Вернер Гитт, Карл-Хайнц Ванхайден
Ако животните можеха да говорят (20)

Вернер Гитт

Бих искал да разкажа как Бог ме намери чрез Иисус Христос. Чрез описание на някои етапи от моя жизнен път бих желал последователно да обясня как Бог е действал в моя живот, как Той ме е призовал, водил и благословил.

1. Детство и юношество. Роден съм на 22 февруари 1937 г. в Райнеке (област Ебекроде), в Източна Прусия, в селско семейство. Войната донесе големи трудности на нашето семейство. В края на войната аз загубих почти едновременно брат си, майка си и дядо си. Заедно с някои роднини попаднахме на остров Вюк-ауф-Фер в Северно море.

Моят баща попадна в плен при французите и нищо не знаеше за трагичната съдба на семейството ни. За разлика от другите военнопленници, той не можеше да се възползува от разрешението един път в месеца да пише писма, тъй като почти всички наши роднини бяха напуснали Източна Прусия. А къде се намираха сега, той не знаеше. Една нощ в лагера на него му се присънило, че среща далечен роднина, живял до войната в Рейнска област. На сбогуване след дългия разговор, същият му казал: „Херман, идвай при мен от време на време!“ Тогава моят баща го попитал на сън: „Но аз не зная къде живееш!“ А роднината отчетливо и ясно произнесъл: „Бохум, улица Дорстен, 134А.“ Баща ми се събудил, запалил свещта и записал току-що съобщения му насън адрес. Разказал и на събудилите се до него другари, каква странна история е сънувал. Те се разсмели, тъй като той приел всичко това сериозно и даже взел да ги уверява, че на следващия ден ще пише на този адрес. Отговорът на писмото потвърдил, че адресът е абсолютно правилен и посредством този далечен роднина той установил контакт с моята леля Лина от Вюк-ауф-Фер. Известието за това, че моят баща е жив, ме направи щастлив. В началото аз просто не можех да повярвам, че сега вече не съм кръгъл сирак, че си имам баща. Когато през 1947 г. баща ми се завърна от френския плен, той завари от цялото семейство единствено мен. В търсене на работа ние с него попаднахме при един селянин в Заас, село в близост до Люховс.

Забележително за онова време бе това, че селските момчета ме поканиха на детски библейски час. Аз нямах никаква представа за това и мислех, че там разказват приказки. Затова отидох с тях на урока, който се състоя в единствената стая на една сестра от църквата. Всяка неделя сутрин сестра Ерна с голямо въодушевление разказваше истории от Библията. Тя се молеше и пееше с нас много радостни песни. Още на първия урок аз забелязах, че тук се разказват неща, които нямат абсолютно нищо общо с приказките. Библейските разкази някак особено ме развълнуваха. Всичко това така ме увлече, че аз започнах редовно да посещавам тези детски събирания.

На следващата година моят баща се ожени повторно и скоро и аз дойдох при неговата жена в съседното село Йетцел, а баща ми започна да се занимава със селско стопанство в съседните села. Моята мащеха се отнасяше добре с мен, въпреки че бе принудена много да работи като домашна шивачка при селяните, за което получаваше препитание и по три марки на ден. Тя беше вярваща католичка, но във възрастта, когато лесно можеше да ми се повлияе, тя никога не ме е насочвала насила към католицизма, за което аз и до днес съм ѝ благодарен. Аз, както и преди, продължавах да посещавам детските библейски занятия. Благодарение на ревностния труд на сестра Ерна в моето сърце бе посято семето на Божието Слово, което един ден щеше да покълне. Когато баща ми намери работа в промишлено предприятие във Вестфалия в 1950 г. ние се преместихме в Хохенлимбург. Там нямаше църква, която да способствува за израстването ми във вярата, а напротив. Тук обучението по религия се водеше от позицията на силна критика на Библията и това ми влияеше по такъв начин, че когато си спомнях предишните библейски занятия, винаги си мислех: „Жалко, че библейските разкази не са истина, както учеше сестра Ерна.“ Както и да е, запаленият пламък за стремеж към истината никога не угасна. Случайните посещения в църквата не ми помогнаха в търсенето на Бога, тъй като проповедите бяха студени и не можеха да доведат до поврат в моето духовно състояние.

2. Моят път към Бога. След завършване на следването си в Хановер и защитата на докторска дисертация в Аахен, през октомври 1971 г. аз започнах работа в Държавния физико-технически институт в Брауншвайг като ръководител на отдел за обработка на информация. Моето тогавашно положение беше белязано с добър професионален успех. Защитата на дипломата по двете специалности издържах с „отличен“, докторската дисертация също защитих „отлично“, същевременно ми бе връчен „Медал на Боршер“. Като учен получих добра длъжност. През 1966 г. се ожених. Нашето щастливо семейство имаше две деца. Успехът ни съпътстваше във всичко, имахме добро здраве, не познавахме семейни и финансови проблеми. Някой може да си помисли, че при това положение Бог не ни е нужен. Подчертавам това, защото често слушам свидетелства на хора, достигнали до Евангелието само поради особени лични преживявания. При мен беше различно. Всъщност, колкото хора на земята, толкова и пътища към Бога за всеки един.

През есента на 1972 г. в Брауншвайг се състояха две евангелизации, които ние с жена ми посетихме. В училището на нашия район евангелизираше неголяма християнска група. Всеки посетител получаваше Библия и червен молив. С живото участие на слушателите основните места от Библията активно се обсъждаха и след това се подчертаваха с червен молив. В края на тази необичайна, но ефективна евангелизационна седмица ни разрешиха да си задържим Библиите. Така ние и двамата с жена ми имахме по една Библия и при четенето често се натъквахме на вече подчертаните, добре познати ни места. Следващата евангелизация се състоя скоро след предишната. Ежедневно около 2000 души идваха в градската зала в Брауншвайг. Темата на проповедите основно бе насочена към вземането на решение за обръщение към Христос. Призивът за вяра в Иисус Христос звучеше всяка вечер във вид на ясно формулирана покана. По време на проповедта на Лео Янц върху текста от Лука (17:33–36), решението за избор между спасение и гибел съзря у мен така силно, че когато прозвуча обичайното предложение да излезем напред, аз го направих, като преодолях страха. Жена ми пристъпи заедно с мен. Пастирската беседа и молитва помогнаха да намерим пътя към спасението.

В следващите дни евангелизацията в Брауншвайг продължаваше. Вечери наред в препълнената църква „Мартини“ проповядваше пастор Хайнрих Кемнер. И до ден-днешен аз помня неговата проповед за потока, изтичащ от Храма (по Езекиил 47). Неговата страстна проповед така ме развълнува, че аз веднага реших да разбера откъде е този оригинален човек. Исках пак да го слушам. Скоро се оказах в Крелинг, едно идилично селце недалеч от Валсроде, Последвалите младежки срещи в Крелинг решително помогнаха за моето израстване във вярата. Книгите, получени от пастор Кемнер, ми дадоха силен импулс и правилен ориентир.

След всички тези събития, довели до сериозно изучаване на Библията, аз стигнах до изключително важния за мен извод: Библията в своята цялост представлява Божието Слово и носи печата на истината. Това за мен се оказа здравият фундамент, който издържа на всички изпитания.

Онова просто доверие към Божието Слово, което изпитвах, когато посещавах библейските занятия в детството, не само се възвърна, но и така укрепна, че аз почувствах готовност да свидетелствам за него и на други. Правех това наред с лично свидетелство в началото на библейските занятия, които ръководех в нашата църква. Аз се убедих колко е важно и необходимо да принадлежиш към истинска, жива църква и лично да участваш в нейната работа, ако искаш да бъдеш в тясно общение с Христос.

Иисус Христос, Божият Син, ме спаси от вечна гибел.

Той дойде от Бог Отец, стана човек и ни спаси, като изпълни един план, който надхвърля нашия разум. В Новия Завет се говори, че Бог е създал чрез Иисус цялата Вселена, нашата Земя и всяко живо същество. Всичко, без изключение: „Всичко чрез Него (т.е. Словото) стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Всичко е създадено не само чрез Него, но и за Него (Кол. 1:16).

За мен не съществува по-възвишена идея: Създателят и Човекът на кръста е една и съща Личност. Какво е подбудило Господа и Царя на царете да отиде заради мен на кръста? Моят разум не може да побере това, но аз намирам отговор в Йоан 3:16: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“.

3. Библията и науката. Една група теми от Библията винаги е привличала моето внимание, а именно свидетелствата на Библията, отнасящи се до въпросите на естествознанието и особено до въпросите за сътворението на света. Аз съм забелязал, че мястото, където разумът граничи с вярата, за много от моите съвременници интелектуалци се явява пробен камък за вярата. Ако еволюционната теория е вярна, то не може едновременно с това да бъде истина и библейското описание за сътворението на света. Ако Библията е вярна, тогава еволюционното учение се явява едно от главните и пагубни заблуждения в световната история. По отношение на еволюционните идеи, изхождайки от позицията на моята специалност, информатиката, ми се отдаде възможност да изясня, че този модел е погрешен не само в отделни детайли, а в основата си. Ядрото на живота представлява съдържащата се в клетката информация, която не е материален феномен, а духовна величина, свързана с волята или разума. По такъв начин новата информация може да възникне само в процеса на активно мислене, а не по пътя на мутация или селекция. Така както се говори за това и на различни места в Библията, като например в Притчи 3:19: „С мъдрост Господ основа земята, с разум установи небесата“.

4. В служба на Исус. Когато през 1976 г. бяхме на почивка заедно с едно познато семейство на остров Лангеог в Северно море, се случваше така, че често на брега на морето аз и приятелят ми беседвахме по темата за сътворението на света. Той ми предложи да изложа своите съображения в неговата църква. Така в 1977 г. аз за първи път изнесох доклад. Учудих се, че на тази вечер, за която беше обявено само устно, присъстваха толкова много гости от други места. Очевидно темата беше много актуална. Този доклад стана повод за следващи покани. На следващата година получих толкова много предложения за доклади из страната, че не бях в състояние да удовлетворя всичките. Веднъж в християнско списание прочетох статия, авторът на която смесваше еволюционната идея с библейското свидетелство за сътворението на света. Това ме накара да противопоставя моята собствена статия с библейска ориентация. Тя обаче беше отхвърлена, тъй като редакцията застъпваше „друга богословска гледна точка“. Заедно със статията на един съавтор двете статии бяха издадени през май 1977 г. в Брауншвайг във вид на брошури в 3000-ен тираж. Скоро след това едно издателство ми предложи да усъвършенстваме тези статии, така че те да бъдат издадени във вид на малки книги.

Сътрудничеството в дружество „Слово и знание“ откри нови перспективи в моята дейност. От 1981 г. съм в ръководството на това дружество, чиято цел е разпространението на Божието Слово в наше време и способстване развитието на библейски ориентирана наука. Еволюционните учения оказаха огромно отрицателно влияние върху начина на мислене в различни области на естествените и духовните науки. Ето защо за хората на науката достъпът до Библията е особено затруднен, поради което възниква необходимостта да им се окаже помощ. В много случаи става ясно, че тълкуването на научните факти от гледна точка на библейското свидетелство за сътворението на света удовлетворява изискванията на реалността значително по-добре, отколкото опитите за интерпретация в рамките на еволюционното учение. Дейността на дружеството е насочена към подпомагане осъзнаването на истинността на Божието Слово и укрепване на доверието в него. С помощта на книги, семинари и доклади се дават познания на ученици, студенти, научни работници, а също и на църкви. Като се обърна назад, аз се учудвам как е било възможно да стана автор, без дори да подозирам за това. Когато се замислям над Божието водителство в моя живот, тогава следните думи на Хайнрих Кемнер придобиват за мен особено значение: „Не ние бутаме, а нас ни бутат!“ Когато Бог отваря врати, трябва да влезем, защото само това, което е приготвил Той, е под Негово благословение.

Особени духовни събития през годината за мен са участието в мисионерски палатъчни лагери или по-големи евангелизации. Незабравима ще остане за мен 1991 година, тъй като имах възможност в продължение на девет дни да проповядвам благовестието в градската зала в Брауншвайг. На същото място, където през 1972 г. аз самият взех решение, сега можех в евангелски послания да призовавам други хора да следват Иисус. Сега изнасям все повече и повече лекции с евангелизаторски характер, но и по тематиката вяра — мислене, както в страната, така и в чужбина. Започна се с това, че през 1977 г., по време на една проповед на Паул Майер за богатия младеж, аз усетих призива за участие в работа. През лятото на 1978 г. беше моето първо служение като евангелизатор на един палатъчен лагер в Ниенхаген, близо до Целле. Забележително е, че в същата година аз станах директор и получих званието професор. Дали това е просто съвпадение? Иисусовите думи в Матей 6:33 могат да бъдат директно преживяни: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.