Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (6)

Шеста глава

Рейф дълго не можа да заспи. Как би могъл, след като беше вкусил невъзможното бъдеще? Стана рано, решен да се концентрира върху обичайните си задължения. Върху рутината. Ако щеше да има компания, трябваше да зареди хладилника. Взе си душ и отпраши към града. Първа спирка — магазина за сладкиши на Хидън Фолс — за кафе. За късмет на магазина и за нещастие на Рейф, малката сладкарница се намираше точно до бръснарницата, в която съпругът на леля му — Пиро, и неговите приятели се размотаваха всяка събота, в пек и мраз.

Днешният ден беше кристално ясен, както през по-голямата част от лятото. Пиро носеше шапка на „Янкис“, за да предпазва плешивата си глава от слънцето, и искрящо бяла риза — от уважение към леля Ви. Беше заобиколен от приятелите си.

— Рейф — поздравиха го, преди дори да е продумал.

— Здравейте, всички — Той кимна с глава за поздрав. — Бързам. — Надяваше се, че ще разберат намека.

— Извинявай, че те прекъснах снощи — обади се Пиро и му намигна съзаклятнически.

— Няма проблем — Рейф нямаше намерение да обсъжда личния си живот с местните клюкари. Тези мъже бяха дори по-страшни от жените, които се събираха в салона за красота. Тръгна към сладкарницата, но не му беше писано да се измъкне.

— Ви ми каза, че тя е от града? — продължи Пиро, в опит да събере информация.

— Хубаво е да знам, че семейните слухове са живи и се разпространяват. — Майката на Рейф вероятно беше говорила с леля Ви рано-рано същата сутрин.

— Не искаш да говориш за това, така ли? — усети се Пиро.

— Не.

Ърни, най-добрият приятел на Пиро, беше пристъпил към Рейф.

— Имаш проблеми с малкото приятелче? Защото ако е така, има хапчета, които можеш да пиеш. Пиро може да те уреди. — Той говореше твърде силно и хората на улицата се обърнаха да го изгледат.

— Ърнест, мери си приказките! — извика Пиро.

Рейф беше съгласен. Това беше излишна информация за сексуалния живот на чичо му. Потръпна.

— Няма проблеми, Ърни, но благодаря за съвета. Бързам, ще се видим по-късно — помаха на чичо си и приятелите му и влезе в магазина.

Когато излезе, няколко минути по-късно, с кафе в ръка, мъжете се бяха скупчили около Пиро, който драскаше нещо в тефтера си.

— Чао, чичо! — извика Рейф.

Възрастният мъж бързо затвори бележника си, а приятелите му го обградиха отбранително.

— Странно — промърмори си той, с надеждата, че на техните години ще има по-добри занимания от това да се мотае пред бръснарницата.

 

 

Сара прекара първия си ден в Хидън Фолс в разходка по магазините и опознаване на градчето. Главната улица беше украсена за фестивала. Маси за кафе с красиви чадъри бяха подредени по тротоара, а в тревните площи край улицата се издигаха шатри, в които предлагаха вино, храна и дори ръчно изработени джунджурии. Импровизирана сцена беше подготвена в по-далечния край на поляната, с редици сгъваеми столове и украса. Очевидно щеше да има някакъв концерт и Сара се улови, че очаква събитието с нетърпение.

Не се засече с Рейф и това я разочарова. Въпреки че предната вечер двамата бяха изяснили чувствата си и тя се беше съгласила със ситуацията, Сара все още го желаеше. Сега, след като се бяха целунали, тя вече знаеше какво пропуска и не можеше да спре да се оглежда, с надеждата да го забележи през улицата. Накрая се успокои с факта, че щяха да имат достатъчно време заедно, когато се пренесеше да живее при него.

Преди да се прибере в хотелската стая, тя се отби в интернет кафето, за да провери електронната си поща. Нямаше да отговаря на никого, защото не искаше да проследят IP-адреса, но искаше да знае дали някой я е търсил. Прегледа обичайната поредица шеги от братовчедите й, рекламите от различните магазини, в които пазаруваше, и дневния отчет по сметката, който редовно получаваше от банката си.

Но едно писмо, маркирано като спешно, привлече вниманието й. Предупреждение от банката, че някой беше подал запитване за активността по дебитната й карта. Сара плащаше за допълнителна защита именно заради моменти като този — редките случаи, в които работеше по дело или трябваше да се покрие за известно време и искаше да разбере, ако някой я следеше. Не че хората на Морли щяха да намерят нещо. Тя беше изтеглила голяма сума пари и не смяташе да оставя следа.

И все пак се притесни. През един от еднократните телефони, които купи, преди да замине, звънна на банката, но й отговориха, че не могат да разберат кой е поискал проверката. Все пак някой със сигурност го беше направил. Благодари им и затвори изнервена, после се обади на Рейф и му остави съобщение, че трябва да се видят. Ако той щеше да бъде нейното подкрепление, тя трябваше да го държи в течение.

Върна се в хотела в късния следобед и завари Ейнджъл в дневната да говори с младо момиче на около двадесет години. За да не ги прекъсва, Сара помаха дружелюбно и се насочи към стълбите за стаята си.

— Сара, почакай! Бих искала да те запозная с някого.

Тя се върна и се присъедини към тях.

— Сара, това е Джой. Джой, това е Сара. Тя е гостенка в къщата. Джой иска да организира сватбата си тук другата есен — похвали се Ейнджъл, силно въодушевена от идеята да бъде домакиня на подобно събитие.

— Това е прекрасно. Поздравления! — зарадва се Сара, повече заради Ейнджъл, отколкото заради Джой.

— Благодаря. Нямаше как да отседна тук, защото дойдох в последната минута и вече всичко е запазено за фестивала, но реших да поразгледам. Търся малка, уютна къща, където с годеника ми можем да се венчаем на церемония само с най-близките си хора — обясни тя замечтано.

Сара забеляза как момичето заспиваше, говорейки за предстоящото вълнуващо събитие. Прехапа устни, за да не изрази гласно мнението си по темата. Отдавна знаеше, че не всички бяха песимисти като нея. Но и не всички виждаха само разводи и раздели около себе си, когато погледнеха собствените си роднини и приятели.

— Точно така. И понеже Джой ще бъде наоколо за фестивала, реших да ви запозная, ако се засечете в градчето — обясни Ейнджъл.

Сара се усмихна.

— Със сигурност ще се видим.

— И аз така мисля — погледът на Джой задържа нейния по-дълго от необходимото.

— Сара, когато приключа с Джой, ще пека втора партида ябълков пай за шатрата си на фестивала. Искаш ли да ми помогнеш? — попита я Ейнджъл.

Доволна, че може да отклони вниманието си от гостенката, Сара се обърна и кимна.

— Разбира се, с удоволствие.

— Добре, значи среща в кухнята след половин час?

— Там съм. — Сара се обърна и тръгна към стаята си. Коляното я болеше и малко почивка определено щеше да й бъде от полза.

 

 

Сара вероятно се беше унесла. Подскочи, убедена, че е спала повече от тридесетте минути, които беше уговорила с Ейнджъл. Бърз поглед към часовника й показа, че е изминал близо час.

Когато слезе в кухнята, Ейнджъл беше заобиколена от продукти, купи и миксер. Ароматът на ябълков пай се носеше стаята и топло, гъделичкащо чувство изпълни Сара. Може би точно това й е липсвало в детството без майка, с баща полицай.

Мисълта се загнезди в съзнанието й и тя потръпна, неспособна да се отърси от усещането, че е пропуснала нещо голямо и значимо. Нещо, което никога преди не си бе позволявала да си представи или пожелае.

— Тези пайове изглеждат миниатюрни — каза Сара, като забеляза малките кори от маслено тесто, разстлани на масата.

През целия ден се беше опитвала да не мисли за проблема с банковата сметка, като се съсредоточаваше върху нещата наоколо. Сега не беше по-различно. Щеше да се разсее с приятни неща като дребни разговори и печене на сладкиши.

Ейнджъл вдигна поглед от масата, където с набрашнени ръце месеше тестото.

— Правя по-малки пайове за фестивала. В момента подготвям блатовете. Вземай точилка и се залавяй. Тестото е готово след секунда.

Сара погледна претрупаната маса, придърпа стол и седна до нея.

— Не съм пекла от години.

Не и откакто се беше превърнала в малък готвач за баща си. Тортата за рожден ден беше нейният специалитет. Но веднъж напуснала дома, за да прави кариера, тя поемаше двойни смени, а в свободните си дни пазаруваше и се разхождаше из града. Никога не й беше хрумвало да използва старите си умения на пекар, за да си почива или да се разсейва с това.

Половин час по-късно беше преоткрила магията. А и компанията й беше приятна. Снахата на Рейф беше също толкова свободомислеща, колкото Сара, и имаше добро чувство за хумор.

— Е, как беше вечерята снощи? — попита Ейнджъл.

Сара вдигна поглед.

— Твоята беше божествено вкусна, но не питаш за нея, нали?

Ейнджъл поклати глава с леко виновна усмивка на лицето.

— Съжалявам, че не те предупредих, но предположих, че няма да искаш да отидеш непоканена. Познавам роднините си. Обичат гости.

Сара кимна.

— Посрещнаха ме с отворени обятия, но въпреки това нямаше да, откажа предупреждение.

— Следващия път — обеща Ейнджъл с небрежно махване. Очевидно не се чувстваше виновна, че я бе изпратила неподготвена.

— Запознах се с господин и госпожа Манкузо, когато дойдоха при Рейф в болницата — каза Сара. — Харесвам ги.

Ейнджъл посочи брашното, като с това искаше да напомни на Сара да поръси масата, за да не полепне по нея тестото при точенето.

Сара следваше указанията й стъпка по стъпка.

— Те са добри хора. Но ми се иска да спрат да ни притискат с Ник да се съберем отново. Не е така лесно, както си мислят.

Между указанията как да подготви блата за пая, Ейнджъл разказа на Сара за помятането и причината за разпадането на брака си, за желанието си да продължи напред и да вложи енергията си в разработването на къщата за гости. Ник настоявал да говорят за случилото се и какво означава то за тях като семейство, но според Ейнджъл разговорите за най-болезненото преживяване в живота й нямаше да променят факта, че тя никога нямаше да бъде майка. Можеше или да опита отново и да рискува да пометне, или да осинови дете. И понеже не искаше повече разочарования в живота си, тя избра да даде живот на новия си бизнес.

Имаше нужда от стимула, който представляваше за нея къщата за гости. А най-доброто от всичко според Ейнджъл беше, че работата не й оставяше време да мисли за загубата или за невъзможността да има деца.

Ник искаше живота, който бяха имали преди.

Ейнджъл не можеше да се върне назад.

Сара разбираше всичко това напълно инстинктивно.

— Но Рейф изглежда разбира защо имам нужда от това. — Ейнджъл обхвана с жест малката кухня, но Сара знаеше, че тя има предвид къщата и самото начинание. — Иска ми се и Ник да можеше да разбере.

Сара повдигна вежди въпросително.

— Рейф не е на страната на брат си?

Ейнджъл поклати глава.

— Просто казва, че е на наша страна. — За момент тя спря с подреждането на блатовете в тавите. — Звучиш изненадана.

— Просто винаги съм смятала Рейф за много традиционен мъж. Той иска това, което имат родителите му. Брак, семейство. Спретната белосана ограда около къщата.

Ейнджъл замълча за момент, очевидно имаше нужда да помисли. Секунди по-късно въздъхна тежко и продължително.

— Добре, ще споделя нещо лично. Но не искам да ме смяташ за клюкарка. Казвам ти го, защото никоя жена не шофира пет часа просто за да поздрави един мъж. Явно имаш силни чувства към Рейф, иначе нямаше да си тук.

Сара прехапа устни.

— Всъщност имам нужда от него. Имам нужда от… неговия опит. — За малко щеше да каже защита. Нямаше смисъл да безпокои снахата на Рейф, като й разказва за опасността, която я дебне.

— Бих ти повярвала. Но майката на Рейф каза, че не си се отделила от него, докато е бил в болницата. Това е загриженост. Независимо дали искаш да си го признаеш или не.

Сара поклати глава и се засмя.

— Какво е толкова смешно?

— Напомняш ми за мен самата. — Сара беше също толкова пряма с Лекси, когато реши да говори с другата жена за чувствата й към Куп. Възхити се на честността на Ейнджъл и реши да се разкрие още малко. — Добре, грижа ме е за Рейф — призна тя. Почувства се странно, когато го каза на глас.

Ейнджъл се ухили широко.

— Интуицията ми никога не бърка — каза тя през смях. — Така, ще ти споделя откъде момчетата Манкузо черпят привързаност към брака и семейството. Може би това ще ти помогне да разбереш Рейф по-добре.

Сара изпробва плъзгането на точилката по масата и се наведе към Ейнджъл.

— Сега вече съм любопитна.

— Когато са били по-млади, бащата на Рейф е имал извънбрачна връзка. — Ейнджъл избърса ръцете си във влажна кухненска кърпа.

— И не просто еднократна свалка, въпреки че точно така е започнало всичко.

Сара подсвирна тихичко.

— Ти се шегуваш.

Беше изумена от признанието на Ейнджъл и не можеше да си представи как по-младият Рейф се е справил със ситуацията.

Неволно докосна носа си с ръка, без да изпуска от поглед Ейнджъл.

— Било е преди много време. Двамата са работели заедно. Тогава Мариана все още се е грижела за децата вкъщи. Джоана е по-голяма, била е вече самостоятелна, но момчетата и Керъл са били още малки. Доколкото знам, Франк в крайна сметка се е влюбил в другата жена.

— Ауч.

Ейнджъл кимна в съгласие.

— Но Франк е добър мъж и вината не му е давала мира. Разделил се с другата, за да спаси семейството си. Признал на Марияна и двамата се съгласили да опитат да оправят отношенията си. Но другата жена се почувствала измамена и направила връзката им публично достояние. Дори и децата научили. Било е много грозно.

— Но те очевидно са останали заедно и са спасили брака си — предположи Сара, като още си спомняше задружната двойка от предната вечер.

Ейнджъл отново кимна.

— По-силни са от всякога. Но изневярата е оставила следи. Понякога си мисля, че Ник още не може да преодолее случилото се, че трябва да съм постоянно под негово наблюдение, за да знае какво правя. Смята, че ако работя извън дома, особено с непознати, това ни прави лесна мишена за проблеми.

Сара замълча, замислена върху думите на Ейнджъл.

— Може би не става въпрос за изневяра. Може би просто се страхува да не те изгуби и толкова. Работа като тази изисква много време и енергия. Почти като моята. Много малко хора са способни да разберат и приемат подобно нещо. Би трябвало да го знам. Всеки член на семейството ми, който е или е бил женен за ченге, има проблеми с брака си.

— Не това място, а неговото отношение ни отчужди — Ейнджъл удари тестото в плота от неочаквания прилив на емоции.

— Ти каза, че той иска да поговорите. Не можеш ли да направиш поне това? — попита Сара внимателно.

— И отново да отворя кутията на Пандора? — Тя поклати глава. — Не, благодаря. Виж, премислила съм такава ситуация милиони пъти. Не искам да говоря за това.

Болката в очите на младата жена беше очевидна. Раните все още не бяха зараснали.

— Няма проблем. Разбирам те. — Сара реши да смени темата с нещо по-близко до сърцето й. — Обзалагам се, че нуждата на Рейф от стабилен брак е породена от детските му преживявания. Колко големи са били момчетата, когато това се е случило?

— Ник е бил на осемнадесет, в колеж. Рейф на петнадесет. Керъл е била на дванадесет, все още твърде малка, но момчетата са знаели точно какво се случва.

— Което ми подсказва, че Рейф твърде добре е разбрал какво става.

— Именно — съгласи се Ейнджъл. — Той знае какво е необходимо, за да проработи една връзка.

Но дори и той не можеше да твори чудеса, помисли си Сара. Ейнджъл стана и огледа малките пайовете на масата, подредени, готови да бъдат опечени и после напълнени.

— Прекрасна работа — похвали ги тя.

— Благодаря! — Сара се чувстваше горда от себе си и опита си да бъде сладкарка.

— Утре сутринта ще можеш ли да ми помогнеш с плънката? Искам да са пресни, точно преди началото на фестивала.

Сара кимна.

— С удоволствие.

На вратата се почука.

— Дано не е Ник, или баща ми, решен да се прави на момче за всичко — промърмори Ейнджъл. — Извини ме за минутка. — Тя се обърна и стигна до вратата, като дръпна пердето пред прозорчето, за да види кой е от другата страна.

— Рейф, заповядай, влез! — поздрави тя и отвори вратата, без да предупреди Сара или да й даде възможност да се подготви.

Рейф влезе внимателно. Изглеждаше неустоим — в стара тясна тениска и износени джинси. Стомахът на Сара се сви на пърхаща топка — усещане, което беше свикнала да свързва с присъствието му наоколо.

— Здрасти — вдигна ръка за поздрав тя.

— Здравей — отвърна й той по същия начин.

Ейнджъл го прегърна сестрински.

— Какво те води насам?

— Трябва да поговоря със Сара — отговори Рейф, без да откъсва очи от нейните.

— Ще вляза да се измия. Оставям ви насаме — усмихна се Ейнджъл.

— Благодаря — прошепна Сара тихо.

Рейф изчака, докато стъпките на Ейнджъл спряха да отекват по стълбището. Той дръпна един стол, обърна го и се настани, като обкрачи облегалката.

— Имаш брашно по лицето — ухили се той и посегна да избърше бузата й.

Кожата й пламна от бързото докосване. Очите му потъмняха от желание, но Рейф с нищо не издаде очевидното физическо привличане помежду им.

— Дойдох веднага щом чух съобщението ти. Какво не е наред? — попита я вместо това.

— Банката ми изпрати предупреждение. Някой се е опитал да проникне в сметката ми и да проследи движението по нея.

Той се намръщи.

— Това не е добре. Някаква идея кой може да бъде?

Тя поклати глава.

— Не, но използвам само пари в брой, откакто тръгнах. Няма начин да ме намерят така.

— Ако са твърдо решени, е само въпрос на време.

Сара въздъхна продължително, докато стомахът на Рейф бе свит на топка. Тя се появи в града му като слънце в белите си дънки и фриволна блузка, а сега изглеждаше сякаш бе изгубила най-добрия си приятел.

Той посегна и сложи ръка на рамото й. Голата й кожа гореше под дланта му.

— Доколкото знаем, още не са те открили. Но смятам, че сега трябва да останеш с мен. Просто за да си в безопасност.

Тя кимна.

— Помислих си същото. Домът ти е отдалечен и труден за намиране. Ейнджъл е точно в сърцето на събитията. Просто… — тя смръщи чело.

— Какво?

— Надявах се утре да й помогна в кухнята. — Тя погледна към неизпечените блатове на масата.

Рейф избухна в смях.

— Сара Риос, нима ми казваш, че обичаш да домакинстваш?

Очарователна руменина обагри бузите й, а в ъгълчетата на устните й се появи закачлива усмивка.

— Нека кажем, че е моментно настроение.

— Не се притеснявай. Все още можеш да й помогнеш. Просто ще съм постоянно с теб, за да те наглеждам. Така, ако някой те открие тук, няма да те завари сама.

Тя кимна одобрително.

— Нямаш против да си детегледачка?

— Разбира се, че не. И без друго ще бъда на фестивала. — Току-що си спечели оправдание да бъде до нея и да се възхищава на дългите й крака, стегнато дупе и прекрасно лице…

— Страхотно! Благодаря. — Лицето й светна от облекчение. — Трябва да се оправя, но после си събирам нещата и може да тръгваме.

— Междувременно аз ще звънна на капитана, да видя дали е чул нещо от окръжния прокурор.

— Ще съм ти благодарна. Страхувах се да го направя сама. Знам, че проверяват за микрофони, но все пак. — Тя въздъхна. — Благодаря, Рейф. Знам, че не това беше уговорката.

Може би не, но той така и не се отказа.

Докато Сара се приготвяше, Рейф набра капитана от телефона на Ейнджъл и му остави съобщение с молба да го потърси на мобилния.

Тъкмо щеше да си вземе сода от хладилника, когато чу шум край прозореца до мивката. Силен удар, който се повтори.

Предпазливо Рейф се промъкна през страничната врата и за малко да се спъне в брат си, който се бореше да прикрепи градински маркуч към крана на стената на къщата.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита го Рейф.

— Заменям пробития маркуч с нов. Ти какво правиш тук?

— Дойдох за Сара. Ейнджъл знае ли, че си тук?

Ник поклати глава.

— И не й казвай. Пиро спомена, че маркучът е протекъл и Ейнджъл има проблеми с поливането на градината.

— Ако те открие тук, ще те убие.

— Точно затова няма да й кажеш.

Рейф повдигна въпросително вежди.

— Наистина ли смяташ, че тя няма да забележи новия маркуч?

Ейнджъл не искаше помощ. Но фактът, че брат му й помагаше, вместо да се оплаква, беше добър знак. И все пак данданията, когато тя откриеше намесата в живота си, щеше да се чуе из цялото градче.

— Докато тя се усети, маркучът ще е поправен, а аз ще съм изчезнал. Поне няма да се бори със стария.

— Това е ужасно щедро от твоя страна. — Рейф се зачуди дали да предложи съвет. Това беше брат му и той искаше да го види щастлив. — Може би Ейнджъл ще оцени факта, че ти се интересуваш от нейния… проект. Вместо да се промъкваш наоколо, сякаш не смяташ, че тя може да се справи, би могъл да й кажеш, че започваш да приемаш начинанието й. Обзалагам се, че това ще помогне много за одобряването ви.

— Може би Ейнджъл няма нужда от адвокат?

Рейф изстена и без да поглежда брат си, се обърна, за да срещне погледа на снаха си.

— Здрасти — поздрави я с усмивка.

Снаха му се намръщи, погледът й го подмина и се спря върху съпруга й.

Рейф не искаше да е на мястото на брат си в този момент.

— Ще ви оставя да поговорите — каза тихо и бързо се насочи към къщата, преди още повече да се забърка в семейната драма.

Щом влезе, завари Сара да го чака в кухнята с голям куфар в краката си. Рейф потръпна от удоволствие — щеше да я заведе у дома.