Вернер Гитт, Карл-Хайнц Ванхайден
Ако животните можеха да говорят (17)

10. Почти неразрешим енергиен проблем

Разрешете да ви се представя: златен дъждосвирец. Не ме ли познавате? Е, аз съм голям почти колкото гълъб и също мога да летя. Но това е почти всичко общо, което имам с моя колега. Погледнете само оперението ми. Шията ми е черна като пещ, главата и гърбът ми също лъщят в черно. А погледнете колко чудно хубаво моят Създател е украсил по края всяко едно от перата ми. Виждате ли как отгоре всичко блести в златистозелено? В края на краищата ненапразно се наричам златен дъждосвирец или Pluvialis dominica fulva — както ме наричат учените. Бог е дарил на всяко от своите творения нещо особено, не намирате ли?

Падинка във вечно замръзналата земя

Роден съм в Аляска, а други от моите събратя — в източносибирската тундра, където земята дори през лятото се размразява само на повърхността. Там растат само ниски храсти, мъхове и лишеи. В откритата тундра аз счупих черупката на моето яйце, в което престоях в продължение на 26 дни. Заедно с моите събратя се озовах в една малка падинка, покрита с мъх и изсъхнали листа. Нашите родители ни хранеха, както може би се досещате, с витамини и белтъчини, с плодове и месо под формата на киселички боровинки, тлъсти гъсеници, хрускащи бръмбарчета.

Така ние бързо пораснахме. Скоро се научихме да летим. Това е прекрасно! Ходенето е друго. Ако ме наблюдавате, сигурно ще започнете да се смеете. Да, да, вие имате право, това е едно клатушкане. Моят Създател е счел за правилно да ме конструира именно така. Сериозно ли мислите, че аз съм станал такъв, какъвто съм сега, благодарение на „случайността“, или както други високопарно наричат това „самоорганизация на материята“?

А знаете ли, че аз мога да летя чак до Хаваите? Да, това действително е едно огромно разстояние. Как го преодолявам, ще попитате! Съвсем просто: аз го прелитам. Моят Творец не е направил от мен бегач на дълги разстояния или рекордьор по плуване. Но затова пък мога добре да летя! И ще ви го докажа.

Петдесет процентово наднормено тегло

Моите братя и сестри и аз бяхме едва на няколко месеца и тъкмо се бяхме научили да летим, когато нашите родители ни напуснаха. Те полетяха към Хаваите. Но тогава ние още не знаехме за това. Честно казано, не се и интересувахме. Напротив, имахме преди всичко голям апетит и растяхме дебели и тлъсти. За кратко време наддадох около 70 гр., това ще рече повече от половината от телесното ми тегло. Можете ли да си го представите? Знаете ли как бихте изглеждали, ако на вас ви се случи същото за период от 3 месеца и вместо на 80 кг изведнъж отклоните кантара на 125 кг?

Сигурно бихте искали да разберете защо се храня толкова много. Съвсем просто: моят Създател ме е програмирал така. Аз се нуждая от това допълнително тегло като необходима енергия за полета ми от Аляска до Хаваите. Това са приблизително 4500 км. Да, да, не ви се е причуло. Дори има още нещо: през цялото разстояние аз не мога нито веднъж да си почина. За съжаление по пътя ми няма никакъв остров, никаква суша, никакво сухо петънце, а да плувам, както знаете, не мога.

Четвърт милион лицеви опори

Моите връстници и аз летим 88 часа — т.е. в продължение на три дни и четири нощи — непрекъснато над открито море. Учените са изчислили, че при това ние замахваме с крилата си 250 000 пъти. Представете си, че вие трябва да направите четвърт милион лицеви опори, това би било едно подходящо сравнение.

Е, аз ви питам, откъде можех да зная, че трябваше с лапането си да натрупам точно 70 гр. мазнини, за да стигна до Хаваите? И кой ми е казал в каква посока да летя и че изобщо трябва да ходя до Хаваите? Преди това аз никога не съм прелитал това разстояние. По пътя няма никакви ориентировъчни знаци. Как можехме да намерим малките островчета в Тихия океан? Защото ако не ги бяхме намерили, щяхме да се сгромолясаме в откритото море поради изчерпване на енергията.

Автопилот

Вашите учени все още си блъскат главите върху това как ние определяме и коригираме курса на полета си, защото нерядко по време на летенето ни отклоняват бури. Летим през мъгла и дъжд, и независимо дали грее ярко слънце, дали е ясна звездна нощ, или небето е плътно покрито с облаци, ние винаги стигаме до целта. Дори ако учените един ден открият нещо за това, все пак те няма да знаят как са възникнали тези чудотворни способности. Аз искам да ви издам това. Господ Бог ни е инсталирал един автопилот. Вашите реактивни изтребители имат подобни навигационни уреди. Те са свързани с компютри, които постоянно следят местоположението и го сравняват с програмирания курс, за да бъде коригиран в съответствие с посоката на летене. Създателят е програмирал в нашата навигационна система координатите на Хавайските острови, така че ние без усилие поддържаме курса. Представете си: този автопилот е монтиран в минимално пространство и работи безотказно.

Все още ли вярвате, че всичко това е станало случайно? Аз — не! Помислете само: щеше ли един златен дъждосвирец — който и да е той — съвсем случайно да натрупа 70 гр. мазнини? Смятате ли, че също така случайно той ще стигне до идеята да полети? И пак случайно ще полети в правилната посока? И няма да бъде отнесен през тези 4000 км? И случайно ще намери точните острови в океана?

А на всичко отгоре сред нас има и малки златни дъждосвирци. Дали те биха могли да преживеят същите случайности? Помислете само: нищожно отклонение от програмирания курс би било достатъчно, за да загинем всички.

Точно определена скорост

Аз още не съм ви разказал всичко. При прелитането на 4500-те км за 88 часа, скоростта ми на летене достига около 51 км/ч. Впрочем учените са изчислили, че това е идеалната скорост за нас. Ако летим по-бавно, ще изразходваме твърде голяма част от запасите си от гориво само за задвижване. А ако летим по-бързо, ще изгубим много от енергията си за преодоляване на съпротивлението на въздуха. Това е също както при вашия автомобил. Ако карате с повече от 110 км/ч, за същото разстояние вие ще изразходвате повече бензин поради силно нарастващото въздушно съпротивление. Само че вие можете да спрете на следващата бензиностанция, а аз не. С моите 70 гр. мазнини аз трябва да стигна до целта, дори при евентуален насрещен вятър.

Една аритметична задача

Можете ли добре да смятате? Е, вземете си тогава джобния калкулатор. Учените са открили, че ние, златните дъждосвирци, за един час полет превръщаме 0,6% от телесното си тегло в двигателна енергия и топлина. Между другото, вашите летателни апарати са далеч по-лошо конструирани. Така например спрямо своето тегло един вертолет изразходва 7 пъти повече гориво, а един реактивен изтребител дори 20 пъти повече отколкото аз.

В началото на полета теглото ми е 200 гр.; 0,6% от него са 1,2 г. Значи след един час аз ще тежа 198,8 г. От тях 0,6% са 1,19 г. Като ги извадим от 198,8 гр., получаваме 197,61 г. Толкова е теглото ми след втория час от полета. От него отново изваждате 0,6%… Е, успявате ли да следите пресмятанията? Вие ще видите, че и математиката служи за прослава на Бога.

В края на моето пътуване аз трябва да тежа не по-малко от 130 гр., защото при това тегло всички мои резерви са изчерпани и аз би следвало да падна в морето и да се удавя. Затова, смятайте ако обичате, по-нататък: след третия час тежа 196,42 гр., след четвъртия 195,24 гр.… Е, пресмятайте — аз чакам.

Какво става? Ах, да, вие мислите, че сметката не излиза; сигурни сте, че с моите 70 гр. мазнини аз не бих могъл да достигна целта? Вие сте установили, че се нуждая от 82,2 гр. мазнини. Това е вярно, вие сте смятали правилно. След 72 часа полет всички „запаси“ биха били напълно изчерпани и аз — 800 км преди целта — би трябвало да падна в морето.

Уникално своеобразно решение

Виждате ли, моят Създател е помислил и за това. Той е предал на всеки от нас две жизненоважни инструкции:

„1. Не лети сам над огромното море, а винаги заедно с другите.“

„2. При този полет винаги се подреждайте в клин!“

При клинообразния полет, общо пресметнато, всеки спестява 23% енергия в сравнение с единичния полет. Естествено това не се отнася за съответния водач, който е начело; той обаче не носи постоянно натоварването. Най-силните се сменят отпред, тъй като там натоварването е най-голямо, а в задната част на веригата е необходима съответно по-малка енергия. Така ние практикуваме един начин на поведение, който във вашата Библия е означен като закон на Христос: „Носете си товара един на друг, и така ще изпълните Христовия закон“ (Галатяни 6:2).

Така ние можем да достигнем сигурно до нашето зимно жилище. Дори всеки от нас има по още няколко грама излишна мазнина. Нашият Създател ги е предвидил в случай че се появи насрещен вятър. Той е помислил даже и за това.

Все още ли вярвате, че „случайността“ ме е създала и ме е довела тук? Аз не! Аз освирквам случайността! А моя Творец, Него искам да прославя: „Тлюю, тюи!“