Вернер Гитт, Карл-Хайнц Ванхайден
Ако животните можеха да говорят (12)

5. Конкуренти на фирмата „Осрам“

Ох! Причинявате ми болка! Моля ви, не хващайте така грубо крилото ми! Може да ме подържите в ръка, но без да ме смачквате, и после ме пуснете отново, ако обичате. А пък аз ще ви разкажа някои неща — съгласни ли сте?

Нали не ви беше трудно да ме уловите в тази топла юнска вечер? В тъмното можете добре да наблюдавате как летим. През деня едва ли ще ни забележите. Тогава не сме интересни за вас, нали? Да, зная, онова, което ви възхищава, е нашето светене. Ако внимателно ме обърнете, ще видите двете жълто-зелени светещи точици на коремчето ми. Затова вие виждате светлината ни само когато летим над главите ви. А сега, моля, обърнете ме отново. Ох! Бъдете внимателни! Та аз не съм по-голяма от десетина милиметра. Трябва да ме пипате с вашите груби пръсти съвсем нежно, ако не искате да ме размажете.

А сега включете фенерчето си и ме огледайте на светлина. Между впрочем, ако сега бяхте в Южна Америка и ако държахте в ръка един от моите роднини, кукуйю, бихте могли спокойно да скриете чудовището си — джобния фенер. Светлината на моя роднина е толкова силна, че щяхте да можете спокойно да огледате и мен, и него. Затова там някои хора затварят кукуйю в малки клетки и ги използват за фенери.

Технически недостижим акумулатор за светлина

Аз съм малък невидим бръмбар и въпреки това съм едно чудо от Божията работилница. Светулка (Lampyris и Phausis) (на немски Glühwürmchen — тлеещо червейче или Kleines Johanniswürmchen) — така ме наричат. Всъщност това не е вярно обозначение, защото нито съм червейче, нито пък тлея. Аз всъщност произвеждам „студена светлина“. При метода на така наречената биолуминесценция не се образува топлина. Именно това е учудващото, което вашите техници досега все още не могат да прекопират. При вас нормална електрическа крушка преобразува в светлина най-много 4% от постъпващата в нея енергия, а луминесцентната лампа достига максимално до 10%. Огромният остатък се прахосва в топлина. Трябва да признаете, че вашите лампи са по-скоро печки, отколкото светила. В моя случай Творецът е осъществил най-добрия вариант на превръщане на енергията в светлина — в светлина се превръща 100% от постъпващата енергия. По-добре не би могло да бъде.

А сега погледнете отново шлема на главата ми. Той ме предпазва по-добре от шлема на моторист. Освен това моят Създател така е направил твърдия материал, че той е прозрачен само пред очите ми. Това ми позволява да оглеждам света през нещо като прозорец.

А сега, ако обичате, изгасете отново фенерчето си. Останалото мога да ви разкажа и на тъмно. Виждате ли многото светещи точици навсякъде по тревата? Това са нашите жени. Те не могат да летят. За любовния период те изпълзяват по стъблата на високите треви. Когато се приближи мъжка, женската издига високо задната си част, снабдена със светещ орган. Така жълто-зелената светлинка се вижда отдалече и мъжката идва за любовната игра.

Към роднините ми, а те са повече от 2000 различни вида, се числи и т.нар. Photinus pyralis. В семейството мъжките и женските се разбират с помощта на святкания. Едно от тези святкания продължава само 6 стотни от секундата. Забележително е, че мъжките изпращат в точно отмерен интервал от 5,7 сек по едно святкане, а женските отговарят в съответния ритъм, но с 2,1 сек по-късно. Досега никой не знае как те включват и изключват светлината толкова бързо.

През лятото моята женска снася яйцата на влажни места под шумата. От тях се развиват ларви, подобни на червейчета. Те презимуват на същото място, а на следващата пролет се превръщат в какавиди, от които след това се излюпват светулки.

Към нашите врагове се числи жабата. Ако някоя от тях е изяла по-голямо количество от нас — за жалост това понякога се случва — тогава и тя започва да свети в тъмното. Но на жабите това трябва да им се струва комично. Причината е във факта, че дори яйцата ни изпускат малко светлина, да не говорим за ларвите и какавидите.

Но как е възможно да светим? Това със сигурност ще ви заинтересува. През 1887 г. французинът Рафаел Дюбоа открил в светещата лигавица на една раковинка, която пробива камъните, двете субстанции, които са абсолютно необходими, за да се произвежда светлина. Когато те реагират една с друга, се произвежда светлина. Французинът ги нарекъл луциферин и луцифераза. Химичният състав на втората е напълно непознат. Досега се знае само, че съдържа приблизително 1000 аминокиселинни единици, т.е. структурата ѝ е крайно сложна и е изключително трудно да бъде разгадана. Мога само да се чудя, колко усилия е положил Създателят за нас, малките същества! При изследване на другата субстанция, луциферина, американските учени са открили наскоро, че броят на окислените молекули на луциферина съответства точно на броя на излъчените светлинни кванти. Енергията наистина бива преобразувана в светлина. Ах, виждам, че ви отегчавам, но нещата наистина са много по-сложни, отколкото мога да ги обясня.

Щора като светлинен превключвател

Междувременно ще ви разкажа още нещо, което вие сигурно не знаете. Чували ли сте за Photoblepharon palpebratus steinitzi^[1]? — Не, нали? Тя, разбира се, не ми е роднина, но въпреки това също свети. Тя не произвежда сама светлината си, а я получава от светещи бактерии, чиято светлина се образува при химична реакция подобна на моята. Една отделна бактерия е толкова малка, че нейната светлина не може да бъде възприета от вас. Едва когато те станат многомилионна колония, вие може да различите светлината. При протоблефарона бактериите се намират върху овално оформения светещ орган под очите. Посредством гъсто преплетена мрежа от кръвоносни съдове, на това място те се снабдяват от него с енергия и кислород. Освен това Създателят е инсталирал там още един вид транспарант — черен клепач, който рибата може да спуска и по този начин да гаси светлината. Ако поиска, тя може да изпраща по този начин и мигащи сигнали. Идеите на Твореца са безбройни. Той повелява да се произвежда светлина по най-различен начин.

Светещи дървета

Имам роднини и в Южна Азия. Там, на определени дървета покрай реката се събират хиляди светещи бръмбари и започват да мигат в един и същи ритъм. Пътешественици от Бирма или Тайланд не намират думи да опишат тази внушителна гледка. Понякога голям брой от тези дървета се намират едно до друго. Нерядко всяко листо е заето от светещ бръмбар. Можете да си представите само как проблясват! Досега учените не са могли да разберат защо те светят едновременно. Може би Творецът просто иска да се възхитите на фантазията Му?!

Принципът на отразената светлина

А сега — отново за мен, и след това най-сетне ще ме пуснете да излетя. Трябва да ви разкажа за чудния светещ орган, с който Създателят е надарил мен и себеподобните ми. По принцип той се състои от три пласта. Най-вътрешният слой е образуван от клетки, чиято плазма е обвита от дребни ръбести кристали. Тези кристали действат като отразителна стена, подобно на отразителните светлини на велосипед. Средният слой съдържа истинските светещи клетки. Те са обвити от закръглени частички — митохондрии, които като миниатюрни електроцентрали са отговорни за притока на енергия. Тези светещи клетки са особено богати на най-фини нервни клетки и дихателни тръбички. Третият и най-външен слой е кожата. Именно на това място тя е прозрачна, така че аз мога да демонстрирам светлината си пред хора и животни.

Миниатюрни железници

Признавам, че не мога да бъда толкова ефектна като бразилския бръмбар (Phrixothrix). При ларвата на този бръмбар в предния край светят две оранжево оцветени светлини. Ако я заплашва опасност, тя включва отляво и отдясно по една редица от 11 зелено светещи фенера, така че в тъмното прилича на влак.

Аз не изглеждам като влак. Мен жените не ме носят в косите си, както това се случва на южноамериканския ми роднина от семейство скокльовци, светещ в нощта като брилянт. Аз самата не мога да присвятквам, светлината ми е едноцветна, но въпреки това аз възхвалявам своя Създател, който е създал и мен като едно малко чудо. Присъединете се към тази възхвала на Бога!

Но сега ме оставете да излетя, моля ви — да излетя и да светя.