Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (9)

Девета глава

Главната улица в Хидън Фолс беше също толкова красива, колкото Малката Италия по време на годишния фестивал Сан Дженаро^[1] в Ню Йорк. Може би сравнението бе леко преувеличено, помисли си Сара. Но за малко градче в близост до канадската граница улиците бяха доста пренаселени. До обяд тя се срещна с много от местните, включително с чичото на Рейф — Пиро. Стори й се щастлив и любезен мъж, който обожаваше семейството си. Не можеше да си го представи да търси утеха или каквото и да било при друга жена, освен при съпругата си. Но както Сара добре знаеше, външният вид често бе измамен. Кой знаеше какво прави Пиро през свободното си време?

Днес обаче всички се разбираха добре и заедно се наслаждаваха на слънцето и фестивала. Рейф и брат му следяха всяко движение на Сара и Ейнджъл. Но те не бяха единствените. Биф и Тод също се навъртаха около тях — постоянно предлагаха да подреждат сладкишите или да им купят напитки и нещо за хапване. Вниманието им караше Сара да се чувства неловко. Ако не знаеше, че мъжете бяха направили резервациите си много преди фестивала, щеше да се притеснява да не са изпратени от Джон Морли. Но резервацията им изпреварваше много фиаското в Ню Йорк. Може и да бяха твърде досадни и издокарани за нейния вкус, но не бяха наемници.

Джой, младата жена, с която Ейнджъл я запозна предния ден, намина и си купи пай. Сара я забеляза още няколко пъти през деня. Тя се държеше леко резервирано и за момент Сара се замисли дали да не я представи на Биф и Тод, но си спомни, че беше сгодена. Това обясняваше и поведението й.

— Дами — обърна се към тях познат глас.

Като говорим за вълка, помисли си Сара. Биф бе застанал пред шатрата им, Тод стоеше до него.

— Здравей — отвърна тя с хладен тон.

Предпочиташе да не общува много с двамата мъже, защото знаеше колко изнервят Рейф и не искаше да предизвиква проблеми. Той бдеше за физическото й здраве. Тя можеше да направи същото за неговите емоции.

— Харесва ли ви фестивалът? — усмихната, попита Ейнджъл.

— Да. Имате прекрасен град — отвърна Биф.

— Какво все пак ви води насам? — поинтересува се Сара. Любопитната й природа често вземаше връх над разумните решения.

Мъжете се спогледаха, преди Тод да се обърне отново към нея.

— Работим за търговец на вино в Ню Йорк и искаме да създадем нови контакти.

— Звучи логично — съгласи се Ейнджъл. — Имаме много винарни в региона и много хора се интересуват от сключване на добри сделки по време на фестивала.

— Имахте ли успех досега? — попита Сара.

— Срещнахме се с много любезни хора, но тепърва ни предстои да се видим с човека, с когото всъщност искаме да работим — обясни Тод.

— И това ще стане скоро — намеси се Биф с твърда увереност. — Но не заради това се върнахме при вас.

— А защо? — попита Ейнджъл.

— Искахме да ви предложим да ви почерпим с лимонада, дами. Денят става все по-горещ и предположихме, че може да сте жадни.

Сара отказваше през цялата сутрин, но Рейф я зяпаше от другата страна на улицата.

— С удоволствие — усмихна се тя с надеждата, че двамата ще отидат за питиетата и ще забравят да се върнат.

— И аз няма да откажа, благодаря — каза Ейнджъл.

Опашката от хора зад тях се придвижи напред. Сладкишите на Ейнджъл се радваха на заслужено внимание. Особено се търсеха малките, които човек удобно можеше да похапва, докато разглежда панаира. Сара лично бе отмъкнала няколко за закуска и нямаше да се изненада, ако това се отразеше на печалбата на Ейнджъл. Определено се радваше, че е с пола с ластичен колан.

Очевидно сексът от предишната нощ бе разпалил апетита й.

Невероятен секс.

Горещ секс.

Секс с един много специален човек.

Вдигна глава и срещна погледа на Рейф през многолюдната улица.

За обикновените посетители той обслужваше семейната шатра за подправки заедно с брат си и любезно говореше с хората, които идваха да опитат прочутите им италиански подправки в ястията, приготвени от Мариана. Но Сара познаваше изражението на лицето му, непоколебимата решителност, която й показваше, че е в пълен работен режим и оглежда тълпата за съмнителни типове. Покровителственото му поведение й помогна да се отпусне и да се радва на фестивала. Но загрижените чувствени погледи, които той пазеше специално за нея, я поддържаха приятно напрегната и в постоянно очакване.

Не можеше да спре да мисли за миналата нощ. Правиха изумителен, невъзможен секс. Той беше всичко, за което тя беше мечтала, и много повече. Повече по отношение на връзката, която споделяха. Емоционална свързаност, която достигаше много по-дълбоко от връзката между телата им.

Веднъж вече бяха партньори и тя смяташе, че не могат да се сближат повече.

Но беше сгрешила.

Сексът с Рейф беше като съвършен танц. Съвършен като сигурността, с която тя знаеше какво ще направи той на покрива, преди дори да я бе погледнал.

— На какво се усмихваш? — прекъсна мислите й Ейнджъл. — Ти буквално сияеш.

— Просто си мислех колко изумително вкусни са пайовете ти. И се чудех дали мога да отмъкна още един, без да забележиш — тя потърка стомаха си, който вече предвкусваше удоволствието от храната.

Ейнджъл поклати глава.

— Не, не сияеш заради храната, въпреки че в последно време за мен точно тя е единственият начин да изглеждам толкова щастлива. Заради Рейф е. Той кара лицето ти да грее така.

— Защо мислиш така?

Ейнджъл я погледна разбиращо.

— Защото го зяпаш. Защото той не е спрял да гледа теб.

— О, добре — хваната на местопрестъплението, Сара се изчерви и вдигна ръце да се прикрие.

— Да, добре — ухили се Ейнджъл. — Спомням си дните, когато Ник ме караше да се усмихвам така — въздъхна замечтано.

— Той ти липсва.

— Разбира се, че ми липсва — тя бавно се отпусна на стола зад щанда. — Не губиш половинката от себе си, без да ти липсва.

— Казвала ли си му го? — попита Сара, защото от позицията, в която беше, Ник гледаше Ейнджъл по същия начин. Очевидно жадуваше да се сдобри със съпругата си.

Ейнджъл наклони глава.

— Признала ли си на Рейф, че мисълта за него буквално те побърква? — попита на свой ред с усмивка на лицето.

— Право в целта. Ето, виждаш ли, точно затова се разбираме толкова добре — засмя се Сара. — Та, каза ли му?

Ейнджъл поклати глава.

— Не. Няма смисъл. Не и докато не приеме промяната в мен, работата ми и всичко останало. Това че ми липсва, просто не е достатъчно.

— Разбирам — в крайна сметка точно това беше причината тя и Рейф да се съгласят да не се увличат от самото начало.

Защото не можеха да приемат определени неща един за друг и това, в което вярват. Заради същото Сара не пожела да обсъжда нищо с него на сутринта.

— Е… твой ред е. Казала ли си на Рейф как се чувстваш?

— Разбрали сме се — отвърна Сара неубедително.

Бяха постигнало мълчаливо съгласие за необвързващ секс.

Можеше да се задоволи с това.

— Спомням си дните на необвързан секс — каза Ейнджъл замечтано.

— Ако искаш само това, Биф и Тод изглеждат готови да помогнат.

— Иууу, не — засмя се Ейнджъл. — Може да съм разделена със съпруга си, но не съм отчаяна. А и не съм действително необвързана. Пък и дори да исках да се срещам с други мъже, тези надувки не са мой тип.

Сара кимна.

— И аз предпочитам по-мъжествен тип.

И отново очите й се плъзнаха към Рейф.

Погледът му срещна нейния и той наклони глава настрани — нещо, което тя намираше за неустоимо секси. Можеше да гледа тези очи завинаги, помисли си Сара.

— Лимонада, както помолихте — съобщи Биф. Видях как лицето на Рейф помръкна при вида на завърналите се обожатели.

Брат му направи гневна стъпка към тях, но той го хвана за рамото и го задържа на безопасно разстояние.

Кризата между съпрузите беше избегната, помисли си Сара.

Поне засега.

 

 

Да се справя с гневни и буйстващи мъже беше част от работата на Рейф, но за първи път се налагаше да възпира брат си. Перфектно разбираше импулса, който караше Ник да забие юмрук в лицето на тия фръцльовци, но нямаше да е красиво.

— Спокойно — каза той на брат си. — Не искаш да направиш сцена пред целия град и да ядосаш Ейнджъл, нали?

Раменете на брат му се отпуснаха, но Рейф не смееше да го пусне. Не и докато не беше сигурен, че се е успокоил.

— Добре ли си? — пита Рейф.

Ник кимна, все още дишаше тежко.

— И няма да ходиш да се биеш?

Ник поклати глава.

Рейф отпусна ръцете си, все още в готовност да сграбчи брат си отново.

— Тя не трябва да е толкова дяволски мила с тях — промърмори Ник и удари с ръка по щанда в импровизираната шатра.

— Трябва, когато си плащат за стая и храна — изтъкна Рейф.

— Не ми напомняй.

— Някой трябва да го направи. Къщата за гости е част от проблема. Твоят проблем.

Ник изстена.

— Какво толкова вижда в тях? — попита той и погледът му се плъзна към Биф и Тод.

Очевидно моментът бе подходящ да влее малко разум в главата на брат си.

— Да видим — те са млади и привлекателни — започна Рейф, като се опитваше да не се вслушва много в собствените си думи. — И се навъртат около Ейнджъл, което я кара да се чувства добре. Защо да не се радва на вниманието?

Защо и Сара да не му се радва?

Мисълта го връхлетя неканена и вътрешностите му се свиха от ревност. А разликата между него и брат му беше, че той нямаше да остави други мъже да отнемат неговата жена.

Неговата жена.

Неуместно.

Сексът не е основание за връзка, напомни си той. Особено според Сара.

Но според него беше.

— Те нямат право дори да я поглеждат. Тя е омъжена — каза Ник гневно.

— Разделени сте — уточни Рейф. — И ако скоро не оправиш нещата, тя може да се разведе и тогава ще бъде свободна да прави каквото си иска, с когото й скимне.

— И това ще ме убие — обади се Пиро, като се приближи към тях.

— Ти пък откъде дойде? — попита го Рейф.

— Бях до вкъщи, за да взема още калцоне за моята Вивиан — той кимна към другия край на шатрата, където Вивиан и майката на Рейф продаваха италианските си ястия заедно с красиви бурканчета лично подбрани подправки. — Калцонето на Вивиан е molto bene^[2]! — той изпрати въздушна целувка към съпругата си. — Не просто много добро — най-доброто.

Пиро бе очевидно отдаден на съпругата си и все още я обичаше лудо.

Рейф се замисли за твърденията на леля си и не можа да си представи Пиро в ролята на любовник, но сега не можеше да говори с него за това. Наоколо имаше твърде много хора, а и Ник все още изглеждаше готов да направи скандал.

— Така, каква е тази глупост за развод? — попита чичо им, като постави ръка върху раменете на Ник. — Моята Ейнджъл е независима жена, но няма причина двамата да не можете да се помирите.

— Точно в момента той е ядосан, че двама от гостите й обръщат малко повече внимание — обясни Рейф.

Пиро кимна с разбиране.

— Ясно, сега разбирам. Ник, трябва да знаеш как работи мозъкът на жената. Когато не получава достатъчно обич у дома, тя започва да я търси извън него. Разбира се, че ще бъде поласкана от вниманието на други мъже. Дори и когато в действителност иска единствено вниманието на съпруга си.

По дяволите, нима Ник не можеше да разбере това, което всички му казваха?

— Намеси се, преди да е станало твърде късно — посъветва Рейф брат си. Нямаше по-подходящ момент от сегашния. — Ник, хайде да отидем до шатрата на Ейнджъл. Не знам за теб, но аз бих хапнал един ябълков пай.

 

 

Ник мразеше, когато брат му беше прав. Нещата трябваше да се променят и той го знаеше. Просто нямаше идея как да го направи. Тръгна към шатрата на Ейнджъл, решен да не спори със съпругата си и за разнообразие да направи стъпка във вярната посока. Със сигурност не постигаше нищо от караниците с нея всеки път, когато се окажеха в близост.

Навалицата пред шатрата им се беше разредила и двете жени седяха на столове, пиеха лимонада и се смееха. Заедно представляваха уникален контраст — Ейнджъл — със своята прекрасна, дълга, смолисточерна коса, и Сара — с русия ореол около раменете си. Двете очевидно бяха станали приятелки в краткото време, откакто Сара беше в града. Ник не знаеше нищо за нея. Беше толкова погълнат от собствените си проблеми, че не беше намерил време да опознае бившия партньор на брат си или дори да разбере защо тя беше тук. Но ако можеше да се съди по погледите, които Рейф й хвърляше, причините бяха дълбоко лични.

— Какво ще кажете да зарадвате с два ябълкови пая двама умиращи от глад мъже? — попита Рейф и привлече вниманието на жените.

Сара срещна погледа му и го поздрави с широка усмивка.

Изражението на Ейнджъл, когато забеляза Ник, беше много по-предпазливо.

— С поръска или обикновен? — попита тя учтиво.

По дяволите, тя знаеше кое предпочита той. Нямаше защо да го разпитва като клиент.

Но Ник си беше обещал да не започва спор.

— Обикновен — отговори едновременно с брат си.

Сара скочи от мястото си.

— Два ябълкови пая пристигат — тя закрачи към задната част, където бяха подредили сладкишите.

Рейф веднага тръгна с нея, като остави Ник сам с Ейнджъл.

Той запристъпва от крак на крак, като се чудеше откъде да започне.

— Добре ли вървят продажбите? — попита накрая.

Тя кимна.

— Продадох доста, а и направих резервации за есента в къщата за гости.

Просто трябваше да спомене бизнеса. Изпитваше го, помисли си Ник.

Когато не й отговори, тя го погледна в очите, в очакване на отговор.

Ник беше решен да не се провали. Трябваше да се справи с два проблема — Ейнджъл като собственик на къща за гости и невъзможността да имат бебе. Да я окуражи да се разкрие и да говори с него беше още по-голямо предизвикателство.

— Това е чудесно — каза той най-накрая.

Сините й очи се отвориха широко, изпълнени с надежда.

— Наистина ли?

Не.

— Да — надяваше се да не е забелязала как стисна зъби. — Ще ходиш ли на танците довечера? — реши да смени темата с нещо по-лесно за разговор.

Позата и раменете на Ейнджъл се отпуснаха.

— Всъщност да.

Настроението му се подобри.

— Значи ще те видя там — усмихна се той, зарадван за първи път от много време насам. — А на дегустацията на вино утре вечер? — попита с надежда.

— Също.

Риск печели, помисли си той.

— Запази ми един танц довечера, става ли?

— Добре — съгласи се, но звучеше несигурна.

— Говорим си от две минути, без да се караме. Реших да си опитам късмета.

Тя се засмя — сърдечен и заразителен смях, който му липсваше.

— С удоволствие.

— Радвам се — за момент се възцари пълно спокойствие. Нямаше каране, нито заяждане. Беше време да тръгва, преди отново да сгази лука. — Значи ще те видя довечера?

Тя примигна изненадана.

— Ами паят ти?

Той протегна шия към задния край на шатрата, където Рейф и Сара бяха доближили глави и си говореха в свой собствен свят, напълно забравили за пайовете.

— Ооо — усмихна се Ейнджъл.

— Да — той също се усмихна. — Значи, ами, ще се видим по-късно?

Тя кимна.

— Разбира се.

Той бръкна с ръце в джобовете си и отстъпи назад.

— И ще танцуваме?

Ейнджъл кимна.

— Ще танцуваме — този път звучеше по-убедена.

— Добре — той се обърна и тръгна към семейната шатра, като се надяваше, че ще успеят да запазят примирието за повече от един ден.

 

 

Пиро обичаше живота, но щастието му беше свързано с щастието на семейството му, а то представляваше нещастна бъркотия. Дъщеря му живееше сама, зет му, когото обичаше като роден син, не можеше да преодолее болката и огорчението си, за да намери обратно пътя към съпругата, която обичаше, а собствената му жена беше в необичайно настроение, но не искаше да му каже какво не е наред. Страничният му бизнес беше единственото спокойно нещо тези дни.

От друга страна, Пиро оценяваше важните неща и реши да изненада Вивиан с цветя. Може би това щеше да я ободри. Купи най-хубавия букет, който успя да намери при цветаря Мани. Неговата шатра беше точно пред магазина му в края на улицата.

Пиро плати, прибра рестото и се обърна, за да тръгне обратно към семейната шатра, но беше спрян от двама млади мъже, които бе видял из града по-рано. Не знаеше имената им, но бяха единствените, които носеха пуловери на ромбове в лятната горещина и с това рязко се отличаваха от другите туристи в градчето.

— Пиро де Виторио? — попита го русият от двамата.

— Единствен и неповторим. Какво мога да направя за вас? Да не се интересувате от домашно отгледания ми босилек? — цял ден изпълняваше поръчки, след като хората опитваха калцонето на Вивиан и питаха каква е тайната й съставка.

Русият погледна тъмнокосия и се изсмя.

— Да, точно от босилека се интересуваме.

— Зет ми Ник може да ви даде информация за продуктите. Аз се занимавам само с дистрибуцията — обясни Пиро. — И докато обсъждате босилека, моля, обърнете внимание и на другите ни продукти. Сигурен съм, че ще се убедите в ненадминатите качества на нашите подправки на пазара в момента.

— Спести си приказките, татенце, вече сме убедени.

Пиро се усмихна.

— Е, това прави нещата по-лесни, но важат същите правила. Зет ми приема поръчки в шатрата. После ще поддържаме връзка за дните за доставка и плащане.

Тъмнокосият мъж направи крачка към него.

— Не, ние ще ти кажем как ще станат нещата. Искаме твоята доставка и дистрибуция.

Пиро повдигна учудено вежди.

— Объркали сте се. Моята компания — „Пикантна тайна“, е доставчикът. Подправките ни са отгледани в региона — каза той гордо. Беше си извоювал мястото в компанията, като започна от момче за доставки, докато още беше в гимназията. Постепенно се превърна в неразделна част от растежа и успеха на бизнеса.

— Татенце, няма защо да си играеш с нас. Знаем, че си в далаверите с дрога. И ние сме в тях.

— Далаверите с дрога? — Пиро присви очи. Не можеше да става въпрос за страничния му бизнес. Никой, освен най-близките му приятели, не знаеше за него.

— Шефовете ни в Ню Йорк искат достъп до доставчика ти в Канада. Кажи му, че си готов да минеш на твърда стока, а ние ще се погрижим за останалото.

Те знаеха.

Устата на Пиро пресъхна. Страничният му бизнес се беше случил инцидентно, след като се ожени за Вивиан. Беше добър приятел на съпруга й и след смъртта му започна да й прави компания. Приятелството им прерасна във връзка, те се влюбиха и Пиро бързо установи, че приказките на стария му приятел за собствената му ненаситна жена са истина. Пиро не можеше да смогне с желанието на Ви, но и не искаше да я разочарова в леглото. Затова сподели с лекаря си, който му даде мостри виагра, и Пиро откри, че малкото хапче е вълшебно. Но не можеше да вземе рецепта и да рискува Вивиан да разбере.

Един приятел му каза за свой приятел, който пък имал приятел в Канада и можел да уреди евтина виагра. Пиро се свърза с мъжа и отскоро двамата се срещаха веднъж месечно, за да получи хапчетата. Приятелите му от бръснарницата веднага забелязаха доброто му настроение и той набързо призна каква е причината. Така съвсем скоро се превърна в краля на виаграта в Хидън Фолс. Започна да снабдява дори приятелите си с вълшебното хапче и така лично помогна за запазването на сексуалния живот и достойнството на възрастните мъже в града. Беше спокоен страничен бизнес. Но това, което тези мъже искаха, звучеше опасно.

— Кой ви каза за виаграта? — попита той.

— Това няма значение. Въпросът е, че искаме твоя доставчик и да използваме твоите камиони, за да внасяме в Ню Йорк.

— За какви се мислите, момчета, да идвате в родния ми град и да ми предявявате искания? — Пиро изправи гръб и въпреки че беше по-нисък и от двамата мъже, беше достатъчно як, да изглежда заплашително.

— Ние сме онези, на които никой не отказва — каза русият невъзмутимо.

— Току-що го направих.

— Съжалявам. Грешен отговор — каза тъмнокосият.

— Чуй какво ще ти кажем. Понеже сме тук за няколко дни, използвай времето да си помислиш. Сигурен съм, че ще направиш правилен избор — той се обърна към приятеля си. — Да отидем да хапнем нещо.

Пиро потръпна и проследи с поглед как се отдалечават, докато си повтаряше, че ще си тръгнат с края на фестивала и всичко ще бъде наред. Не успя да се убеди напълно, но нямаше начин да се забърка с нелегални лекарства.

Разходи се из града, като спираше пред различни шатри, разговаряше и се смееше с приятели, повечето от които познаваше от години. Много от тях бяха и негови клиенти. Пиро се гордееше, че има грижата за мъжете в града. Мъже като него, които имаха проблеми с ерекцията, а едно малко хапче, наречено виагра, им помагаше.

Въпреки че беше лекарство с рецепта в Америка, повечето от приятелите му не искаха съпругите им да разбират за малките им проблеми с издръжливостта. С доставките през канадската граница се преодоляваше необходимостта от осигуровки и документи, но преди всичко от любопитната аптекарка Гертруд, която щеше да приеме поръчките им и да каже всичко на съпругите им. Пиро смяташе снабдяването на приятелите си с виагра за добро дело. Той не слагаше надценка и не печелеше от продажбата. Просто се грижеше мъжете и жените в Хидън Фолс да се радват на щастлив любовен живот.

Но това, което двамата мъже искаха, бяха силни лекарства, и за да бъде положението по-лошо, те очевидно искаха той да изпраща лекарствата в Ню Йорк чрез камионите на компанията за доставка в града.

Той поклати глава и се изпоти. Трябваше да извърши поне пет углавни престъпления, за да изпълни желанието им. Нямаше начин да се съгласи, помисли си Пиро.

Никакъв начин.