Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (17)

Седемнадесета глава

По-късно същата нощ Марк Лопес — агент от наркоотдела към дирекцията в Бъфало и член на специалните части в района, пристигна в дома на Рейф. Изглеждаше по-млад и от най-младите ченгета в Ню Йорк. Рейф знаеше, че външният вид е подвеждащ, но се надяваше мъжът да е готов за задачата.

Защото никой не знаеше дали Пиро ще бъде.

През следващите двадесет и четири часа агент Лопес подготви примамката. Той инструктира Пиро да уреди среща на Биф и Тод с неговия дистрибутор. Отне известно време, докато Пиро, в неговото ужасено и развълнувано състояние, разбере, че всъщност не трябва да се свързва с доставчика. Агент Лопес щеше да изиграе тази роля.

Операцията беше планувана за един часа. Всичко, което Пиро трябваше да направи, бе да се стегне, да се появи, да се срещне с човека, да направи запознанството и да остави Биф и Тод да престъпят закона.

Рейф и Сара нямаше да участват в основното действие. Щяха да наглеждат ситуацията от паркиран наблизо ван, оборудван със система за наблюдение. Щом парите сменяха собственика си, агент Лопес щеше да арестува Биф и Тод, а с малко късмет те щяха да изпеят шефа на картела си в замяна на някакъв имунитет.

Капанът беше предвиден за по-късно същата вечер. Пиро беше сериозно инструктиран да си държи устата затворена. Трябваше да излъже съпругата си само още веднъж и всичко това щеше най-сетне да приключи.

За нещастие, точно преди удара всички бяха поканени да се съберат в къщата за гости на Ейнджъл. Тя искаше да впечатли гостите от „Дейли Поуст“. А Куп искаше да се присъедини към тях и да изненада Аманда, за да може да наблюдава реакцията й на романтичната постановка между Рейф и Сара. Както и да го погледнеше Рейф, вечерта обещаваше да бъде дълга.

— Как си?

Обърна се рязко от докосването на Сара по рамото си. Седнал на верандата, той бе толкова потънал в мисли, че не я чу да отваря вратата.

— Не исках да те стресна — тя седна до него. — Притеснен ли си?

Той сви рамене.

— Аз работя това, но не и Пиро. Той е крехък.

— И добре обучен. Знае какъв е залогът. Ще се справи — обеща му тя.

— Нали не смяташ, че не иска да го направи? — мисълта не спря да измъчва Рейф цялата предишна нощ.

— Мисля, че всичко ще бъде добре — настоя тя.

Той ценеше увереността й — дори да беше съгласна с него, правеше всичко възможно да го успокои. И наистина му помагаше. Рейф се облегна назад и бавно залюля люлката. Беше му приятно да е с нея и да разговарят за смислени неща.

— Агент Лопес се обади, докато беше навън.

— Какво има? — веднага попита Рейф.

— Първо и двамата сме легално зачислени като подкрепление. Болничните отпадат при екстремни обстоятелства — обясни тя.

Рейф кимна.

— Една грижа по-малко. А и не би трябвало да ни коства много да прикриваме Пиро и Лопес.

— Така е. Дори и аз би трябвало да се справя. — Сара се наведе и потупа коляното си.

Рейф знаеше, че шеговитият й тон прикриваше сериозно опасение, но тя беше права. Тази вечер трябваше да мине рутинно. Той беше достатъчно здрав да се справи.

— Каза първо. Какво друго каза агент Лопес?

— Да. Каза, че е проверил името на канадския доставчик на Пиро при специалните по границата, които се занимават със следене на каналите с Канада. Оказва се, че отдавна го наблюдават. Не искат да им се месим в разследването и ще се справят с него… — тя не продължи.

— Но? — попита Рейф, усетил, че има и друго.

— Но в един момент може да се свържат с Пиро за информация или да разпознае доставчика лично — очите й издаваха колко много съжалява за това.

Рейф кимна разбиращо.

— Всяко нещо с времето си. Нека най-напред приключим операцията тази вечер.

Сара кимна.

— Всичко ще е наред.

— Преди това трябва да преживеем и събирането у Ейнджъл.

— Като стана дума, чу ли се с Ник, да разбереш как е минал сеансът при консултанта? — попита тя с надежда.

— С други думи мир ли да очакваме, или военна зона? — попита Рейф иронично. — Ще ми се да знаех. Ник не отговаря на обажданията ми.

— Което означава, че лично ще разберем след… — тя погледна часовника на китката си. — Половин час.

Рейф мълчаливо се помоли и двете събития тази вечер да минат без проблеми.

 

 

Когато пристигнаха у Ейнджъл, Рейф откри брат си и го дръпна настрани да поговорят. Може и да беше напрегнат от глупостите на Пиро и грижата за сигурността на Сара, но все още се притесняваше за семейството на брат си. Искаше да разбере как е минал сеансът при терапевта.

— Е? — попита Рейф, когато останаха сами отвън. — Как мина?

— Толкова да не мога да говоря — промърмори Ник. — И въпреки това поех щафетата и за двама ни.

— Знам, че е прекалено рано да питам дали напредвате, но мислиш ли, че се движите в правилната посока?

Ник се опря на стената на къщата.

— Ейнджъл изслуша всичко. Чу ме да казвам, че съпругата ми ми липсва. Чу ме, когато казах, че без да се изправим пред загубата, няма да имаме основа за ново бъдеще. И чу как докторът се съгласи. Следващия път аз ще седя тихо, дори и да ме убива, и ще се надявам, че тя ще последва примера ми — той сви рамене. — Иначе съм направил всичко, което бих могъл.

Рейф кимна.

— Имам вяра. Тя те обича прекалено много, за да захвърли всичко просто ей така.

— Надявам се да си прав, но Ейндж изглежда достатъчно удовлетворена от това, което има сега — той кимна към къщата — причината за тяхната раздяла.

— Тя не иска да те изгуби. Трябва да вярваш.

— И ти ли правиш същото? — попита Ник брат си.

И двамата знаеха, че става въпрос за връзката му със Сара и това дали ще прерасне в нещо повече от кратка лятна авантюра.

Рейф сви рамене.

— Биеш ме. Ние нямаме основата, която имате вие с Ейнджъл — а и Сара не споделяше вярата на Рейф.

— Всеки влиза във връзката с различна история. Въпросът е колко усилено са готови да работят и двамата, за да потръгне.

Рейф поклати глава и се засмя.

— От време на време успяваш да ме изненадаш — призна той на брат си. — Никога не съм те смятал за философ.

— Какво да ти кажа? Раздялата прави странни неща с човек. И за съжаление имам пребогат опит по темата, за да знам, че може да създаде или разруши и най-силната връзка.

С това предупреждение Ник се обърна и влезе в къщата. Рейф остана замислен дали основата, която създадоха със Сара това лято, щеше да бъде достатъчно стабилна за тях, когато задължението във връзката им приключеше.

 

 

Ейнджъл беше поканила всички гости във фоайето. Още на влизане Сара усети, че цялата къща ухае топло и гостоприемно на ябълков пай и семейство, и това я накара да се усмихне.

Рейф веднага забеляза Ник, извини се и излезе да се види насаме с брат си. Междувременно Сара разговаря с много от гостите. Започна, разбира се, с леля Ви, която не престана да настоява Сара да опита бисквитките й с шоколадови парченца, защото били най-добрите. Дори подробно обясни как ги е приготвяла за Рейф като дете и колко много той ги обича. След като ги опита, Сара откри, че наистина бяха топли, домашни и най-добрите, които беше пробвала.

Единствените роднини в стаята бяха Пиро и Ви, Сара и Рейф. Другите гости явно бяха приятели на Ейнджъл. Очевидно тя още се придържаше към правилото да не празнува по никакви поводи със семейството на Ник.

Сара се усети като част от семейството. Защото наистина се чувстваше така, сякаш мястото й е в Хидън Фолс. Щеше да й бъде трудно да си тръгне от тук. Трудно, но необходимо, защото това не беше родният й град, нито собственото й семейство.

С неприятната реалност в съзнанието си, тя се отправи към малкия плот в дъното на стаята, където Пиро се правеше на барман заради дъщеря си. Поне той имаше задача, която изискваше разговорливост и щеше да държи ръцете и ума му заети, за да няма възможност да се тревожи.

Куп й помаха през стаята и тя отиде при него.

— Как върви? — попита го веднага.

— Хората в града са много мили — констатира той с лека усмивка в ъгълчетата на устните си.

Тя поклати глава и се засмя.

— Знаеш, че не това имам предвид.

— Аманда се изненада, като ме видя, но мисля, че се върза на лъжата с посещението ми при теб.

— Добре. Поне почиваш ли си, докато си тук? — полюбопитства Сара.

Той сви рамене.

— С целия екшън наоколо, умът ми работи на пълни обороти.

— Това го разбирам. Е, кога ще ме запознаеш с Аманда? — Сара кимна към блондинката с дълга чуплива коса, която говореше с Ейнджъл.

— Веднага щом мога да ви представя заедно с Рейф. И като заговорих за него, къде изчезна той? Защото двамата ми обещахте публична изява на любовта си, забрави ли? — Куп допи остатъка от питието си.

Сара се огледа, но не забеляза Рейф.

— Мисля, че е отвън и говори с брат си. Скоро ще се върне. Междувременно можем да наваксаме. Как е Лекси?

Топла усмивка преобрази цялото лице на Куп при мисълта за жената, която обичаше.

— Заета е да обновява някакъв уебсайт и да следи баба й да си взима редовно лекарствата за кръвно.

Сара се усмихна.

— Ти май наистина харесваш баба й?

Куп кимна.

— Тя е шедьовър и много специална жена.

— А ловът на домове? Как върви?

— Още оглеждаме. Лекси не е свикнала да има собствен дом, понеже винаги отсяда при баба си, когато е в града. Има проблем да реши какво точно иска, но ще се справим.

— Казано от търпелив мъж, влюбен до уши. Наистина се радвам за теб, Куп.

— Благодаря. Ами… ти? С Рейф…

— За мен ли говорите? — попита Рейф и прегърна Сара през рамо. Притегли я плътно до себе си и я обви в топлината на тялото си.

Добре, Куп искаше публична демонстрация на чувства, помисли си Сара. Рейф демонстрираше точно това, а тя се чувстваше страхотно.

— Куп точно питаше дали с теб прекарваме хубаво лято — импровизира тя набързо.

— Прекарваме страхотно лято — Рейф се наведе и я целуна по бузата.

Коленете й се подкосиха и тя стисна ръката му за опора.

— Точно така. Е, кога ще се запознаем с Аманда Стивънс?

— Веднага! — Куп се обърна и махна към репортерката в другия край на стаята.

Аманда се приближи към тях и Сара огледа привлекателната жена с чуплива руса коса и порцеланова кожа.

— Куп! Все още не мога да повярвам, че сме тук по едно и също време.

— Е, понеже сме, бих искал да те запозная с приятелите си — Рейф Манкузо и Сара Риос — представи ги Купър.

— От „Ергенският блог“! — възкликна Аманда. — Толкова е хубаво да ви видя заедно.

— Познавате ни? — учуди се Рейф.

— Разбира се — усмихна се Аманда.

Сара се зачуди дали думите, които така лесно се изплъзнаха от устните на жената, са истина и дали тя е тази, която тайно следеше всяка тяхна стъпка.

— Как се чувствате като тема на блога? — попита ги Аманда.

Сара почувства как погледът на Куп прогаря дупка в жената пред тях, сякаш така можеше да открие търсените отговори.

— Мога ли да бъда честна? — попита Сара.

Аманда кимна.

— Разбира се. И без това е неофициално. Просто съм любопитна. Знам, че Куп се оплакваше, когато беше ерген на блога, но със сигурност така откри идеалната си половинка. Така че блогърът има пръст в началото на тази връзка.

— Запознах се с Лекси, защото тя се интересуваше от пръстена, който получих като награда, не защото блогът ни обяви за двойка — изтъкна Куп, точно както правеше в подобни разговори със Сара.

— Подробности — засмя се Аманда. — Но да се върнем на вас двамата. Така и не отговорихте на въпроса ми — тя размаха шеговито пръст към Сара и Рейф.

— Мисля, че бихме предпочели да не ни безпокоят — каза Сара искрено. — Но когато погледна в очите му, съм толкова щастлива, че не ме интересува, дори целият свят да разбере! — възкликна тя и притегли Рейф в спонтанна прегръдка.

През рамото й очите на Куп издаваха смях и безмълвно й благодаряха за добре изиграната роля.

— Нямам какво повече да добавя — допълни Рейф с повече самоконтрол от Сара.

— Колко мило. Не мисля, че има нещо по-хубаво от истинската любов — коментира Аманда.

Сара отново застана спокойно до Рейф и той плъзна ръка в задния джоб на джинсите й, придърпвайки я лекичко към себе си. Жестът му имаше същия ефект, както, ако я беше хванал за дупето. Прилив на възбуда накара тялото й да потръпне и тя за малко не въздъхна от удоволствие.

Някак си успя да се концентрира и се покашля тактично.

— Съгласна съм. Любовта е прекрасна — Сара погледна Рейф с обожание, преди да се обърне отново към Аманда. — Как върви статията ви за къщата на Ейнджъл?

— Мястото е просто очарователно — призна Аманда, искрено впечатлена, а очите й обходиха малката уютна стая, където се бяха събрали гостите. — Домашната храна е божествена. Наистина мисля, че Ейнджъл е скрито съкровище в Хидън Фолс^[1]. Това е прекрасно заглавие, не мислите ли?

Сара кимна.

— Радвам се, че може да дадете на Ейнджъл признанието и популярността, които заслужава. Невероятен късмет е, че сте намерили това място в блога.

— Нали? — съгласи се Аманда. — О, ето го Стю, моя фотограф. Искам да направи няколко снимки на всички тук в края на деня. Мили и домашни. Радвам се, че се запознахме. — Аманда им помаха и тръгна след фотографа си.

— Прекрасно представление. Бих ви аплодирал, но това ще привлече вниманието й — каза Куп, очевидно доволен.

— Мислиш ли, че ще е достатъчно да се издаде? — попита Сара.

Куп сви рамене.

— Поне е някакво начало.

Рейф беше нетипично мълчалив през цялото време и Сара осъзна, че вниманието му не е насочено към тях, а към Пиро.

— Защо не поговориш с него? — предложи му тя. — Знам, че ще се почувстваш по-добре, а вероятно и на него ще му олекне.

Рейф погледна часовника си.

— И без това е почти време да тръгваме. Ще опитам да го мотивирам в последния момент. Извинете ме — тръгна към възрастния мъж, но се върна и целуна Сара дълго и нежно по устните.

Дълга, дълга целувка — помисли си тя, като обви ръце около врата му и го целуна в отговор, докато той не се дръпна от нея и не тръгна.

— Наистина е влязъл в ролята — засмя се Сара, въпреки мигновената реакция на тялото й и възбудата, която я заля чак до пръстите на краката й.

Куп поклати глава.

— Той не се преструва, Сара. Мъжът е луд по теб.

— А аз няма да обсъждам това тук и сега. Вместо това ми отговори на един въпрос.

Куп се намръщи от грубата смяна на темата.

— Добре. Стреляй.

— Защо красива жена с чудесна кариера би се обърнала към сензационната журналистика? — попита тя за Аманда, вероятния автор на популярната рубрика.

— Защото вярва в любовта, приказните съдби и „заживели щастливо“. Дори и да не е намерила принца за себе си, тя вярва, че е някъде там.

— Очаквам да ми кажеш, че вярва и в еднорози и във феята на зъбките — отбеляза Сара с недоверчиво изражение.

— Не можеш да знаеш. Тя си играе на Купидон.

Сара внимателно разгледа жената, която оживено говореше и жестикулираше, обяснявайки нещо на фотографа и Ейнджъл.

— Значи наистина вярва, че прави услуга с този блог?

Куп кимна.

— Мисля, че да.

— Тогава може би решението е просто да й кажем, че не е вярно.

— Хм! — Куп погледна другата жена.

— Ако е рационална, разумна и етична, може и да те послуша.

— Твоят капитан разговаря с главния редактор и получи отказ — напомни й Куп.

— Тогава се обърни към нея като приятел. Използвай уменията си да убеждаваш. Със сигурност си заслужава да опиташ.

От другия край на стаята Рейф даде знак на Сара.

— Време е да вървя — каза тя на Куп.

Потръпна и се зачуди дали някога щеше да е готова за клопката. Никога не беше поемала случай с толкова много лично отношение към него. Искаше да пожелае късмет на Пиро, преди той да започне с ролята си.

И се молеше всичко да мине без засечка.

 

 

По-рано същия ден Пиро беше шофирал до „Хилтън“, за да информира трафикантите, че се е свързал и неговият доставчик е нетърпелив да се срещне с тях още същата вечер.

Агент Лопес беше поставил микрофон на Пиро и го беше инструктирал да следва обичайното си поведение до срещата. Пиро се качи сам в колата си, шофира до самия край на пътя, далеч извън града, и паркира под група дървета. Зад него имаше поредица от стари изоставени тунели, използвани в миналото за преминаване между САЩ и Канада. Преди години щатската полиция беше задействала поредица от взривове, които разрушиха тунелите и ги направиха непроходими. Това прекрати част от нелегалния трафик на наркотици. Пиро беше избрал мястото, защото беше достатъчно отдалечено от града, за да не привлича посетители и вниманието на местната полиция.

По ирония той бе определил мястото на срещата, без да се замисли, че извършва прастаро закононарушение на легендарно място. Всичко, което беше искал, бе да направи приятелите си щастливи в леглото като него. А докъде го доведе това — мислеше си той, докато нервно крачеше и чакаше трафикантите да се появят.

— Успокой се и спри да крачиш. Изнервяш ме — скастри го агентът, който чакаше с него.

— Къде са Рейф и Сара? — попита Пиро и погледът му потърси в тъмнината наоколо.

— Тук сме! — обадиха се и двамата с приглушени гласове иззад близките храсти. Слушалки в ушите им позволяваха да чуят всичко.

Подкрепление, бяха му обяснили.

— Доволен ли си? — попита агент Лопес. — Сега, както казах, трябва да се успокоиш.

Пиро спря да обикаля.

— Съжалявам, агент Лопес. Просто съм нервен.

Мъжът постави ръка на рамото на Пиро.

— Помни какво ти казах. Спри да ме наричаш агент Лопес и се дръж нормално или планът няма да проработи — прошепна му агентът.

Звукът от гуми по неравния път оповести пристигането на Биф и Тод.

— О, божичко. Те са тук. О, боже мой — стомахът на Пиро изкъркори. Догади му се. — Ще повърна — промърмори той.

— Стегни се! — нареди му агент Лопес. — Ето ги, идват. Дръж се нормално, представи ни, а аз ще се справя с останалото.

— Казваш го, сякаш е толкова лесно — просъска Пиро.

Агентът нямаше време за отговор.

Биф и Тод застанаха пред тях с куфарче в ръка. Ако Пиро не ги познаваше, би ги помислил за двама колежани на път за училище. За съжаление ги познаваше. Те бяха наркотрафиканти и подпалвачи, а той щеше да ги прецака.

Пиро знаеше, че от него се очаква да запознае страните. Вместо това той се наведе и повърна обилно върху скъпите кожени обувки на Биф.

Или пък бяха на Тод.