Ейс Аткинс
Приспивна песен (62)

62

Мати слезе заедно с мен. Започнахме да си пробиваме път. Около нас се блъскаха забързани хора. Сканирах лица, следях за подозрителни движения. Двамата с пистолетите останаха във вагона. Вратите изсъскаха и се затвориха. Влакът с грохот се понесе на юг и скоро изчезна в тунела. Не отделях очи от перона и най-вече от стълбищата в двата му края.

Не след дълго зад близките колони се появиха Джак Флин и двама от стрелците му, облечени в черно. Оръжията им бяха насочени в гърдите ми.

Възползвайки се от момента на взаимното представяне, измъкнах моя смит-уесън и го насочих към тях.

— Ти ме прецака — изръмжа Флин. — Току-що разбрах, че са прибрали Броз.

— Ще се променят ли нещата, ако обещая да ти звънна малко по-късно? — отвърнах аз.

— Пусни момичето, отворко — рече Джак. — И тя е боклук като майка си. Не прави глупости, защото ще умреш.

— Хайде де, давай! — изръмжах в отговор аз. — Писна ми да слушам тъпотиите ти!

— Чух, че майка ти редовно се е чукала с целия отбор на Деня на свети Патрик, Флин — подвикна Мати. — Предполагам, че баща ти го е играел дълбока резерва.

Флин се ухили.

— Сама си пише материалите — обадих се аз. — Опитва се да ме изтъкне.

На перона имаше десетина души. Поне още толкова слизаха по стълбите или се изкачваха по тях. Блъснах Мати зад гърба си, но тя продължаваше да напира. Наложи се да я блъсна още няколко пъти.

— Майка ти беше курва — обяви Флин. — Устата курва, също като теб.

Мати издаде дълбок гърлен звук, сякаш въздухът внезапно беше напуснал дробовете й. После полетя към Флин. Успях да я сграбча за ръката и да я притегля обратно. Тя ожесточено се съпротивляваше.

Флин насочи оръжието си към нея. Беше хромиран магнум .357 с 20-сантиметрова цев. Двете момчета хванаха на мушка мен, но аз не си направих труда да разгледам въоръжението им.

— Неправилен ход, Джак — рекох. — За мен беше удоволствие.

— Ти си побъркан, бе — изрева Флин. — Нима вярваш на това хлапе? — Обърна се към компанията си и заповяда: — Гръмнете го!

Улових някакво движение с крайчеца на окото си. Познах го веднага. По стойката и походката. Увих ръка около талията на Мати и я дръпнах на бетонния под.

Екнаха три много точни и доста приглушени изстрела. Веднага различих прецизната работа на Вини Морис.

Двамата стрелци паднаха като подкосени, по слепоочията им разцъфнаха алени цветя. На лицето на Флин се появи дълбока червена драскотина. Той се хвърли зад близката колона. Магнумът гръмна като оръдие в нашата посока.

Настъпи суматоха. Викове, блъскане. Мъже и жени се проснаха на перона, други паникьосани хукнаха към изходите. Разнесоха се писъци, примесени с тропот на крака. Стрелбата на обществено място винаги предизвиква голям хаос.

Вдигнах глава, но ръцете ми продължаваха да притискат Мати. Вини Морис беше облечен с яке на „Патс“, слънчеви очила и тъмна плетена шапка, спусната ниско над челото. Не видях оръжие. Ако Флин не беше стрелял, повечето хора на перона изобщо нямаше да разберат какво става. Вини беше заплашително мълчалив. В рамките на броени секунди изчезна нагоре по стълбите. Миг по-късно се включи алармената инсталация.

Вини беше спазил обещанието си да проследи Флин от Бънкър Хил, да изпълни задачата и да изчезне.

Помогнах на Мати да се изправи. Лицето й беше бяло като сняг.

— Ранен си! — уплашено прошепна тя.

Опипах рамото си.

— Май да — рекох, а след това побързах да я дръпна зад близката дебела колона, облицована с плочки.

Десетина случайни свидетели на престрелката продължаваха да лежат на цимента с ръце на главите или свити като зародиши. Млада жена се беше проснала по очи, до нея беше разпиляната й чанта. Скимтеше със затворени очи, а ръката й се протягаше към портмонето и ключовете. Някакъв младеж с измачкано тъмносиньо палто се опитваше да напише есемес с една ръка.

После хората се размърдаха. Младата жена докопа портмонето си и хукна към изхода, оставяйки всичко останало разпръснато върху бетона. Стъпките й заглъхнаха нагоре по стъпалата. По-голямата част от останалите предпочетоха да останат по местата си.

Стрелците лежаха в безформена купчина на перона. Джак Флин остана скрит зад една от колоните.

— Готов ли си за нови преговори? — извиках.

С пистолет в ръка Флин скочи на релсите и затича на зигзаг към тъмната паст на тунела. Напуснах прикритието си зад колоната и му извиках да спре. Умен ход, няма що. Той се обърна и стреля.

Натиснах спусъка в момента, в който той се обърна, за да побегне. Куршумът го улучи в гърба. Старият бандит се препъна и падна по очи като куотърбек в класически клип на НФЛ. Вторият ми изстрел го улучи в крака.

Въпреки всичко той успя да се надигне и с олюляване изчезна в тунела.

Станцията утихна. Сякаш внезапен приток на чист въздух беше издухал насилието и паниката. Извадих мобилния си телефон и набрах 911. Хората около мен последваха примера ми. Някаква аларма се включи в будката при входа. Обърнах се с мисълта да прегърна Мати и да я уверя, че Флин няма къде да избяга. Но тя беше изчезнала.

Отново погледнах към релсите. Точно навреме, за да зърна как якето й изчезва в тунела. Не ми даде никакъв шанс.

Скочих между коловозите и я последвах. Рамото ме болеше. Подминах жълтата табела, на която пишеше ОПАСНО!, и продължих напред, правейки всичко възможно да не стана жертва на високото напрежение. Бетонните стени във вътрешността на тунела бяха облепени с плочки, а върху плочките имаше множество черни графити и избелели билбордове. Релсите правеха лек завой.

Изкрещях името на Мати. Някъде пред мен тресна единичен изстрел. Остър, оглушителен, вцепеняващ. Отново изкрещях.

Държах пистолета в лявата си ръка. Дясната безсилно висеше покрай тялото ми. Дишах тежко.

Дългата редица осветителни тела леко примигваше.

Най-после стигнах до завоя и веднага видях Флин. Лежеше между релсите, подпирайки се на колене и длани. Мати се беше надвесила над него с огромния магнум в ръце. Дулото му беше насочено в главата на Флин.

Забавих ход и отново я повиках по име. Тя не ме чу. Отново беше на десет години и гледаше как двама бандити хвърлят майка й на задната седалка на очукан понтиак.

Флин плюеше кръв. Палтото му се беше превърнало в дрипа, оплескано с кал и кръв. Правеше отчаяни усилия да продължи на четири крака към мигащите светлини в дъното на тунела. Мати описа кръг около него и го изрита с малката си гуменка.

Хромираният магнум .357 изглеждаше абсурдно огромен в детските й ръце. Като някаква гигантска играчка. От ръката й бликаше кръв. Мръсникът беше успял да я уцели.

— Ще има ли значение, ако ти кажа, че той не го заслужава? — подвикнах аз.

Реакция нямаше.

— Ще ти бъде благодарен, ако го застреляш — добавих. — Това ще осмисли живота му.

— Той я нарече курва! — процеди момичето.

— Той умира, Мати — поклатих глава аз. — Прострелян е на три места, два пъти лично от мен.

— Тя не беше курва! — изхълца Мати. — Не беше курва!

Флин издаде задавен звук, от устата му бликна кръв. Извърна глава към мен и ме погледна с бледите си ирландски очи. За миг ми се стори, че зърнах в тях нещо като благодарност. Лицето му беше бледо като платно, а тялото му беше изпаднало в пълен шок.

Тя не свали прекалено големия пистолет. Ударникът изщрака. Дулото се заби в тила на Флин.

— Колко съжалявам, боже! — простена Мати. — Адски съжалявам, мамо!

Флин успя да се завърти на една страна. Главата му звучно се удари в излъсканата релса. Бях сигурен, че е мъртъв или на крачка от смъртта. Мати хвърли пистолета. Усмихнах й се, но после видях как очите й се извъртат с бялото нагоре, а главата й клюмва. Тя се свлече като парцалена кукла.

Пъхнах оръжието в джоба си, коленичих и я взех на ръце. Поех обратно към осветената станция. Наложи се няколко пъти да скърцам със зъби, за да укротя болката в рамото. Срещу нас беше спрял някакъв влак. От него скачаха униформени ченгета от транспортна полиция с фенерчета и пистолети в ръце. Долових пропукването на радиостанциите им.

Бели светлинки шареха по стените на тунела. Течението поде миниатюрните перушинки, които излитаха от разкъсаното й яке.