Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wenn Tiere reden könnten, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Вернер Гитт; К.-Х. Ванхайден

Заглавие: Ако животните можеха да говорят…

Преводач: Мариета Фиркова

Език, от който е преведено: немски

Издател: Издателство „Верен“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-231-021-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11845

История

  1. — Добавяне

Синият кит — гигант в животинския свят

Аз съм най-големият от всичките 80 вида китове. С теглото си превишавам многократно дори тежестта на легендарните динозаври. С това съм най-огромното животно, което съществува на Земята.

Да достигне теглото ми от 140 000 кг (максимум 190 000 кг) би успяло стадо от 28 слона или 170 вола. Ако искате да ме сравните с брой хора, ще са необходими 2000 души. А ако въобще мога да бъда сравнен с най-малкия бозайник — джуджевидната белозъбка — то между нас разликата е 70 милиона пъти! С дължината си също мога да ви удивя: със своите 33 метра аз съм най-дългото животно изобщо. Без проблеми бих надминал по дължина колона от 4 автобуса. Ако обичате цифри, мога да послужа за образец на забележителни факти: скелетът ми тежи 22 тона, тлъстината ми — 25 тона. Освен това тялото ми се състои от 50 тона месо, езикът ми е тежък колкото слон. Сърцето ми е с диаметър 1,2 метра, равнява се на тегло на кон и изпомпва огромната маса от 10 000 литра кръв по цялото ми тяло. Моята аорта е тръба с диаметър над 50 см. Черният ми дроб тежи 1 тон и също толкова храна побира моят стомах. Бъбрекът ми има внушителното тегло на един вол.

Вие ме смятате за неподвижна грамада от месо и сланина? Недейте да преценявате твърде прибързано! Въпреки всичко, аз съм майстор по владеене на тялото: мога без затруднение да се гмурна на дълбочина от 200 метра и без проблеми да поддържам курса си и при най-силни течения. Ако плувам на повърхността, се движа с 28 км/час. При това е нужно да развивам мощност от 864 киловата (1175 конски сили), за което се нуждая от 20 000 литра кислород в минута. Ако плувам със същата скорост под вода, то моята мощност трябва да е 124 киловата (168 к. с.) при потребление на само 1850 литра кислород. Моите бели дробове имат обем от 3000 литра; това отговаря на обема на 750 въздушни балона.

Огромен мотор с висока мощност. Би трябвало да сте омагьосани от гигантската ми опашка — „флука“ (на англ. fluke — рибена опашка). За разлика от опашката на рибите, нашата е хоризонтална. Вашите еволюционни теоретици твърдят, че флуката се явява остатък от образувания на задните части на предполагаемите ни сухоземни предци. Истинската причина обаче е друга: Творецът е разположил опашката ни хоризонтално, защото така се постига аеродинамична форма, която е много по-изгодна за честите ни гмуркания и изплувания, отколкото вертикалната опашка. Ако искам да се потопя, ще замахна с опашката нагоре, в другия случай съответно надолу. Опашката има повърхност от 10 квадратни метра. За да изпълнява своите задачи безпроблемно, на материала е придадена изключително сложна форма. Със същата опашка се задвижвам напред, а след това я използвам за стабилизатор и кормило. При движението напред аз изпълнявам с нея един вид въртеливо движение, около ос, която се намира в удължението на гръбначния стълб. Не мога да опиша с опашката си пълен кръг, като витлото на кораб, а описвам кръгове надолу и нагоре. Но принципът ѝ на действие може да се сравни с този на витлото. При моите странствания по широкия свят аз поддържам приличната скорост от 35 км/час. От време на време ми се удава да задвижа огромната си телесна маса с 50 км/час. Формата на тялото и кожата ни са устроени така, че да можем да се движим напред възможно най-лесно. Ако вашите инженери по аеродинамика построят модел на нашето тяло и го снабдят със същата задвижваща мощност, каквато е инсталирана при нас, дори тогава ние бихме плували значително по-бързо от него. С цел икономия на енергия нашият Създател ни е дал особена кожа, която разрушава завихрянията на обтичащата тялото вода и ги превръща в ламинарно течение със слабо съпротивление. Между другото това става посредством идеално настроената еластичност на кожата, която улавя една част от турбулентната енергия на водата и постига затихване на водовъртежа близо до тялото.

Не сътворява ли Създателят с всеки вид кит едно ново чудо? Ние също сме произлезли от едно микроскопично яйце както мишката или както самите вие.

След този разказ на синия кит, сега искам да ви се представя аз: