Труди Канаван
Върховният повелител (41)

Епилог

Магьосницата в черна мантия мина през наскоро поправената Северна порта. Както винаги, хората се спираха да зяпат, а децата подвикваха името й и подтичваха след нея.

Ротан не сваляше поглед от Сония. Макар днес той да изпълняваше ролята на придружител, не това го притесняваше.

Девойката не бе изглеждала толкова бледа от деня, в който се заключи в покоите му. Тя усети погледа му, обърна се към него и се усмихна. Той се поуспокои. Както беше предположил, работата в копторите я беше върнала към живота. В очите й се върна познатият блясък, а походката й стана по-уверена.

Болницата край портата беше построена за два месеца. Той очакваше, че ще мине време, преди обитателите на копторите да преодолеят омразата си и отвращението от магьосниците, но тълпата се появи веднага след отварянето й, и продължаваше да идва всеки ден след това.

Причината беше Сония. Те я обичаха. Тя беше една от тях, беше спасила града и се беше върнала в копторите, за да им помогне.

Дориен бе до Сония от самото начало. Лечителските му познания бяха от изключително значение, а опитът му в спечелването на доверието на фермерите и горяните му помагаше да спечели и доверието на обитателите. Към тях се бяха присъединили и други лечители. Като че ли Сония не бе единствената, която вярваше, че лечителството не бива да бъде предлагано единствено в полза на богатите Домове.

Когато Сония стигна до болницата и влезе вътре, тя бе посрещната от лорд Дарлън.

— Как мина нощната смяна? — попита тя.

— Както винаги — напрегнато. — Той се усмихна уморено. — Между другото, попаднах на едно момиче с потенциал. Тя е на около петнайсет години, казва се Калия. По-късно ще се върне заедно с баща си, ако той й позволи да се присъедини към нас.

Сония кимна.

— Как са запасите ни?

— Привършват — отвърна Дарлън. — Като се прибера, ще поговоря с лейди Винара.

— Благодаря ви, лорд Дарлън — каза Сония.

Дарлън кимна и тръгна към изхода. Сония огледа приемната. Тук чакаха пациентите, а няколко стражници се грижеха за реда. Тук се намираха и няколко от докторята от копторите, които бяха наети да се погрижат за по-леките случаи. Изведнъж Сония ахна и се обърна към стоящия наблизо стражник.

— Виждаш ли онази жена, която държи дете, увито в зелено одеяло? Доведи я в стаята ми.

— Да, милейди.

Ротан потърси жената с поглед, но Сония вече се отдалечаваше. Той влезе след нея в малката стая, обзаведена с маса, легло и няколко стола. Тя седна и забарабани с пръсти по масата. Ротан придърпа един стол и седна до нея.

— Познаваш ли тази жена?

Тя го погледна.

— Да. Това е… — Прекъсна я почукване по вратата. — Влез.

Ротан веднага разпозна жената. Лелята на Сония се усмихна и седна от другата страна на масата.

— Сония. Надявах се да те видя тук.

— Джона — отвърна Сония и се усмихна нежно, но уморено, както забеляза Ротан. — Исках да мина да те видя, но бях толкова заета. Как е Ранел? Как са братовчедите ми?

Джона погледна към бебето.

— Хания има ужасна треска. Опитах всичко…

Сония нежно постави ръка върху главичката на бебето и се намръщи.

— Да. Прихванала е синя пъпка. Сега ще я подсиля малко. — Девойката помълча. — Готово. Боя се, че ще трябва да я изтърпиш. Давай й повече течности. Малко сок от мерин също ще помогне. — Сония погледна леля си. — Джона, би ли… би ли дошла да поживееш с мен?

Жената се ококори.

— Съжалявам, Сония. Просто не мога.

Сония наведе глава.

— Знам, че не се чувстваш комфортно край магьосниците, но… моля те, обмисли предложението ми. Аз… — Тя погледна Ротан. — Мисля, че е време и ти да го научиш, Ротан. — Сония отново се обърна към Джона. — Ще ми се наоколо да имам някой запознат човек. — Тя кимна към детето. — Готова съм да сменя всички лечители според твоите съвети.

Джона и Ротан погледнаха недоумяващо към Сония. Тя се намръщи и притисна длан към корема си. Очите на Джона се разшириха.

— О!

— Да — кимна Сония. — Страх ме е, Джона. Не съм го планирала. Лечителите ще се грижат за мен, но те не могат да излекуват страха ми. Мисля, че ти би могла.

Джона се намръщи.

— Нали каза, че магьосниците имат свои начини да се погрижат за това.

Ротан се развесели, когато видя как Сония силно почервенява.

— Изглежда, е по-добре, когато жените… взимат мерки. Очевидно мъжете не се обучават на това, освен ако сами не го пожелаят — каза тя. — Щом ученичките започнат да показват интерес към момчетата, лечителите ги взимат за инструкции, но тъй като аз не бях популярна, никой не ме е обучавал. Акарин — Сония замълча и преглътна — сигурно е предположил, че съм минала през това. А аз предположих, че той ще се погрижи.

Ротан най-накрая разбра за какво става дума и зяпна Сония. Усети се, че брои месеците след изпращането й в изгнание. Три и половина, може ли четири. Мантията можеше да го прикрие добре…

Тя го погледна примирено.

— Извинявай, Ротан. Щях да ти кажа в някой подходящ момент, но когато видях Джона, реших да се възползвам…

Двамата скочиха от местата си, а Джона избухна в смях. Тя сочеше Ротан.

— Не бях виждала тая физиономия откакто казах на Ранел, че чакам първото ни дете! Започвам да си мисля, че магьосниците не са чак толкова умни, на каквито се правят! — Тя се усмихна на Сония. — Така. Значи ще имаш бебе. Не мога да си представя как ще расте сред магьосници.

Сония се усмихна накриво.

— Нито пък аз. Значи ще си помислиш?

Джона се поколеба, после кимна веднъж.

— Добре. Ще поостанем известно време с теб.