Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (16)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ilia007 (2020 г.)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Христо Калчев

Заглавие: Изстрелът на амнистията

Издание: първо

Издател: Световит

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

ISBN: 954-9761-92-4 (грешен)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12320

История

  1. — Добавяне

XVII

— Ще отговаряш за смъртта на Булат Варо, генерал! — чу Козела. — Цената е главата ти. Ако нямаш нищо общо с това престъпление, очаквам да го докажеш!

— Кой си ти бе, нещастник? — ядосан, сънлив, но и откровено изненадан кресна Козела. — И кой е тоя Варо, по дяволите?

— Казвам се Жан Шрам, Козел!

— Извинете, полковник, не ви познах… — Козела направи пауза, толкова дълга, колкото му се стори достатъчна да асимилира ужасната новина. — От вас чувам… Сигурен ли сте, че е Варо? Не мога да повярвам!

— Посредствен театър, Козел! Тази сутрин Варо е взривен в София и това е ваше дело.

— Бог да го прости, горкия… Виктор! Ако е вярно, разбира се. Българските новини не споменават нищо подобно!

— И посредствен лъжец! — прекъсна го Шрам. — Чакам ви в базата. Знаете къде! Ако не сте тук след сто часа, ще имам грижата да ви намеря лично!

Козела реши, че е време да демонстрира достойнство.

— Нито съм артист, нито съм лъжец, Шрам! Ако настоявате на абсурдната си теза, заповядайте в София! — и преди да изключи телефона, добави: — Ако сте прав, Бог да прости Виктор Бут, макар че беше не по-малък грешник от нас, полковник.

* * *

— Намери онзи „Плейбой“. — Пиеха кафе около масата в хола.

Ашика се беше втренчил в деколтето на Цея, но Козела нямаше време. Предстоеше му още една, извънредно важна среща.

Ашик му подаде списанието, отворено на необходимата страница.

— Днес е петък. В неделя има мач на ЦСКА… Ето ти този билет… Отсреща през игрището. — Козела се взря в котешките му очи. — Това е бастун… Знаеш ли да си служиш с него?

Бастунът беше снайпер, Ашика знаеше отлично това и беше най-добрия жив снайперист извън редовната армия.

— Знам.

— Знаеш ли целта?

— Целта да, хонорара — не!

Козела му подхвърли един плик.

— 250 хиляди… евро… Половината… Готов ли си?

Ашика се усмихна с редките си остри зъби.

— Да. Не съм алчен!

— Роден в подножието на трон, с брилянт, шлифован от порои…

Този път Ашика се разсмя откровено.

— Разгада ли тази глупост?

— Не още. Действай, Ашик! В неделя вечерта ще получиш другата половина плюс Цея като бонус. А сега се разкарай! Имам работа!

Когато останаха сами, Цея избухна.

— Ти луд ли си… Та аз…

— Спокойно — прекъсна я Козела, — за последен път го виждаш.

После отиде на среща с Джон Хакел и евреите.

* * *

Васил Божков-Черепа зае мястото си на трибуната. Ашика го центрира през окуляра на фалшивия бастун, но преди да натисне спусъка барон Фон Веер заби тридесетсантиметрово стилето в гърба му, прониза сърцето и го уби на място.

* * *

Козела си отдъхна. Предаде Аберман на мадам Сабат с уговорката да ползват гения му съвместно, взе Цея за параван и отиде в бара на грандхотел „София“. Хакел го чакаше.

— Хубаво нещо е животът, да му ебеш майката — каза той, — … макар и да не е сериозно. Примката около врата ми се разпусна, Джон. Ако вашите хора прихванат Жан Шрам, спокойно мога да се пенсионирам.

Хакел поклати глава.

— Не съвсем, Козел! Не и преди да премахнеш Ахмед Доган…

Край