Белва Плейн
Кръстопътища (20)

Двадесета глава

Джуъл караше Джеф да се смее. Тя беше изключително неподправена и открито се радваше на нещата, които Джеф й купуваше. Всичко я изпълваше с детинско удоволствие — златната гривна, роклята от магазина на София, пътуването до Ню Йорк с чартърен самолет, нощта в „Уолдорф“, след като гледаха най-добрия мюзикъл на Бродуей за сезона. Това разсея неговите съмнения и предупрежденията на баща му за сделки с дявола вече му се струваха само страхове на един стар и уморен човек. Когато беше с Джуъл, Джеф най-сетне можеше да се наслади на ушитите по поръчка костюми и ризи, скъпите офиси, проектирани от най-известния дизайнер, и на „атрактивната“ си спортна кола.

Когато пожела да си купи яхта, Джуъл не видя нищо лошо в това. Сподели с нея мечтата си да има личен самолет, а тя реши, че трябва да разполага с цяла флотилия.

От друга страна, тя не се заинтересува от часослова^[1] от единадесети век, който Джеф закупи за огромна сума след продължителни преговори с един търговец на редки книги в Лондон. А в Манхатън предпочете да прекара деня в спа салона, вместо да го придружи на търга, на който той наддаваше за картина на Матис. Тя се вълнуваше от други неща — например че са им дали маса в ресторант, в който хората обикновено чакат с месеци.

Но тази жена беше ценна придобивка за него от друга гледна точка. На вечери и партита Джуъл се бе запознала с повечето от неговите бизнес партньори и се беше превърнала в любимка не само на мъжете, но и на техните съпруги и любовници. Имаше случаи, в които Джуъл бе успяла да се сприятели и със съпругата, и с любовницата, и съумяваше да остане лоялна и към двете с ловкост, която леко изнервяше Джеф. Но неговите приятели виждаха нещата по друг начин. „Намерил си момиче, което може да бъде приятелка и с двете и да не им разкаже нищо? Веднага се ожени за нея!“ — каза му един от тях. „Името Джуъл^[2] идеално й подхожда. Тя наистина е скъпоценен камък. Красива, забавна и готова да направи всичко, за да ти достави удоволствие“ — рече друг. „Дяволски сексапилна е!“ — каза трети.

Последното със сигурност беше истина. С това изумително тяло и лице младата жена нямаше как да не е сексапилна. Когато излизаха на вечеря със семейни двойки, тя се обличаше благоприлично. Веднъж беше споделила, че е получила тежък урок за това как да се облича, когато наоколо има други жени. Когато излизаха само двамата с Джеф, тя се обличаше така, че да привлича вниманието, но той нямаше нищо против, тъй като Джуъл ясно даваше да се разбере, че се интересува само от него.

Тя флиртуваше с Джеф и демонстрираше такава нежност и страст, че приятелите му вероятно биха били смаяни да узнаят, че отделните стаи, които наемаха в „Уолдорф“, не бяха просто за пред хората. Тя целомъдрено спеше в нейната стая, както и той в своята. По ирония на съдбата преситеният и циничен Джеф Хенри, на когото жените налитаха още от тийнейджърската му възраст, се бе влюбил в момиче, което го беше уведомило още на третата им среща, че се пази за съпруга си. Предчувствието от онази първа вечер на партито в семейство Райт не го бе излъгало: Джуъл Феърчайлд наистина беше пълна с изненади.

Първоначално той прие изявлението й като предизвикателство и се опита да я съблазни, но тогава Джуъл се разплака.

— Съжалявам — ридаеше тя. Джеф познаваше много малко жени, които ставаха още по-хубави, когато плачат. Виолетовосините й очи блестяха още по-силно, а порцелановите й страни бяха поруменели очарователно. — Не че не те желая, напротив.

Джеф го знаеше или поне така си мислеше. Тя го целуваше също толкова настоятелно, колкото и той нея, и можеше да се закълне, че и на нея й е трудно да се откъсне от прегръдките му, както беше при него. Но Джуъл си имаше своите разбирания и правила.

— Знаеш, че бих умряла, ако те загубя, но дори тогава няма да се променя — беше му казала тя.

След първоначалната изненада Джеф реши, че това е много очарователно. При цялата си привидна практичност, Джуъл бе съхранила старомодното романтично разбиране от времето на своето детство. Всъщност това съвсем не беше лошо. Във въздържанието имаше нещо невероятно романтично и вълнуващо. Желаеше я още по-силно от преди. Посрещаше с неприязън коментарите на мъжете, които я намираха за привлекателна. Дори побесня, когато един от познатите му нарече Джуъл „страхотна компаньонка“.

И все пак… Джеф не можеше да се реши на онази следваща стъпка, която знаеше, че Джуъл очаква. Той не успяваше да изрече въпроса, който се въртеше на върха на езика му: Ще се омъжиш ли за мен, Джуъл?

Когато беше сам, извън обсега на обезоръжаващата й усмивка, която прогонваше всяка разумна мисъл от съзнанието му, Джеф се чудеше дали въобще имат нещо общо. Той обичаше да чете, а тя — не. Той бе завършил колежа с отличие. Тя жизнерадостно бе споделила, че да завърши гимназия й се е сторило истинско мъчение. Веднага след това Джеф си задаваше въпроса дали наистина е толкова важно човек да притежава така наречената „ерудиция“. Простите факти можеха да бъдат усвоени при необходимост. Той я искаше, при това завинаги. Не беше ли достатъчно? И все пак…

Джеф заведе Джуъл в Хорасвил, за да я запознае с баща си. Малко след като прекрачиха прага, той разбра, че е направил грешка.

— Нямате представа как вози това ламборгини, господин Хенри! — възкликна Джуъл, когато седнаха да пият чай в тъмната стая, която майката на Джеф наричаше „гостна“. — Все едно летяхме. Аз не бях летяла, преди Джеф да ме заведе в Ню Йорк. При това пътувахме с частен самолет! — Заради простодушието и невежеството си Джуъл не успя да усети студенината, която се възцари в стаята. Тя не осъзнаваше, че се държи като парвеню, и не забеляза как бащата на Джеф присви очи. — Сигурно много се гордеете с Джеф — продължи Джуъл.

— За жалост не мисля, че би трябвало да се гордея с постиженията на друг човек — отвърна старецът сковано. — Все пак Джеф е зрял човек. Нямам никакво желание да се опивам от славата му. Макар че не виждам нищо чак толкова славно в това да притежаваш автомобил.

— Но това не е просто автомобил! — запротестира Джуъл с най-блестящата си усмивка. — Това е ламборгини. Струва шестцифрена сума.

Очите на възрастния мъж се бяха превърнали в цепки.

— Ах! Каляска за новобогаташа! — възкликна той. После се обърна към Джеф: — Синко, следващия път, когато отидеш в Бостън, трябва да посетиш новата изложба в „Гарднър“. Един мой бивш студент ми писа, че било изключително. — Той се обърна към Джуъл: — Харесвате ли Реноар^[3], госпожице Феърчайлд? Или сте от онези, които смятат, че творбите му са като нарисувани със сладкарски шприц?

— Не знам нищо по въпроса — отвърна Джуъл.

Докато Джеф търсеше начин да й се притече на помощ, баща му се впусна в лекция за импресионистите, като спираше само от време на време, за да й зададе поредния въпрос, на който тя не можеше да отговори. След това старецът подхвана тема, свързана с литературата и музиката, която бе придружена от нова серия въпроси. Цялата тирада целеше да извади на показ невежеството на Джуъл. Не можеше да го прекъсне, без да злепостави момичето. За щастие тя сякаш не забелязваше това, признавайки, че не знае кои са Шопенхауер, Рахманинов, Т. С. Елиът, Вирджиния Улф, Матис и Моне. Тя беше чувала за Джейн Остин заради филмите, създадени по романите на авторката, но призна, че филмовите версии на старите романи я приспиват.

Когато Джеф подхвърли, че е време да си тръгват, баща му дори не си направи труда да ги помоли от учтивост да останат. Джуъл се извини, че трябва да си напудри носа, и с този превзет евфемизъм си спечели поредното присвиване на очи от страна на стареца. Веднага щом младата жена излезе, бащата на Джеф я подложи на остра критика.

— Джефи, не ми казвай, че мислиш за нещо по-сериозно от флирт с това момиче! Признавам, че е красива, истинска хубавица, както казвахме по мое време. Но бих останал изненадан, ако разбера, че е прочела някоя книга, различна от онези ужасяващи наръчници за самопомощ. Що се отнася до вкуса й за музика, не бях срещал досега някой, който не харесва Моцарт. Намирате ли въобще за какво да си говорите? А може би не си говорите? Както казах, няма нищо лошо в това да се позабавляваш, но, за бога, не се обвързвай. Един ден ще пожелаеш да поговориш с половинката си и тогава ще се нуждаеш от жена, която ти е равна по интелект, образование и възпитание…

Той просто изказваше на глас опасенията на Джеф, но сега, когато чуваше собствените си аргументи от устата на баща си, внезапно осъзна колко незначителни, снобски и жестоки са те. И все пак…

Когато останаха отново сами в колата с Джуъл, той все още не се решаваше да зададе въпроса, който и двамата очакваха.

„Защо е всичко това? — питаше се Джеф, докато минаваха с колата край блестящата река. — Това мило момиче с топла усмивка е създадено за мен“. Джуъл правеше бремето на вината му поносимо, прогонваше съмненията му и беше невероятно красива. И все пак…

По целия път обратно към Райтстаун Джеф не продума нито веднъж. Той спря колата пред магазина за деликатеси, където живееше Джуъл, и се наведе към нея, за да я целуне за лека нощ. Целувката отново щеше да ги накара да вплетат тела един в друг — като тийнейджъри на предната седалка на колата му. Но тази вечер, когато той се наклони към нея, Джуъл не се извърна. Джеф се облегна назад.

— Много си мълчалива — каза той.

— Явно няма какво толкова да кажа. Поне за важни за теб неща като художници и писатели… и всичко останало.

Значи Джуъл все пак бе осъзнала постъпката на баща му!

— Хей, не ме бъркай с моя старец — отвърна Джеф. — Аз съм този, който си купи ламборгини.

Шегата не беше от най-сполучливите, но той си помисли, че ще спечели поне една усмивка. Вместо това, тя се обърна към него и каза:

— Така е. Но въпреки това баща ти мисли, че не съм достатъчно добра за теб. — Преди Джеф да успее да възрази, тя го попита: — Искаш ли да дойдеш горе тази вечер?

И двамата знаеха какво има предвид и за момент в съзнанието на Джеф се мерна мисълта: Спечелих! Но после я погледна и прочете в очите й умора и поражение. Тогава Джеф разбра, че изобщо не искаше това.

— Не — отвърна й той нежно. — Няма да се кача с теб горе тази нощ, моя скъпа Джуъл. Но искам да ти задам един въпрос. — Той хвана ръцете й. Това, което правя, е правилно, помисли той. Напълно правилно! — Джуъл Феърчайлд, ще се омъжиш ли за мен? — попита той.

Джеф реши, че няма човек в квартала, който да не е чул радостния й писък.

Джуъл Феърчайлд, която носеше вече името Джуъл Хенри, беше на меден месец! Тя стоеше на терасата на наетата от съпруга й „вила“ с размерите на имение, която се намираше не къде да е, а на частен Карибски остров, и гледаше към плажа, покрит с бял като захар пясък. Още не можеше да повярва, че това е действителност. След ужасното посещение при бащата на Джеф, онзи подъл стар козел, тя бе сигурна, че е загубила Джеф завинаги. Макар да си мислеше, че не го е грижа за мнението на баща му, дори глупак можеше да види, че не е така. Затова всеки път, когато старият козел я бе нападал с въпрос за някой мъртъв гений с трудно за произнасяне име, Джуъл бе уверена, че това ще е краят й. Посланието на стареца не можеше да бъде по-ясно: Това момиче не е от чергата ти, Джефи, отърви се от нея. Баща му наистина го наричаше „Джефи“.

Дори сега, когато пръстенът с жълт трикаратов диамант вече стоеше на сигурно място на безименния пръст на лявата й ръка, мисълта, че можеше да загуби Джеф, я накара да потрепери. Не беше само заради богатството и живота, към който тя се стремеше отчаяно, а той можеше да й осигури; естествено, това беше една от най-важните причини и тя никога не се бе самозалъгвала. Джеф щеше да й липсва. Джуъл му беше дала сила да надмогне влиянието на баща си, да бъде амбициозен и напорист, дори алчен, ако се налага. Затова той се нуждаеше от нея, а откакто бе починала майка й, никой не бе имал нужда от Джуъл. За първи път от много години насам тя се чувстваше важна и не искаше да се разделя с това усещане.

А толкова лесно можеше да загуби всичко! Младата жена отново потрепери, когато си припомни изпълнените с несигурност дни, преди Джеф най-накрая да й предложи брак. Отказът й да си легне с него бе премерен риск. Той можеше лесно да го отблъсне. Но нейните инстинкти й подсказваха, че под грубия бизнесмен се крие едно момче мечтател, което би се възбудило много повече от ухажването на невинна девица, отколкото от поредното лесно завоевание. Джуъл все още беше девица, макар и не съвсем невинна.

След това дойде ужасното посещение в Хорасвил и тя се уплаши, че всичко е приключило. Пътуването обратно към дома беше един от ужасните моменти в живота й. За нея то беше толкова тежко, колкото и денят, в който майка й почина. Тогава инстинктите й отново се бяха притекли на помощ. Тя беше решила, че отсега нататък винаги ще им се доверява. Без да размишлява или да анализира, тя го беше поканила да се качи с нея горе, в отблъскващия й малък апартамент. И двамата разбраха, че Джуъл му се предлага. Това докосна рицарската струна в нейното мечтателно момче, а останалото, както се казва, е история.

Джеф заяви, че ако тя пожелае, ще вдигнат голяма и луксозна сватба. Но той сякаш остана доволен, когато Джуъл отвърна, че не иска светски шум. Тя не си направи труда да му каже, че няма човек, когото би желала да покани. Откакто бе напуснала дома си, младата жена не поддържаше връзка с братята или сестрите си, а и нямаше никаква представа къде е баща й. Ако не се броеше Патси Алън, Джуъл нямаше и приятели. Освен това щеше да се наложи Джеф да покани баща си, а Джуъл никак не искаше да канят стария козел. Така двамата се ожениха пред един съдия, познат на Джеф, и на следващия ден отлетяха за своя остров. Джуъл, на която се беше наложило сама да изглади булчинската си рокля, уникат от „Минали времена“, вече разполагаше с готвач, камериерка и иконом, които й прислужваха. Всяка сутрин се любуваше на изгрева на слънцето над тюркоазения океан и вдишаше с наслада екзотичния аромат на цветя, които не беше виждала преди.

Вечер младата жена се прибираше в спалнята, където леглото бе отрупано с бели ленени възглавници, а чаршафите бяха обточени с дантела. Тогава Джеф я грабваше в прегръдката си и я разсъбличаше, а тя лягаше на голямото красиво легло и… се преструваше. Преструваше се, че харесва нещата, които Джеф прави, преструваше се, че прегръдките му я довеждат до екстаз и че изпитва страст, която знаеше, че никога няма да изпита. После той заспиваше с тяло, увито около нейното, а тя потискаше в себе си желанието да има само за себе си това голямо и хубаво легло, за да може да му се наслаждава истински. Но тази мисъл се задържаше само за миг. Тя се намираше в този палат заради Джеф и затова му дължеше поне известна доза актьорска игра.

На терасата повяваше бриз, а Джуъл беше облечена само с тънката прозрачна роба, която носеше над банския си костюм. Всъщност на нея бързо й омръзваше да наблюдава пясъка, водата и цветята. За разлика от Джеф, който в този момент крачеше щастливо по плажа. Тя се прибра вътре.

Джеф твърдеше, че може да остане тук цяла вечност, но Джуъл нямаше търпение да се прибере у дома и да започне новия си живот. Съпругът й бе обещал, че когато се върнат в Райтстаун, ще изхвърли чертежите на къщата, която възнамеряваше да построи, и ще я остави да планира с архитекта къща по неин вкус. Джеф щеше да й купи какъвто модел и марка кола пожелаеше. Той й бе обещал, че ще я глези до смърт.

Понякога през нощта, когато Джеф притискаше тялото си твърде плътно до нейното и тя не успяваше да заспи, единствено мисълта за това как ще я глези й помагаше да се унесе. В други моменти, изненадващо и за нея самата, тя заспиваше с мисълта за Гуен Райт — затворената, плаха Гуен, която се бе оплаквала, че е принудена да отиде в Париж; Гуен, която се бе отдала на мъж, който си изкарваше хляба със собствените ръце. „Само да можеше да ме види сега!“, мислеше Джуъл.