възглавницата. Детето застена насън и се размърда. Задъхвайки се от страх и отчаяние, Торн заработи още по-бързо с бръсначката; още няколко кичура паднаха от главата, клепачите на детето затрепериха, то започна да върти глава, инстинктивно опитвайки се да се измъкне. Деймън се събуждаше. Торн почувства пристъп на панически страх и започна да притиска главата му към възглавницата. Изплашеното дете се опита да се освободи, но Торн го притисна още по-силно и застена от напрежение, продължавайки да остригва все повече и повече коса. Сега Деймън се въртеше и се мяташе в ръцете му и приглушените му викове ставаха все по-отчаяни. Но Торн успяваше да го удържи. Вече почти целият череп на момчето беше оголен. Торн се задъхваше, опитвайки се да задържи извиващото се и треперещо телце — на момченцето също не му достигаше въздух. Торн прокара бръсначката по тила на Деймън. Ето го. Рожденото петно. Бръсначката се вряза в него, то започна да кърви, но въпреки това бенката ясно се виждаше на фона на бялата кожа. Шестици! Три шестици, съединени в средата.

Торн отстъпи. Момчето плачеше и се задъхваше, гледайки баща си с ужас. Ръцете му опипваха обръснатата, глава. Като видя кръвта по ръцете си, Деймън завика. Той се хвърли към баща си и се разрида. Торн се вцепени, защото забеляза безпомощния страх в очите му. Самият той се разплака, като видя как окървавените ръчички на детето се протягат към него, молейки за помощ.

— Деймън!

В този момент вратата зад него се разтвори и в стаята се втурна мисис Бейлък. Яркочервените й устни бяха разтегнати в яростен вик. Торн искаше да хване детето, но жената го отблъсна и той се строполи до вратата. Деймън изпищя от страх и скочи от леглото. Жената се нахвърли върху Торн, а той се опитваше да я хване за ръцете, с които тя искаше да се вкопчи в очите и гърлото му. Жената беше твърде тежка за него, месестите й ръце вече напипаха шията и започнаха да се свиват на гърлото му, дори очите му изскочиха от орбитите. Торн успя да се изтръгне, но мисис Бейлък успя да забие зъби в ръката му. До него от шкафчето падна нощна лампа. Торн се добра до нея и удари с всички сили мисис Бейлък по главата. Поставката на лампата се пропука и жената безсилно се строполи. Торн я удари още веднъж. Черепът се пропука и по белите напудрени бузи потече кръв. Торн скочи на крака, залитайки, приближи се до стената, до която стоеше детето, наблюдаващо с ужас всичко, хвана го, избута го от стаята и го повлече по коридора. Деймън се хвана за дръжката на вратата и Торн изви насила ръцете му. Тогава детето се вкопчи с нокти в лицето му и те едва не паднаха по стълбите. Опитвайки се да запази равновесие, детето се хвана за един кабел. Торн с всички сили се опита да разтвори ръцете му и тогава ги удари ток…

Като дойде на себе си на пода на килера, Торн застана на колене и се огледа. Детето лежеше до него в безсъзнание. Торн се опита да го вдигне, но не успя. Той залитна, падна на една страна и изведнъж чу скърцането на кухненската врата. Торн с мъка обърна глава. Пред него стоеше мисис Бейлък. От главата й течеше кръв. Тя хвана Торн за палтото и го повали. В отчаяние той се опита да се хване за чекмеджетата на шкафа, но те се извадиха и съдържанието им се разсипа по пода. Жената се нахвърли върху него, протягайки окървавените си ръце към шията му. Лицето на мисис Бейлък беше покрито с розова каша от пудра и кръв. Устата й беше полуотворена, тя ръмжеше от напрежение.

Торн се задъхваше. Той виждаше безумните очи на мисис Бейлък и нейното приближаващо се страшно лице; още малко и устните й щяха да докоснат неговите. Наоколо се търкаляха кухненски съдове. Торн безпомощно опипваше пода с ръце. Изведнъж той напипа две вилици, стисна ги в ръце и със сила ги заби в слепоочията на мисис Бейлък. Тя изпищя и се дръпна. Торн с мъка се изправи на крака. Жената се мяташе с вой из стаята, опитвайки се да извади стърчащите от главата й вилици.

Торн се хвърли към килера, вдигна детето, което още не беше дошло на себе си, и се хвърли през кухненската врата към гаража. Вратата на колата беше отворена, но неочаквано той чу точно до себе си заплашително ръмжене. Черна фигура се мярна във въздуха и го събори с удар в рамото. Торн падна в колата. Огромният пес яростно дърпаше ръката му със зъби, опитвайки се да го измъкне от колата. Детето лежеше на седалката. Със свободната си ръка Торн удари с всички сили кучето в муцуната. Потече кръв, песът изви от болка и пусна ръката му. Вратата се затвори.

Торн трескаво търсеше ключовете, а отвън беснееше кучето. То скачаше на задните си лапи и с огромна сила се удряше в страничното стъкло. То тревожно звънеше. С трепереща ръка Торн напипа най-сетне ключовете. Детето помръдна и застена, а песът продължаваше да се хвърля към стъклото, което вече се беше пропукало. Торн погледна напред и застина от ужас. Той видя мисис Бейлък. Тя беше жива и събрала остатъците от силите си, пълзеше към колата, влачейки огромен чук. Торн включи запалването и в момента, в който колата тръгваше, мисис Бейлък хвърли чука, който проби огромна дупка в страничното стъкло. Тогава в дупката се показа главата на кучето. То щракаше със зъби, от пастта му течеше слюнка. Торн се отпусна на облегалката и се сви; зъбите на кучето се затваряха на няколко дюйма от него. С едната си ръка Торн извади от джоба една от камите и я заби в кучешката глава между близко поставените очи. Кучето изръмжа и отстъпи. Предсмъртният му вой изпълни гаража. Торн включи на задна скорост и натисна педала на газта. Мисис Бейлък, залитайки, стоеше до прозореца и гледаше с ужас.

— Мъничкият ми… — хлипаше тя. — Мъничкият ми…

Колата тръгна, жената изскочи на пътя и в отчаяние се опита да й прегради пътя. Торн можеше да я заобиколи, но не го направи. Като стисна зъби, той натисна педала докрай и колата се вряза в мисис Бейлък. Когато отмина, Джереми погледна в огледалото за задно виждане. Той видя тялото на жената — безжизнена огромна маса, застинала на асфалта. До нея на бледата лунна светлина се виждаше лежащото куче, треперещо в предсмъртни конвулсии.

Торн отново даде пълен ход на колата и излезе на шосето. До него лежеше детето, все още в безсъзнание. Торн изскочи на шосето, водещо към Лондон. Наближаваше изгревът, мъглата беше започнала да се разсейва.

Момчето започна да идва на себе си, размърда се и застена от болка. Торн насочи цялото си внимание към пътя, опитвайки се да не мисли за това, че детето е до него.

— Това не е човешко дете! — шепнеше той през стиснатите си зъби. — Това не е човешко дете!

Колата се носеше напред, а момчето, което така и не беше успяло да дойде напълно на себе си, продължаваше да стене.

На един остър завой детето падна на пода. Сега те се отправяха към църквата „Вси Светии“. Торн вече виждаше в далечината нейните извисяващи се кули, но детето беше дошло на себе си и гледаше Торн с изплашени очи.

— Не ме гледай… — изръмжа Торн.

— Ударих се… — заплака детето.

— Не ме гледай!

Детето послушно наведе очи. Вече се приближаваха към църквата и изведнъж Торн, като погледна нагоре, остана поразен от внезапно потъмнялото небе. Мракът се сгъсти, като че ли нощта се връщаше. Почернялото небе беше пронизано от мълнии, които стигаха до земята.

— Татко… — хленчеше Деймън.

— Млъкни!

— Лошо ми е.

Детето започна да повръща. Торн завика силно, за да не чува Деймън. Разрази се ужасна буря, вятърът хвърляше боклуци в предното стъкло. Торн спря пред църквата и отвори вратата. Като хвана Деймън за яката на пижамата, той го измъкна навън. Детето закрещя, ритайки Торн в корема, докато не го отхвърли от колата. Торн отново се нахвърли върху него, хвана го за пижамата и го хвърли на асфалта. В небето изгърмя силна гръмотевица, една мълния падна точно до колата, а Деймън се извъртя, опитвайки се да изпълзи от ръцете на Торн. Джереми здраво го обхвана. Деймън продължаваше да рита и пищи, докато Торн го влачеше към църквата.

На отсрещната страна на улицата се отвори прозорец и някакъв мъж силно извика Торн, но Джереми се провираше през дъждовната завеса, без да обръща внимание на нищо. Лицето му приличаше на страшна маска. Вятърът удряше Торн в лицето, той едва се държеше на краката си, бавно вървейки напред. Детето се извиваше в ръцете му, заби зъби в шията му, Торн закрещя от болка, но продължи да върви. През гръмотевиците се чу вой на полицейска сирена, а мъжът от отсрещната страна на улицата отчаяно крещеше на Торн да пусне детето. Но Джереми не чуваше нищо, той се приближаваше към вратата на църквата. Вятърът изрева и Деймън се вкопчи в лицето на Торн. Един пръст попадна в окото му, Джереми падна на колене и почти сляпо продължи да влачи Деймън към вратата. Мълния падна наблизо, но Торн беше вече на прага и събираше последни сили, влачейки детето по стъпалата.

Деймън продължаваше настървено да драска с нокти по лицето му и да го рита в корема. С нечовешко усилие Торн успя да повали детето, той пъхна ръка в джоба си и затърси ножовете. Деймън диво закрещя и изби пакета от ръката му. Камите се разсипаха по стъпалата. Торн хвана една от тях, опитвайки се с другата си ръка да удържи Деймън. Полицейската сирена изви още веднъж и замлъкна. Торн замахна с камата.

— Стой! — Откъм улицата долетя глас и от дъжда изплуваха двама полицаи. Един от тях извади револвера си от кобура. Торн погледна първо тях, после детето и като извика от ярост, стремително насочи надолу ръката си с камата. Викът на детето и пистолетният изстрел се разнесоха едновременно.

Настъпи тишина — полицаите стояха като вкаменени. Торн застина на стъпалата, тялото на детето беше проснато пред него. После вратата на църквата се отвори и оттам излезе свещеникът, който гледаше през дъждовната завеса. Той в ужас се взря в страшната неподвижна картина.