Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wenn Tiere reden könnten, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Вернер Гитт; К.-Х. Ванхайден

Заглавие: Ако животните можеха да говорят…

Преводач: Мариета Фиркова

Език, от който е преведено: немски

Издател: Издателство „Верен“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Художник: Dieter Otten, Bergneustadt

ISBN: 978-619-231-021-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11845

История

  1. — Добавяне

7. Привидно обикновен градивен елемент и въпреки това първокласно достижение на гениална конструкторска и производствена технология

Как ли да ви се представя? Ще го направя с гатанка:

Аз ви гледам, но вие не ме виждате.

Вие ме носите у себе си, но не ме забелязвате.

Всички хора се нуждаят от мен, но не ме усещат.

Произходът ми е чудо, но мнозина не го знаят.

Коя съм аз? Все още ли не сте ме разпознали? Добре, тогава слушайте по-нататък: имам сферична форма и съм напълно прозрачна. Диаметърът ми възлиза само на 9 мм, а дебелината на 4 мм. С моите 0,06 куб.см. заемам изключително малко пространство. Представете си, аз съм 30 пъти по-малка от зряла череша. И още нещо важно: без мен няма да виждате нищо. Е, вече почти се разкрих: аз съм един от най-важните градивни елементи във вашия зрителен апарат — лещата! Преди да ви разкажа подробно за себе си, искам да ви кажа нещо съществено за сетивните органи. Именно тук бихте могли да откриете някои принципи в творчеството на моя Създател. След това мислено отклонение моята биография ще ви се стори много по-разбираема.

Творенията на Създателя и природните закони

Сетивни органи. Ако се запознаете по-отблизо със сетивните органи, вашето удивление няма да има граници. Там ще откриете толкова премислени и технически прецизни прийоми, които иначе никъде няма да срещнете. Ако това бяха човешки изобретения, мога да ви кажа, че щяхте да имате нужда от собствена патентна служба за регистриране и завеждане на всички тези патенти. Но те са идеи на Бога, а тях не ги регистрира никое техническо учреждение. Псалмистът знае богатството от идеи в Творението, когато се моли:

„Колко са велики делата Ти, Господи! Твоите мисли са много дълбоки.“ (Псалм 92:5)

Божият метод на работа трябва да ви е известен: във всичко, което е от областта на живите създания, няма нито един принцип на действие, който да е в противоречие с някой природен закон. Казано по друг начин, многообразните органи използват често по изключително гениален и затова невинаги лесно обозрим начин физичните и химичните закономерности, за да постигнат определена цел.

Във вашата техника и в природните науки се използват много измервателни уреди с високи изисквания за точност. Меренето на времето ви се удава засега най-точно с помощта на атомен часовник. Въпреки това прецизността може да се увеличи, тъй като границата на възможното от физична гледна точка далеч не е достигната. Т.нар. „относителна грешка“ е мярка за прецизността на едно измерване. Със сгъваем метър може да се измери дължината 1 м. с грешка 0,5 мм. Относителната грешка тогава ще е равна на 0,5 мм/1000 мм = 0,5 х 10-3. Съвременната относителна грешка на атомните часовници е 10-3 и съгласно скалата за относителната грешка на Хайзенберг може да бъде снижена до 10-16. Досега не е разработен такъв измервателен процес, при който прецизността и степента на полезност да достигнат физически възможната граница. Именно в областта на сетивните органи Създателят е реализирал многократно такива достойни за възхищение концепции, които изчерпват напълно физически и технически възможното. Така измервателната техника на човешкото ухо достига до физическата граница. Ако ухото ви беше още по-чувствително, то вие бихте чували шума от топлинното движение на молекулите.

Искам да ви обърна внимание на следния важен факт: моля ви да различавате ясно функционирането на творенията на Създателя от неговите творчески действия. Докато всички създадени творения и всички процеси в природата се подчиняват на природните закони, то действията на Бога при сътворението не могат да бъдат обяснени с тях, тъй като природните закони са резултат от сътворението, а не негова предпоставка.

Сега обаче искам да разкажа повече за зрителния орган, тъй като там аз съм негов незаменим градивен елемент. Това важи както за хората, така и за всички виждащи животни. Представете си, че всяко око на водното конче се състои от хиляди отделни фасетни очи, като всяко от тях е снабдено с гигантския брой от половин милион превключватели. При това всеки от тях е 100 пъти по-малък от най-миниатюрните елементи, които е създала вашата компютърна техника. Разбира се, всяко от тези отделни очи също има своя собствена леща, по-точно казано, микролеща.

Знаете ли как функционира вашето око?

Дори и при собственото си око няма да спрете да се учудвате: при всеки поглед оптичната картина се проектира върху 130 милиона отделни зрителни клетки. В съвместна работа с досега неразгаданите процеси в нервната система, във вашия мозък се ражда висококачествено отражение на наблюдаваното събитие. Тези крайно сложни процеси са все още неразкрити от вашите учени. Представете си, че използвате във вашата камера вместо плосък филм, кух сферичен филм. Тогава всичко би било така изкривено, както при познатите ви криви огледала. Върху вашата ретина първоначално се получава подобен изопачен образ. Създателят е инсталирал в мозъка бързодействащи програми, които моментално отстраняват всички грешки на изображението, така че вие виждате един фотографски безупречен образ на заобикалящите ви предмети. В комбинация с мозъка зрителният сетивен орган прави нещо изключително: той не е предназначен за точното измерване на физически размери, а е построен така, че да изпълнява биологични функции. Това означава, че при различно отдалечени един от друг предмети вие преценявате не големината на физическата картина върху ретината, а приписвате на отдалечените предмети размери, различни от тези върху ретината. От изображенията в перспектива ви е известно: зрителният сетивен орган съобщава на вашето възприятие във вид на две пресичащи се прави не физически „верния“, а имащия биологично значение размер. За реалната преценка на обкръжаващия ви свят е налице способността да се прецени вярно големината на един предмет дори тогава, когато той е различно отдалечен. Програмата за преценяване в мозъка преработва получените от сетивните органи физически данни: тя ги уголемява, умалява и изкривява така, че биологически смисленото да бъде пресято. С други думи: мозъкът прави от окото апарат, който превъзхожда всички уреди на физиката: може да вижда в най-дълбок мрак и при най-ярка слънчева светлина, при което оптическият обхват на действие се превключва автоматично; може да вижда цветове; може да преценява разстояния и големини; може да различи бялата хартия като бяла дори тогава, когато е осветена различно; запазва почти едно и също усещане за цвят както в сумрачната светлина на ранното утро, така и при ярко дневно осветление. Формите и цветовете се запазват във вашето възприятие, дори когато предметите се приближават или отдалечават и осветлението се променя в широки граници. Важна способност на зрението (също и на слуха) е прецизността на повторното разпознаване и на различаването на предмети, ситуации, живи същества и хора. Това е в сила и тогава, когато дълго време не сте виждали някого. При среща с класа ви след много години, вие разпознавате бившите си съученици въпреки издълбаните от времето промени. Трябва да запомните: зрителният сетивен орган разполага с вид прецизност, която не може да бъде описана с физични величини. Вие познавате известната мисъл на Аристотел: „Цялото е повече от сумата на частите“, което, разбира се, важи и за всички живи системи. Ако комплексността, структурата, целта и степента на изобретателност са характерни за отделните части, то колко повече ще важи това за цялото. И така, вместо да ви разказвам за цялото око, ще ви разкажа само за себе си, лещата — за този дребен детайл на вашето око.

Никоя фирма не може да го произведе

За да ви изясня моите технически възможности, моля ви да извървите с мен следния ход на мисълта: представете си, че искате да поръчате на една фирма за фина механика и оптика да ме произведе. Как трябва да стане това? Вие имате право, когато казвате: за да може да се произведе желаната леща така, че да функционира, на фирмата трябва да се представи каталог с изискванията. Тъй като самата аз се познавам най-добре, искам да събера само в шест точки най-важните данни:

1. Устройство на лещата. Във вашата традиционна оптическа техника регулирането на фокусното разстояние на камерите се постига посредством преместване на система от лещи по отношение на равнината на филма. За окото „системата от лещи“, която се използва, трябва да се състои от една-единствена леща, но въпреки това да задоволява всички изисквания на оптиката. За да изпълни тази тежка задача, тя трябва да се откаже от характерния за фотографската техника, ограничаващ принцип на твърдата леща с неизменна форма в полза на еластичното „стъкловидно тяло“. Всички необходими фокусни разстояния от 40 до 70 мм и тяхното регулиране трябва да бъде постигнато посредством изменения във формата на лещата. Поради тази причина тя трябва да бъде еластична и лесно деформируема. Тази задача трябва да се поеме от система механизми за свиване и отпускане, разположена по ръба на лещата. Определянето на степента на необходимата деформация трябва да се поеме от командната централа (мозъка). Чрез съвместната работа на всички градивни елементи трябва да се постигне нужната геометрична форма на лещата, съответстваща на оптическите изисквания.

2. Синтез на материали. Като източник на суровини, а също и за отвеждане на отпадъците от производството, служи циркулиращ воднист разтвор (кръвта), съдържащ различни субстанции, задвижван от помпа. Процесът на производство на лещата трябва да се присъедини към тази обща снабдителна мрежа. Необходимите материали (протеини) се синтезират на място по химичен път, при което трябва да се внимава температурите да не надвишават 37°С. Трябва да бъде открито кои от милионите възможни протеини (белтъчни вещества) са пригодни за изработването на лещата. Веществата трябва да се обозначат и да се зашифроват по зададена кодова система. Трябва да се посочи химическият метод на синтез и да се осъществи протичането на производствения процес.

3. Производство. Тъй като изготвянето трябва да протече без външна намеса, необходимо е да се проектира производство с напълно автоматизирано компютърно управление. То трябва да съдържа всички необходими програми, а също и да наблюдава, като измерва постоянно всички химични и енергийни процеси, да ги регулира и да ги прецизира. В един непрекъснат процес изразходваните материали трябва постоянно да се подменят. При това не трябва да се нарушава потокът на производството. Престоите са абсолютно изключени. Поради цялостната концепция, необходимите лещи не могат да се произвеждат серийно и еднотипно, а трябва да се изготвят на място съгласно фиксираните условия, индивидуално и в съответствие с компютърното управление на производството.

4. Оптични свойства. Въпреки че протеините в общи линии не са прозрачни, трябва да се намери подходящ метод, който да придаде на лещата висока светлопроницаемост. Освен това коефициентът на пречупване, представляващ мярка за пречупването на светлината на границата между различни среди, трябва да остава постоянен. Конструктивните мерки за решаване на набелязаните задачи не трябва да оказват влияние на преминаващите светлинни лъчи.

5. Миниатюризиране. Поради необходимия пространствено децентрализиран начин на построяване на отделните елементи на лещата, които с годините трябва да се обновяват, е необходима клетъчна технология. Всяка клетка трябва да представлява самостоятелна и напълно оборудвана производствена единица и едновременно е това да изпълнява своите оптически функции като част от лещата. Тъй като за производствения процес, за снабдяването с енергия, както и за преработването на данните на разположение е малкото разстояние от 60 куб.мм., за общия ход на производството е необходима изключително миниатюрна техника. Признавам, че заради високата плътност на „запаметяващите устройства“, съвременната ви компютърна техника е достойна за уважение. За необходимата тук концепция обаче тя е недостатъчна и трябва да бъде заменена от техника, която в още по-голяма степен да пести пространство.

6. Гаранция. И най-накрая трябва да се гарантира, че работоспособността на лещата в общия случай трябва да бъде 70 до 80 години — в някои случаи дори до 100.

Решението на Твореца

Прави сте: никой не е в състояние да изпълни тези изисквания. На практика никоя химическа, оптическа, финомеханична или изчислителна промишленост не би била в състояние да изпълни тези условия дори и приблизително. Всички измислени от вас техники, които вие класифицирате като „high tech“ и в най-малка степен не са способни да отговорят на изискванията, с които аз ежедневно съвсем естествено се справям. Сега искам да опитам да ви дам представа за решението на Твореца:

1. Прозрачност. Като градивен материал служи специална смес от различни видове протеини. По отношение на свежото си тегло (т.е. неизсушена) със своите 35 процента лещата е органът с най-високо съдържание на белтъчини във вашето тяло. За постигане на оптичните свойства се използват два съвсем различни вида протеини — кристалини и албуминоиди. Първите се характеризират с разтворимостта си във вода. Те са изключително специфични, т.е. не се срещат в никоя друга част от тялото ви. Прозрачността се постига посредством редуващото се взаимодействие на протеините помежду им и с водата. За да се осигурят необходимите оптични свойства на лещата, трябва да се поддържа определено биохимично равновесие. То се нуждае от скъпоструващ автоматизиран процес, осъществяването на който е възможно с помощта на прецизирана идея за техническо регулиране. Ако необходимото равновесие се промени на определено място посредством натрупване на вода или промяна в плътността на протеиновите молекули, то светлопропускливостта се намалява чувствително. Процесът на техническото регулиране за поддържане на биологичното равновесие се нуждае — както и всеки технически процес — от енергия. Затова Създателят е включил в лещата многобройни миниатюрни енергийни централи, при които енергията се черпи от биохимични процеси на обмяна на веществата. Вашите ТЕЦ-ове наистина работят с много високи температури на изгаряне, но имат нищожен коефициент на полезно действие. При мен, напротив, производството на енергия се извършва със 100-процентно оползотворяване по химичен път. Помислете само, че това трябва да протече в необикновено меки реакционни условия — температура, налягане и концентрация на реагентите. За тази цел Създателят е разработил концепция, при която вещества със съвсем специални свойства направляват химическите реакции в изискваните условия. Химиците наричат тези особени вещества катализатори. При мен от сто белтъчни молекули, две са с такъв химичен състав (ензими), че могат да поемат тази задача.

2. Вътрешна структура. Други решаващи фактори за достигане на оптичните свойства са формата, подреждането и вътрешната структура на клетката на лещата (фиг. 2). Ако ме разгледате под голямо увеличение, ще откриете високо специализираното подреждане на моите плътно разположени протеинови слоеве. Това разположение на слоевете напомня за подредена купчина дъски в дъскорезница (фиг. 3). Клетките на лещата образуват изключително здрава, но еластична връзка. Всеки отделен слой е снабден с оригинален захващащ механизъм, който наподобява сключени ръце. Това прецизно изпълнено подреждане е необходимо, за да се осигури висока прозрачност. Добре подредените слоеве и системата на шева със своеобразните ябълковидни стави, състоящи се от сфери и ставни легла, могат да изумят вашите инженери технолози. Разстоянията между шевовете в никакъв случай не са избрани произволно от Твореца; те са настроени на дължината на вълната на видимата светлина по най-добрия начин, с което се избягват изкривяванията на изображението. Тънките белтъчни слоеве, както и еластичният захващащ механизъм имат едно важно предназначение: формата на лещата лесно може да бъде променяна. В състояние на покой лещата е по-плоска и по този начин настроена за далечно разстояние. Това се постига с опъването на сухожилните влакна, които излизат от пръстеновиден цилиардов мускул, в чиято вътрешност е закачена лещата. За да се настрои на близко разстояние, цилиардовият мускул се свива. При това окачващите влакна се отпускат и въз основа на конструкционно определената еластичност лещата се закръгля повече. Посредством гениално измисленото подреждане на слоевете в едно елиптично тяло, в зависимост от степента на отпускане, в противовес на всички участващи сили се установява геометрична форма, съответстваща на необходимото в случая фокусно разстояние.

eyelens.pngФиг. 2: Разрез на човешка очна леща. Ядрото в средата (т.нар. ембрионална леща) притежава от двете си страни на предните и задни полюси Y-образен шев. Клетките, които са закрепени за Y-образния шев на някой от полюсите, са свързани с разклонение на Y-образния шев на противоположния полюс. Лещата е обвита с прозрачна и относително дебела еластична капсула (мембрана)
stucture_eyelens.jpgФиг. 3: Структура на очната леща — вид под микроскоп. Четирите различно силни увеличения направени с помощта на електронен микроскоп показват прецизно подредената слоеста структура. Дължината от 0,01 мм е показана в мащаб. Посредством изключително конструирана става протеиновите слоеве са зашити един за друг в еластична връзка, така че да се осигурят различни фокусни разстояния посредством промяна формата на лещата.

3. Производствен процес. Процесът на моето изработване е изключително комплексен и при него може да се наблюдава само външният ход на нещата. Как е организиран този напълно автоматизиран процес на преработка на изходните вещества в съответните продукти и как се извършва пространственото оформление, е все още неизвестно за вашите учени. Заложената в молекулите на ДНК информация играе централна роля в управлението на процеса на растеж.

Моят произход

С помощта на един малък градивен елемент от окото вие можахте да се убедите в комплексиостта, гениалната конструкция и скритото в нея богатство от идеи. С това обаче далеч не може да се опише самото око, също както една керемида не е достатъчна, за да се добие представа за замъка Сан Суси или пък с един болт да се опише цялата кола. Даже самият Дарвин е признал за невъзможно възникването на окото в рамките на естествения отбор. По този повод той пише в книгата си „Произход на видовете“:

„Предположението, че окото с неговите изкусни приспособления за регулиране на фокуса, на светлинния поток и изравняването на сферичната и хроматична аберация, е могло да възникне посредством естествения отбор, както аз открито признавам, в най-висока степен противоречи на разума.“

Всички отделни части на окото проявяват функционалната си способност да виждат само при едновременно наличие и тясна взаимовръзка. Ако на окото му липсваше само лещата, то целият орган би бил безполезен. Еволюцията не може нито да съчини, нито да запланува. От своя страна съществуващи конструкции не могат вече да се видоизменят. В противен случай трябва да има табелка като на някой строеж: „Предприятието е затворено поради реконструкция“.

Тъй като всички опити на човека да разгадае произхода са безуспешни, аз се осланям на Твореца — Бог от Библията, който ни информира изчерпателно:

„Кой е направил на човека уста? Или кой прави човека ням или глух, или зрящ, или сляп? Не Аз ли Господ?“ (Изход 4:11).

Псалмистът също посочва Бога като Конструктор и Творец на окото:

„Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?“ (Псалм 94:9)