Труди Канаван
Върховният повелител (40)

Глава 39
Новият пост

Ротан стигна до края на коридора и погледна нагоре.

След опустошението, което цареше в града, недокоснатото великолепие на Заседателната зала сгряваше сърцето и в същото време пораждаше остро чувство на срам. Нашествието на ичаните, както вече наричаха петте дни на смърт и разрушения, представляваше битка между магьосници. Не беше редно сградите в земите на Гилдията да останат непокътнати, а целият Вътрешен кръг да лежи в руини. От друга страна, обикновените жители на Имардин почти не бяха пострадали, а Гилдията се беше смалила почти наполовина. Носеха се слухове, че Висшите магове обмислят подбирането на ученици от богатите семейства на търговци извън Домовете.

Той тръгна към Заседателната зала и мина през двукрилата врата. В седмиците след нашествието срещите на Висшите магове се бяха провеждали в една от малките стаи край залата. До избора на нов Разпоредител се смяташе за нередно да се използва кабинетът на Лорлън.

Когато стигна до стаята, Ротан почука.

Вратата се отвори. Той влезе вътре и огледа лицата на присъстващите магьосници, осъзнавайки, че е изправен пред хората, които ще представляват новата власт в Гилдията.

Лорд Болкан крачеше напред-назад из стаята. Съдейки по това как всички се обръщат към него, той бе най-силният кандидат за поста Върховен повелител. Лорд Оусън го гледаше спокойно. Макар очевидно разстроен от смъртта на Лорлън, той се беше включил активно в организацията по възстановяването на града. Лорлън отдавна го подготвяше за свой заместник и беше естествено да се предположи, че младият магьосник ще бъде избран за новия Разпоредител.

В битката загинаха толкова много воини, че почти не бяха останали кандидати за Повелител на воините. Присъствието на лорд Гарел на събранията караше Ротан да подозира най-лошото. Всъщност през последните няколко години Болкан заемаше и по-нисшата длъжност Декан по Воински умения, но Ротан научи, че магьосникът бе предложил този пост да бъде даден на друг, така че се надяваше тесногръдата политика на Гарел да бъде смекчена от някой по-разумен магьосник.

Лейди Винара щеше да остане Повелител на лечителите. Директорът Джерик не беше дал никакви сигнали, че иска да смени поста си, а и никой не го беше предложил. Лорд Телано сигурно щеше да остане Декан по Лечителски умения. На този етап никой не беше предложен за поста Задграничен Администратор.

Лорд Пийкин най-вероятно щеше да замени лорд Сарин. Ротан предположи, че постът Декан по Алхимични умения сигурно щеше да бъде даден на някой от по-възрастните учители. Той не спираше да се чуди кой ли ще бъде новият му началник, но през повечето време умът му бе зает от по-важни неща. Като Сония.

Очевидно тя бе причината за днешната среща на Висшите магове. Когато Болкан го забеляза, той се спря.

— Как е тя?

Ротан въздъхна и поклати глава.

— Все така. Ще отнеме време.

— Не разполагаме с време — промърмори Болкан.

— Знам. — Ротан извърна глава. — Но се притеснявам какво ще се случи, ако я притиснем.

Винара се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Не съм сигурен дали изобщо иска да се възстанови.

Събралите се в стаята магьосници се спогледаха разтревожено. Винара не изглеждаше изненадана.

— Тогава трябва да я разубедиш — каза Болкан. — Ние се нуждаем от нея. Щом осем прокудени магьосници могат да нанесат такива щети, какво би постигнала цяла армия? Дори сачаканският крал да не поиска да се възползва от слабостта ни, един магьосник ичани ще е достатъчен, да ни съсипе. Нуждаем се от черен магьосник. Нуждаем се от нея, а ако не желае самата тя да се сражава, нека научи някой от нас!

Ротан осъзнаваше правотата в думите на Болкан, но не беше честно спрямо Сония. Беше минала само седмица от смъртта на Върховния повелител.

Акарин. Напълно естествено бе да тъгува. Напълно разбираемо. Беше преживяла толкова много. Защо известно време не я оставеха на мира?

— Ами книгите на Акарин? — попита той.

Болкан поклати глава.

— Сарин не успя да научи нищо от тях. Аз също не постигнах нищо…

— Тогава вие трябва да поговорите с нея — обърна се Винара към воина, — и да й обясните на какво може да разчита. Не можем да очакваме от нея да се жертва заради нас, когато бъдещето й е несигурно.

Болкан кимна и въздъхна тежко.

— Права сте, разбира се. — Той огледа лицата на останалите магьосници. — Добре, тогава, трябва да свикаме Съвет и да обсъдим поста и неговите ограничения.

— Вече го обсъдихме, когато Сарин бе избран — посочи Пийкин.

— Не, трябва да уточним изискванията — заяви Гарел. — На този етап единствените ограничения са, че тя трябва да остане в земите на Гилдията, да не заема никакъв пост и да не преподава. Трябва да бъде посочено, че тя не трябва да използва силите си, ако това не бъде поискано от всички нас.

Ротан потисна усмивката си. Всички нас? Очевидно Гарел беше сигурен, че ще заеме поста на Болкан.

— Определено трябва да променим правилото за преподаването — добави Джерик.

Винара погледна към Ротан.

— Вие какво предлагате, Ротан?

Той се поколеба, защото знаеше, че думите му няма да им харесат.

— Според мен тя няма да се съгласи на ограниченията, които ще я задължат да не напуска земите на Гилдията.

Болкан се намръщи.

— Защо?

— Винаги е искала да използва силите си, за да помага на бедните. Отчасти затова се съгласи да се присъедини към нас и това и това я поддържаше през цялото време, в трудните моменти. — Той стрелна с поглед Гарел. — Ако искате да живее, не й го отнемайте.

Винара леко се усмихна.

— Предполагам, че ако й предложим да се заеме с някаква благотворителна дейност в града, това ще й даде основание да остане с нас.

Ротан кимна.

Болкан скръсти ръце и забарабани с пръсти по ръкава си.

— Това ще ни помогне да си спечелим благодарността на хората. Не се доказахме като особено ефективни защитници. Чух, че някои дори обвиняват нас за нашествието.

— Не може да бъде! — възкликна Гарел.

— Но е така — рече тихо Оусън.

Гарел се намръщи.

— Неблагодарни обитатели.

— Всъщност някои от членовете на Домовете изразиха това мнение, след като се завърнаха в града — додаде Оусън. — Включително членове на Дома Парен, ако си спомням правилно.

Гарел примигна изненадано и се изчерви.

— Тогава да ограничим свободата й до границите на града — предложи Телано.

— Целият смисъл зад това ограничение е да не се допуска магьосникът до голям брой хора, от които да черпи сила — каза Пийкин. — Какъв е смисълът да я ограничаваме в района с най-голямо население в страната?

Ротан се засмя.

— Освен това трябва да убедите краля да преосмисли границите на града. Сония едва ли ще ограничи помощта си единствено до Вътрешния кръг.

— Очевидно това ограничение е неприложимо — заяви Винара.

— Предлагам ескорт.

Всички се обърнаха към нея. Болкан кимна одобрително.

— А ако смята да се занимава с лечителство, тогава трябва да завърши обучението си — продължи Винара, поглеждайки към Ротан.

Той кимна.

— Сигурен съм, че тя е наясно с това. Синът ми изяви желание да я обучава. Според него това ще я отвлече от мрачните й мисли, но може би, ако ще й помага в работата, това трябва да бъде уредено по официален начин.

Винара сви устни.

— Няма да е подходящо да я върнем в Университета — рече замислено тя. — А и Лечителите трябва да имат по няколко преподаватели. Аз също ще взема участие в обучението й.

Ротан кимна, изпълнен с благодарност към лечителката. Той се заслуша в продължаващия дебат на останалите.

— Значи ще я наричаме „Черна магьосница“? — попита Пийкин.

— Да — отвърна Болкан.

— А какъв цвят ще бъде мантията й?

Настъпи кратко мълчание.

— Черен — рече тихо Оусън.

— Мантията на Върховния повелител е черна — посочи Телано.

Оусън кимна.

— Може би е време за промяна в мантията на Върховния повелител. Черното винаги ще напомня на хората за черната магия. Не мисля, че трябва да оставяме в тях впечатлението, че я одобряваме напълно. Трябва ни нещо свежо и чисто.

— Бяло — каза Винара.

Оусън кимна.

— Да.

Останалите закимаха одобрително. Болкан изсумтя.

— Бяло! — възкликна той. — Не говорите сериозно. Това е непрактично и невъзможно да се поддържа чисто.

Винара се усмихна.

— А с какво смятате да се занимавате, че да изцапате белоснежната си мантия? — попита Винара с усмивка.

— Петната от вино, разбира се, трудно се почистват — подхвърли Джерик.

Всички се разсмяха.

— Значи е решено — каза Оусън.

— Чакайте. — Болкан ги погледна и поклати глава. — Защо имам усещането, че вече сте решили всичко и аз ще изгубя всеки спор?

— Това е добър знак — каза Винара. — Означава, че сме избрали силни личности за Висши магове. — Тя огледа групата и се усмихна, когато срещна погледна на Ротан. — Все още не сте се досетили, нали, лорд Ротан?

Той я погледна, озадачен от внезапния въпрос.

— За какво да се досетя?

— Разбира се това първо трябва да бъде подложено на гласуване, но аз не очаквам някой да възрази.

— За кое?

Тя се усмихна широко.

— Поздравления, Ротан. Вие сте новият ни Декан по Алхимични умения.

 

 

От покрива на двуетажната къща се виждаха разрушенията, които оформяха идеален кръг. Гледката беше потискаща.

„Поредната в списъка ми — помисли си Сери. — Заедно с руините на градските стени, дългата редица трупове, подредени на поляната пред Университета, и изражението на Сония, когато Ротан най-после я убеди да остави тялото на Акарин“.

Той потрепери и отново погледна надолу.

Сред руините се виждаха стотици работници. Сред разрушенията бяха открити неколцина живи, затрупани в покрайнините. Невъзможно беше да се разбере колко души се бяха крили в къщите, преди те да бъдат взривени.

Повечето сигурно бяха мъртви.

И всичко това заради него. Той трябваше да обърне повече внимание на предупрежденията на Савара за това какво ще се случи, ако магьосник ичани умре. Но Сери се интересуваше повече от начините за убиването му, отколкото от това как хората ще преживеят последиците.

— Пак ли си тук?

Две ръце го прегърнаха през кръста. Познатият аромат погъделичка ноздрите му. За секунда му олекна, но сърцето отново го заболя.

— Трябва ли да тръгваш? — прошепна той.

— Да — отвърна Савара.

— Помощта ти ще е добре дошла.

— Не. Вие нямате нужда от мен. Не и като сачаканска магьосница. А си имате достатъчно доброволци за немагьосническите дела.

— Аз имам нужда от теб.

Тя въздъхна.

— Не, Сери. Трябва ти някой, на когото да вярваш безусловно. Аз никога няма да съм този човек.

Той кимна. Тя беше права. Но това не правеше раздялата полека.

Савара го притисна към себе си.

— Ще ми липсваш — рече тихо тя. — Ако… ако искаш, ще се обаждам, когато задачите ме доведат насам.

Той се обърна към нея и повдигна вежди, сякаш обмисляше предложението й.

— Може да са ми останали няколко бутилки тъмно ануренско.

Тя се усмихна широко и на Сери му олекна. Той леко повдигна брадичката й, бавно и уверено я целуна и отстъпи назад.

— Ако ще си ходиш, тръгвай. Мразя дългите сбогувания.

Тя се усмихна и се обърна. Сери я изпрати с поглед. Когато тя слезе през капака на тавана, той се обърна отново към работниците.

Много неща се бяха променили. Трябваше да се подготви за последиците. До него беше достигнала откъслечна информация и той не бе единственият, който осъзнаваше до какво ще доведе всичко това. Ако кралят наистина възнамеряваше да прекрати ежегодното Прочистване, Крадците щяха да имат една причина да работят по-малко заедно. Освен това се носеха слухове за сключени сделки между останалите водачи на подземния свят.

Той се усмихна и изпъна рамене. Беше се подготвял за деня, в който ще изгуби подкрепата на Акарин. Беше сключил сделки с полезни и влиятелни хора. Беше натрупал богатство и информация. Започваше нов живот. Позициите му бяха силни.

Скоро щеше да разбере дали са достатъчно силни.

Каретата се поклащаше приятно. През прозореца се виждаха безкрайни полета и случайни фермерски къщи.

Денил и Тайенд вдигнаха чашите си с вино.

— Тост за лорд Оусън, който реши, че се справяш отлично като Посланик на Гилдията в Елийн — каза Тайенд. — И затова че ни позволи да пътуваме по суша.

— За Оусън — отвърна Денил и отпи от виното си. — Знаеш, че щях да остана, ако той ме беше помолил.

Тайенд се усмихна.

— Да, и аз щях да остана с теб, макар да се радвам, че не се наложи. Киралийците са толкова задушаващо консервативни. — Той поднесе чашата към устните си, после погледна през прозореца и лицето му стана сериозно. — Той прояви мъдрост, като те изпрати обратно. Сега мнозина ще поставят под въпрос авторитета на Гилдията. Тя показа, че не е готова за война.

Денил се засмя.

— Донякъде.

— Повечето хора са склонни да мислят като дем Марейн — продължи Тайенд. — Трябва да ги убедиш, че когато стане въпрос за магия, все още всичко зависи от Гилдията.

— Знам.

— После го има и проблема с черната магия. Трябва да убедиш хората, че Гилдията няма друг избор, освен отново да започне да я овладява. Да, през следващите няколко месеца ще ти е доста напрегнато.

— Знам.

— Може да отнеме дори години. — Тайенд се усмихна. — Но щом срокът ти като посланик изтече, нищо не пречи да останеш в Елийн като частно лице?

— Не. — Денил се усмихна. — Оусън ме назначи за Посланик за неограничено време.

Тайенд се ококори и се ухили.

— Наистина ли? Това е чудесно!

— Каза, че Елийн ми подхожда повече от Киралия. И че не трябва да позволявам на разни слухове да развалят приятелството ни.

Ученият повдигна вежди.

— Наистина ли? Смяташ ли, че знае за нас?

— Чудя се. Не останах с впечатлението, че не одобрява. Но може би търся в думите му нещо, което го няма. Той загуби добър приятел и наставник. — Денил се поколеба. — Понякога се чудя дали нещата щяха да се променят много, ако хората знаеха.

Тайенд се намръщи.

— Не позволявай на такива глупави мисли да ти се въртят в главата. Ако кажеш на Гилдията и те те отпратят надалеч, аз пак ще те последвам. И когато те намеря, ще те сритам здраво отзад, заради това, че си се проявил като пълен глупак. — Той замълча, след което се ухили. — Обичам те, но освен това страшно ми харесва, че си важен магьосник в Гилдията.

Денил се засмя.

— Чудесно. Мога да променя важната част, дори частта с Гилдията, но магьосничеството не става по желание на клиента.

Тайенд се ухили.

— О, едва ли чувствата ми към теб някога ще се променят. Мисля, че имаш специално място в сърцето ми.