Дейвид Залцер
Изчадие адово (1)

Пролог

Всичко стана за хилядна част от секундата. Движението в галактиката, което трябваше да обхване векове, се осъществи, докато мигне окото.

Младият астроном в обсерваторията Кейп Хът седеше зашеметен. Опомни се твърде късно и фотокамерата беше безсилна да запечати случилото се: разцепване на три съзвездия, в резултат на което се появи сияеща звезда. Частици от веществото на Козирога, Рака и Лъва неочаквано започнаха да летят една срещу друга с поразителна точност и се сляха в пулсиращо галактическо тяло. То ставаше все по-ярко и съзвездията затрепериха, а може би просто затрепера далекогледът — от обида ръцете на астронома се затресоха.

Той се опасяваше, че е бил единственият, който е видял това. Но дълбоко изпод земята се долавяше шум. Това бяха гласове, човешки, но не съвсем, засилващи се в религиозен екстаз, докато звездата набираше сила. Те се събираха в пещери, подземия и в откритото поле: старици, които бабуват, очакващи раждането — и бяха те двадесет хиляди. Те сплетоха ръце и оброниха глави, и гласът им се възземаше, и започна да се чува вредом. Това беше звукът „ОХ!“ и той със звънтене излиташе в небето и падаше в самото сърце на земята.

Беше шестият месец, шестият ден и шестият час. Именно този момент е предсказан в Стария завет. Именно в този миг трябва да се измени съдбата на Земята. Всички войни и преврати бяха само репетиция, проверка за този момент, когато човечеството ще бъде подготвено за великите събития, ознаменуващи преврата. Книгата „Откровения“ отдавна го е предсказала…

Високо и далече в небето се разискряше звездата и пеенето на хората ставаше все по-силно, и земното ядро затрепера от тази сила.

В древния град Мехидо старикът Бухенхаген усети това и заплака, понеже сега всичките му записки и свитъци станаха непотребни. А горе, в Израил, групата студенти археолози на минутата прекратиха своята работа. Те пуснаха лопатите и се вслушаха: земята под тях започна да се движи.

В салона първа класа на самолета, изпълняващ курс Вашингтон — Рим, седеше Джереми Торн. Той също почувства нещо странно и инстинктивно затегна коланите, зает с мислите и делата си, чакащи го там, долу. Но дори и да знаеше истинската причина за това вълнение, той вече нищо не би могъл да промени. Защото в този момент в подземието на болницата „Женерал“ камъкът размазваше главата на собственото му дете.