Христо Калчев
Изстрелът на Амнистията (4)

IV

Срещата започваше след двайсет минути около минералния басейн на хотел „Парадайз“. Козела беше спрял колата на подстъпа на „Св. Константин“ и пушеше.

Аз се готвя да броя на жив вълк зъбите! мислеше, вбесен на себе си, но знаеше, че нямаше да се откаже. Срещата беше предизвикана от него и професионалния престиж го задължаваха да обяви началото на империята си. Ебал съм му майката! Да става каквото ще! Плъзна колата по алеята. Хотелът беше смълчан, изглеждаше празен, електронният термометър показваше минус девет градуса по Целзий. Варна беше скована в сняг и ледове. Но, ако можеше да се третира като бедствие в индустрията и земеделието, в никой случай не можеше да бъде аргумент в бандитизма.

Козела вдигна яката на вълнения си балтон и тръгна към входа. Някой му отвори вратата, но не си направи труда да види „кой“. Чакаха го гангстерите с престиж в държавата. Нямаше право на изненади, още по-малко на „резки движения“.

Козела разкопча балтона и го подаде, без да гледа на кого. Някой бе нает да му прислужва докато е жив. Дали ще е жив и колко време, зависеше единствено от него.

Около басейна имаше петдесетина мъже и петнайсетина жени. Бяха в бански костюми и полагаха усилия да се забавляват. Невидимо напрежение цареше в спареното помещение и вентилациите не прочистваха замъглената картина.

Застана срещу млад, угоднически усмихнат барман, каза сухо:

— „Абсолют“ и минерална вода! — обърна се към басейна. Цея беше пред него.

— Как ще процедираме? — попита тя.

— Ще импровизираме — неопределено отговори той.

— Имат въпроси. Десет въпроса. В джоба ми са.

— Дай ги!

Козела разгърна листа и прочете несъществени клюкарски, дори жълти въпроси, с които почваше анкетата. Към края на листа беше единственият съществен. А той гласеше: „Какво предстои?“.

— Спри музиката — заповяда Козела през рамо. Когато го затисна тишината на смълчаните банди, се провикна нехайно, но дрезгаво и напрегнато: — Здравейте, колеги! Радвам се да ви видя!

Не последва реакция. Смълчани стригани мутри с мускули на културисти и фалшиви блондинки със силиконови бюстове го гледаха отвсякъде напрегнато, но като че ли не враждебно.

— Деца — каза той, почуквайки с длан листа, — няма въпрос, на който не мога да отговоря. Включително и колко души съм убил, макар че ще ми трябва калкулатор и време. Не това е въпросът, и не от отговора се решава съдбата ви. Ясен ли съм?

Тъпо и неангажирано мълчание.

— Да караме подред! Бях ченге — станах бандит, бях офицер, до генералски пагони го докарах, но през цялото време бях Козел. Играх с всички банди и против всички… включително. В този занаят няма нито вечни приятели, нито вечни съдружници. Мангизите са като махалото на Фуко. Според неговото движение се движат и интересите. Остарях, както виждате, и вече не ставам за батерфилд^[1]. Под микроскоп съм и слънцето не е здравословно за мен. Затова пипам с чужди ръце. Преди подробностите искам един по един да минете покрай мен и гласно, пред всички да повторите едно изречение: „Имам нужда от мангизи, ще работя в твоя отбор, Козел!“. Нещо като клетва. Хайде! Предимство на дамите… Докато си изпия водката, ритуала да е приключил!

Неохотно, но въпреки това до един и декоративните курви и мутрите се изнизаха покрай бара и кой високо, кой не, кой охотно, кой не, произнесоха гласно тази глупост, имитираща клетва, която нямаше стойността на детско обещание. Когато движенията замряха и първата част от спектакъла бе завършила, Козела си поръча втора водка, свали сакото, нави ръкавите на ризата и отново се взря в листа.

— Вижте, момчета! Големите пари са в кокаина, а тази индустрия контролирам аз. Амфетамини, каптагони, фалшиви печатници, търговия с хора — това са кокошкарски дейности. Рискът е голям, а те трудоемки и възвръщаемостта малка. Богатите хора играят с кокаин. Това носи няколко риска. На първо място — претенции: „Защо Козела да управлява този пазар, а не аз?“. Този въпрос си задава кой ли не — вгледа се в тълпата. — Дори Гърка и Скорпиона… но ги виждам сред нас. Те са достатъчно умни, за да бъдат бедни и не достатъчно алчни, за да бъдат мъртви… Тук сме, за да не сме бедни и сме заедно, за да останем живи. Да преценим рисковете и да ги минимализираме. — Реши, че тази дума е доста сложна и я преведе: — Трябва да сведем риска до нула! Да видим рисковете… Държавата… Всяка организирана престъпност, а ние не сме цветари, третира като основен враг държавата си. Нашата е мека, алчна, представителите й — част от нас. Те са в държавната администрация, защото нямат куража да бъдат тук. Държавата е слаб играч, с който трябва да се съобразяваме. От време на време да му пускаме някоя и друга аванта, но налага ли се — да го наказваме. Бой, унизително ебане, отстрел! Около държавата има и други институции, които трябва да се имат предвид. Двете години, които имаме като гратисен период ще ги използваме максимално.

— Кой ни е пробутал гратисен период? — обади се татуирана мутра.

Козела се взря в него:

— Не ме прекъсвай, момче! — направи отегчително дълга пауза и едва тогава продължи. — Бонусът, за който става дума, не ни го е дал никой, но 2007 година ще го отнеме Европейския съюз. Вместо корумпираните ченгета, тук ще действат офицери от Интерпол, Европол и ДЕА. Тежко ни. Нито един от нас няма да е жив, ако за тези две години не „изпере“ биографията си. Не говоря за себе си, на мен времето ми изтича. Две супер структури искат кокаин. Евреите, за да извият вратовете на арабите и арабите със същата цел. И двете структури са свързани с мен. Най-сложната игра е баланса. Всички искат кокаина, но и лидера на врага си. Ние ще подготвим една група, анонимни жътвари, и ще ги отделим от стадото. Те няма да имат връзка с вас, ще получават заповеди единствено от мен и само чрез Левака. Искам да потвърдите съгласието си.

Когато досадният ритуал беше повторен, Козела отиде на ръба на басейна.

— В България действа Уахаб Ал Джамайет, която се финансира от Саудитския имперски дом и невинната организация Шалом, която се командва от Уолстрийт и държи в ръцете си всичко — от кино до порноиндустрията. Забелязва се и руско раздвижване, което е нито по-малко опасно, нито по-зле платено. Засега ще бъде под моя контрол, не защото ви нямам доверие, а защото не знам нито претенциите им, нито целта. Предполагам, че ще поискат няколко украински, грузински и чеченски глави из България. Ако е това, си заслужава търговския риск. Когато знам повече, ще се срещна с Гърка и Скорпиона. Повече с вас няма да се видим. Това е. Аз имам пари и власт и не мога да се справя с обема им. Вие искате пари и власт и търсите път към целта си. Няма по-сериозно основание да обединим усилията си. И последно: „Никога не бройте на жив вълк зъбите!“.

Козела се върна на бара, облече сакото, подхвърли на Цея:

— След един час ще ти кажа къде да доведеш Гърка и Скорпиона — и излезе от басейна.

Услужливо и лакейски му държаха балтона, отвориха му вратата и на излизане се сблъска с полярната зима на Варна. От входа до колата го втресе. От нерви или от студ? Едва ли щеше да разбере, докато не напуснеше това гнездо на скорпиони.

* * *

По нощница, облякла халата, бурятката лежеше в хола и четеше книга на Борис Суворов.

— Облечи се! Ще дойдат двама жътвари.

— Притвори вратата. — Ирина не вдигна глава от книгата. — Няма нужда да знаят, че не си сам.

— Не са правени в гъз, мадам — ядосано каза Козела. — Първата им работа е да се уверят, че са сами и че клиниката „уши-нос-гърло“ не им диша във врата.

— Какво ще видят? — Бурятката вдигна зелените си очи и го погледна хладно, дори враждебно. — Полугола жена лежи и чете. Кой бандит се стряска от такава гледка?

Козела затвори вратата, а му идваше да я разбие с трясък. Наля водка, пусна някакъв диск, седна и зачака. Предстоеше или окончателно превземане на бандитския свят и безспорно лидерство, или екзекуция. Не гледаше сериозно на втората възможност. Можеха да го ликвидират и около басейна. Беше взел аванс, а Аберман, тази полумитична, полумистична фигура, която трябваше на всички, беше само негово притежание. Не бяха малко бандитите, които се съмняваха в съществуванието на тази екзотична птица. Докато не се уверяха, че е легенда, все пак щяха да вярват в нея. Никой нормален човек не вярваше в непорочното зачатие на Дева Мария. Всички знаеха, че Христос, ако е съществувал, е син человечески, но два милиарда християни по света доброволно приемаха лъжата, че Богородица е заченала от светия Дух и че Исус е син на самия Бог, пратил го на земята да спаси човечеството.

Имаше измами, които по някакъв трансцендентален начин добиваха статута на неоспорими истини и Козела се надяваше, че Аберман е една от тях. Младият евреин беше човек от плът и кръв, реален и съществуващ, но колкото повече митове се изграждаха около него, толкова шансът да оцелеят се увеличаваше, и неговия, и на Аберман.

Мутрите не направиха нито проверка на страничните стаи, нито потърсиха записващи или подслушвателни устройства. Когато Цея ги въведе в хола, те чинно седнаха на местата, които им посочи и мълчаливо зачакаха да разберат защо е уредена срещата. Козела им предложи водка. Отказаха, не пушеха, Скорпиона измъкна от джоба си бутилка минерална вода, Гърка седеше с ръце в скута, нахлупил плетената си скиорска шапка над очите и изглеждаше като закован за канапето. Единствено Цея се движеше из хола — правеше кафе, но очите й не се откъсваха от вратата на спалнята, където знаеше, че има жена. Това беше всичко, което Козела й беше казал, но достатъчно да изостри любопитството й. Когато престана да броди из бокса, Козела й посочи стол и започна бавно:

— С колко души разполагате, момчета… всеки един?

— Стотина — каза Скорпиона. Това не беше фраза на самохвалство, по-скоро измъкване от конкретен отговор.

— Колко и къде? — попита Козела.

— Двайсет и пет титуляри в София и три ударни бригади в района. Дванайсет в Ихтиман, трийсет и трима в Перник, девет „чуковете“ в Костинброд.

— Защо „чуковете“?

— Не признават друго оръжие. Ползвам ги за длъжници. Останалите са полеви играчи.

— С колко жътвари разполагаш?

— Петнайсетина — неохотно каза Скорпиона. — Четирима снайперисти, двама от биатлона и един Боре Лудия, който стреля с два калашника едновременно.

Сериозна бригада! Козела се готвеше да му отнеме най-силното оръжие с което разполага — ударния отбор.

— Продиктувай на Цея имената и телефоните на жътварите! Същата процедура ще повторим с Гърка.

— Ти се готвиш да гепиш жътварите? — каза Гърка.

Имаше изявен акцент, чуваше се острото съскане на шипящите съгласни и не беше трудно да се определи произхода му. Всички чужденци имаха акцент, но гръцкия беше особен.

— Напротив — каза Козела, — трябва да се лишим от излишните гърла. Не сме благотворително дружество, нито пансион за деца в неравностойно положение. Готвим се да раздаваме големи пари. Ще ги получат само тези, които да ги заслужат. Други въпроси?

— Не — с поклащане на глава каза Гърка.

— Тогава, твоят отбор?

— Управлявам Люлин. Бригада в Самоков, няколко стрелци в Елин Пелин и наказателна група от Ботевград.

— Численост?

— Ако питаш моя счетоводител, на ведомост водим сто и двайсет души, ако съдя по джоба — двеста.

— На колко можеш да разчиташ? — попита Козела. Задаваше рутинен въпрос и отговорът не можеше да бъде друг, освен компромисен.

— На себе си не вярвам, та на някой друг — беше циничният отговор на младия гангстер.

Козела повтори:

— С колко души ще участваш, Грък? Не ме карай да повтарям.

— Ще потретваш, ако трябва — каза младият нахал. — Не знам за какви пари става дума, каква е целта, какъв е процентът? Знам, че се правиш на началник. Това не ми харесва, Козел. Няма да ми харесва и занапред, уверявам те! На мен началник ми е само оня — показа с палеца си тавана, — между облаците…

Козела бръкна под колана, измъкна магнума и изстреля два патрона в гърдите му. Малкото тяло на Гърка се превърна в детско.

— В банята има найлонов саван — каза той — приберете го! Довечера ще го изнесем на плажа.

Скорпиона беше онемял. Изпълни заповедта на новия си началник, не толкова респектиран от магнума, колкото от хладнокръвието на сцената.

— Скорпион — попита Козела, — кой замества Гърка, когато вдигне температура?

— Един… — Скорпиона направи пауза, после добави — кретен…

Фюрера му викат.

Този прякор за втори път се появяваше в бандитската хронология на страната.

Щом е Фюрера да бъде Фюрера!

Козела каза:

— Свържи ме с него!

— Ще пита за Гърка — неуверено отговори Скорпиона.

— Ще пита мен… Свържи ме!

Докато Златния или Скорпиона набираше номера, зеленооката бурятка се появи в хола. Беше се облякла, дори беше положила грим.

— Добър ден — на английски каза тя. — Ще ме приемете ли във вашата компания?

Цея й наля чаша водка и угоднически й я поднесе. Бурятката изтресе най-шокиращата фраза:

— Да пием за султан Ахмед Доган, днес цар на българи и турци, утре на халифата от Багдад до Сараево.

Нито Скорпиона, нито Цея разбраха какво иска да каже. Ирина беше поставила „целта“ дискретно, но достатъчно категорично. Това не ме прави враг на евреите! помисли Козела преди да се включи в тоста.

* * *

„Камъша“ старите варненци го наричаха еврейския плаж. По времето на Борис Трети и строежа на „Св. Константин“, офицерите бяха създали лагер „Чайка“ и плажа беше прекръстен на „офицерския“. Варненските гларуси го наричаха „полски“, защото там излавяха русите мазни и податливи източногермански, чешки и полски селянки от бившия социалистически лагер и се биеха в гърдите, че са основните оплодители на източна Европа.

„Камъша“ беше бар в скалата, придатък към почивната станция на журналистите и първият подстъп към Златни пясъци. Мястото беше тихо, отвесно, студът — сибирски, морето бурно, отнасящо каквото му се подхвърли от брега. Козела се готвеше да погребе жалкото телце на ужасяващия бандит наречен Гърка. Пътуваха в две коли, Цея караше Ауди 80, до нея седеше Златния, отзад ги дебнеше Козела, в багажника, източен като прасе, превърнал се в петдесетина килограма живо тегло т.нар. Грък, чакаше последната церемония на житейското си присъствие. Бурятката караше ягуара, но спазваше дистанция. Козела знаеше, че ще спре на входа на комплекса. Останалото беше лична работа, между българи. С вътрешна ирония и не без досада я наричаше „патриотична“.

Козела набра телефона:

— Чакай ме пред хотел „Роза“. Попитай полицията къде е изгорелият хотел.

Аудито се плъзна по алеята, докато се задъни в преспа.

— До тук, Скорпион — каза Козела. — Започва хамалската част.

— Не те разбирам — отговори младият бандит.

— Не те разбирам, шефе — натърти Козела.

— Не разбрах, шефе — повтори русолявият гангстер.

— Излизайте от колата! Ти не — сложи ръката си на рамото на Цея. — Обърни и ме чакай на алеята. Чувал ли си фразата „Грабвайте, телата“, Скорпион?

— Не, шефе — отговори обърканата мутра.

— Сега ще разбереш смисъла й.

Козела отвори багажника на аудито и вдигна яката на балтона.

Сигурно температурата е под 20 градуса! помисли той.

— Извади багажа! Безсмислено е да го носиш, достатъчно е да го пързаляш.

Бившите стъпала бяха заледени повече от пързалка, снега около тях дълбок, пухкав и оставаше следи.

— Засили го по улея — каза Козела.

Найлонът се плъзна по острите ръбове на стъпалата и полетя надолу към „Камъш“—а. Вятърът беше насрещен и навяваше сняг в очите им. Трупът бързо изчезна от погледа им.

— Това ли беше, шефе? — попита Скорпиона.

— Една част… — каза Козела, — петдесет процента…

— Другите петдесет?

Златния, Баретата или Скорпиона разтегна лицето си в усмивка и това беше гримасата на агонизираща радост, с която щяха да го намерят. Козела изстреля куршум в устата му, добута го до улея и го плъзна след Гърка, дар за морето.

Цея маневрираше и не чу заглушения изстрел. Но когато Козела седна до нея, младата престъпна курва разбра всичко.

— Какво следва, шефе — попита кротко тя.

— Карай — тихо заповяда Козела. — Наляво… надясно… направо…

Наближиха хотел „Роза“. Козела отвори вратата, пусна десния си крак върху ледения асфалт и каза:

— Левака ще ти светне подробностите. — Изчака аудито да излезе на магистралата и вкочанен от студ заобиколи бившия хотел, всъщност първия в „Св. Св. Константин и Елена“. Бурятката го чакаше на угасени фарове и работещ двигател. Козела седна, изчака я да направи маневрата и попита:

— Каква религия изповядваш?

— О, Джон — изчурулика азиатката, — аз съм херметична. Религия, по-древна от вашите недоносчета. Моят бог е всичко и навсякъде. Нито е скопецът Исус, нито варваринът Мохамед, ни лутащият се Моисей. Бог е в ума и в слабините, Джон, а възмездието му повсеместно…

Козела включи уредбата. Негърски бас разля носталгична елегия в затоплената кола. Светлините на Врана блеснаха. Изглеждаше спокойно и рутинно и би било, ако не бе фалшиво.

— Защо воюваме с чужди богове, Ирина? — колкото да чуе гласът си каза той.

— От скука — беше отговорът.

Невъобразимата, измислена, зеленоока азиатка, му беше отговорила на един от най-съществените въпроси: „Защо действам двайсет години във враждебна обстановка?“. Фалшивият отговор беше полуотговор, полуоправдание: „За пари!“. Сега беше чул бурятката Ирина — „От скука!“.

Колко било просто! Козела затвори очи. После беше заспал.