Джак Чокър
Цербер: Вълк в кошарата (19)

Шестнадесета глава
Уогънт Лару

Прекарах нощта удобно настанен в стая за гости, заобиколен от творби на стари майстори и потънал в контролиран от компютри лукс, който почти бях забравил. Спах до късно, защото знаех, че ще трябва да напрегна докрай способностите си на следващия ден. Погълнах обилна закуска. После, с разрешението на полицаите и под техните извънредно бдителни погледи, обиколих колекциите на горните етажи. Бях запленен от шедьоврите, а и пътьом си изясних загадката на множество неразкрити кражби. Ако можех да се върна в Конфедерацията с тези сведения, веднага биха вписали името ми в някоя златна книга, стига разбира се да съществуваше такава и за ченгета.

Късно следобед една аерокола кацна на прекрасната поляна пред Замъка. От нея слязоха петима мъже, до един понесли куфарчета. Не забелязах у никого нищо особено, затова ми оставаше само да ги зяпам през прозореца и да се чудя кой от тях е Лару.

Именно в това беше хитрината.

— Никога не ти е известно кой точно в групата е Владетелят — предупреди ме Боген. — Разполага с двайсетина необикновено надарени актьори. Случва се да го заместват на много срещи, а и той винаги се движи с неколцина от тях. Няма да го познаеш…

Започвах да се тревожа.

— Значи истинският може изобщо да не е тук.

— Гарантирам, че ще присъства. Друг няма право да вземе такова решение. Най-добре ще е да се отнасяш към всеки, все едно, че говориш с Лару. А самият той ще те чуе.

Кимнах неохотно и слязохме до чудесно обзаведения кабинет на Владетеля. Тези допълнителни номера ме изнервяха. Още нещо, което лесно можеше да ме препъне.

Бях представен на висок красавец с преждевременно прошарена коса, даваща му прилика с изтъкнат политик, чието име бях забравил. Огледах и останалите. Нисък дебелак, който малко напомняше за Ота. Не бих допуснал, че господарят на Цербер може да изглежда така. Но пък и точно този тип щях да избера, ако исках да се прикрия. Хората наоколо едва ли биха приели насериозно диктатор с подобна външност… Другите също се бяха настанили удобно и не ме изпускаха от поглед. Питах се дали и те самите знаят кой какъв е в момента.

Спрях пред онзи, когото ми посочиха като Лару и леко се поклоних. Протегна ми ръка с типичната лъчезарна усмивка на политик.

— Не е нужно да се придържаме към тези глупости — каза добродушно. — Тук сме просто делови хора. Моля ви, седнете.

Сторих го, а той се взря съсредоточено в мен.

— Значи сте първокласен убиец — промълви след малко.

— Бях — отвърнах спокойно. — Тази страна от бившата ми работа вече не ме интересува.

— Прослушах записа на вчерашния ви разговор с Боген, погледнах и данните от детекторите. Жанг, струва ми се, че във ваше лице имаме много полезен и интересен човек. Събудихте любопитството ми. Щом сте поел доброволно тази задача, защо минахте на наша страна?

— Нямаше нищо доброволно — обясних съвсем искрено. — Избраха ме, приспаха ме, прехвърлиха съзнанието ми и се събудих в килия на път за Цербер.

Мъжът отсреща се засмя.

— Такива са си. Значи сега работите за себе си. Добре. Ще ви задам още няколко въпроса.

— Моля.

— Първо, ако допуснем за момент, че се съгласим с предложението ви, какви гаранции имаме, че няма да ни измамите?

Беше мой ред да се засмея.

— Аз да ви измамя? Сам-самичък? Хайде да погледнем на нещата от другата им страна. Щом свърша тази работа за вас, какви гаранции имам, че няма просто да се отървете от мен?

— Откровен сте. Изглежда сме принудени да градим отношенията си върху взаимно доверие. Това ми харесва. Ясно е какво се стремим да постигнем ние. А вие какво искате?

— Преди да дискутираме останалото, бих желал да освободите моята съпруга от присъдата й. Тя има проблеми с психиката и присъдата пречи да се излекува. Приемете го точно като жест на доверие от ваша страна.

Уогънт Лару ми се стори поразвеселен, останалите също. Забелязах, че реакциите им на моите думи са практически едновременни… и еднакви.

— Харесвате ми, Жанг, или както ви е името. Тук сте в положение на затворник, на моя собствен остров, и с едно мръдване на пръста си мога да ви залича, сякаш никога не сте съществувал. А вие веднага започвате с искания, дори настоявате за нещо като аванс! Наистина сте ми симпатичен.

— Приемете ли предложението ми, моята молба става съвсем обоснована. Иначе и без това съм обречен.

Той кимна, явно доволен от отговора.

— Вярно. Вече знаете, че идеите ви ме интересуват, иначе нямаше да наруша претоварения си график, за да се срещна с вас. Освен това има и още нещо, което ме кара да бързам, за да си осигуря безопасност. Марек Крийгън, Владетелят на Лилит, е бил убит вчера.

— Какво?!

Не можах да прикрия обзелото ме вълнение.

— Уверяваха ме, че е станало поради злощастно стечение на различни обстоятелства — добави сериозно Лару. — И все пак в основата на инцидента е агент, изпратен там от Конфедерацията. И аз, и останалите ръководители на планети от Диаманта сме принудени да се съобразяваме с възможността, че има убийци, готови да се разправят с нас — добре обмислен и доста безогледен опит да ни попречат. Кажете ми, това не беше ли вашата задача на Цербер?

Поне този път честността ми се стори възможно най-добрата политика. А и не се съмнявах, че хората от тукашната Сигурност вече са преровили архивите на психиатъра.

— Да. В подсъзнанието ми все още е заложена такава заповед, но ако се допитате до доктор Думония, той ще ви обясни, че тя изобщо няма силата на непреодолима принуда. А и аз промених изцяло плановете си, дори само защото разкрих тайната. Мразя да ми бърникат в мозъка.

— Готов съм да ви повярвам. Но това не променя факта, че почти сигурно не сте единственият.

— Уверен съм, че е тъй. — Не беше излишно да подхраня манията му за преследване, и то чрез самата истина. — Още преди прехвърлянето ми казаха, че ще има и други.

— Именно за това говоря. За мен бързият успех на проекта „Феникс“ става жизненоважен. Знаете ли, обмислих сериозно предложението ви и се чудя защо още не съм решил просто да ви превърна в робот. Така ще си осигуря напълно вашата честност, вярност и послушание.

Усетих как паниката изведнъж се пробуди у мен. Бях предвидил подобна възможност като един от най-страшните рискове. За съжаление не виждах и убедително противодействие, ако тя се появеше.

— Нищо няма да постигнете — излъгах колкото се може по-невъзмутимо. — Цял живот съм бил подлаган на психологическа обработка, която веднага ще влезе в пряк конфликт с основните програми на робота. В най-добрия случай ще полудея.

Лару помълча.

— Кой знае. Аз поне не мога да преценя. Досега не сме имали човек с вашата уникална подготовка и квалификация. В довода ви съзирам някаква логика, но ще се наложи да обсъдя всичко с психиатър. Боген ще ви заведе да вечеряте, докато разискваме този въпрос.

Разбрах, че срещата засега приключи. Не бях особено доволен и почти не изпитвах глад. А Боген, който се залепи за мен, се подхилваше през цялото време. Вече знаех кой е подхвърлил идейката на диктатора. Помотахме се още малко след вечеря и накрая ни наредиха да се върнем в кабинета. Този път изобщо нямаше формалности.

— Добре, отървахте се — веднага подхвана Лару. — Свързахме се с петимата водещи специалисти в този район на планетата, включително вашия лекар. Двама от тях споделят мнението ви, трима не могат да кажат нищо определено. Не, няма да си позволя такъв риск. Пътьом проучих и възможността да заменим жена ви. Това няма да е трудно. — Напрегнах се, но въобще не отворих уста — Думония обаче ни увери, че така само ще ви превърнем отново в яростен убиец, което при вашите умения не ни оставя друг избор, освен да ви ликвидираме незабавно. Не съм се отказал окончателно от този план, а вие няма да знаете в кой момент ще ми хрумне да го изпълня. Засега обаче няма да ви тормозя. Твърде рядко се срещат хора като вас и мога да извлека достатъчно полза от особеното ви мислене и знания.

— Да не говорим пък за факта — побързах да напомня, — че и да замените Дилън, ще го позная още при първата размяна на телата… ако изобщо оцелея след сблъсъка със съзнанието на робот.

— Да — въздъхна Лару, — именно това наклони везните. Сега разбирате ли защо ви ценя? Мислите правилно. И аз съм склонен да ви дам шанс. Ще ви позволя да опитате.

Отдъхнах си. Прескочихме и второто високо препятствие.

— Кога?

— Възможно най-скоро. В нормални условия щях да обсъдя всичко с другите Владетели на Диаманта. Имаме среща след два дни. Но поради смъртта на Крийгън не мога да си позволя лукса на единодушните решения. И без това обикновено решаваше той. Все пак ще им съобщя какво съм предприел.

Мъжът стана — явен знак, че разговорът е свършил.

— Съпругата ми — напомних сдържано. — Първото условие…

Лару се поколеба и въздъхна.

— Съгласен съм. Щом се върнете на брега, обадете се на Думония. И побързайте. Но заложените в психиката принуди остават. Ясно ли е? Както и финансовата й зависимост от вас. Ако пак опита да се измъкне от майчинството, така ще я подредя, че ще пълзи на колене Да моли за милост… вие също. Животът и на двама ви вече е само във ваши ръце. Дори един повод за съмнение, една дребна грешка, независимо дали вие сте причината — и най-силното ви желание ще бъде смъртта да ви избави от страданията. Разбрахте ли ме?

Кимнах най-сериозно, защото долових зловещата нотка в гласа му. Съвсем лека, но вледеняваща промяна в сравнение с първата среща. Изведнъж прозрях, че сега говоря с истинския Уогънт Лару. Казах си, че шансовете ми нарастват, макар и незначително. Ако напрегнех вниманието си докрай, вече можех да го разпозная — дори стаята да е пълна с хора, които се преструваха на него!

Признавам, бяха дяволски добри актьори, но не вярвах някой друг да притежава такава вкоренена в душата му злоба.

И Боген вече бледнееше като противник. Дребосък обикновен шеф на ченгетата! Лару обаче беше най-невъобразимо опасната твар, която съм срещал. Не се усъмних нито за секунда в заплахите, нито в готовността му да ме смачка.