Даина Чавиано
Затворена котка (56)

56

Събуди се в студената сива утрин, която предвещаваше дъжд. Нереалният вид на небето я накара да се усъмни, че се е върнала напълно. Може би сетивата й още бяха закотвени в някоя точка на времето. Без да си дава сметка, присъства на раждането на новия ден. Въздухът лека-полека се изпълни с цвърченето на птиците, гласовете от квартала, шума на далечни двигатели… Тъй като нямаше друг избор, реши да се върне към единствения си порок: четенето. Стоя затворена, докато звънецът на вратата не й подсказа, че токът е дошъл. Колебливите стъпки на баба й минаха край стаята и се спряха в хола. Мелиса остави книгата, почти скришом, молейки се да не търсят нея. Нямаше желание да се вижда с никого. След безкрайна пауза стъпките на баба й се върнаха.

— Търсят те.

Остави книгата с корицата нагоре и скочи от леглото.

— Кой е? — прошепна, за да не я чуят.

— Тирсо.

Ако беше намислила някакво извинение, веднага го изличи. Като стигна в хола, го поздрави с радостна целувка, но изражението на приятеля й я смрази.

— Заминавам — съобщи тихо. — Или по-скоро заминаваме. Ернесто идва с мен.

— Кога?

— Днес на разсъмване.

Мелиса не можеше да повярва.

— Ще дойдеш ли?

Тя поклати глава.

— Веднага щом стигна, ще ти пиша — я увери той, като й подаде тефтерче. — Запиши ми адреса си. Трябва да го науча наизуст. Не искам да нося документи със себе си, за да не ги загубя.

— Времето не е подходящо за плаване — това беше единственото, което й хрумна да каже.

— Говорих с един метеоролог. Тази седмица няма да има бури.

— Тирсо, за бога, не го прави!

— Да не започваме пак. Вече го обсъдихме.

— Толкова е опасно…

— Мислиш ли, че не знам? Но ще се побъркам, ако остана. По-добре да си тегля куршума!

Прегърна го.

— Много да се пазиш.

— Не се тревожи. Ще събера пари, за да те измъкна оттук по законен път. Ще измисля нещо. Имам една братовчедка, която се омъжи за чужденец, и след няколко месеца я пуснаха. Може би ще намеря някого, който да ни помогне.

Мелиса се мъчеше да не заплаче.

— Пази се — повтори и го прегърна отново.

— Ти се пази. И умната! Ако те вкарат в затвора, загубени сме.

Тя се съгласи.

— Трябва да вървя — каза той. — Имам да свърша още куп неща.

Прегърнаха се за трети път. Мелиса се показа на верандата, за да го види как се отдалечава, и в този момент й се прииска, повече от всякога, да се стопи във въздуха и да изчезне.