Даина Чавиано
Затворена котка (66)

66

Маев се събуди стресната. Сивкава светлина се процеждаше през тънката кожа, окачена на прозореца.

Седмици наред тримата бяха спали непорочно върху постеля от кожи, без нищо да наруши невинността на повторната им среща. Всяка вечер се сгушваха като осиротели кутрета, търсейки топлината на телата си. Понякога сънуваха Богинята, която яздеше бяла кобила и ги изпълваше с неописуем ужас. Маев обаче сънуваше не само Богинята. Понякога се виждаше в страховит град, където скиташе сама среди хиляди души, и винаги щом се събуждаше от този кошмар, й трябваха няколко минути, за да възстанови нормалния си пулс.

— Ставайте, поспаливци! — извика, издърпвайки завивките, които ги покриваха — Майката ни очаква.

С неохота се изправиха, за да облекат вълнените си туники. Беше прекрасно, почти пролетно утро. Въпреки студа необичайна зеленина беше изникнала навсякъде. Природата изглеждаше на път да избухне в цветни пъпки — нещо крайно необичайно, защото есента вече се приближаваше към зимата.

Вървяха толкова бързо, че когато стигнаха до Бру-на, се потяха обилно. До една клада гадателката сгряваше костите и стомаха си с глътки ароматна супа, която вареше в котел. Когато ги видя, им направи знак да се приближат.

— Рибена супа — каза, предлагайки им първата паница.

Приеха веднага, по-скоро от студ, отколкото от глад.

— Предполагам, че вече сте решили — продължи Бриг, след като всеки беше изпил по две паници супа.

— Не сме много сигурни, Майко — призна Ангус. — Но вероятно ти можеш да ни помогнеш.

— Слушам ви.

— Добре — заекна Ангус, — Маев има сили.

— Какви сили?

Ангус щеше да отговори, но възрастната жена го прекъсна:

— Тя да каже.

— Мога да виждам Обитателите на сенките.

— Тя е твърде скромна — възрази Дану. — Те й говорят.

— Сигурна ли си?

Маев потвърди.

— И не само това, подчиняват й се. Аз и Ангус сме свидетели. Заобиколиха ни край езерото, видяхме как разтърсваха дърветата, Маев им извика да се махат и те си тръгнаха веднага.

— Това ли е всичко?

Спогледаха се нерешително.

— Говорете! Има нещо, което не сте ми казали.

Нови жестове на притеснение.

— Възможно ли е? — изписка вещицата. — Толкова седмици напразно!

— Ами — продължи Дану — били сме заедно в предишен живот.

— Искаме да извършим ритуал на свързване — добави Ангус, — който ще попречи като се срещнем отново, да не се познаем.

— Това ли е всичко? — Гадателката тропна с крак нетърпеливо. — Не е възможно да сте толкова глупави.

Младежите се спогледаха объркани. Бриг се изправи пред Ангус и Дану.

— Казвате ми, че нямате представа кои сте?

Мълчание.

— Проклятие! Не мога да повярвам!

— Майко — попита тихо Дану, — ти знаеш ли?

Възрастната жена се опита да възвърне спокойствието си.

— Естествено, че знам — потвърди с глух глас, — и ми се иска да разбера защо не пожелахте да ми кажете.

— Струваше ни твърде голямо самохвалство.

— Мислехме, че няма да ни повярваш.

— Струваше ни се… Мислехме… — изимитира ги тя. — Няма какво да мислите. Когато ви питам, ми отговаряте, и точка.

— Кога разбра, Майко?

— Още в нощта на посвещението — веднага щом се назовахте с тайните имена на Дагда и Дана, които малцина знаят и които само Богинята може да разкрие.

— Но ние не сме богове сега! — възрази Ангус. — Как може да бъдем техни превъплъщения?

— Има различни богове. — Майката обгърна раменете на Дану.

— Чуй ме, Даная… или Дана, върнала си се при народа си със съдба, за която не смея да предполагам. Богинята не ми я е разкрила. Аз мога само да ти върна инструментите, които ни дари в миналото. — Обърна се към Ангус. — А на теб, Арат, мой мили Дагда, ще предам тайната на вечната връзка, но преди това е нужно да направим ритуала в Каер Сидхе, където си живял преди векове. Може би в желанието за съюз има някакъв божествен план, който само вие и Богинята разбирате. — Обърна се към Маев: — А ти, Майя (не беше ли това предишното ти име?), притежаваш рядка дарба; талант, който дори аз не бих посмяла да пожелая. Никой смъртен не си е пожелавал да може да заповядва на Народа на сенките, но сигурно има причина за това. Не знам с какво си допринесла за раждането на Туата Де Данан, но…

— Дала е живота си — прекъсна я Дану. — Ако тя не беше загинала, никога нямаше да стигнем до островите на Вътрешното море и дананците нямаше да съществуват.

— Животът е най-скъпоценният дар на душата в процес на обучение — каза гадателката. — Затова и заради връзката ти с Магическия народ ще се погрижа за твоето обучение.

— Майко — потрепери гласът на Маев, — защо миналото ми име толкова прилича на настоящето? Нима родителите ми са знаели?

— Разбира се, че не. Действали са по инстинкт и са избрали звуци, подобни на тези на тайното ти име. Много родители го правят, без да си дават сметка.

— А кое е тайното ми име? — попита Маев.

— Не знам — призна вещицата и думите й донесоха ехо от едно бъдещо обучение. — Всички имена са маски, които прикриват истинското: онова, което никое човешко гърло не може да произнесе, защото принадлежи на езика на духа. Но приликата между имената в този живот и предишния показва, че двете имат обща основа и че са отглас на друго — по-силно име. Човешките имена са груби наподобявания на божествени звуци и ако родителите ни имат достатъчно интуиция да ни дадат име, подобно на истинското, можем да постигнем изумителни неща.

 

— Защо?

— Защото растем в постоянна връзка с вибрациите, които въздействат на нашата същност.

Очите на старицата се озариха, сякаш светлина беше лумнала в сърцето й. Маев отгатна, че зад грубоватия й вид се крие древен и изстрадал дух.

— Трябва да посетите Кръга на гигантите.

— Много е далече!

— И на връщане да потърсите Авалон…

— Свещеният остров?

— … и да се изкачите на върха на Каер Сидхе, наречен Кристалната пещера.

— Какво ще правим там?

— Необходими са три ритуала, изпълнени на три места на концентрация на силата, за да се изгради вечна връзка между душите.

— Ти спомена само две места: Великия кръг и могилата на Авалон.

— Първия ритуал ще направим тук, в Бру-на. И трябва да побързаме, защото скоро ще настъпи Юл^[1]. Ще бъде най-подходящият момент за церемонията.

Бриг се опита да се изправи и Ангус понечи да й помогне, но тя не позволи.

— Важно е да знаете нещо — им каза. — След известно време хората ще забравят Великата Майка и ще презрат даровете й. Отново ще се отвори път за спасение на всички със завръщането на Първата религия, която ще нарекат Уика, в онези тъмни времена. Вие ще бъдете част от това възраждане, ако подготвите душите си още отсега, преди да е настъпило невежеството.

— Как е възможно някой да забрави Богинята?

— Ще го направят, уверявам ви. Ще презрат женската същност на Божеството и ще настане насилие, когато Тя се оттегли и бъде заместена от мъжката част на духа. Вече няма да съществува Майка, а само Баща.

— Това е ужасно! — извика Ангус. — Без Нея интуицията ще загине.

— Да — каза вещицата, — и вече знаете какво означава това. Без интуиция интелигентността се превръща в тирания, а различията се превръщат в нетолерантност. Няма да има място за магия, нито за видението на Средните царства. Без присъствието на Богинята равновесието ще се загуби.

— Не искам да живея в такъв свят — каза тихо Маев.

— Никой от нас не би искал — потвърди гадателката, — но няма да имаме друг избор. Ще бъде епоха на омраза и религии, които ще се прекланят пред един безнравствен и слаб бог, лишен от женската си половина.

— Искам да помня, Майко — помоли я Маев. — Не искам да забравям каква съм. Не искам да забравя какви сме.

— Ще помниш, дете — и усмивката й я изпълни с успокояваща топлота, — обещавам ти, че ще помниш.

Майката се наведе и целуна Маев по челото.

— Нека Богинята те защитава във всяко прераждане.

И когато девойката вдигна поглед и видя уморените очи на старицата, позна в тях душата на Тирсо.