Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wenn Tiere reden könnten, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Вернер Гитт; К.-Х. Ванхайден

Заглавие: Ако животните можеха да говорят…

Преводач: Мариета Фиркова

Език, от който е преведено: немски

Издател: Издателство „Верен“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-231-021-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11845

История

  1. — Добавяне

Кашалотът — рекордьор по гмуркане

Дълбочини от 350 метра и повече не са проблем за афалините и Balaenopteridae. Ziphiidae достигат 500 метра, а тюленът на Уедъл достига дълбочини до 600 метра. Заради четвъртитата ми глава, която заема 1/3 от дължината ми, са ме кръстили кашалот. Забелязахте ли вече колко ясно се отличаваме един от друг ние, китовете? С дължина 20 метра и тегло 55 000 кг аз съм най-големият представител на зъбатите китове. Имам зъби само на долната челюст, на горната са разположени около 40 дупки, в които 20-сантиметровите конусообразни и еднакви по големина долни зъби влизат и пасват отлично.

Моето най-отличително качество е изключителната ми способност да се потапям надълбоко — 1000 метра дълбочина не са проблем за мен. Понякога се гмуркам и до 3000 метра. Защо се замислихте така? А, пресмятате ли? Не вярвате на получения резултат? Напротив, напротив, вярно е! С всеки 10 метра дълбочина отгоре ми се стоварва допълнително налягане от една атмосфера! При дълбочина 100 метра стават 11 атмосфери. Тъй като се потапям със 7–8 км/час отвесно надолу, трябва да преодолея дори в тялото си (между главата и опашката ми разстоянието е 15 метра) разлика в налягането повече от 1 атмосфера. На 1000 метра налягането се покачва на 101 атмосфери. Тогава на всеки квадратен сантиметър моето тяло е обременено от 101 кг. Представете си един атлет, който крепи тежестта на цялото си тяло върху нокътя си. Вие мислите и по един друг проблем: как се справям с дълбочинната (кесонна) болест[1]. Не се тревожете, че нещо няма да е наред. Моят Създател е обмислил всички детайли и ми е дал необходимото оборудване. Искам да ви разкажа за това:

За_ избягване на кесонната болест_ Създателят е предприел редица мерки. Вие сигурно ще предположите, че дълбочинно гмуркащите се китове (кашалот, високочел бутилконос, Balaenopteridae), които спокойно могат да стоят под вода час и половина, разполагат с огромни бели дробове. При нас обаче е точно обратното: по отношение на телесните размери ние имаме изключително малки дробове. Докато при вас обемът на дробовете е 1,76% от обема на тялото, а при слона дори 2,55%, нашите съответни величини са безкрайно малки: при мен — 0,91%, при синия кит — 0,73%, при южния кит — 0,65%. Но ние, китовете, посредством редица механизми използваме дихателния си апарат много по-интензивно от сухоземните бозайници. Така например ние притежаваме значително повече алвеоли. Нашата кръв съдържа 50% повече хемоглобин от човешката. По този начин ние разполагаме със значително по-висока способност за транспортиране на кислорода. Вие използвате само 10–20% от вдишания въздух за създаване на енергия, ние пък достигаме 80–90%. Виждате, че когато ние направим едно вдишване, то е толкова ефективно, колкото осем ваши вдишвания и издишвания. За гмуркането можем да се подготвим съвсем различно от всеки друг бозайник. Към това се прибавя и особената способност, която Творецът ни е предоставил — мускулите ни складират кислород по един неповторим начин. Зад това се крият сложен органичен строеж и специални физиологични приспособления. Сега вече можете да си представите как се приготвям за дълбочинно слизане. Без бързане и притеснение правя десетминутно „раздишване“ и пълня всички складове за кислород. Лесно можете да запомните: чрез всяка пълна дихателна фаза (вдишване и издишване) аз се екипирам за една минута подводно плуване. С 60 вдишвания и издишвания мога да прекарам на дълбочина 1000 метра 45 минути. При 15 минути за гмуркане и изплуване ми остават още 45 минути за престой там. Трябва да знаете още една важна разлика: когато вие се гмуркате, се снабдявате с 34% кислород от дробовете, 41% от кръвта и 25% от мускулите и тъканите. При нас е иначе: ние използваме само 9% кислород от белите дробове, а 91% от кръвта (41%) и мускулите и тъканите (50%). Следователно под водата нашият бял дроб играе второстепенна роля. Сигурно имате още един въпрос: как нашият бял дроб понася високите налягания, на които се излагаме при такива дълбочини? Не се ли сплесква като мокър чувал? При всички сухоземни бозайници единствено дихателните тръби и големите бронхи са снабдени с хрущялни пръстени, за да останат отворени при всмукването на въздух. Вие познавате тези пръстени от маркуча на вашата прахосмукачка. При нас, китовете, Създателят е взел тези мерки до най-малките разклонения на бронхиалното дърво. Затова нашите дихателни пътища не могат да бъдат притиснати. Освен това този вид конструкция позволява бърз въздушен обмен.

За да ни осигури възможно най-дълготраен престой под водата, Създателят е разработил и уникална програма за пестене на енергия. По време на подводното плуване сърцето бие двойно по-бавно отколкото на повърхността. Ние можем да „изключваме“ временно от кръвообращението си нежизненоважните органи или части на тялото. Потокът на кръвта бива разпределен и регулиран посредством система от множество мускулчета, които запушват вените като мрежа от еднопосочни улици. По време на подводната фаза само важни органи като мозъка, сърцето и гръбначния мозък се снабдяват с кислород. Орган, без който нашата подводна техника е немислима, е така наречената феноменална мрежа_ (rete mirabile)_, която Създателят е монтирал само на нас, китовете. Вашите учени все още не са обхванали с поглед всички нейни сложни функции, но феноменалната мрежа играе централна роля за снабдяването с кислород и регулирането на налягането.

За какво служи това съвършено подводно оборудване? Защо се спускаме в бездни, където не достига слънчев лъч — във вечната нощ и най-мрачните дълбини? Казват, че съм кралят на всеядните. Но честно казано, главоногите са любимото ми ястие — а те се намират само на големи дълбочини. Малки главоноги поглъщам с хиляди. В стомаха на един убит колега вашите ловци на китове преброиха веднъж 28 000 от тях. И по-големи екземпляри налапвам с дузини. В дълбините на океаните се намират най-вкусните лакомства — огромните октоподи. Тези мистични животни достигат дължина до 8 метра и техните пипала могат да достигнат дори до 15 метра. Такива симпатяги досега съм поглъщал неведнъж целите. В повечето случаи това е една впечатляваща „борба на гигантите“, докато те се озоват в моя стомах. С моята фина пеленгаторна система мога да открия плячката си с абсолютна точност. Изпращам призивни звуци, чието ехо след това отново улавям. Дори и в най-непрогледна нощ моята сонарна система ме информира много точно за броя и големината на плячката.

Носът ни се намира не на лицето, а на темето

За разлика от всички сухоземни бозайници, нашият нос е разположен не рострално — в средата на лицето, а в горната част на главата, така да се каже, на темето. Създателят ни е конструирал така, за да е възможно при хоризонтално положение на плуване носът ни да се намира в най-високата точка на тялото. Нашият нос е нещо повече от вид шнорхел, който транспортира въздуха до дробовете. Когато не дишаме, ние го държим запушен с помощта на пръстеновиден мускул. Заедно с удължения, приличащ на гъши клюн гръклян, който съдържа друг запушващ вентил, се възпрепятства попадането на вода в дробовете през дихателните пътища. За разлика от всички останали бозайници и от човека, ноздрите нямат отворена връзка с устната кухина. Така под водата ние можем да отваряме широко устата си, без да има опасност в дихателните пътища да попадне вода. Носът е построен много сложно, и всеки вид кит, представете си това, има своя собствена конструкция на носа. Докато беззъбите китове имат две ноздри, зъбатите китове разполагат само с една-единствена. По фонтаните, резултат от дишането, наречени Blas, вие можете да познаете дали пред вас е зъбат или мустакат кит, без изобщо да ни виждате. Този фонтан е съответно или разделен, или вие виждате един-единствен облак. Във вашите детски книжки често ни рисуват с красива водна струя над главите. Това създава грешна представа, защото нашият нос не е пожарен кран, а уред за дишане. Онова, което виждате при нашия блаз, е кондензирана водна пара, както когато издишвате при студено време. Тъй като при издишането ни газовете биват сгъстени със значително налягане през тясната ноздра, там се получава силно повишаване на въздушното налягане. В атмосферата на повърхността издишваният въздух се разширява (от часовете по физика знаете, че колкото повече се разширява даден газ, толкова повече той се охлажда), при което водната пара кондензира на капки. По тази причина облакът от водна пара е видим както в топли климати, така и във водите с движещи се ледове. Фонтанът е характерен за всеки вид кит: при гладките китове той е от 3 до 4 метра, при финвала — 4 до 6 метра, при синия кит 6, а при мен — от 5 до 8 метра височина. При Balaenopteridae облакът е с форма на круша. Аз издухвам рязко нагоре. И тук, както се казва, всеки го прави както си знае.

Нашето ухо — стерео-сеизмограф

Дълго време вашите учени ни считаха за глухи. Даже указанията на анатомите (анатомия — наука за строежа на тялото и неговите органи) за сложния строеж на вътрешното ухо или за свръхспециалните слухови нерви не можаха да разклатят този предразсъдък. Важеше принципът: под водата няма нищо за казване и затова и нищо за слушане. Нашите уши се разглеждаха като ненужни закърнели органи от предполагаеми еволюционни прадеди. За щастие в последните години вашите изследователи направиха много проучвания и окончателно промениха становището си. Дори се каза, че сме произлизали от кравите, защото имаме много стомаси. Не се оставяйте да бъдете заблудени от никаква еволюционна теория. Ние, също като вас, сме плод на гениалния замисъл на Бога. Затова толкова много държа да ви разкажа подробно за нас. Но сега чуйте още нещо за конструкцията на нашето ухо.

Най-добрата радиоинсталация за звуците, които ехото връща и нашите най-красиви песни (за своите звучни концерти след малко ще ви разкаже гърбатият кит) все още не ни правят майстори на комуникацията или на ориентирането по ехото, ако не съществуваше особен уред, настроен за приемане. За това служи нашето ухо, съдържащо впечатляващи детайли, които иначе не се срещат при бозайниците. Някои сухоземни притежават огромни фуниевидни уши, за да улавят шума от определени посоки. Подобни стърчащи външни ушни миди са пречка във водата, те биха развалили идеалната ни аеродинамична форма. Всеки водолаз би потвърдил, че насоченото улавяне на звуците под водата е доста трудно. Едва ли ще можете да установите например откъде идва шумът от моторна лодка. На сушата вашият мозък пресмята посоката на звука въз основа на различното време, за което всяко от вашите уши улавя звуковите вълни. Но във водата това не върви, тъй като шумът може доста безпрепятствено да проникне във вашия череп. Тъй като ушите са сраснали с черепа, трептенията постъпват по едно и също време и разликите във времето на достигане на звуковите вълни вече не могат да бъдат установени, за да станат ориентир за посоката.

Създателят е инсталирал в нас една гениална система, която няма равна на себе си в целия животински свят и ни осигурява отлично подводно стереоприемане. Ние разполагаме с „high tech“ — фина ориентация за посоката на звука, която не се влияе от странични шумове. Впечатляващ конструктивен ход е това, че нашето ухо е откъснато от костната връзка с черепа. Ушните кости са закрепени за черепа само със съединителна тъкан, така че трептят свободно и приеманите от черепа звукови вълни не им се предават. Цялата система напомня чувствителен сеизмограф, с какъвто вашите геолози могат да приемат далечни земетръсни вълни. По тази причина слуховите костици, чукчето, наковалнята и стремето, имат различна конструкционна форма. За пеленгиране по ехото зъбатите китове използват много високи честоти, при които тъпанчето не би могло вече да работи ефективно. Затова тук тъпанчето липсва или се отличава значително от вашето. Беззъбите китове не се нуждаят от пеленгиране по ехото и затова те комуникират в долната честотна граница (50 Hz и надолу). Тези ниски честоти под водата имат преимуществото, че достигат много надалече. С тяхна помощ се разбираме без особена трудност на разстояние над 100 км. Това означава горе-долу да решите да си поговорите с някой на разстояние от Хамбург до Хановер, и то без телефон. Разчитам по устните ви: искате да узнаете с какви устройства за предаване на честотите ни е снабдил Създателят. С удоволствие предоставям тази тема на гърбатия кит, защото неговите изпълнения са съвършени.

Бележки

[1] Дълбочинна (кесонна) болест при човека:

С нарастване на дълбочината налягането непрекъснато расте. С увеличаване на налягането въздухът, намиращ се в белите дробове се разтваря в кръвта. Ако човек изплува прекалено бързо нагоре, т.е. ако налягането на водата намалее прекалено бързо, то тогава на разтворения в кръвта въздух — преди всичко азот — не му остава достатъчно време постепенно да се върне в дробовете в газообразно състояние. Както при внезапното отваряне на бутилка шампанско, в кръвта се образуват много мехурчета газ, които запушват съдовете и предизвикват смъртоносна емболия. За да се избегне кесонната болест, човек трябва да изплува бавно нагоре и да се адаптира към нормалното налягане в декомпресионни камери.