Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Уорнър (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heartwood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 11 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Белва Плейн

Заглавие: Изневяра

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Хермес

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 08.07.2011

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-26-1017-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13679

История

  1. — Добавяне

Тридесета глава

Ник беше в провинцията по работа и за първи път Лора се радваше, че не могат да се видят. Опитваше се да реши дали всъщност може да направи онова, което иска Роби. Или да разочарова майка си и съпруга си — и най-вече себе си? Да наруши ли дадените обещания и да се откаже от брака, който се бе опитвала да спаси толкова дълго? Ами Кейти? Как ще се отрази един развод на малко момиче като нея? Кейти обичаше баща си. Какво би правила с Роби в Охайо и с Лора в Ню Йорк? Колко зле би се чувствала, разкъсвайки се между две къщи? И два щата?

Когато Лора си помисли за Кейти, реши, че би могла да иде в Охайо и да се опита да се приспособи, защото това бе единственият начин да запази семейството си. Изразът „разбит дом“ звучеше реално, когато бе замесено дете. Децата се нуждаеха от двама родители и никакъв правен жаргон за права за посещение или съвместно попечителство не можеха да променят тази проста реалност. През деня Лора бе силна и твърдо решена да запази брака си. Нощем обаче Ник изпълваше мислите, мечтите и сънищата й.

Ник, изглежда, осъзнаваше, че тя има нужда да остане сама известно време, защото й бе телефонирал само два пъти и обажданията бяха кратки. Роби, от друга страна, се обаждаше всеки ден, пълен с новини. Къщата, която толкова бе харесал, още не била продадена и той бе говорил с чичо Дан да вземе заем за авансовото плащане, докато продадат къщата в Ню Йорк. Проверил бе в едно училище за Кейти. След всеки разговор с него тя все повече се чувстваше като уловена в капан.

Сякаш в живота й нямаше никаква светлинка. Баща й й липсваше, също и братята й. Разговорите с тях често завършваха със сълзи или горчиво-сладки спомени. А Айрис продължаваше да се държи хладно. Лора знаеше, че тя скърби за Тео с цялото си сърце, но не иска да го сподели с дъщеря си. Казала беше, че ще почака да види какво ще предприеме Лора, и точно това правеше. Ако не беше Кейти и работата й, Лора сигурно щеше да се свие на кравай в леглото си и да не мърда оттам.

Но животът продължаваше. Кейти помоли за собствен телефон и Лора неохотно й купи един. Стивън водеше курс в един университет в Уайт Плейс и двамата с Кристина често отсядаха у Лора през уикендите. Междувременно тя организира втори прием за пианистката, с която бе запознала Филип.

— Познайте какво стана! — обърна се към Стивън и Кристина, докато тримата се наслаждаваха на сутрешното си кафе в неделя. — Фил вече се грижи за финансовите въпроси на Май Линг и е свършил толкова добра работа, че тя го е препоръчала на няколко свои приятели. Сега има толкова желаещи да му станат клиенти, че той е решил да се откаже от работата си в брокерската къща и да отвори еднолична фирма, която да консултира музиканти и други хора на изкуството. Мисля, че това е по-добре за него, той обича музиката и макар да казва, че не му липсва, личи си, че е така. По този начин отново ще е близо до нея.

— Звучи ми добре — съгласи се Стивън.

— Ами тази Май Линг, тя хубава ли е? Мислиш ли, че той я е харесал? — поиска да знае Кристина.

— Моята романтична жена иска всички да намерят своята половинка — отбеляза с любов Стивън.

— И после да се оженят — додаде Кристина. — Ако питаха мен, всички да са се оженили. Или поне всички, които обичам. Знаеш какво имам предвид, Лора.

Хапката, която Лора дъвчеше, заседна в гърлото й. Едва успя да я преглътне.

— Ако попаднеш на точния човек, наистина е прекрасно — промълви накрая.

— Това се разбира от само себе си — отвърна Кристина, докато даряваше Стивън с кратка влюбена целувка. — Трябва да намериш точния.

Двамата изглеждаха толкова щастливи и толкова дяволски самодоволни — седнали заедно, сигурни в своята бляскава нова любов и в брака си. Не е толкова просто, искаше да им каже Лора. Но се спря навреме, остави ги и отиде да мие чиниите. Държиш се като идиотка, каза си. Ала това не й помогна.

* * *

Бе мислила, че Кейти е в стаята си, докато възрастните бъбреха онази сутрин. Но след като брат й и жена му си заминаха и тя седна на предната веранда да се наслади на градината си, дъщеря й излезе и се настани до нея. Двете седяха мълчаливо известно време, после Кейти каза:

— Никога няма да се омъжа.

— Откъде тези мисли? — попита развеселена Лора.

— На теб не ти харесва да си омъжена. Изглеждаш нещастна.

На Лора вече не й беше весело.

— Кейти, откъде, за бога, ти хрумна това?

— Когато леля Кристина говори за чичо Стивън, се държи като влюбено гълъбче. Ти никога не се държиш така с татко.

О, божичко, тя забелязва всичко.

— Различните хора изразяват чувствата си по различен начин — обясни Лора.

— О, знам. Но разбирам, когато не си щастлива. Не е както при леля Кристина. Тя няма против да изпълнява желанията на чичо Стив и всъщност няма собствен живот като теб. Иска само да има деца. Това пък е другото, което реших — аз никога няма да имам деца.

— Сега говориш глупости.

— Не, не е така. Ти си ме родила много млада, преди татко да има възможност да завърши образованието си. Той е трябвало да мисли за семейството си и това му е попречило.

— Откъде ти хрумна подобно нещо?

— Последния път, като бях на гости на баба Мак, я чух да го казва по телефона на една своя приятелка. Отначало ме заболя. Но тя е права. Понякога децата са пречка и…

— Ти никога не си била пречка! И аз повече няма да те оставям насаме с тази жена!

— Мамо, не я вини, тя просто казва истината.

— Не, тя греши. Ти си моята радост и гордост, и…

— Знам, че е така. Но ти не си завършила университета заради мен. Ами баба Айрис? Трябвало е да чака всичките й деца да пораснат и да станат самостоятелни и чак тогава дядо Тео й е позволил да се върне в университета и да направи кариера. Не е било честно.

— Баба Айрис никога не го е приемала така, а и тогава времената са били други. Днес на жените не се налага да правят подобни саможертви.

Но Кейти я гледаше с ясни, спокойни очи.

— Правят ги, ако са омъжени. Ти ще се преместиш в Охайо, татко ми каза по телефона.

— Не съм сигурна.

— Ще го направиш. А не искаш. Ще се откажеш и от бизнеса си.

— Мога да започна нов бизнес…

— Но това не е честно, тук вече си известна. И как ще се появяваш в шоуто два пъти седмично, ако живееш там?

— Ще измисля нещо. Човек винаги може да измисли нещо…

Но големите красиви очи не й позволиха да довърши.

— Не можеш да участваш в шоуто, мамо. То започва в шест сутринта и трябва да си в Ню Йорк предната вечер. Не можеш да отсъстваш от къщи по две нощи всяка седмица.

Изведнъж Лора осъзна, че няма да може да пише и книгите си. Не и ако Лил е в Ню Йорк, а тя — в Блеърс Фолс. А ако няма красива старинна къща, какво ще използва за фон на своите демонстрации? И… без Ник кой ще ги снима?

— Мисля, че бракът е добро нещо за жени като леля Кристина — продължи Кейти. — Обичам я, но тя не е много умна. Ти обаче си. Затова за теб преместването ще е ужасно. А мисля, че и на мен няма да ми хареса. — Тя се изправи. — Влизам вътре — обяви. — Не съм си довършила домашното по математика.

Може би друга майка с друго дете щеше да определи разговора като най-обикновен. Но Лора познаваше дъщеря си. Кейти не би изрекла подобни неща импулсивно. Тя бе мислила по въпроса.

На какво съм научила малкото си момиче? Че да си съпруга е капан за умната жена? Това ли искам да мисли? Но нима, да ме прости господ, аз самата не се чувствам така напоследък?

Мъжът не бива да кара жена си да избира между работата и семейството си. Той би трябвало да се възхищава на таланта и постиженията й. Ник й се възхищаваше, тя си припомни всички моменти през последното лято, когато той я снимаше как върши нещо и се опитваше да постигне най-добрия ефект, защото искаше да покаже уменията и таланта й. Мъжът не би трябвало да се плаши от силата на жена си. Но Роби се плашеше. Колко пъти бе подценявала постиженията си, да не би да засегне Роби? Колко пъти бе омаловажавала своите нужди, опитвайки се да запази егото на Роби? Това ли искаше да вижда дъщеря й? И наистина ли искаше дъщеря й да гледа как тя се отказва от всичко, само и само да запази семейството си?

Но аз трябва да бъда честна. Не става въпрос за Кейти или за майка ми, или дори за Роби. Не става въпрос дали да живеем в Охайо ши Ню Йорк, или кой каква работа върши и колко пари изкарва — макар че тези неща са част от причината. Направих грешка, когато бях на деветнайсет. Бях още момиче и се омъжих за неподходящия човек. Не съм искала да наранявам никого и се опитвах да живея с грешката си според възможностите си. Но няма да плащам за нея до края на живота си. Двамата с Роби не сме един за друг и повече няма да се опитвам да го отричам. И аз имам право да съм щастлива. Ако това е егоистично, така да бъде.

И така, Лора реши да поиска развод. Нямаше да е лесно. Роби вероятно щеше да е бесен и наранен, а тя не искаше да му причинява болка. Самата тя щеше да тъжи за миналото и перспективните млади хора, каквито бяха двамата с Роби. Все пак той бе първата й любов. Но накрая щеше да е свободна.

Тази нощ тя спа добре за първи път, откакто се бе върнала от Охайо. На другия ден потегли с колата към къщата на майка си.

* * *

— Исках да ти го кажа лично — каза Лора на Айрис. — Защото няма да ти хареса. — Гласът й не трепереше, както се бе опасявала. Това бе добре. — Знам, че сега не е най-добрият момент да го направя. Татко почина наскоро. Но нещата не търпят отлагане. Ти си ме учила, че е най-добре да дръпнеш лепенката рязко. Боли повече, но свършва бързо… — Сега гласът й все пак потрепери. И не можа да изрече онова, за което бе дошла. Направи го майка й.

— Напускаш Роби — заключи Айрис.

— Да.

— Заради онзи мъж. Фотографа.

— Не. Заради мен. Взех решението сама…

— Недей, моля те! Поне бъди честна към себе си!

— Честна съм, мамо. За първи път.

— Имала си връзка. Било е ново и вълнуващо…

— Не беше така…

— Било ти е по-забавно, отколкото да си вярна само на един мъж…

— Мамо, не говори така. Аз не съм татко!

— Как смееш да ми го казваш?

— От това се боиш, нали? Че приличам на него?

За миг тя си помисли, че майка й ще я удари през лицето. Усети колко го иска Айрис и се приготви за шамара, но вместо това Айрис кресна:

— Баща ти е мъртъв!

— Знам. И усещам липсата му всеки ден. Но знам, че съм те е наранявал. Затова ти не успя да видиш, че когато срещнах Ник, бракът ми вече бе приключил…

— Това е отвратително! Да използваш паметта на баща си по този начин.

— Някой ден ще трябва да простиш на татко…

— Замълчи, Лора! Просто млъкни. Искаш да се разведеш с Роби? Давай. Направи го. Но престани да си казваш, че това няма нищо общо с факта, че спиш с друг.

— Ти си безнадеждна! — Сега и Лора повиши тон. — Не мога да разговарям с теб. Как е възможно човек да говори с теб, по дяволите?

— Не го прави. Махай се оттук!

Лора тръгна към вратата, но някаква последна надежда да промени нещата я накара да спре. Обърна се към Айрис и като си пое дълбоко дъх, рече тихо:

— Просто исках да знаеш какво ще се случи. Този уикенд Роби лети от Синсинати. И възнамерявам да му кажа.