Сергей Лукяненко
Неспокойкото (9)

4

Днес градините на султана бяха също толкова прекрасни, колкото и вчера. Трикс и Тияна се запътиха към двореца, откъсвайки праскови и круши направо от дърветата покрай алеята. Трикс, доколкото можеше, оформи план за действие.

— Не победихме Алхазаб — изброи той. — Това първо. Прозрачният бог наистина е велик магьосник. Това второ. Всички наши приятели са в плен. Това е трето.

— Или са мъртви — въздъхна Тиана.

— Не, не, не може да бъде! — пламенно възрази Трикс. — Дори не бива да си го помисляш. Сигурен съм, че Алхазаб ги държи в плен.

Тиана въздъхна, но не каза нищо.

— Изброих всичко лошо — поясни Трикс. — А сега доброто. Първо, аз съм жив. Второ, видях Прозрачния бог и се уверих, че обикновеното магьосничество не го лови. И трето, сега с мен си ти. Ще кажа на везира, че си влиятелна принцеса и… — той въздъхна, — почти снаха на Маркел. Тогава той ще те изслуша внимателно и ако го посъветваш да се сражава, везирът ще се сражава. Вероятно. А султанът прави всичко, което везирът реши.

— Не се доверявам на крале и султани — каза Тиана. — И още повече на везири. При тях винаги държавният интерес е преди всичко.

— Това е добре. Сега техният интерес е да защитят своя народ и трона.

Тиана въздъхна.

Приближавайки двореца, те се натъкнаха на стражи, скучаещи в сянката на дърветата. При разпознаването на Трикс те не само скочиха, но и се поклониха — славата му явно беше проникнала във всички слоеве на населението. Единият веднага се втурна към двореца да уведоми султана, а другите двама ги поведоха към стаите за гости.

Трикс нямаше търпение да поговори с Аблухай, но забелязвайки погледите, които стражите неволно хвърляха към Тиана, забърза към стаите за гости. В нощница младото момиче изглеждаше твърде разтърсваща гледка за скромните самаршански стражи.

— Това е прекрасната принцеса Тиана, бъдещата снаха на крал Маркел. Нека донесат достойни за нея дрехи — нареди Трикс, без да навлиза в излишни обяснения.

Единият страж се втурна да изпълни заповедта, а третият, със забит в земята поглед, все пак ги заведе до стая за гости — просторна зала, с покрит с килими под, разпръснати навсякъде бродирани възглавници и ниски масички с плодове.

— А за мен — студена вода с лимон — помоли Трикс. Последният пазач хукна да изпълни нареждането.

Оставени сами, Трикс и Тиана почувстваха неочаквана неловкост. За щастие, след няколко мига в стаята нахлуха слугини, понесли в ръце купчини пъстри одежди. Като цъкаха с език и гледаха неодобрително Трикс, момичетата отведоха Тиана в друга стая. Трикс сви рамене, пристъпи до прозореца и измърмори:

— Аз какво? Изобщо не се сетих, че Тиана ще е неглиже… а и въобще не съм я гледал… почти.

Появи се слуга, който донесе кана със студена вода и чиния с нарязани лимони. Трикс си напълни чашата, изстиска вътре половин лимон и се заслуша. От съседната стая се разнесе веселият смях на слугините и удивеният възглас на Тиана.

Къде още се бавеше Аблухай?

— Трикс!

Обръщайки се, юношата се взря в Тиана. Хлъцна и едва не се обърна пак.

Тиана, разбира се, беше преоблечена. Но в резултат на това изглеждаше още по-малко облечена от преди: носеше полупрозрачни шалвари от шифон, коремът й беше открит така, че пъпът се виждаше, а ризата от тънък цветен воал скриваше далеч по-малко, отколкото скромният кралски лен. Само обувките — с извити носове, украсени с искрящи камъни и златна бродерия, бяха повече или по-малко благопристойни.

— Тиана! — възмутено възкликна Трикс.

— Харесва ли ти?

Трикс се задави и изгледа доволните прислужнички:

— Какво сте донесли? Нима това са дрехи за благородно момиче?

— Разбира се — обидено отвърна едната. — Жените и дъщерите на богатите самаршанци носят точно такива дрехи.

— На мен ми харесва! — радостно каза Тиана.

— Нима би се появила в двореца с такива дрехи? — попита Трикс.

— У нас — не. Но сега сме в Самаршан, трябва да следваме местните обичаи — Тиана скромно сведе поглед.

Трикс безнадеждно махна с ръка. Честно казано, би излъгал, ако кажеше, че новият облик на Тиана не му харесва. Но беше някак непривично.

— Е, щом смяташ така… — започна той.

И в този момент вратите на стаята широко се отвориха. Прислужничките се пръснаха настрани и незабелязано, както могат само много добрите прислужнички, изчезнаха. А в стаята влязоха: Великият султан Абнувас, да се радват всички на неговата доброта и щедрост; Великият везир Аблухай, да пребъде във вековете неговата мъдрост и щедрост; Великият шут Сутар, никога да не секва остроумието му пред лицето на везира и султана.

Следваха ги още десет стражи, които тихо застанаха до стените.

— Трикс! — разпери ръце Аблухай. — Върна се с победа?

Погледът му веднага се насочи към Тиана.

— И си пленил любимата жена на Алхазаб? — колебливо предположи той. — О, този варварин има добър вкус…

— Позволете ми да ви представя принцеса Тиана — бързо каза Трикс. За плановете на Маркел относно Тиана той все пак реши да премълчи, защото това щеше да е много обидно. Но се оказа, че за Великия везир тайни явно не съществуваха.

— Тиана? Бъдещата съпруга на наследника на трона? — вдигна вежди Аблухай. — Щастлив съм да ви видя в Самаршан, принцесо. Какво ви води при нас?

Тиана се държеше великолепно, както и подобава на принцеса. Тя протегна ръка, която Аблухай церемониално целуна, и безгрижно каза:

— Отдавна мечтая да посетя Самаршан.

Аблухай отново вдигна вежди, след което замислено каза:

— Надявам се, че ще ви хареса, принцесо, въпреки че сте избрали не най-доброто време за визита… Трикс?

— Не успяхме да поразим Алхазаб — призна Трикс. — Гавар хвърли върху него своята магия, но случайността спаси Прозрачния бог. После ударих аз, но той устоя…

— А как оцеля ти? — попита Аблухай.

— О, не ми отне много усилия — небрежно отвърна Трикс. — За съжаление и витамантът, и актьорите, и моят оръженосец бяха пленени от Прозрачния бог.

— Започнал е да взема пленници? — изненада се Аблухай. — Е, това е добре. И така, вие сте претърпели поражение и армията на Алхазаб скоро ще поеме насам…

— Предлагам да се готвим за битка — каза Трикс.

— Това е безнадеждно — поклати глава Аблухай. — Не можем да спечелим. Загубихме подкрепата на витамантите.

— Призови на помощ драконите! — помоли Трикс. — С вашата армия, вашите дракони и моята магия ще надвием Прозрачния бог!

— Е, да, да — кимна везирът. — А после, когато няма да имаме възможност да призовем драконите на помощ, а армията ни ще е почти напълно избита, крал Маркел ще завладее Самаршан!

— Със своята поява принцеса Тиана иска да ви информира, че крал Маркел няма планове да завладява Самаршан — отчаяно каза Трикс.

Аблухай внимателно погледна Тиана. И попита:

— А готова ли си, момиче, да останеш в Самаршан като залож… залог за мир между нас и кралството?

— Готова съм — смело отвърна Тиана.

— И, например, да се омъжиш за някой високопоставен самаршанец? — настойчиво продължи Аблухай.

Тиана едва забележимо се изчерви и отговори:

— По обичаите на моята страна все още ми е рано да се женя.

— Диваци… — промърмори Аблухай. — Ние не бързаме, ще изчакаме една година!

На Трикс много му се прииска да цапне везира между очите.

— Ако позволите на глупака да каже — включи се Сутар в разговора, — бих посъветвал да върнете Тиана обратно при Маркел. Тази благородна постъпка ще помогне за мира много повече.

Аблухай въздъхна и отново обърна поглед към Трикс.

— Вярвам в силата на драконите — каза той. — Никой, дори Прозрачният бог, няма да устои пред техния огън.

Трикс чакаше.

— Добре — кимна Аблухай. — Ще приемем битката!

— Ура! — възкликна Трикс.

— Армията ще тръгне веднага — продължи Аблухай. — Добре ще е да проведем битката в слабо населени райони.

— Защо? — не разбра Трикс.

— Заради драконовия огън. Той ще изпепели всичко!

— Но моите приятели са пленници на Прозрачния бог… — разстрои се Трикс.

— Слушай, ти какво искаш, а? — ядоса се везирът. — Какъв избор имам? Или да се предадем, или да призова драконите. Но ако ги призова, те няма да тръгнат да летят над вражеската армия и да крещят: „Алхазаб! Излез на смъртен бой, подъл страхливецо!“ Те ще бълват пламъци! Пламъци, пламъци и пак пламъци! Въздухът ще свети, пясъкът ще гори, скалите ще се топят! Всичко там ще изгори! Абсолютно всичко!

Трикс печално сведе глава. Той някак си не беше помислил до какво ще доведе помощта на драконите.

— Между другото — вече по-меко продължи везирът, — с тази битка един богат земеделски район задълго ще остане неизползваем. Само да знаеше какви финикови палми растат там! Колко ориз събират селяните от напоените поля! А търговията с кожи на пустинни гризачи, лисици, пустинни чакали… А събирачите на отрова от змии и скорпиони… А тюркоазените мини и рубиновите рудници…

— Рудниците са по на запад — вмъкна Сутар.

— На нас ще ни се наложи да направим много жертви — продължи Аблухай. — Включително хора. Нали видя стражите по улицата? Те ще умрат! Тези стражи тук виждаш ли ги? — везирът посочи с пръст към стоящата до стените охрана. — И те също ще умрат! Битката ще бъде ужасна и кървава! А ти — кого си готов да пожертваш ти, след като ни уговаряш да се сражаваме? Да, твоите приятели, ако все още са живи, ще загинат по време на битката. Трябва да разбереш това. Отговори ми, чакам твоето решение!

Трикс мълчеше. Досега мислеше, че главното е да убеди Аблухай да се сражава и тогава нещата някак ще се наредят. А изведнъж се оказа, че това всъщност е най-простото…

— Е? — притисна го Аблухай. — Какво решаваш?

— Момчета! — внезапно възкликна султанът. — Спрете! Няма нужда от толкова болезнен избор! Няма нужда от този ужасен пламък, който ще изпепелява живи хора, няма нужда от кръвопролития! Няма да допусна това да се случи!

Слисаният везир се обърна към султана:

— Как така — няма нужда? А какво ще заповядате да правим, о, най-славни от султаните?

— Ще отворим портите на града — меко каза Абнувас. — Ще пуснем нашите братя, ще им подготвим палатки и ще организираме голям пир. Ще приемем великия магьосник Алхазаб с цялото възможно уважение…

— А после, през нощта, нашите войници ще извадят мечовете, жените ще вземат кухненските ножове — и ще накълцаме враговете! — лицето на везира светна. — Може дори още на пира да им сложим отрова…

— Не! Не! — размаха ръце султанът. — Без кръв! Ние съвсем мъдро, с пълното разбиране, че сме един народ и не трябва да се убиваме един друг, ще чуем решението на съвета на племената и ще му се подчиним.

— Но Прозрачният бог иска да завладее кралството, земите на северните варвари и Кристалните острови!

— Много тъжно — кимна Абнувас. — Но ако наистина го иска, нека завладява. Освен това, след като види мощта му, моят възлюбен венценосен брат Маркел може да промени мнението си и да се предаде.

— А витамантите?

Султанът въздъхна:

— Е, те, извинете за каламбура, вече са си отживели своето. Но ако и те променят мнението си и също се предадат…

— И ще дадеш властта на този неблагороден пройдоха Алхазаб? — все още недоумяваше везирът.

— А защо не? — сви рамене султанът. — Нека Прозрачният бог управлява целия свят. По места все ще има нужда от управители. Ако той победи и Маркел, и витамантите, и дивите северняци — значи боговете са с него и наистина заслужава тази власт.

Везирът се замисли за момент. После се усмихна. После погледна тъжно към Трикс.

— Мекота и податливост… Не се бий с непреодолима сила, а й отстъпи, но като я отклониш встрани… Разумно, не намираш ли? Но виждаш ли какво се получава, млади човече? Съжалявам, но ще трябва да заповядам на стражата да те арестува. Прозрачният бог ще бъде трогнат, ако му предадем терориста.

— Не, не, не! — отново размаха ръце Абнувас. — За съжаление Прозрачният бог едва ли ще бъде удовлетворен от такава малка жертва. Страхувам се, че ще трябва да заповядам на стражата да арестува Трикс… — той въздъхна. — А също така и теб, мой хитри везире, както и теб, мой коварни шуте… тоест тези, които узурпираха моята власт и ми пречеха да се примиря с Прозрачния бог…

— Абнувас! — възкликна Сутар и буквално загуби дар слово. Но в погледа му, насочен към султана, по някаква причина имаше повече възторг и радост, отколкото страх или объркване.

— Да ме арестуваш? Мен? — избухна в смях Аблухай. — Знаеш ли, о, най-наивен от султаните, наместникът на Прозрачния бог може да бъде и везир, а не султан!

— Така си и мислех — въздъхна султанът. — Измяна… змия, свита в пазвата ми… Момчета, арестувайте предателите!

— Стража, арестувайте султана! — изрева везирът.

Единият от стражите, съдейки по скъпите броня и оръжия — командирът, махна с ръка. Стражите тръгнаха напред и две силни ръце се стовариха върху раменете на везира.

— Защо? — изкрещя везирът, опитвайки се напразно да избяга. — Но защо, подли предатели? Аз ви наех на служба, аз ви плащах със злато!

Султан погледна командира на стражата и каза:

— Ал-Рустем, благодаря ти за службата. Как е дъщеря ти, оздравява ли?

— Благодаря ви, о, най-добри от султаните — каза командирът, пречиствайки гърлото си. — Лекарят помогна, благодаря.

— А ти как си, Гилим? — продължи султанът, обръщайки се към по-възрастния страж. — Довърши ли строежа на къщата?

— Благодаря ви, о, най-добри от султаните! — отвърна стражът. — Жена ми ви благодари за прекрасния килим, който подарихте за новата къща!

Султанът отново погледна онемелия везир и каза:

— По-добър трябва да си с хората, по-добър…

— Момчето е пораснало — внезапно каза Сутар. — О… не очаквах да доживея този ден. Момчето е пораснало! Истински султан!

Абнувас кимна. И със съжаление каза:

— Не ме мрази, Сутар. Но ти ще вървиш в комплект с везира и магьосника, всички знаят, че вие двамата управлявахте от мое име. Нищо лично!

— Разбирам — кимна Сутар. — Не от вчера съм в двора.

— Да, арестувайте и магьосника! — напомни султанът. — Вържете го и му запушете устата, това е много важно! А принцесата… заведете я в покоите ми.

Едва тогава Трикс се опомни. Помогна му фактът, че стражите все още се страхуваха от чуждоземния магьосник и не бързаха да го арестуват. Честно казано, повечето от тях се втурнаха към Тиана, за да я заведат в покоите на султана.

— Невидимият щит отхвърли всички атакуващи стражи! — извика Трикс, импровизирайки в движение. Щитът се получи малко по-различен, не отхвърли стражите, а само ги забави. Но Трикс не остана да чака промъкването им през магическата завеса, хвана Тиана за ръка и се втурна към прозореца. Един страж все пак успя да се вкопчи в ръката на принцесата, но тя ловко го ритна в корема — и той падна със стон.

— Къде се научи да риташ така? — попита Трикс, докато скачаше на ниския перваз на прозореца и издърпваше Тиана при себе си.

— В часовете по семеен живот за благородни момичета!

С ритник (честно казано, доста по-малко професионален) Трикс разтвори крилата на прозореца. Част от цветното стъкло се счупи и полетя надолу. Трикс проследи полета на парчетата.

Високо…

Разбира се, опитен магьосник може да състави заклинание, което напълно да погаси силата, с която човек пада отвисоко. Но подобни заклинания бяха използвани толкова често, че той нямаше никаква вяра в тях — в което много магьосници се убеждаваха твърде късно.

За щастие Трикс навреме си спомни думите на везира за метода, който Абнувас беше избрал, за да се противопостави на Прозрачния бог.

— Въпреки гравитацията, скочилите от прозореца магьосник и принцеса не полетяха надолу! — обръщайки се към стражата, обяви Трикс. — Ъгълът на движението им се измести значително и те стремително се плъзнаха надалеч, над градината, над оградата — снижавайки се бавно, подобно на деца, които се пързалят по ледена пързалка! — по лицата на стражите се изписа пълно неразбиране и Трикс бързо се поправи: — Подобно на нещастни пътници, плъзгащи се по голяма пясъчна дюна!

Стражите радостно закимаха и Трикс, продължавайки да стиска ръката на Тиана, прекрачи в празното. Принцесата затвори очи от страх, но въпреки това направи крачката.

Двамата паднаха по гръб и се понесоха над дърветата, сякаш наистина във въздуха имаше ледена пързалка.

— Какво стоите, след тях! — дочу зад себе си Трикс заповедта на най-добрия от султаните.

— Но виж за стражите магическото слизане не беше предназначено и те пропаднаха! — добави Трикс.

Отзад се разнесоха пронизителни крясъци.

— Трикс, нали ти казах! — извика вкопчената в него Тиана. — Не бива да се доверяваш на султани и везири!

— Не бях прав! — призна извиващият се във въздуха Трикс. Клон от едно високо дърво едва не го удари през лицето.

— Ако те бяха екзекутирали, а мен султанът ме беше взел за жена, ти щеше да си виновен! — продължи Тиана.

— Аз съм против!

— Против какво? — опита се да разбере принцесата.

— Против всичко!

Те прелетяха над оградата и след миг меко се приземиха в купата сено, с която беше пълна каруцата, теглена по пътя от бавно крачещи волове. Коларят, потънал в мислите си, дори не забеляза неочакваните пътници.

— Леле! — Тиана, очевидно доволна от покаянието на Трикс, смени темата. — Ама че сме късметлии!

— Късметът няма нищо общо с това — изсумтя Трикс.

— Да не би ти да измагьоса каруцата със сено? — възторжено се ококори Тиана.

— Не! Просто това означава, че правим всичко правилно! Ако скочиш от прозореца, спасявайки се от преследване, и паднеш в каруца със сено, в басейн или върху мека, еластична тента — значи магията на приключението действа! А това е много силна магия!

Тиана с уважение погледна Трикс.

— Значи сега ни предстоят приключения, а не неприятности?

— Те обикновено не се различават много едни от други — призна Трикс. — Трябва да слезем…

Замисленият каруцар така и не забеляза Трикс и Тиана. Всъщност този немлад самаршанец, който се беше научил да чете и брои благодарение на везира, сега го занимаваха много сериозни въпроси: защо всеки предмет, освен живата птица, ако бъде пуснат, пада директно на земята?… защо реките текат надолу, но никога нагоре?… как се проявява взаимодействието между предметите и няма ли в това някаква удивителна обща закономерност?

Честно казано, коларят дори беше измислил красиво име за тази закономерност — Закон за всемирното падане. Ако се беше научил да чете и да брои не в зряла възраст, а още като дете, ако не трябваше да пренася сено по цял ден, за да нахрани семейството си, или, в краен случай, ако беше видял Трикс и Тиана как падат от прозореца по допирателна, когато в Закона за всемирното падане се намеси магия, и те после просто скачат от каруцата… Може би тогава той щеше да успее да формулира своя закон, да се прослави в средите на самаршанските мистици и мъдреци и може би дори щеше да бъде удостоен със запис в Книгата на мъдрите мисли.

Уви, нищо от това не се случи, така че вечерта при прибиране вкъщи от толкова интензивно мислене коларят го заболя главата, той се разкрещя на надвесения над книга свой син, заявявайки, че „от това учене само излишни мисли в главата!“ и никога повече не се опита да измисли нещо подобно.

Но всъщност тази история е толкова често срещана и се случва толкова често, че повече няма да я споменаваме в повествованието си…

— Предполагам, че трябва да се скрием някъде — каза Трикс. — Или да напуснем града. Или да помолим за съвет…

— Или всичко това заедно — предложи Тиана.

— Или всичко това заедно… — Трикс грейна. — Разбрах! Знам къде ще се крием и ще получим мъдър съвет!

Хвана девойката за ръка и на бегом се отдалечи от двореца. На няколко пъти се натъкваха на стражи, но за щастие те не знаеха, че бягащите деца са опасни държавни престъпници, които трябва да бъдат арестувани в името на най-добрия от султаните, който внезапно беше взел властта в свои ръце.

— Аз се сприятелих с дракони — обясни Трикс. — От тях можем да поискаме съвет, те живеят дълго и затова са много мъдри.

— Нашата старша прислужница живя почти сто години, но до края си беше абсолютна глупачка! — изсумтя Тиана.

— Може би ако беше живяла още двеста години, щеше да поумнее?

Най-краткият път към драконите минаваше през главния столичен пазар. При приближаването му във въздуха започнаха да се усещат аромати на източни благоухания, южни подправки, самаршанска храна и съвсем интернационална воня на развалено месо. Скърцаха каруците и количките, с които стоките се разнасяха из пазара, търговците шумно канеха купувачите, самите купувачи се пазаряха шумно, възбудено блееха овце, птици в клетки крещяха възмутено.

Трикс и Тиана хукнаха през редовете с плодове, където имаше по-малко купувачи. Дали защото жителите на Дахриан не обичаха плодове или защото предпочитаха да си ги отглеждат сами, а не да ги купуват от пазара — във всеки случай човек можеше да мине, без да се блъска.

Затова пък скучаещите търговци ги засипаха с предложения и комплименти:

— Ябълки, ябълки, най-сладките ябълки, половината са захар, половината — мед, опитайте ябълка!

— Където бързаш, красавице, на, вземи си праскова, розова, като твоите бузи!

— Ай, скъпа, хапни си смокини, сочни смокини, сам съм ги садил, сам ги продавам!

— О, красавице, радост за уморени очи, позволи ми да те запозная със сина си…

— Стафиди, стафиди, стафиди, стафиди, стафиди…

— Орехи, орехи, орехи!

— Дини от пустинята, отглеждани на пясък, в целия свят няма по-сладки!

Трикс почувства как главата му започва да се замайва от изобилието от впечатления и викове. Всеки търговец считаше за задължително да предложи нещо и да направи комплимент на Тиана. А също така беше много обидно, че Тиана приемаше тези комплименти с явно удоволствие и постоянно се опитваше да спре и да пробва нещо (или може би — да послуша).

— Колко са досадни! — изсумтя в движение Трикс.

— Това са прости трудови хора от Изтока, открити и безхитростни — възрази Тиана. — Каквото мислят, това казват!

— Да бе, всички лъжат!

— Какво лъжат?

— Дините им не са сладки! Смокините им са изсъхнали! Ябълките им са червиви! — не се поколеба да излъже Трикс.

— Може би ще кажеш, че и аз… не съм симпатична? — засегна се Тиана.

— Това пък какво общо има? — възмути се Трикс.

— Как какво общо? — неочаквано се обиди Тиана. — Заради теб съм принудена да бягам от стражата, а ти казваш — какво общо!

Трикс само въздъхна. Какво й ставаше на принцесата? През лятото се разбираха толкова добре, а сега се хваща за всяка дума…

— Ти си най-красивата на този пазар — каза Трикс. — И въобще в цял Самаршан. И дори в целия свят! Но сега трябва да се спасим! Никога ли преди не са ти казвали, че си най-прекрасното момиче на света?

Тиана малко омекна. Но вече на изхода от пазара все пак не можа да устои и се спря на сергия, отрупана с пресни ягоди.

— Позволи ми да те почерпя, мило създание! — оживи се продавачът. — Специално за теб — най-сладката ягода на този пазар, и не само на пазара!… В Самаршан! В целия свят!

Трикс въздъхна и спря да си поеме дъх, докато Тиана опитваше ягодите и се усмихваше на мустакатия продавач. Над пазара се носеше равномерна глъчка, която се сливаше в успокояващ шум. В крайна сметка те вече бяха почти до градската стена…

— Слушайте, слушайте! И не казвайте, че не сте чули! — отекна над пазара неочаквано тънък и противен глас. Същият възглас го повториха други гласове от различни краища на пазара, така че всяка фраза се повтаряше по три-четири пъти.

— Нашият любим султан Абнувас…

— … султан Абнувас…

— Абнувас…

— Е много загрижен!

— … загрижен!

Търговците притихнаха и се заслушаха. Тиана продължаваше да се наслаждава на ягодите.

— Ай, дори и най-узрялата ягода не е толкова алена като устните ти, красавице… — по навик каза търговецът, без дори да гледа Тиана.

— От двореца на любимия султан…

— … любимия султан…

— … коварно са избягали!

— … избягали!

Трикс хвана Тиана за ръката и я повлече далеч от сергията.

— Юноша и девойка…

— … девойка…

Търговецът погледна Тиана, после и Трикс.

— Родом от кралството…

— … кралството…

— Къде тръгнахте? — извика им търговецът, излизайки от сергията. — Не е добре да си тръгвате, без да чуете думите на султана!

— Юношата е опасен престъпник, могъщ магьосник!

— … могъщ магьосник! — деряха се глашатаите.

Мустакатият търговец промени физиономията си и бързо се оттегли зад сергията, откъдето съобщи:

— Впрочем, какви ги върша, къде е моето прочуто източно гостоприемство? Вие сигурно бързате! Приятен път! Ягоди, вземете ягоди!

Дори и някой друг от търговците да беше съобразил, че притичалите покрай него младежи са търсените престъпници, на глас никой не огласи съмненията си. Все пак си личеше липсата на опит от страна на младия султан Абнувас. Везирът най-вероятно щеше да започне с описание на наградата за залавяне на престъпниците и едва тогава щеше да спомене, че беглецът е магьосник, а бегълката рита много болезнено.

Десетина минути по-късно Трикс и Тиана стигнаха до градската стена. Силната воня подсказваше, че някъде съвсем наблизо има дракони. Повечето порти в стената бяха заключени или направо заковани, макар и да не се охраняваха. Трикс, като се отърси от всичко, изобщо не се поколеба — протегна ръка към закованата бог знае кога порта и заповяда:

— Ръждата разяде пироните, превърна ги в прах и старите дъски паднаха на земята. Не устояха и пантите на портата — разпаднаха се на прах. Накрая самата порта, преграждаща пътя към свободата, тежко и неохотно рухна…

Портата тежко и неохотно рухна. Трикс гордо погледна Тиана.

— Ти наистина си велик магьосник — каза девойката. — Никога не бях виждала бронзови пирони да ръждясват!

— Е… в случай на крайна необходимост… — уклончиво отговори Трикс. — Да вървим…

Дали късметът им се усмихна или стражите, развълнувани от резките промени във властта и страховитото описание на бегълците, не бързаха да ги търсят, но никой не ги преследваше. Трикс и Тиана се озоваха в самия край на полето, предоставено на драконите, и започнаха да си проправят път към хълма, на който се беше установило семейството на Зуа Хамид.

Изглежда, драконите бяха чули съобщението на глашатаите, а може и да бяха използвали магия, за да научат какво се случва. Във всеки случай се държаха много по-тихо от предния път, а пред Тиана и Трикс учтиво се разделяха. Колкото по-близо приближаваха до хълма, толкова по-тихо ставаше. Но в същото време драконовата тълпа се затваряше веднага зад гърбовете им. Трикс се огледа и разбра, че напредват в обкръжението на стотици дракони — мъничко островче, заобиколено от цветни люспи, искрящи очи, остри нокти и хищни зъби.

На Трикс това изобщо не му хареса.

При появата им Зуа Хамид се изправи от земята и протегна шия напред. Огромната глава се олюля точно пред Трикс, очите внимателно изучаваха младия магьосник. Застаналият встрани Елин радостно махна с лапа на Трикс.

— Здравей, Зуа Хамид — поздрави Трикс. — Здравей, Елин.

— Здравей, магьоснико Трикс — отвърна Зуа. — Не успяхте да се справите с Прозрачния бог.

— Да, Зуа Хамид — кимна Трикс.

— Султанът взе властта в свои ръце — продължи Зуа. — Той предпочита война срещу целия свят пред война с Прозрачния бог. Не знам дали това е мъдър избор.

Трикс кимна.

— Ти и твоята приятелка вече не сте приятели на султана и на Самаршан — продължи драконът. — Много съжалявам.

— Това с какво променя нашите отношения? — смело попита Трикс.

— С нищо… освен ако султанът не изхаби своето последно желание към нас, като поиска да ви заловим — драконът се усмихна, оголвайки зъби. В дълбините на гърлото му светеше мъничка червена светлинка.

— Да не се каниш да ни изпепелиш? — попита Тиана. — В устата ти има огън…

— Не, глупаво момиче, това е само източник, той винаги гори! — внезапно избухна Зуа. — Не се бъркай, когато мъжете говорят за важ…

Тежък удар с крило се стовари върху опашката на Зуа. Жълтата драконка възмутено възкликна:

— Зуа! Откога игнорираш женските умове?

Драконът въздъхна и примиряващо каза:

— Не игнорирам. Но ние обсъждаме сериозни мъжки…

— Зуа!

— Извинявай, момиче — изсумтя драконът. — Просто ние, драконите, не обсъждаме някои неща с външни. Има интимни теми, разбираш ли?

— Не се обидих — каза Тиана. — Моля за извинение, аз също бях виновна.

Мирът беше възстановен и Зуа отново се обърна към Трикс:

— И така, защо дойдохте при мен?

— Зуа, моите приятели са в ръцете на Прозрачния бог!

— Знам.

— А нас стражата ни търси!

— Знам.

— Ние като по чудо се измъкнахме от пустинята!

— Джиновете са много, много вредни и хитри същества! — с чувство каза драконът.

— Прозрачният бог вероятно ще продължи да ме преследва!

— Без съмнение.

— Какво да правя, Зуа?

— Молиш ме за съвет? — уточни драконът.

Трикс кимна.

— Предполагам, че не искаш да бягаш?

— Не. Моите приятели…

— Да, разбрах, разбрах — драконът се замисли. — А защо ти трябва точно моят съвет?

— Защото ти си мъдър! — каза Трикс. — Ти си живял много дълъг живот и никой не може да се сравни по мъдрост с дракон…

— Да допуснем… — Зуа явно беше доволен. На оранжевите му люспи се появиха червени петна, сякаш се е смутил. — Но мъдростта още не означава, че ще поискам да ти дам добър съвет.

— Зуа, това е и в твой интерес! Дори вие, драконите, да не се наложи да се биете с Прозрачния бог, ще бъдете изпратени да се биете срещу кралството и витамантите. А нашите магьосници и рицари знаят как да се сражават. Помогни ми да победя Алхазаб или да го убедя да не започва война!

— Всичко това е вярно… — драконът се опря на върха на крилата си и се протегна нагоре. След което изрева нещо, което явно имаше смисъл, но абсолютно неразбираемо. Драконите наоколо зашумяха.

— Сега се съветват — обясни Трикс на Тиана. — Драконите не учат никого на техния език…

— Трикс, а защо му се появяват червени петна?

— Не питай — притесни се Трикс. — Да не би и това да се окаже интимен въпрос…

Зуа внимателно слушаше рева на драконите. По стените на града засноваха притеснени стражи. Накрая драконът отново сведе глава и каза:

— Чуй ме, млади магьоснико. Ние не познаваме природата на магията на Прозрачния бог — и не знаем как да я преодолеем. Така че магията няма да ти помогне. Не знаем къде да намерим армия, която да го победи със сила. Така че и силата няма да ти помогне. Не знаем как да намерим думи, които да променят намеренията на Алхазаб. Така че и мъдростта няма да ти помогне. Но има едно нещо, пред което магията, силата и мъдростта са безсилни!

Трикс слушаше със затаен дъх. Но тук не можа да устои и възкликна:

— Досещам се! Там, където не помагат мъдростта, силата и чувствата — ще помогне доброто сърце! Ще помогнат ценностите, общи за цялото човечество! Ще помогнат добротата и разбирането, любовта и прошката, съчувствието и състраданието!

Зуа Хамид замълча за момент, след което каза:

— Идиот. Повярвай ми, Алхазаб и без това се смята за най-добрия, любящ и състрадателен човек в света. Не! Дори не знам струва ли си да продължа…

Трикс засрамено сведе глава. За щастие на помощ му се притече Елин Абулла Мумрик:

— Татко, нали знаеш, че той си е такъв — добър — обади се тихо малкият дракон. — Е, случва се… Но пък е честен! Нали чу, веднага всичко си казва!

Зуа въздъхна и продължи:

— На теб ще ти помогне ловкостта! Ще ти помогне тайното изкуство… Знаеш ли от кого ние, драконите, се страхуваме най-много — след Прозрачния бог?

Трикс поклати глава.

— Боим се от учителя Абв от школата „Дебнещата пепелянка“ — продължи драконът. — Колко струват нашите нюх и бдителност срещу асасините, промъкващи се сред сенките? Колко струват нашите зъби и нокти срещу отровен кинжал, забит на едно от четирите незащитени места по тялото ни? Колко струват нашите пламък и магия срещу приспивателните прахчета и колбите с бацили, изсипани в местата за водопой?

— Какво е това бацили? — тихо попита Тиана. Трикс не знаеше точния отговор, но за всеки случай прошепна:

— Отрова една такава… тихо сега!

— Преди много векове ние воювахме с „Дебнещата пепелянка“ — продължи драконът. — Страшна война беше. Пет пъти изгаряхме до основи школата на асасините — но тя отново се възраждаше. Пратениците на Абв убиха десетки и стотици от нас… Накрая сключихме примирие. Не мога да кажа дали Абв ще пожелае да ти помогне. Но ако изобщо някой може да порази Прозрачния бог — това ще е асасин!

— Как мога да го намеря? — попита Трикс без колебание.

— Почакай, момче — намръщи се Зуа. — Абв не изпълнява чужди указания. Той сам решава къде да изпрати учениците си — или сам да отиде. Ако се появиш при него да го молиш за помощ, ще умреш.

— А тогава какво да правя? — възкликна Трикс.

— Има една-единствена възможност — със загадъчен шепот каза драконът. — Когато сключвахме примирието, Абв каза: „Вие се сражавахте с достойнство. Ако някой от вас пожелае да мине обучение в моята школа, нека дойде, аз лично ще го науча на всичко, което знам.“ Ние никога не сме се възползвали от това право, но сега е време да си спомним за този дълг…

— Но аз не съм дракон… — напомни Трикс. — Не съм един от вас.

Зуа отново вдигна глава.

— Дракони! Ще приемем ли човешкото дете Трикс… — Зуа сведе поглед надолу, въздъхна и продължи: — И неговата приятелка също… за почетни дракони?

— Да! — изревяха драконите. Само един, черен и огромен, уточни: — Но условно, Зуа, условно! С изпитателен период от сто години!

— Какъв е смисълът? — делово попита Зуа.

— Докато изпитателният срок не приключи, ние не сме длъжни да споделяме мъдростта си с него! А формално ще си бъде част от нас и ще може да отиде при Абв!

— Добро уточнение — кимна Зуа. — И така, сега вие условно сте дракони. И можете да отидете при Абв да изучавате изкуството на асасините!

— Зуа, почакай! — размаха ръце Трикс. — Но нали това се учи с години! Още от раждането! Докато напредна достатъчно, Прозрачният бог ще е завладял целия свят!

— Първо, ти си магьосник — каза Зуа. — Можеш да използваш магия, за да се учиш по-бързо. И второ — мога да ти дам малко време. Ще телепортирам теб и Тиана по-близо до „Дебнещата пепелянка“. Но ще ви изпратя не сега. Ще попаднете в школата на асасините месец назад. Истински дракон бих могъл да изпратя и няколко години назад, но хората не понасят добре пътуването във времето.

— Как така? — изуми се Трикс. — Нима може да се пътува във времето?

— Разбира се — изсумтя Зуа. — Ти и без това го правиш непрекъснато, само че пътуваш от вчера към утре, а аз ще те изпратя в обратна посока. Разбра ли?

— А аз ще мога ли да се науча? — въодушеви се Трикс.

— Ама разбира се — саркастично каза Зуа. — Отне ми само двеста години, за да науча това заклинание. Е, готови ли сте?

Трикс погледна Тиана. После каза:

— Да, само че по-добре да изпратиш Тиана в кралството…

Тиана веднага го плесна по врата. И възмутено възкликна:

— Какви ги говориш? От къде на къде реши, че момичетата отстъпват в нещо на момчетата?

Зуа погледна съчувствено към Трикс.

— По-добре идете заедно — каза той. — Така ще имате по-големи шансове да оцелеете.

Трикс въздъхна и се примири. В крайна сметка и самият той можеше да опита да изпрати Тиана у дома…

— Само ще ме слушаш, става ли? — попита той. — Имам повече опит.

— Ще видим — изсумтя Тиана. Но се приближи по-близо и здраво хвана Трикс за ръката.

— Готови ли сте? — отново попита Зуа.

— Да! — отговори Трикс.

— Ще се опитам да ви помогна и с още нещо — неочаквано обяви драконът. — Но все пак само от вас зависи дали Абв ще започне да ви обучава — и какво ще успеете да научите.

— Благодаря ти, Зуа — каза Трикс. — Благодаря ви, дракони.

— Все още не знаеш дали си струва да благодариш за това — тъжно каза Зуа. После разпери крила така, че да закрие слънцето.

И произнесе дълга тътнеща фраза на драконов език.