Сергей Лукяненко
Неспокойкото (15)

5

Причината някои хора да се харесват на други е тайна, недостъпна нито на магьосниците, нито на мъдреците, нито дори на търговците на пазара в Самаршан (макар че те бяха постигнали значителен успех в изкуството да се харесват — това го знае всеки, отишъл на пазара за шепа стафиди и излязъл оттам с две дини, торба фурми и връзка корени за супа — за стафиди, уви, парите не са стигнали).

Още по-загадъчно е защо едни хора повече се харесват на нехората, а други — много по-малко. Всеки знае например, че елфите се отнасят добре с хора, които присвиват едното си око. И при това елфите нямат никакви глупави поверия от рода на „такива хора носят късмет“. Към глухи, едноръки или обезобразени от едра шарка отношението им изобщо не е такова. А минотаврите, например, много обичат търговците на пипер и всякакви други подправки. Но предпочитанието им е някак оправдано — те твърдят, че търговците на подправки са най-добрите на грила.

Защо Груя толкова симпатизираше на Халанбери, остана загадка за Трикс. Първата му мисъл, разбира се, беше, че гномите обичат деца. Може би заради спонтанността на характера или заради малкия им ръст? Малкият ръст — звучи много правдоподобно, нали?

Но изпращайки Халанбери с тях, Лапад явно беше имал нещо друго предвид. Изглежда имаше нещо общо между Халанбери и Алхазаб. И тук вече Трикс потъваше в догадки. Здравият, груб и лошо възпитан пустинен вожд като че ли нямаше нищо общо с любознателното хлапе.

Както и да е, в крайна сметка Халанбери закрачи отпред заедно с Груя. След тях — Трикс и Тиана, и чак после, след като свалиха шлемове, пригладиха бради и метнаха кирки на рамо, останалите гномки. Отстрани всичко това приличаше на нещо средно между почетен караул и стража, но Трикс реши да е по-позитивен и да приеме първия вариант.

Сградата на Съвета на старейшините, въпреки своята внушителност, отвън изглеждаше много обикновена, без излишества. За сметка на това отвътре гномите се бяха постарали. Белият мраморен под беше инкрустиран с удивително фина мозайка, по стените проблясваха скъпоценни камъни, с които на повърхността крале биха украсили короните си, таванът беше покрит с изящни барелефи, изобразяващи трудови и бойни подвизи на гномите. Покрай стените стояха лъскави статуи от стомана, бронз и редки метали — и тези статуи, стискащи кирки в ръцете си, изпровождаха процесията с внимателния поглед на стъклените си очи. Трикс осъзна, че той е едва ли не първият човек, който вижда прочутите гномски големи — механични слуги и воини, способни сами да победят цяла армия.

Трикс, както и всички хора, прекрасно знаеше, че гномите са експерти, когато става дума за камък, метал и фина механика. Но едно е да знаеш, а друго — да видиш със собствените си очи. Тъжната шега: „Докога хората ще са изостанали от гномите? Вечно!“ изплува в главата му. Следващата мисъл беше още по-тревожна — единственото, което пречеше на гномите да станат властелини на света, беше тяхната неспособност да правят магии. И ако народът на изкусните механици и занаятчии се научи да прави и заклинания…

Гласът на Груя прекъсна размишленията му.

— Гости от повърхността! — обяви тържествено гномката, веднага щом влязоха в залата на Съвета на старейшините. Тук всичко бе съвсем луксозно — от скъпоценностите, скулптурите, мозайките, инкрустациите, витражите, барелефите, орелефите и контрарелефите погледът се премрежваше. Мебелите — като се започне от великолепния трон, на който явно се беше настанил най-главният гном, та чак до скромната табуретка, на която се мъдреше друг старейшина, бяха покрити с гравюри и мозайки. В залата имаше дори огромни прозорци, през които се изливаше светлина — на пръв поглед изглеждаше слънчева!

Съветът се състоеше от седем гнома — явно това число при тях, както и при хората, се смяташе за специално. На гнома, седнал на трона, брадата се спускаше до пода и беше поставена в краката му завита в кръг. А на този, който седеше на табуретката, брадата едва стигаше до кръста. Всички останали гноми имаха бради с междинна дължина.

— Каза, че при нас са дошли трима — започна седящият на трона гном. — Учтивия, Умния и Онази, Която Носи Бяла Рокля.

Тиана възмутено изсумтя.

— Точно така — кимна Груя.

— Е… — кимна гномът. — Ние приветстваме уважаемите гости. И ги молим да поздравят Старейшината на Съвета. Кой от нас е старейшината?

— Пак загадки… — простена Трикс.

— Здравей, уважаеми старейшина на гномите! — веднага пристъпи напред Халанбери. Колкото и да е странно, той се обръщаше към гнома, който седеше на столчето и имаше най-късата брада.

— Защо мен нарече старейшина? — попита гномът на табуретката.

— Защото ти си най-скромният — каза Халанбери. — А истинският лидер няма да седне на трона, той ще предпочете да управлява леко отстрани. Така прави и регент Хас, например…

Трикс едва не ахна от изненада. Но Халанбери изглежда беше прав! Значи така управлява Хас… така управляваше и везирът Аблухай… така, скромно, сред воините, седеше на представлението и самият Прозрачен бог Алхазаб!

— Твоето мнение е разбираемо — кимна гномът. — Следващият?

Тиана, на която явно й писна да бъде в непонятната роля на „Онази, Която е с Рокля“, пристъпи напред.

— Приветствам ви, старейшина! — каза тя, обръщайки се към гнома на трона. — Твоята брада е най-дълга, а брадата е много важна за гномите. Тя е и най-сивата — значи ти си най-възрастният и най-мъдрият. И тронът ти е най-разкошният, а владетелят, приемайки гости отдалеч, трябва да им направи впечатление.

— И твоето мнение е разбираемо — поведе разговора отново гномът на трона. — Следващият?

Трикс се поколеба, гледайки ту гнома с най-дългата брада, ту гнома с най-късата. А после отговори:

— Тук няма Старейшина на Съвета.

— Защо? — попита с интерес гномът на трона.

— Защото това е Съветът на старейшините — отговори Трикс. — Всички вие сте равни! Всеки, който иска да види величие и прямота, ще приеме за старейшина гнома на трона. А този, който вярва в хитростта и ума, ще назове старейшина най-скромния.

— А този, който е мъдър, ще разбере разликата между думите „Съвет на Старейшините“ и „Старейшини на Съвета“ — кимна един от другите гноми. — Ти си прав. Уважаема Груя, не си сгрешила в доклада си.

— Ние, гномите, сме преминали през много варианти на управление — включи се в разговора неговият съсед. — Отначало сме имали еднолично управление — наричали сме го „Гномтой“, което означавало „той — гномът“. Било много удобно — веднага можело да се види дали владетелят е добър или лош. Но ако владетелят се окажел тиранин, тогава било много трудно да бъде свален — нали ние, гномите, сме изключително законопослушни. Затова сме преминали към Двугномова система на управление — с идеята, че единият гном винаги ще уравновесява недостатъците на другия и ще допълва неговите достойнства. Но в епохата на Двугномовата система на управление всяко управление рано или късно завършвало с кавга…

Трикс разбиращо кимна. Кой по-добре от него, израснал в съхерцогство, можеше да разбере плюсовете и минусите на двувластието…

— Тогава стигнахме до идеята за Тригномството — продължи друг гном. — Три е красиво и устойчиво число. Нали дори един стол няма как да стои на два крака, а на три — без проблем! Третият гном винаги може да сдобри спорещите, третият гном е в състояние трезво да погледне на ситуацията отстрани, третият гном внася едновременно както елемент на стабилност, така и елемент на хаотичност при вземане на решения…

Трикс закима.

— Но Тригномството също имаше своите недостатъци — въздъхна някой от гномите. — По някаква причина при нас, гномите, се оказва, че винаги когато трима гноми решат да обсъдят нещо, те решават да придружат разговора с бира. А решенията, взети по време на пиене на бира, твърде често са погрешни…

— И настъпи епохата на Четиривластието! — тържествено го подкрепи скромен гном с брада със средна дължина. — Четири е много правилно, стабилно число…

— Но то, уви, идеално се дели на две… — изхихика друг старейшина, усмихващ се по-често от другите.

— И получихме същата ситуация като с Двугномството! Така че тази епоха се нарича още епохата на Четвъртините…

Сега всички гноми говореха поред, при това толкова гладко и бързо, сякаш го бяха репетирали предварително.

— Опит да се постигне стабилност станало времето на Ръкогномството, или на Управляващата Петорка. Нали неслучайно всички разумни раси — гноми, елфи, хора — са създадени с по пет пръста на ръцете! Пет не се дели на две, пет е красиво и пълно с магия число, пет дни в седмицата ние се трудим. Управляващата Петорка се състояла от четирима гноми с право на глас: Показалецът е мъдрецът, давал насоката на мислене, Средният е обикновен гном, който изразява общонародното мнение, Безименният — той се явявал на събранията с маска, никой не знаел кой е той и чии интереси изразява, и Кутрето — млад представител на по-нисшите класи, защото мнението на младежите и подземния свят е много важно да се взема предвид, за да се избегнат бунтове!

— А петият? — с любопитство попита Трикс.

— Петият бил Палецът, или Противостоящият, най-старият и уважаван гном. Той лично не участвал в обсъждането на решенията, но думата му била решаваща при приемането им, затварял Петицата, точно както без палец е невъзможно да вземете нещо в ръка!

— Страхотно! — възкликна Трикс с неподправено възхищение и неволно погледна дланта си. — Каква правилна, разумна, красива система! Тя просто е длъжна да работи!

— Тя наистина работела… — въздъхна гномът на табуретката. — Настъпили времена на изобилие, просперитет и гражданско съгласие. И те продължили много дълго, до момента, когато поради всеобщия просперитет младежта загубила своя младежки ентусиазъм и нетърпимост, престъпниците станали богати и проспериращи, населението започнало да го измъчва затлъстяване, учените се заели с празно философстване, старите хора започнали да се отдават на пороците на младостта и се вдетинили, а под маската на Безименния на заседанията на Съвета отивал всеки, когото не го мързяло. Системата просто спряла да работи…

— Относно кратките и смутни времена на Шестте Най-Умни Гноми няма какво да се каже… съвсем същите проблеми, както с Двугномието и Четиривластието. Оттогава било взето решение Съветът да се състои само от нечетен брой гноми…

— Настоящата Седмогномщина е поредното глупаво търсене на недостижим идеал! Седемте гнома представляват седемте дни от седмицата и са подбрани от стари мърморковци, които още не са изпаднали в окончателно старческо безумие, според най-лошите черти на характера им. Понеделник! — говорещият гном стана от табуретката и се поклони. — Мизгномия — неприязън към целия гномски род, самобичуване, униние и безнадеждност…

— Вторник — изправи се друг гном. — Трудолюбието е ключът към преодоляването на пороците!

— Сряда! — с усмивка вдигна ръка трети гном. — Оптимизъм и трезв поглед в бъдещето!

— Четвъртък — скочи гномът, който беше Четвъртък. — Големи успехи и грандиозни планове!

— Петък! — помаха с ръце най-ухиленият гном. — Животът е прекрасен и невероятен! И това трябва някак да се отбележи!

— Събота — замислено го подкрепи шестото джудже. — Трябва да се полагат повече грижи за семейството. Но това, разбира се, не пречи на разпускането вечер.

— Неделя — гръмко каза най-старият гном с най-дългата брада. — Трябва да мислим за вечността. Трябва да се стремим към недостижимото. И да се покаем за недостатъците си.

— Интересна система — призна Трикс. — А работи ли?

— Скапано — намръщи се Понеделник.

— Какви ги дрънкаш, вече двеста години работи прекрасно! — опонира го Четвъртък.

— Рано или късно всяка система остарява и се нуждае от обновление — призна Неделя. — Но за това ние вече разработихме Деветката — само тя може да спаси всички гноми в случай на световен катаклизъм, и Единайсет Разгневени Гнома — алтернативен вариант, когато самите гноми трябва да направят световен катаклизъм.

Трикс преглътна. Той не се съмняваше, че гномите ще могат. Ако го пожелаят, разбира се.

— Сега, когато вече знаеш кой именно е пред теб, можеш да задаваш въпроси — делово каза Сряда. — В крайна сметка ти определено си дошъл в нашите владения неслучайно.

В този момент кожената чантичка, прикрепена към бронята му, завибрира и започна да издава мелодичен звън.

— Извинете… — изсумтя Сряда и извади от чантичката кристална топка. Погледна я и каза: — Да. Не, зает съм. По-късно. Е, нали днес ти казах… Добре, добре! Ще купя скачащи мишки. Една, изкормена, не много тлъста… Добре, край!

Останалите гноми търпеливо изчакаха разговорът да приключи. Сряда скри кристалната топка, промърмори: „Жената…“ и вперил поглед в Трикс.

— Уважаеми старейшини на гномите, аз имам много въпроси! — призна Трикс.

— Е, много въпроси заслужават много отговори — мрачно каза Понеделник.

— Говори — дружелюбно го подкани Четвъртък.

— Но имай предвид — замислено каза Неделя, — че много въпроси заслужават само един отговор. Ако зададеш правилния въпрос, ще можеш да зададеш още. Ако зададеш неправилен, ще получиш един отговор и с това всичко ще приключи.

Трикс не се възмути. Честно казано, той от самото начало подозираше, че ще последва някакъв номер. Така че се замисли за известно време и накрая попита:

— Защо фенерите ви са направени във формата на русалки?

Гномите се спогледаха.

— Зададе правилен въпрос — кимна Вторник. — Ние се кланяме на русалките.

— Като абстрактна идея? — полюбопитства Тиана. — Както геният на чистата красота?

— Това не е въпрос! — притесни се Трикс. — Тя си пита просто така!

— Ние така или иначе ще отговорим — реши Събота. — Тази, която носи бяла рокля, има право да пита. Ние се кланяме на една конкретна русалка.

— Защо живеете тук съвсем сами, без да общувате с външния свят? — попита Трикс. — Гномите не обичат да пускат хора при себе си, но нали обичате да търгувате и да пътувате…

— И това е правилен въпрос — съгласи се Четвъртък. — Ние, пустинните гноми, сме си поставили велика цел, чието изпълнение отнема цялото ни време. Нямаме сили и средства да търгуваме и да пътуваме.

Трикс помисли още малко. И зададе въпросът, който го вълнуваше най-много:

— Опитвате ли да се научите да правите заклинания?

Всички старейшини се размърдаха. После Понеделник възкликна:

— Как питаш така? Прескочи минимум три въпроса! Трябваше да попиташ защо имаме толкова много вълшебни предмети, не е ли идвал при нас преди три години човек на име Алхазаб, учили ли сме го на магия… Страхувам се, че с отговарянето на този въпрос ще приключим…

— Стига сте ме плашили! — ядоса се Трикс. — И ми писна от всички тези загадки, шаради и правила! Първо играх на загадки с един дракон… после с друг. После всички тези източни загадки… везири, султани, интриги… После асасините! После сфинкса! И той, между другото, искаше да ни изяде! После омагьосаната врата! А сега и вие! Стига! Писна ми вече! Вие, старейшините, също искате нещо от мен. В противен случай нямаше да приказвате толкова много! И никога повече с никого няма да играя на загадки! Казвайте какво ви трябва! А аз ще ви кажа какво ми трябва на мен! И после ще решим дали можем да си помогнем взаимно или не!

Гномите се спогледаха.

— Теб само младостта те извинява — скърцащо произнесе Понеделник. — Ти погазваш традициите!

— Казано е да се мине през изпитание със загадки, когато предстоят велики дела! — укорително каза Неделя.

— А вие мислете за това не като за традиция и не като за велико дело! — дръзко възрази Трикс. — Мислете за това като за обикновена сделка. Търговска операция. Вие на мен — аз на вас!

Гномите се оживиха. Фактът, че бяха прекарали толкова много векове в изолация от целия свят, изобщо не се беше отразило на любовта им към търговията. О, не! Търговската жилка беше характерна за всеки гном, а за пустинните гноми, попили толкова много от самаршанци, тя беше двойно по-характерна.

— Интересна гледна точка! — каза Вторник.

— Търговията е двигателят на прогреса! — добави Сряда.

— Много обичам да търгувам… — с въздишка призна Четвъртък.

— Няма нищо по-хубаво от това да приключиш работната седмица на печалба… — замечтано прошепна Петък.

— И почивката е по-сладка, когато работата е свършена… — усмихна се Събота.

Понеделник и Неделя се намръщиха, но не възразиха. Може би защото много добре осъзнаваха, че Седмогномщината не споделя тяхното мнение.

— Говори ти, Четвъртък! — реши Събота.

— Ти си абсолютно прав, млади магьоснико — кимна Четвъртък. — Ние наистина искаме нещо от теб. И в отговор сме готови да ти дадем много. Въпросът е единствено в това дали ще можеш да изпълниш нашите желания.

— Ще опитам — каза Трикс. — Разбира се, не знам дали ще мога или не. Но обещавам, че много ще се постарая.

— Достоен отговор — кимна Четвъртък. — Тогава ме чуй, Умният! За никого не е тайна, че целият народ на гномите, щедро надарен с дълголетие, сила, умение да борави с метали и камъни, красота и щедрост, да не говорим за многото други таланти, не може да прави заклинания. Просто абсолютно не може!

Трикс кимна.

— Разбира се, това явление си има и положителна страна — продължи Четвъртък. — Ние сме много устойчиви на вражеската магия. Но ние… дори гномите рядко да го признават… много ни се иска да владеем магията. Да създаваме не само със силата на ръцете, но и със силата на Ума и на Думите! Често сме се учили от вашите магьосници. Купувахме си магически книги. Дори имахме — не тук, а в столицата на Планинското царство — Подземен Таен Университет, където гномите изучаваха магия. Уви… никой така и не се научи. С течение на времето унинието се настани в сърцата на всички гноми. Мнозина се съгласиха с факта, че магията е недостъпна за нас. Някои учени изложиха теорията, че магията произлиза от небето и попива в телата още при раждането — от светлината на Слънцето и блещукащите звезди, затова ние, подземните жители, изначално сме лишени от магическия дар. Тази теория стана доминираща. Но тук, под горещите пясъци на пустинята, ние открихме същество, родено подобно на нас в подземните дълбини — и способно да прави заклинания. При това невероятно добре…

— Това за русалките ли? — попита Трикс.

Гномите тъжно кимнаха. Четвъртък въздъхна:

— Да. Народът на подземните русалки е много малък. Някога, преди хиляди години, техните предци са дошли в подземните реки и езера от океана. Може би са били изгнаници, а може би — любознателни изследователи. Но така се получило, че те останали да живеят под земята и никога не са виждали слънчева светлина. Но това изобщо не ги притеснява, човеко! Изобщо не им пречи да правят заклинания! Всяка от подземните русалки е по-силна от всички ваши магьосници, взети заедно!

— Чувал съм за русалките — кимна Трикс. — И всички казват, че те могат да правят заклинания. Вярно, не чак толкова силни…

— Не знам за океанските и речните — каза Четвъртък. — Но подземните русалки са невероятни магьосници! Те са много дружелюбни и за нас с готовност правят заклинания. В интерес на истината правят заклинанията даром… ние им даваме украшения, но на тях нищо не им трябва и след седмица скъпоценните колиета и пръстени вълните ги изхвърлят на брега.

— Те ли ви направиха вълшебните сфери? — осъзна Трикс.

— Да… — сведе глава Четвъртък. — И още много други магически предмети. Всичко, което поискаме, те ни го правят…

— Но това е прекрасно! — възхити се Трикс. — Защо ви е да можете да правите заклинания, ако някой друг ги прави вместо вас?

— Това е мечта, момче… — тъжно промълви Четвъртък. — Защо ти е любовта на красиво момиче, ако тя може да се влюби в някой друг?

Трикс се изчерви и каза:

— Не много добра аналогия… Но разбрах, да. Вие просто искате да можете да правите заклинания?

— ДА! — едновременно възкликнаха гномите.

— А русалките са готови да го правят за вас, но не искат да ви научат?

Тук Трикс за голямо свое учудване видя, че от очите на Четвъртък се ронят сълзи.

— Те са готови… Те са толкова добри… Те ни учиха. Учиха и децата ни. Бяха търпеливи и мили. Но ние така и нищо не научихме…

— Може би са ви измамили? — плахо предположи Халанбери.

— Не, момче! — поклати глава Четвъртък. — Разбира се, тази недостойна мисъл също ни мина през главата. Но когато внезапно при нас попадна този дивак… някакъв си глупав вожд на номади…

— Алхазаб.

— Да, Алхазаб… — сведе глава Четвъртък. — Онзи, който сега се нарича Прозрачен бог. Ние го посрещнахме приятелски и му предложихме да се научи на магия. Той беше във възторг и… и…

— И се научи… — замислено каза Трикс.

— Точно така! Той учеше същото, което учехме и ние. Но при него се получи! Само за три дни! Той стана магьосник, благодари ни за помощта и с една-единствена дума се пренесе от подземията до своя дом!

— Овладял телепортацията за три дни… — Трикс завистливо въздъхна. — Това наистина е много странно. Но изводът се налага от само себе си…

— Че ние, гномите, сме лишени от магически сили… — кимна Четвъртък. — Не ни смятай за глупаци, момче. Готови сме да приемем горчивата истина и да прекратим своите опити. Но за това трябва да разберем какъв е проблемът. Защо хората могат, елфите могат, драконите могат, джиновете могат, русалките могат… — гласът на гнома спадна на шепот, — а ние — не…

— Тоест вие искате да разбера истината? — осъзна Трикс. — А ако тя не ви хареса?

— Истината не може да се харесва или да не се харесва! — възмути се Четвъртък. — Истината си е просто истина! А ти, обучавайки се при русалките, по неволя ще станеш същия Велик магьосник като Алхазаб. Е, и… ще можеш да го спреш. Нали това е твоята цел?

Трикс кимна.

— Ние, „обучавайки се при русалките“! — внезапно натърти Тиана. — Ние тримата ще отидем при вашите русалки!

— Добре, Тази, Която Носи Бяла Рокля — кимна Четвъртък.

— Защо ме наричате с това глупаво име? — не издържа Тиана.

— Глупаво? — от вълнение Четвъртък започна да дъвче кичур брада. — Но как… защото ти, Тази, Която… В нашите предания е казано, че един ден, когато народът на гномите е потънал в тъга и мъка, в подземните дълбини ще дойде Тази, Която Носи Бяла Рокля. И когато всичко стане толкова лошо, че няма повече накъде, тя ще ни върне надеждата и щастието!

— Значи ме уважавате? — смути се Тиана.

— Още никой на света не е слизал на дълбочина хиляди гномски сажена, облечен в бяла рокля! — възкликна Четвъртък. — Как можем да не те уважаваме?

В Трикс неволно се промъкна мисълта, че хитрият джин все пак им е помогнал. Просто се е постарал да не им го показва. По някаква причина.

— Ще отидем тримата — реши Трикс. — Ще разкрием тайната на русалките и ще ви кажем всичко, което разберем. За което вие ще ни помогнете да излезем оттук… както и да победим Прозрачния бог.

— Да победим? — възмути се Събота. — Нима говорим за битка?

— Сега — да! — твърдо каза Трикс. — Разбирам вашите мотиви, но вие сте виновни за това, че в надземния свят се е появил жесток властолюбец, който никой не може да спре. И ако се поколебаем, целият свят ще потъне в кръв… така, че тя ще започне да капе от искрящите ви тавани, скъпи старейшини!

Той го каза толкова твърдо и категорично, че гномите притеснено вдигнаха глави и се взряха в тавана. А после сведоха поглед надолу.

Явно много добре знаеха какво прави техният предишен гост, ставайки всемогъщ. И се срамуваха от това.

— Какво искаш? — попита Неделя.

— Отряд бойни големи! — твърдо каза Трикс. — Казват, че те се противопоставят на магията дори по-добре от вас!

— Ще получиш големи — въздъхна Понеделник. — Ох… тежки са нашите грехове…

— И отряд гноми-бойци! — продължи Трикс. — Там, където ще се предаде и най-умната машина, разумното същество ще намери изход!

— От много време гномският скирд не е излизал на повърхността! — категорично каза Петък. — Какво пък… Да обагрим пясъка в червено!

Никой друг не се изказа. Явно гномите бяха подготвени за такова искане.

— Готови сме да отидем при русалките — каза Тиана. — Нали, момчета?

— Не, не! — веднага скочи Петък. — Не днес! Сега вече е късно. Между другото, вече е петък! Трябва да починете и да наберете сили. Довечера ще празнуваме във ваша чест!

— А в събота, след като закусите добре и се подготвите духом, ще тръгнете към Езерото на русалките — каза Събота. — И нека вашият път бъде кратък и радостен!

— Какво ще кажеш, Трикс? — кротко попита Тиана.

Трикс я погледна и разбра, че Тиана много, ама наистина много иска да спи. И да хапне. И дори да се повесели с гномите, нали сега е с толкова красива рокля.

Но ако той каже: „Тръгваме още сега!“, тя няма да спори. И най-вероятно няма да го укорява по пътя.

Както вече казахме, Тиана беше просто прекрасно момиче. Огромна рядкост не само при благородните семейства, но и изобщо.

За щастие Трикс също беше добър юноша. И много искаше да поспи.

— С благодарност приемаме поканата ви да си починем и да присъстваме на вашия празник, скъпи старейшини — каза Трикс, слагайки ръка за сърцето си. — Затова казвам — благодаря ви.

 

 

Къщата за гости, където Груя ги отведе, не беше много пригодена за хора. Таваните в стаите бяха доста ниски (гномите правеха високи тавани само в церемониалните зали), с къси, но широки легла със специална стойка-закачалка, на която да можеш да си закачиш брадата, за да не се усуква насън. Но дори Трикс все още не беше достигнал ръст на възрастен и успя някак да се побере на леглото. На стойката за брада той постави бойната си метла (за всеки случай, за да е под ръка) и легна, решавайки да си почине само минутка, преди да се съблече.

И, разбира се, веднага заспа дълбоко.

Присъниха му се много неща — както винаги се случва, ако човек е много уморен, но пред него все още има доста несвършена работа. Някои от видените в съня неща си бяха пълна глупост — например Трикс сънува дълъг сив път, по който се носеха стотици магически каруци в най-различни цветове и форми. Имаше и Брутални Механични Вълшебни, и най-различни други. Присъни му се и някакъв безумен кошмар — всички хора на Земята бяха станали магьосници, дни и нощи седяха пред кристалните си топки и вместо да работят, само разговаряха помежду си, спореха, ругаеха и се хвалеха. После сънищата му станаха по-спокойни и по-близки до реалността. Например, на Трикс му се присъни братовчеда Дерик, ядосан и обиден, как се връща в Дахриан при баща си и се разкайва за бягството си, но така и не казва за обучението в школата на асасините и за краткото приятелство с Трикс. Или се страхуваше от гнева на баща си, или се срамуваше от подигравките му. Сънува и Тиана в бяла рокля, танцуваща в огромна бална зала. Освен Трикс и Тиана в залата нямаше никой, дори музиката идваше отвън. В началото всичко беше наред, Трикс гледаше, а Тиана танцуваше. После роклята на Тиана някак започна да се скъсява и скъсява, достигайки отначало дръзка дължина — до глезените, после стряскаща — до прасците, а след това — о, ужас, съвсем непристойна — съвсем малко под коленете! Трикс, осъзнавайки, че за всичко е виновна магията на коварния джин, се опита да омагьоса роклята обратно — но се получи доста лошо, ръкавите на роклята започнаха да се удължават, а подгъвът плъзна още по-високо! В ужаса си Трикс се опита да затвори очи, но в съня това не му се получаваше. И тогава с неимоверно усилие на волята Трикс се събуди.

Около минута Трикс лежа, размишлявайки за това колко е добре възпитан и благороден. А след това още десет минути за това какъв е глупак — нали това в крайна сметка беше просто сън!

После той реши, че така или иначе повече няма да заспи. Стана, изми се в легена, поупражнява се малко с метлата и излезе от стаята си.

Оказа се, че се е събудил последен — и Тиана, и Халанбери вече седяха в залата за гости, където таваните бяха по-високи, газови фенери (във формата на русалки, разбира се) светеха по-ярко, меки килими покриваха пода, а на огромна каменна маса вече беше сервирана закуска.

Гномите обичаха да се хранят просто, но обилно. Затова за закуска бяха сервирани: варени яйца; пържени яйца в каменни купи с бекон и билки; бекон, поръсен с билки; яйца на омлет с билки и бекон; някаква гореща напитка, подобна на кафе, но зелена и тръпчива; студена вода.

Закуската напълно удовлетвори Трикс и Халанбери. Омлетът беше вкусен, напитката — странна, но ободряваща. Но Тиана се ограничи само до две варени яйца и чиста вода.

Скоро след това се появи Груя и заедно с нея тръгнаха на разходка из подземния град.

— Хората понякога си мислят, че ние, гномите, живеем в дупки, като някакви зайци — започна Груя, тресейки енергично брада. — Копаем си стаите, свързваме ги с коридори… Пълни глупости! Винаги е хубаво да имаш малко пространство над главата си… е, разбира се, ако е покрито отгоре със здрав, надежден камък. И вече в това пространство строим домовете си.

— А бихте ли могли да живеете под открито небе? — не се сдържа от въпроса Трикс. — Някои хора смятат, че гномите се страхуват, когато над тях няма нищо…

— Как така „нищо“? — изненада се Груя. — Нали има въздух. После празнота. А после други каменни топки, върху които вероятно живеят други хора и гноми.

— Каменни топки? — изуми се Трикс. — Вярвате ли в тази теория?

— Разбира се — потвърди Груя. — И нашият свят е една голяма каменна топка, повярвай ми, ние, гномите, знаем всичко за камъка.

Трикс не тръгна да спори, а предпочете да продължи с въпросите:

— Тогава защо не живеете под открито небе, под светлината на слънцето?

— Под поривите на вятъра, струите дъжд, снежинките сняг — саркастично отговори Груя. — Открити за вражески набези от всички страни! Принудени през лятото да охлаждаме домовете си, а през зимата — да ги отопляваме. Да се спускаме по цял час в шахтите, за да работим. Как не!

— Значи не е страх, не е странност, нито въпрос на вяра и убеждения — замислено каза Трикс. — А просто за удобство…

Като че ли някакво смътно предположение се мярна за миг в главата му. Но толкова смътно, че Трикс дори не разбра какво точно. И тогава излязоха на малък площад пред красива червена триетажна сграда, облицована с плочки, с големи панорамни прозорци и комин, от който излизаше тънка струйка дим. Пред сградата имаше цветни лехи с мънички ярки цветчета — Трикс трябваше внимателно да ги огледа, преди да разбере, че и тревата, и цветята не са истински, а умело издялани от камък.

— Ой! — изуми се Тиана. — Колко е красиво! Като детска рисунка!

— Това е училище — каза Груя.

— Никога не съм виждала деца-гноми — призна Тиана.

— Нормално, каква работа имат на повърхността? Всички гноми ходят на училище поне десет години — въздъхна Груя. — А по-тъпичките — и по-дълго. Ако не издържат изпита по минералогия, ако не могат със завързани очи да различат изумруд от диамант или пирит от лазурит — добре дошли отново наесен! Ако учителят по механика не хареса твоя часовник или машинката ти за подстригване на брада — още година ще учиш механика… — Груя въздъхна и призна: — На мен самата ми се случи. Направих устройство за мелене на месо. То значително улеснява работата в кухнята, особено приготвянето на котлети. Специален шнек подава парчета месо под въртящо се острие… — тя махна с ръка и огорчено добави: — Мъжки шовинизъм! Учителят каза, че подобни устройства не подобават на гномите, защото пречат на жените да покажат грижовност към съпрузите си…

На Трикс му стана неудобно за непознатия учител. Той се прокашля и каза:

— Знаеш ли, познавам един човек… той е от гилдията на майсторите на каруци. Занимава се с всевъзможни механични приспособления за облекчаване на кухненската работа. Искаш ли да те запозная с него? Сега се кани да отвори верига от магазини за бързо хранене. Гарантирам, че твоята месомелачка много ще му хареса!

— Това е при вас, в кралството… — въздъхна Груя. Но очите й светнаха.

— Не можеш ли да отидеш там?

— Аз? — Груя се поколеба. — Само ако гномите се научим на магия. Или докажем, че това е невъзможно. Целият ни народ е дал клетва, че няма да мръднем оттук, преди да изясним този въпрос.

— Разбирам — кимна Трикс. — А ти… ти самата какво би искала? Да се научиш?

— Магията е нещо страхотно — каза Груя. — И е обидно, честно казано, че гномите не могат да правят заклинания. Но пък можем да правим много други неща, нали? А колкото до мен, по-добре да въртя кайлото си в забоя или да майсторя нещо в работилницата, отколкото да мисля за разни заклинания!

Трикс замислено кимна.

Точно в този миг часовете в училище свършиха и гномските деца се изсипаха на площада. Тиана умилено ахна и приклекна, за да не смущава децата с ръста си. Впрочем, малките гномчета (най-високото от тях едва достигаше ръста на Халанбери) не бяха нито изплашени, нито смутени. Гостите веднага бяха плътно наобиколени от мънички брадати човечета (при момичетата брадите бяха сплетени на плитки и украсени със скъпоценни камъни, а при момчетата имаше вплетени искрящи зъбни колелца и винтчета). Хлапетата ги хващаха за ръцете, докосваха дрехите им и говореха, говореха безспирно:

— Наистина ли сте човеци? Предполагам, че сте човеци, защото гномите не ставаме толкова високи. Ако бяхте по-ниски, бихте могли да сте гноми, на които брадите им са окапали поради болест, но вие сте високи. Значи сте човеци!

— Вижте какво кайло имам! Сам го направих, в часа по изработка на инструменти. Хубаво е, че имахме урок по изработка на инструменти, ако имахме урок по рудодобив, тогава нямаше да направя такова кайло!

— Можете ли да правите магии? Ние не можем, но се учим. А човеците могат. Ако бях човек, нямаше да ми се налага да уча, нали?

Тиана плесна с ръце и възкликна:

— Колко са разсъдливи! Колко са умнички!

Трикс беше съгласен с нея, гномските деца наистина бяха сериозни не за възрастта си. Но нещо в думите им го смущаваше. Въпреки че говореха правилно и умно, оставяха някакво странно чувство — сякаш в крайна сметка не казваха нищо!

За щастие от училището излезе гном-учител, каза на децата, че междучасието свършва, и ги вкара обратно. А Трикс, Тиана и Халанбери своята продължиха пътя си със своята придружителка.

До вечерта успяха да видят още много интересни неща — подземни ферми, където се развъждаха скачащи мишки; работилници, където режеха скъпоценни камъни и изработваха бижута от тях; механичен завод, в който се правеха всевъзможни сложни неща (само в цеха за производство на големи не ги допуснаха); тръби, през които от подземните дълбини до града на гномите идваше запалим газ за осветяване на улиците; паметник на гнома, изобретил кайлото, и още много, много неща — отчасти забавни, отчасти странни и отчасти най-обикновени, каквито имат и хората.

Колкото повече приближаваше вечерта, толкова повече гноми се появяваха по улиците. След приключване на работа, те бързо хукваха към дома да се преоблекат (някои всъщност пренебрегваха преобличането) и тръгваха да се забавляват по улиците. Навсякъде се отваряха бъчонки с бира (Трикс от любопитство и учтивост я изпробва, но гномската бира изобщо не му хареса), на маси се изкарваха закуски и сладкиши. Гърмеше музика, двойки танцуваха, всички се усмихваха един на друг. Навсякъде Трикс, Тиана и Халанбери биваха посрещани като желани гости — обсипваха ги с комплименти, пожелаваха им късмет, потупваха ги по раменете (е, само онези, които можеха да ги достигнат). Като цяло беше прекрасна вечер и на Трикс главата му се замая и без бира — особено когато те с Тиана затанцуваха на един от площадите под одобрителните пляскания на гномите.

И само едно нещо не даваше покой на Трикс — неприятното усещане, че почти е разбрал нещо много важно, но така и не е успял докрай…

А утре им предстоеше да отидат на среща с русалките!