Ейс Аткинс
Приспивна песен (39)

39

Под прага на входната врата се виждаше тясна ивица светлина. Реших, че това е карма. Докато проверявах жилището на Териса Донован, някой пък проверяваше моето.

Измъкнах револвера 38-и калибър и лекичко завъртях топката на бравата.

Вратата не беше заключена. Отвътре долиташе лек шум, сякаш някой ровеше в книжата ми и проверяваше чекмеджетата. Дали пък не бяха дошли за снимката с автограф на Ханс Арън, която бях скрил между страниците на „Кодексът на Запада“ от Зейн Грей? Или ги бяха привлекли секси снимките на Лоте Леня?

Бутнах рязко вратата с насочено оръжие.

Пърл вдигна глава от купата с вода, от която лочеше. От муцуната й капеха капки. Прибрах оръжието и затворих след себе си.

Сюзан беше запалила камината и седеше на канапето с някакъв роман на Чарлс Портис в едната ръка и чаша вино в другата. Вдигна глава от книгата и ми се усмихна, после прегъна страницата и отпи глътка вино.

— Спокойно можех да гръмна Пърл — рекох.

— Тя не е въоръжена — отвърна Сюзан.

Пърл се приближи и наведе глава, за да я погаля. Нямаше как да й откажа.

— Отдавна ли си тук?

— О, дойдох някъде около пет — отвърна Сюзан. — Един пациент се обади в последния момент да отложим сеанса. Той е от хората, които не обичат да се чувстват обвързани.

Усмихнах се разбиращо.

— Донесох малко храна от „Чез Хенри“ — добави тя.

— Кубински сандвич?

— Плюс подборка от сирената, които харесваш. Онези с плодовете и печените ядки.

Отворих хладилника и извадих бутилка „Амстел“. Сложих кубинския сандвич в микровълновата, отворих бирата и опитах сиренето с ядките.

— Казвал ли съм ти някога, че си светица?

— Да, но не толкова често, колкото трябва — отвърна тя. — Надявах се тази вечер да се прибереш навреме.

— Можеше да звъннеш.

— Знаех, че ще се прибереш, като си свършиш работата.

— Като скитащ котарак.

— Именно.

Сюзан се изправи и довърши виното си. Беше облякла старата сива фланелка на Бостън Колидж, която ми беше подарък от треньора. На практика с нея се изчерпваше и цялото й облекло.

— Харесвам стила ти — рекох.

— Старата фланелка? — усмихна се тя, отвори хладилника и си наля още вино. „Шато Мишел Ризлинг“. — Обличам я само когато не ми пука как изглеждам.

Аз огледах стегнатото й дупе, което се появи пред очите ми, докато се навеждаше да остави бутилката в долната част на хладилника. Отпих глътка бира и се усмихнах.

— Прекарах вечерта, като надничах през прозорците на една млада жена и ровех из чекмеджетата й — рекох.

— Отвратително.

— Чекмеджета на скрина.

— О!

Сюзан отпи малко вино, а аз бръкнах в буркана с бисквитите на Пърл. Тя за малко не отнесе пръстите ми. Метнах якето си на закачалката до вратата, а след това се освободих от кобура.

— Уайът Ърп — рече тя.

— Започна ли да свикваш с това, което върша?

— Не — отвърна Сюзан.

— Вълнува ли те?

— Не съвсем.

— Вечеря ли?

— Хапнах малко паеля. Искаш ли и ти?

— Не.

Отидох да извадя кубинския сандвич от микровълновата. Сиренето се беше размекнало точно колкото трябва, а парчето свинско между препечените корички беше адски вкусно. Леко кисело. Много свежо.

— Как е Мати?

— „Зверски ядосана“, както обикновено.

— Какво си направил?

— Не я взех на поредната разходка до затвора. Ходих в „Сидър Джънкшън“.

— Да се срещнеш с човека, който може би е убил майка й?

— „Може би“ отдавна не съществува. На практика тя го харесва.

Отхапах още един залък и го полях с бира.

— Предполагам, че намира нещо бащинско у него — промълви Сюзан. — Въпреки че това може да ти се стори ужасно.

— Я повтори?

— Тя е убедена, че присъдата му е несправедлива. Вече е успяла да си изгради определено мнение за него. Разбира се, с малко помощ и от негова страна. За нея той е единственият мъж, който е обичал майка й. Тя се идентифицира с това чувство и е готова да го приеме като баща.

— Много се надявам да си намери по-добър кумир.

— По всяка вероятност ти е ядосана, защото си различен — добави Сюзан. — Със сигурност не приличаш на Мики Грийн.

— И слава богу.

— Всъщност той има ли някакъв шанс?

— Убедих Рита да го поеме.

— Страхотна услуга за човек, когото не харесваш.

Свих рамене и отново захапах сандвича. После извадих още една бутилка „Амстел“.

— Хлапето е дълбоко убедено, че не го е извършил Грийн — рекох. — А ченгетата изобщо не са проявили интерес към онова, което е видяло през онази нощ.

— На този етап сигурни ли сме, че е невинен?

— Не съвсем — въздъхнах аз. — Той не споделя всичко, което знае. И е много далеч от героичната фигура на бащата. Мати заслужава повече от Мики Грийн.

Сюзан кимна. Аз продължавах да ям и пия, но не пропусках да огледам и дългите й бедра.

— О, боже — сепна се тя. — Нали не планираш да я прибереш, както постъпи с Пол?

— Не.

— Нито пък да й ставаш ментор?

— Мати не се нуждае от човек, който да я учи как да се бори — поклатих глава аз. — Тя може да разплаче дори Майк Тайсън.

— Или да си бъде самодостатъчна.

— Да.

— Това не е ли притеснително?

— Кое? Че е дяволски самодостатъчна?

— Че не можеш да я научиш на нищо от онова, на което научи Пол — как да се облича и как да се държи като истински мъж. Или на това, което направи за Зи.

— Може би — признах аз. — Тя не вижда по-далеч от оневиняването на Мики Грийн и евентуалното наказание на истинските извършители.

— А ти може би няма да й помогнеш толкова пълноценно, колкото очаква.

— И такива мисли ми минават през главата — рекох.

— Вероятно разбираш, че нейното нещастие е форма на самобичуване, от което няма как да се отърве — отбеляза Сюзан.

— Напълно — отвърнах. — Затова й предложих да я водя на мачовете, които предстоят тази пролет. Няма как да се самобичува на „Фенуей“, защото веднага ще я арестуват.

— Моментно щастие, радост от живота — кимна тя. — Може би това е единственото, на което можеш да я научиш.

— Трудна задача, но ще се опитам.

— Кой друг, ако не ти? — вдигна вежди тя. — Нали сам си избрал да работиш в грозния свят на насилието, а на всичкото отгоре търсиш и удоволствието от онова, което вършиш?

— Понякога дори си подсвирквам, докато размазвам физиономията на поредния гадняр — ухилих се аз.

— Но Мати ще продължи да се самобичува дори и след като освободиш Мики Грийн и пъхнеш истинските извършители в затвора.

Пак се ухилих.

— В началото сигурно ще се почувства по-добре, но после ще й трябва помощ — добави Сюзан. — При това за много продължително време.

Ухилих се за трети път.

— Готов ли си на това?

— Имаш предвид, че работата ще продължи?

— Да.

— Тя го заслужава.

— Защо?

— Уважавам чувството й за справедливост.

— И ще я научиш как да живее, докато я намери?

— Точно така.

Успяхме да се сместим един до друг на канапето срещу камината. Разбира се, оставихме място и за Пърл, която се втурна като фурия и се настани помежду ни.

— Тя тъгуваше за теб — рече Сюзан.

— Сама ли ти го каза?

— Ами да. Нали и ти разговаряш с нея?

— Зависи колко съм изпил.

— Предполагам, че това ще е основната ти дейност през целия уикенд — рече тя и подви боси крака под себе си.

— Аха.

— Как мислиш да действаш?

— Ще започна от самото начало. Плътно проследяване на Ред и Луната.

— Защо не вземеш и Хоук?

— Стига да е свободен.

— Ще се освободи — тръсна глава тя. — Както винаги.

Кимнах.

— Ти как се освобождаваш, когато той има нужда от теб?

Отново кимнах.

— Извикай го.

— Слушам, госпожо.

Старата ми тениска се вдигна нагоре, разкривайки стегнатата талия на Сюзан над чифт много елегантни бикини.

— Харесвам ги — отбелязах аз.

— Няма да ти станат.

— Но не си падам по дантелите.

— А по какво си падаш?

— По широки боксерки на червени сърца.

— Секси — кимна тя.

— Само в някои култури.

— Добре, чаках те достатъчно дълго — въздъхна Сюзан, отпи глътка вино и заповяда: — Събличай се!

— Ще го направя — рекох. — Дори и да ми извиеш ръката.