Лейъл Сейнт Джеймс
Рицарят на нейните мечти (16)

15

Тримата не можаха да си починат през нощта, а сутринта донесе ужасен студ. Изглежда скоро щеше да завали силен сняг. Мег се крепеше премръзнала на гърба на Инок и си спомняше замечтано топлата стая, която бяха напуснали преди малко и чудесната вана, изобилната храна и огъня в камината. Беше готова да целуне големия пръст на крака на дявола, но не и да пророни дума, за да се оплаче, защото знаеше, че такава е съдбата на двама им с Грешъм, а пътят, който им престоеше, трябваше да бъде преминат, каквито трудности и неудобства и да им донесе. Тя искаше да види отново двете си сестри, каквато и цена да й се наложеше да плати.

Мег се усмихна тъжно. Цял живот беше копняла за приключения, сега желанията й се сбъднаха. В бъдеще щеше да е по-разумна и да си пожелава по-подходящ неща: топлина и комфорт, дом и деца, мир, добро здраве и мъжа, когото обича, за съпруг.

Грешъм, който яздеше увит в наметалото, насочи коня си към Мег. Погледът му сякаш я галеше, тя виждаше в очите му разбиране, но и саркастична насмешка.

— Ще наваксам всичко, което пропуснах при теб — каза той толкова тихо, че само тя можа да го чуе.

— Ако се наложи да се упрекваш заради мен, милорд — отговори тя — непременно ще те уведомя.

Той се усмихна и се наведе, за да я целуне по устата.

— Въпреки моите грехове, а аз съм сигурен, че са много, ангелите трябва да са записали на мое име и някое много добро дело, заради което са ме благословили с теб.

Кирън се изсмя подигравателно. Той яздеше съвсем наблизо и с вродена лекота. Ръцете му бяха вързани на гърба под дебело наметало, което Грешъм му беше купил за пътуването.

— Мъдра забележка от плода на моята страст — каза с доброжелателна подигравка Грешъм. — Наистина, наградата за бащинството е чудесна.

Момчето гледаше мрачно, то нямаше закъде да бърза, можеше да изчака подходящия момент, за да избяга. Дори Грешъм не може да е непрекъснато нащрек, каза си притеснено Мег, тя не се съмняваше, че някой ден, някоя нощ ще дойде сгоден случай и за Кирън.

— Престани да си създаваш грижи, скъпа — каза Грешъм все още близо до нея. — Младото куче ръмжи, чувам го, но зъбите му още са млечни и не може добре да хапе.

Съмненията на Мег си останаха, но понеже не беше нито времето, нито мястото за подобни дискусии, реши да си държи устата. Началникът на стражата беше излязъл от къщичката, той трепереше от студ и подсмърчаше, смърдеше на ракия и спарена вълна, а като ги зърна, почна оживено да възразява на желанието им да напуснат Уиндзор.

— Ще падне дълбок сняг — предупреди той. — Наоколо гъмжи от бандити, а в горите е пълно с вълци. — Трябваше да яздят усилено поне три дена, преди да стигнат земите на бащата на Грешъм. Дори Джон Приг, безстрашният шериф, беше решил да остане в Уиндзор докато времето се оправи.

Грешъм слушаше учтиво, защото способността на стражата да преценява не беше без значение, а нейните сведения можеха някой ден да му послужат. Но нали си беше Грешъм, след като бе решил веднъж да измине пътя до своето странно, забулено в мъгла минало, той не се вслуша в съветите.

Сбогува се с мъжете край портата, а те я отвориха и тримата конници минаха през нея. Подковите на животните изтрополяха по замръзналия дървен мост.

Инок, обикновено инат, се беше проникнал от симпатия към новия жребец на Грешъм — подарък от краля — и препускаше редом с него, а Кирън яздеше намръщен от другата страна на баща си.

Извън опасностите и възможните неприятности, Мег имаше и друга, своя причина да се бои от пътуването. Из пътя двамата с Грешъм щяха да нощуват в тесни помещения и да са заедно с Кирън, а това означаваше, че никога няма да са насаме и няма да се любят. Откакто напусна Сейнт Суидънс, нейното тяло се школува толкова усърдно в радостите на плътта, а ето че и миналата нощ нейният възлюбен не й обърна никакво внимание и тя си останала незадоволена.

Мег страдаше не само от незадоволеното парещото желание, но и от чувството за вина, което то я караше да изпитва. Защото сигурно не подобаваше на жена. Не беше ли плътското желание естествено само за мъжете? Елизабет сигурно щеше да нарече тази жажда за плътска наслада дело на дявола.

Колко силно желаеше да сподели с Габриела чувствата, които изпитваше към Грешъм! Габриела щеше да й помогне да ги проумее. Мег беше готова да даде много, само да може да погледне близначката си в очите, да чуе гласа й, да си поприказва откровено с нея за всичко. Но би понесла с радост и дългите, смирени увещания на Елизабет.

Започваше да се бои, че няма никога да види сестрите си и от тази мисъл я обзе още по-дълбоко отчаяние. Напоследък често ги беше виждала в неспокойните си сънища — Габриела се смееше, застанала до някакъв тъмнокос мъж, а Елизабет лежеше болна в Сейнт Суидънс. Мег се пребори с напиращите сълзи, благодарна, че качулката на пелерината скрива донякъде лицето й. Накара се да мисли за по-приятни неща. Ако й е писано да се събере един ден с Габриела и Елизабет, кълне се до края на живота си да не пророни нито дума, за да се оплаче от каквото и да било.

Междувременно тримата продължаваха пътя си към Корнуол. Той водеше през поля със замръзнал сняг, през гори, които Грешъм прекосяваше с изваден меч, напрегнат, навъсен и мълчалив.

По обяд почна да вали, а вятърът стана бръснещ. Подслониха се в плевнята на изоставена селска къща, защото при такова време един покрив, дори заснежен, беше същински благослов. Плевнята беше малко по-встрани от къщата, а тя празна и потънала в мъртва тишина.

При вида на изоставения дом Мег си спомни за посетеното от чумата село, до което бяха стигнали с Грешъм и шерифа по пътя за Уиндзор. Картините и миризмите на онова място се бяха отпечатали в съзнанието й, но тя се надяваше от сега нататък да вижда такива ужаси само в спомените си. Грешъм слезе от коня, огледа плевнята и заяви, че е обитаема. Той помогна на Мег да слезе от гърба на Инок и я заведе вътре. Миришеше на гнило сено и мухъл, на наслоена тор и на мишки. Грешъм се върна на двора при сина си. Мег дочу някакъв не особено приятелски разговор, после Кирън прехвърча, все още вързан, през прага. Изтръпналите му крака се бореха за равновесие.

Той погледна през рамо, изруга и плю в гнилото сено.

Мег въздъхна. Щом не могат да спазват поне някаква учтивост, бащата и синът трябваше поне да не си обръщат внимание.

— Млъквай, Кирън — каза тя. В мислите си беше последвала Грешъм, който навярно беше влязъл в къщата да я поогледа, а тя се питаше със страх какво ли щеше да открие там. — Капнала съм и треперя от студ, тъй че изобщо не ми се слушат гневните ти изблици.

Кирън изсумтя.

— Зная, че от теб не бива да търся съчувствие. В това престъпление ти си всъщност негова съучастничка.

Мег отново въздъхна.

— Какво престъпление? Това, че те освободихме от прекрасния ти живот като оръженосец на груб и невеж рицар?

Кирън мълчеше упорито.

— Не позволявай омразата да те заслепи — каза Мег по-сериозно отколкото беше имала намерение. — Лордът те взе, защото си негов син, но ти не беше недостатъчно разумен, за да дойдеш доброволно с нас. Той се надява с течение на времето да сключите все пак някакъв мир. Скоро ще ти покаже имението, което един ден ще бъде твое и ще се погрижи ти да носиш с достойнство титлата граф. Та в какво, според теб, е престъплението, което толкова те ядосва?

— Той ме мрази не по-малко отколкото го мразя аз.

Мег намери един стар дънер и седна на него.

— Много грешиш. Грешъм знае много добре, че няма да приемеш любовта му — това го вижда и най-големият глупак, — затова се сдържа. Предпочита, ако ми позволиш сравнението, да не хвърля бисери на свинете.

Дори в полумрака на плевнята, Мег видя, че Кирън се изчерви. Зад него, отвъд прозореца с увиснали накриво кепенци, безмълвно падаха едри снежни парцали.

— Ти пък какво разбираш, не стига, че си жена, ами си и млада.

Мег оправи гънките на наметалото и се усмихна.

— Щом успявам да не се разгневя, нито да ти съчувствам, Кирън, каквито и да ги дрънкаш, най-добре ще е май да се откажеш. Освен това, ако нямаш добри маниери, бъди така добър поне да си държиш устата затворена.

Той пристъпи неуверено към нея, но в държането му нямаше нищо заплашително.

— Той наистина си проявява по твърде странен начин любовта — за малко не ме удави във ваната, а после ми върза ръцете и ме остави да спя с изправен гръб на един стол.

— Имаше сериозни причини да го стори, Кирън, и ти го знаеш. Аз никога не браня насилието, но не мога да обвиня лорда задето те сложи на коляно й те напердаши. По простата причини, че се държиш ужасно.

Изразът на Кирън и вирната брадичка напомняха за баща му, когато беше в същото настроение.

— Намерението ми е и за в бъдеще да си остана невъзможен.

— В такъв случай нищо няма да се промени и положението ти ще е лошо. Наистина ли го искаш?

— Какво искам аз, милейди? Искам да му прережа гръкляна.

— Да, зная. Но в теб, някъде дълбоко в теб живее и друг, по-добър човек, който никога не би направил нещо толкова подло и безчестно. Този друг Кирън не ти позволи през онази нощ да пронижеш с камата си един от нас. Позволи на този друг Кирън да надделее и той да те ръководи.

Кирън се приближи и се отпусна тежко и тромаво върху сламата в краката на Мег. Тя едва се сдържа да не го погали по златистата руса коса, както би го направила майка или може би по-голяма сестра.

— Трябва да изляза — довери й се мъчително той. Дългите му клепки потрепнаха като птичи крилца и Мег изпита особено чувство, дълбоко в някакво тъмно и тайно кътче на сърцето си. Ако имаше в този миг нож в ръцете, щеше да го освободи.

— Иди и го кажи на баща си.

— За да ми се подиграе?

— Той няма да го направи — каза Мег.

Докато се изправяше с мъка на крака, Кирън не преставаше да изпраща с поглед пламтящи стрели към Мег, задето тя не му помогна и излезе от плевнята, за да изчезне в снежната вихрушка.

После го чу да говори тихо и неприязнено с Грешъм, който му отговаряше кратко. Може би четвърт час по-късно и двамата се присъединиха към нея в плевнята. Кирън си оставаше вързан, а Грешъм понесеше под мишница наръч дърва.

По израза на Грешъм Мег разбра, че той не е открил нищо страшно в къщата и наоколо, и въздъхна облекчено. Въпреки това той явно беше решил да пренощуват в плевнята, а не в къщата. Това я учуди.

— Зад къщата има поточе — каза Грешъм. — Ще напълня манерката и ще ти донеса достатъчно вода, за да се измиеш, стига да открия за тази цел някоя бака или кофа.

Мег би желала да го целуне в награда за чудесното предложение, но не го направи. Не биваше, докато Кирън ги гледа.

Тя наведе леко глава, което би могло да означава и покорство, и благодарност, но ако наблюдаващият познаваше истинската й природа, щеше само да се усмихне.

— Много мило от твоя страна, милорд.

— Той не е милорд, а кучи син — изръмжа Кирън.

— Все по-добре, струва ми се, от паленце, което непрекъснато ръмжи в колибката си — отговори добродушно Мег.

Кирън отвори уста, а сините му очи вече сияеха от радост в предчувствие на отговора, който беше приготвил, но с поглед, който би повалил викинг, Грешъм му заповяда да мълчи. Той пусна дървата до отворения прозорец и се залови да прави нещо като огнище. Внесе отвън камъни и оформи с тях кръг, който да спира пламъците. После използва сухо сено, за да запали огъня.

— Защо трябва да спим тук с конете, а не в къщата? — попита Кирън. През цялото време той беше седял на пода и лицето му ставаше ту гневно, ту безразлично. Сега беше взел изглежда решение известно време да се държи добре.

— Ти ще спиш в къщата — заяви Грешъм на сина си. — Дамата и аз ще си отпочинем тук.

Кирън беше за миг сякаш разтревожен и дори Грешъм да не разбра, Мег знаеше, че момчето се бои, ужасно се страхува да остава само на това изоставено място, въпреки че никога не би си признало.

Миг по-късно на лицето на Кирън цъфна ехидна усмивка и Мег, която през живота си не беше удряла човек, сега изпита желание да му зашлеви шамар.

Опитваше се да не мисли за сладкото желание и горещото чувство, които думите на Грешъм бяха събудили на най-интимни места от тялото й.

— Разбрах — каза момчето и се ухили безсрамно. — Искаш да я качиш.

Грешъм беше толкова бърз, че вече беше сграбчил Кирън, преди Мег да успее да се намеси. Той го хвана за яката, вдигна го на крака, а после го блъсна срещу една греда.

— Още една дума — предупреди Грешъм, — само една, Кирън, и ти се кълна във всички богове, че ще изядеш пердаха, който се пада на нахалник като теб.

Кирън не каза нищо, той едва дишаше, но погледът му беше упорит както винаги. Грешъм пусна момчето, но го блъсна толкова силно, че то залитна.

През последвалия час цареше напрегнато мълчание.

Грешъм тръгна към потока, за който спомена, хванал Мег за ръката. Беше страхотно облекчение да не търпят, та макар и за кратко, проклетото присъствие на Кирън. Светът беше бял, чист и изведнъж притихнал, като се изключат обичайните горски шумове. Въздухът беше леден, но не носеше дъх на плевня или на чума. Човек можеше почти да забрави, че съществуват мръсотия и гниеща плът.

До поточето имаше малко замръзнало езерце. Мег гледаше как Грешъм чупи леда с дръжката на камата си. Отдолу се виждаха почти неподвижните очертания на риби, странно събрани и полузаспали в зимното си вцепенение. Бързо и ловко Грешъм наниза три и ги уби така, че да не ги заболи. Когато ги извади на брега със зачервените си от студа ръце, той ги наниза на един клон и кимна към плевнята.

— Колкото и да е приятно да си поемем дъх от компанията на моя син, трябва да се връщаме. И двамата можем лесно да станем жертва, също като тези риби.

Мег клекна до него.

— Той се бои да прекара нощта в къщата сам — каза тя.

— Бои ли се? — изсмя се Грешъм. — Тази малка невестулка не се страхува от нищо.

— Аз видях лицето му, Грешъм. Ужасно се страхува.

— Няма никаква причина. Аз ще съм цялата нощ на един вик разстояние, а той не е чак толкова глупав и знае, че ще го защитя, въпреки че живее с мисълта да ми пререже гръкляна.

— Кирън би искал да знае дали го обичаш, Грешъм. Но не може да го разбере, ако се държи прилично, защото почти всеки е готов да търпи едно добро дете. Само когато заслужава наказание, разбира какви са истинските ти чувства към него.

Грешъм сви вежди.

— В такъв случай сигурно съм постъпил зле като го блъснах в плевнята срещу гредата.

Мег се отдалечи от Грешъм, протегна ръце и се завъртя в пирует сред снежната вихрушка, както беше правила като дете.

— Грешиш милорд — отговори тя с щастлив смях. — Кирън иска да бъде наказван. Така е сигурен, че проявяваш интерес към него, към онова, което казва и върши, че не ти е безразличен. А повече от ясно е, че се интересуваш от него.

Грешъм я изгледа смаяно.

— В такъв случай защо това не го задоволява? Някой ден ще ме накара да го напердаша.

— Би предпочел дори това, вместо да бъде пренебрегнат и изоставен. Мисля, че Кирън се бои най-много тъкмо от това. Искам да кажа — да не би да го изоставиш.

— По дяволите, но ако това момче иска да бъда негов баща, защо не пропуска нито час и нито една възможност да ме вбеси?

Мег хвана ръцете на Грешъм и ги стисна.

— Вече ти казах. Защото трябва да разбере дали ще останеш, каквото и да се случи. — Тя помълча и пренебрегна, поне за момента, собствените си желания. — Моля те, милорд, не карай момчето да спи само. Той никога няма да си признае, че го е страх, но си е така и този страх е нещо повече от каприз на дете.

Грешъм изглеждаше тъжен.

— Но в такъв случай как ще можем ние двамата…?

Тя се притисна към него, както газеха през снега и го прекъсна:

— Значи Кирън е бил прав — пошегува се тя, — имал си на ум само как „да ме качиш“.

— Но ние толкова време не сме… — простена той.

— От две нощи, милорд — отговори Мег. Снежинките танцуваха наоколо й и тя застана на пръсти пред мъжа, когото обичаше, за да го целуне. — И аз страдах, защото чувствата ми са страстни.

Грешъм се засмя, хвърли рибите в студения бял сняг и прегърна с две ръце Мег през кръста.

— Как само ме изкушаваш, милейди — каза той и наведе глава, за да отговори на целувката й, отначало на игра, а после страстно.

Останала без дъх, с воля омекнала като коленете й, Мег го отблъсна от себе си, не защото нежността му не беше желана, а защото знаеше, че ако продължи така, тя ще е готова да си вдигне още тук и сега полите, да отстъпи пред неудържимото си желание.

— Ела с мен в къщата — помоли той тихо и дрезгаво, както би прозвучал навярно и нейният глас, стига да беше в състояние да произнесе поне дума. — Искам да те любя.

Мег кимна. Беше все пак достатъчно умна, за да се наведе да вземе рибите. Нали щяха после и да вечерят.

Малката къща беше скромна, в много отношения не повече от селска колиба. Вътре имаше тясно легло без сламен или пухен дюшек, в средата на единствената стая — огнище. На пода беше сложена глинена делва, цялата в паяжини. Не беше останало нищо повече.

— Къде ли са могли да отидат хората, които са живели тук? — попита тихо и тъжно Мег.

Грешъм взе рибите от ръката й, сложи ги до огнището. После свали наметалото и го просна на леглото, преди да се обърне към Мег и да я вземе в обятията си. Целуна я страстно и едва тогава отговори на въпроса й.

— Не зная. Радвам се само, че не са тук и не виждат как те събличам, целувам, а след това вече съм в теб.

Мег потрепери, не от срам, а от пламенно очакване.

— Боя се, че ще викам.

Грешъм се засмя, сложи я на леглото и почна да я съблича.

— Ами викай, щом искаш, милейди. Уверявам те, че никой няма да ти се притече на помощ.

Той се наведе и целуна коленете й, първо едното, после другото и това беше толкова еротично и многообещаващо, че Мег леко простена.

— Милорд — прошепна тя — вземи ме веднага и, моля те, побързай.

Той целуна широките й, корави бедра, а с връхчетата на пръстите загали леко краката.

— Не милейди, предпочитам да ти се наслаждавам бавно, късче след късче.

Пръстите й си играеха с меката му като коприна златоруса коса. Не можеше да отговаря, а само леко да въздиша — едновременно и да настоява, и да протестира.

Грешъм докосна копринения триъгълник между бедрата й, загали го толкова леко, сякаш над него запърхаха криле на пеперуди и това нежно докосване я влуди. Той откри пъпката, в която се беше съсредоточило нейното желание. С бавни, кръгови движения я загали. Мег се огъваше срещу него и в един миг задигна възбудено и учестено.

— Ш-шът — прошепна Грешъм и целуна с върха на езика корема й, прокара огнена диря по горещата й кожа, но продължи да й доставя с ръка невероятна наслада и така я подготвяше за екстаза. — Ако отсега си толкова шумна, какво ще стане, когато ти се стори, че светът е експлодирал?

Мег нададе тих, гърлен звук. Копнееше желанието й да бъде уталожено, беше се устремила към върха.

— Моля те — извика тя. — О, Грешъм, моля те.

Той целуна отново плоския й корем, но пръстите му продължаваха главозамайващата си игра, движеха се сега по-бързо в нея и не само я галеха. Дълбоко в нея, ритмично като ударите на барабан.

— Милорд, шепнеше тя — милорд…

— Скоро — обеща той и погали с другата ръка гърдите й. Той се любуваше на хубостта й, избираше и се навеждаше над едната пъпка, галеше я с език и вкусваше от нея както бебе от лакомство, преди да я вземе цялата в устата си и да я засмуче. Но той наистина не приличаше на бебе, беше зрял мъж, мъж във всеки смисъл на думата.

Мег разтвори неволно крака и се замята върху простряното наметало. Леглото изскърца и се залюля под нея като кораб, повдигнат на гребена на вълна, а после спуснат дълбоко долу, преди отново да бъде понесен нагоре. Тя си пое въздух и отново го замоли да я задоволи и тогава то най-сетне дойде, благословеното освобождение, което я разтърси, захапа я с огнени зъби, за да изтръгне от нея последното щастливо хълцане, преди бавно да я отпусне.

Тя лежеше задоволена, сякаш замаяна от мечти, когато Грешъм се съблече и легна внимателно върху нея, зашепна й думи на любов и нежност и я облада с едно-единствено силно движение.

Мег имаше чувството, че ярка светкавица я е изтръгнала от полусън. Желанието, само допреди няколко мига уталожено, отново се надигна изпепеляващо в нея и тя се вкопчи в Грешъм, галеше го по гърба, по раменете и дупето, движеше се ритмично под него нагоре и надолу, целуваше брадичката и раменете му, всяка част от него, която можеше да достигне.

Бурният вихър на едновременно задоволеното желание ги издигна до небесата, вкопчени един в друг, с устни и тела слети, както и техните души, те сякаш се разделяха и отново се събираха, някъде зад луната, събрани в един-единствен лъч сребърна светлина, а после заслизаха бавно към реалността на земята.

— Ти ще станеш моя законна съпруга — каза след малко Грешъм, когато вечерният здрач започна да нахлува постепенно в колибата. — Каквото и да ни чака в графство Седжуик, каквото и да научим, няма да позволя да ме разделят с теб.

Тази клетва вдъхна на Мег самочувствие, но и малко я уплаши. Колкото и да желаеше да се омъжи за Грешъм и да остане завинаги до него, знаеше добре, че неговото бъдеще, а следователно и нейното, са забулени в тайна, както и неговото минало. Освен това тя не можеше да се омъжи, колкото и да го желаеше, преди да е постигнала собствените си цели — да намери Габриела и да разбере каква е била съдбата на Елизабет.

— Аз трябва да намеря сестрите си — напомни му тя. — Не мога да се успокоя, преди да зная със сигурност какво е станало с тях.

— Да, зная — кимна той сериозно.

Тя нави на пръста си къдрица от косата му, надяваше се някое от бъдещите й деца да има същата коса и същите сини очи.

— Нищо ли не си спомняш за баща си? — попита тя спокойно след малко. Знаеше отговора, знаеше го още преди да зададе въпроса. След тъжния, толкова ясен сън, в който беше изоставил майката на Кирън, а тя беше тичала след него, а след това бе умряла, не си беше спомнил повече нищо.

Той въздъхна.

— Боя се, че и аз трябва да се примиря с това, всъщност ние и двамата трябва да се примирим с възможността никога да не си върна паметта. Доколкото зная, Мег, започнал съм живота си в деня, в който отворих очи в бараката на Сейнт Сиудънс и те видях да ме гледаш. — Той наведе глава, притисна я към шията й. — В известен смисъл е вярно, че преди ти да се появиш, аз изобщо нямах живот.

— Не е така. Ти си се сражавал като войник, заедно с приятеля си Морган Чалстри, ти имаш баща, граф Седжуик и син и дали си спомняш или не, ти им дължиш много, особено на Кирън.

Грешъм наведе чело към нейното. Усещаше топлият му дъх да гали лицето й като милувка.

— Да, Кирън. Той сигурно е успял междувременно да избяга, а аз ще трябва да го търся и да го върна, преди да замръзне или да го разкъсат вълци.

Мег се засмя тихо.

— Не се съмнявам, че преди това е подпалил плевнята, за да усложни нещата.

Той се надигна с дълбока въздишка на примирение, седна на ръба на леглото и почна ад се облича. Мег също се облече.

Грешъм изтърси пелерината и я наметна, след като уви Мег в нейната. Докато закопчаваше пелерината му на врата, тя усети как сините му очи пробуждат нов копнеж в сърцето й.

— Вземи рибите, милейди — каза той. — Да те люби човек струва сили, та ще имаме от вечерята по-голяма нужда от когато и да било.

Тези думи накараха Мег да се изчерви, но то беше от радост, а не от срам или мъка.

— С удоволствие бих се отказала от вечерята, милорд, ако можех да легна отново с теб, още сега.

Грешъм се засмя и я тупна по дупето.

— Върви да готвиш, изкусително — каза весело. — Просто съм неспособен да повторя.

Тя пипна смело панталона му и усети под плата мъжествеността му корава и твърда както преди малко.

— Грешиш, милорд — отговори тя сериозно. — Готов си, дори веднага.

Той я заведе до вратата, там я шляпна още веднъж нежно по дупето, за да я накара да тръгне.

— Да — отговори той — готов съм, но имам, за съжаление, и други задължения, та не мога да се занимавам само с теб.

Мег се престори на сърдита и закрачи с рибите към плевнята, която сега едва се виждаше през снега и засилващата се тъмнина на зимната вечер.

— Плевнята си е на мястото — отбеляза тя съвсем излишно.

Гришам кимна малко навъсено.

— Питам се все пак каква ли друга бела̀ е направило момчето докато ни нямаше.

Оказа се, че Кирън изобщо не е правил бели. Той седеше до огъня, който почти беше догорял и Мег прочете в очите му, че се радва на завръщането им, още преди той да успее да ги изгледа презрително.

Беше се ухилил нагло, подигравателно и прекалено осведомено за момче на неговата възраст, но беше наясно за границите на търпението на баща си и не беше толкова глупав, та да си позволи забележка. Изразът на очите му беше достатъчен, за да разбере Мег, че той знае какво е станало между нея и Грешъм и сега се разкъсваше между унижението и дивото желание да му изскубе косата и яко да го раздруса.

Тя се залови да разпали огъня и разстла одеялата, на които щяха да спят, а Грешъм вече печеше рибите, нанизани на дълги пръчки. Преди да седнат да ядат, той развърза въжетата на китките на Крън и не го върза отново, след като приключиха вечерята.