Сергей Лукяненко
Неспокойкото (6)

1

Великият везир Аблухай се славеше като покровител на изкуствата, експерт по живопис, ценител на музиката, почитател на скулптурата, изследовател на архитектурата и занаятите и факел на знанието. В това, разбира се, нямаше нищо необичайно, с изключение на факта, че Аблухай наистина беше покровител на изкуствата, познаваше платната на старите и новите майстори, обожаваше фолклорната, камерната и оперната музика, като не пренебрегваше и авторските песни на дутар, обожаваше древните статуи (особено изобразяващите красиви голи девойки), можеше по памет да изброи всички най-красиви сгради в Самаршан и кралството, ценеше изкусната работа на майсторите-дърводелци и ювелирите, а също така издаде указ за задължително обучение в четене и писане на всички деца от мъжки пол, изразили желание за това. Затова нямаше нищо изненадващо, че всички творци и жадуващи признание (а също злато и сребро) се стичаха в Дахриан от всички краища на света. Дори суровите варварски майстори, изрязващи свещените амулети от моржови кости и минотавърски рогове, понякога посещаваха Дахриан. Дори гномите понякога изпращаха своите ковачи да преподават във факултета „Коване и леене“. Дори високомерните елфи веднъж взеха участие в певческия турнир, след което няколко десетки човешки певци от срам смениха професията си.

Трикс се отнасяше към изкуството с подобаваща за аристократ и магьосник снизходителност. Разбира се, за да се построи магическа кула или дори най-обикновен дворец, трябват познания по архитектура, а и винаги е приятно да послушаш менестрел на пира. Но да губиш цели дни в разглеждане на картини или любуване на танци? Удивително скучно занимание!

— Най-важното е Великият везир да не го обземе жажда за творчество — притеснено каза Сутар по пътя.

— Какво е това?

— Ами, ако Великият везир е увлечен от картини, той може да ви помоли да нарисувате собствения си въпрос. Ако си мисли за танци — тогава да го изтанцувате. Виждаш ли, млади човече, везирът е благосклонен към тези, които споделят неговото увлечение към изкуствата…

— Тогава най-важното ще е да не е увлечен от мраморни скулптури — каза Трикс. — Че тогава ще си задавам въпроса няколко месеца…

Следвайки шута, Трикс и Йен минаха по дълги коридори, разпръсквайки с появата си пазачи и слуги. Явно Сутар се ползваше с авторитет в двореца. След като се качиха по широко мраморно стълбище и минаха през красиво резбована врата, те се озоваха в малка, комфортно обзаведена ложа, надвиснала над полутъмен театрален салон. Завесата на сцената бе спусната, публиката в залата — в по-голямата си част хора с артистичен вид — обсъждаше нещо, похапвайки печени подсолени царевични зърна. В ложата на широк мек диван се беше разположил възрастен мъж в дълъг халат — слаб, с подвижни интелигентни очи и обикновен бял тюрбан, украсен с един-единствен изумруд — но голям и чист, сияещ като зелен фенер. Масичката до дивана беше, както се полага, отрупана с плодове и сладкиши.

— Антракт, имаме късмет — прошепна Сутар. Поклони се пред човека и каза: — Ето ме и мен, Велики везире! Твоят верен стар шут и довереник!

Везирът кимна и каза:

— Идването ти е като халва и баклава, шут Сутар.

И с внимание аз ще те даря, шут Сутар.

Каква е причината за тази визита?

Говори и не клати глава, шут Сутар.

Предполагам, че това магьосникът е, що с дракони дружи,

За учени беседи ли при нас дошъл е или за слава, шут Сутар?

Шутът притеснено погледна към Трикс. И той осъзна, че му предстои изпитание. Съдейки по всичко, везирът говореше с прочутите самаршански казели. Като пристъпи напред, Трикс почтително се поклони. И каза:

— Ти мъдрец си и на изкуствата пазител, Аблухай,

На всички артисти вдъхновител, Аблухай.

Сигурен съм, че с мъдростта си в делата държавни

Ще ми подействаш ти като лечител, Аблухай.

Бих искал да кажа какво ме тревожи,

И отговорът твой да ми е спасител, Аблухай.

— Хм — каза везирът. — Разбира се, римите са доста свободни, но когато започна с думата „пазител“, не очаквах нищо добро. Занимаваш ли се със стихоплетство?

— Аз в стиховете много слаб съм, признавам, Аблухай… — започна Трикс.

— Достатъчно, достатъчно. Говори в проза — везирът седна на дивана и с любопитство огледа Трикс. — А второто момче — Йен, доколкото разбирам? Същото, което купи на пазара за роби с пръстена на любезния крал Маркел? Той разбира ли самаршански?

— Не, не разбирам — обади се Йен. Везирът се засмя:

— А на какъв език ми отговаряш? Всичко е ясно, драконите и с теб са говорили… Слушам те, Трикс Соийе.

— О, мъдри Аблухай… — Трикс още веднъж се поклони. — Мисля, че вие прекрасно знаете всичко, което искам да кажа.

— Такава ми е работата — отвърна везирът. — Напълно съм лишен от радостта на неочакваните срещи и разговори. Искаш ли шербет?

— Да — Трикс, подчинявайки се на кимването на везира, седна на ниската табуретка срещу дивана. — Достойни Аблухай, вие знаете всички мои въпроси, но аз не знам отговорите…

— Отговорите… — въздъхна Аблухай. — Добре. Моите отговори ще бъдат: да, да, не, да.

Трикс преглътна шербета и се замисли. После призна:

— Без въпросите не е ясно.

— Твоите въпроси, момче, щяха да са тези — каза Аблухай. — Имам ли намерение да се сражавам с Прозрачния бог? Разбирам ли, че помощта на витамантите е опасна? Готов ли съм да заменя помощта на витамантите с тази на крал Маркел? Ще изпълня ли това, което витамантите ще поискат за своята помощ?

— А аз мисля, че би било по-добре, ако отговорите бяха да, да, не, не — каза Трикс. — Нещо ми подсказва, че всичко останало е от лукавия.

— Не мога да давам на магьосник лъжливи клетви — поклати глава везирът. — Ако цената за победата е война с Негово величество Маркел, тогава ще има война. Много съжалявам.

Трикс мрачно погледна празната сцена. Хората в залата заеха местата си. Разнесе се тиха музика.

— Ще погледаш ли представлението? — любезно попита Аблухай. — Забавна история. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Значи всичко е напразно? — тихо попита Трикс. — Значи напразно съм дошъл в Самаршан?

— А можеш ли да ми предложиш друг изход? — попита везирът. — Не? Тогава нека да гледаме пиесата. Между другото, тя се нарича „Подвизите на любовта, или Морските приключения на младия маг“.

Нещо познато имаше в заглавието. Не, Трикс не беше гледал такава пиеса, но нещо леко помръдна в паметта му…

Завесата бавно се вдигна.

На сцената се извисяваше кораб. По-точно — нос на кораб. На носа на кораба стоеше непознат голобрад юноша, който беше сложил длан над очите си и се взираше в залата. А зад него стояха…

— Бамбура! — шокирано възкликна Трикс. — Шараж… Хорт… Майхел…

Сред актьорите имаше и непознато малко момче, което очевидно играеше Халанбери, а в краката му стоеше бялото куче Алби.

— На кораба сме ние! — прошепна Йен.

— Презрените витаманти приближават! — с тънък глас възкликна юношата, играещ Трикс. — Ще насоча цялата си могъща магия срещу бялото им магьосничество. Вие, приятели, ме подкрепяйте със силата на своето оръжие!

— Ще се бием и ще победим! — възкликна Майхел, придвижвайки се напред. За изненада на Трикс, директорът на театъра беше облечен в дрънкащи доспехи и въоръжен с меч. — Кълна ти се в това, славни рицарю Паклус!

— И аз, могъщият варварин Хорт! — каза Шараж.

— И аз, планинецът Шараж! — подкрепи го Бамбура.

— И аз, капитан Бамбура! — заяви Хорт.

— Нищо не разбирам! — призна Трикс. — Наистина беше точно така!

Великият везир кимна и каза:

— Знам.

— Но защо не се представят за себе си? — попита Трикс.

— И къде съм аз? — възмути се Йен.

— Ами оръженосецът Йен падна със смъртта на смелите в средата на първо действие — поясни Аблухай. — Всички в залата плакаха. Всъщност него го играеше същият юноша, който играе Трикс. Затова и не се появяват заедно.

— Аз? Паднал!? — обидено каза Йен.

— И играят не себе си, а роли — продължи Аблухай. — В това е великата сила на изкуството, приятели мои. Очевидно Шараж по-добре се справя с ролята на варварин, а варваринът перфектно играе капитана.

Междувременно на сцената започна да се появява кърмата на друг кораб. Чуваха се скърцащи звуци от придвижването на декора по сцената.

— Ах… порази ме магия… — изстена Бамбура, тоест Хорт, и се свлече зад кораба, изчезвайки от погледите на публиката.

— Това не се е случвало… — възмутено реагира Трикс.

— Но нали някой трябва да изиграе ролята на злия витамант Гавар? — усмихна се везирът.

— Как бих искал да му видя физиономията сега! — каза Трикс.

— Ами виж я — предложи везирът. — Той е в залата, на първия ред. Изпитах огромно удоволствие, когато разбрах, че точно Гавар е дошъл да води преговорите.

Трикс трепна. И си помисли, че Великият везир някак му напомня за крал Маркел, но много по-силен — незабележимият министър на тайната канцелария Аблухай, изглежда, знаеше всичко и дори малко повече.

И едва ли си струваше да съчувства на покровителя на изкуствата, че е принуден още и да управлява вместо прекалено добрия султан. Везирът прекрасно съчетаваше едното с другото.

Също така Трикс разбра, че добрият султан остава на трона не само заради мекосърдечието на везира, но и заради неговата практичност.

— За нещо се замисли ли? — любезно полюбопитства Аблухай.

В това време на сцената се появи Гавар, тоест Хорт, играещ Гавар. И започна да размахва черен меч.

— Кажи ми, о, мъдри Аблухай, какво трябва да направя, за да не сключите съюз с витамантите и да не воювате с нас? — попита Трикс.

— Това, което трябва да направиш, не е равносилно на това, което можеш да направиш — небрежно отвърна везирът.

— И все пак?

— Армията на Прозрачния бог се придвижва към столицата. След три дни тя ще застане пред нашите стени и племенните вождове ще поискат свикване на съвета на старейшините. Ако султанът не се подчини на заповедите на съвета, Прозрачният бог ще го измести и самият той ще стане султан — везирът замълча. — И ще тръгне на война срещу вашето кралство. Ако аз призова драконите да се бият и се възползвам от помощта на витамантите, ние можем да победим Прозрачния бог. И също ще тръгнем на война срещу кралството.

Трикс чакаше.

— Направи така, че Прозрачният бог да не стигне до столицата — спокойно каза везирът. — Убеди го. Победи го. Измами го. Убий го. Както ти е угодно. И тогава аз ще отпратя Гавар, ще освободя драконите и няма да воювам с вас.

— А дали ще мога да го направя? — попита Трикс. Междувременно на сцената „Гавар“ се сражаваше с момчето, играещо Трикс.

— Не — отвърна Великият везир.

— Тогава ще трябва да го направя — каза Трикс. — Приемам твоето предложение, Велики везире Аблухай.

— Имаме сделка! — тържествено отговори везирът. — Готов съм да ти окажа цялата необходима помощ. В границите на разумното, разбира се. Транспорт, оръжие, пари…

Трикс въздъхна. Той знаеше, че когато важните особи кажат „в границите на разумното“, тогава трябва да се прояви разумна скромност. Може да поиска камила, но не ездитен дракон, хубав меч — но не и някоя древна магическа сабя, пълна чанта със сребърни динари — но не и сандък със злато.

— Да, това ще ми е от полза… — призна той.

— Ще помоля драконите да те отнесат до мястото, където решиш да се срещнеш с Прозрачния бог — каза везирът. — Също така ще ти дам и древна магическа сабя на велик воин, която прави от всеки човек майстор-фехтовач, както и сандъче, в което нещо звъни — везирът топло се усмихна и за всеки случай поясни: — С чудесен златен звън!

След тези думи Трикс стана нервен. Щом „помощта в границите на разумното“ е толкова голяма, тогава неговата постъпка е абсолютно неразумна.

— Можеш да промениш решението си — добави везирът.

— Не — гордо отказа Трикс и се загледа в сцената. Там току-що „витамантът Гавар“ беше паднал зад борда — право в купчината боклуци, изобразяващи морска тиня. — А къде е истинският Гавар?

— На първия ред, в средата — подсказа везирът.

Трикс внимателно погледна към залата. И изненадано възкликна:

— Той… той се смее! И аплодира!

— Разбира се — кимна везирът. — Умният човек няма да тръгне да негодува и да ругае, когато го осмиват и го показват в лоша светлина. Той или ще се засмее, сякаш не му пука, или ще се престори, че не говорят за него.

— Хм, много умно — призна Трикс. — Когато стана херцог, това няма да го забравя!

— Е, за нас, херцозите, везирите и прочие управляващи, често има и още един изход — заговорнически снижи глас везирът.

— Какъв?

— Да закопаем присмиващият ни се в пясъка. Е, или да го изпратим в блатата, да добива сол, така ще е по-полезен за държавата.

Трикс кимна.

— При нас няма солени блата. Солта я добиваме на морския бряг, но това е хубава работа, печеливша, не е за каторжници. А с престъпниците постъпваме по различни начини. На север ги пращат да секат дървета, на изток — в мините, да вадят руда, на запад — да дялат камъни, а на юг — да копаят канали.

Везирът кимна с респект:

— Разнообразната икономика е мечта за държавата… Но ти, предполагам, искаш да се срещнеш с приятелите си актьори? Пиесата вече приключва, сега ще започнат поклоните…

Трикс разбра, че учтиво го отпращат.

— Да, Велики везире! Само…

— Само присъствието на Гавар те смущава — разбиращо кимна везирът. — Разбирам. Но рицарят-маг Гавар е разумен нежив, неслучайно го използват като пратеник по деликатни въпроси. Да нападне мои гости в Самаршан е изключително неучтиво и Гавар го знае. А ти си мой гост — с тези думи везирът пъхна ръка в джоба на робата си и извади малка сребърна брошка, изобразяваща домра^[1] (или може би някаква лютня — Трикс не беше силен в музиката) на фона на барабан. — Сложи я на дрехата си и на всички ще стане ясно, че си под моя защита.

Трикс се поклони и взе значката. После хвърли поглед към Йен.

— Да, прав си — съгласи се везирът, връчвайки втората значка на Йен. — Някак си не съобразих.

 

 

Въпреки обещанието на Великия везир, Трикс изобщо не искаше да попада пред погледа на Гавар. Сутар, който доброволно пожела да ги придружи, изглежда го разбра. Затова те не минаха през залата, а през околните коридори и се озоваха непосредствено зад кулисите. Там все още нямаше актьори — съдейки по аплодисментите, те сега се покланяха на публиката.

— Дори се притеснявам — призна Трикс. — Може би вече са забравили за нашите приключения?

Йен подсвирна и завъртя пръст до слепоочието си:

— За какво, за какво да са забравили? За това, което току-що представяха на сцената?

— Юношата е прав — неочаквано Сутар подкрепи Трикс. — За творческите хора е естествено да вярват в своите измислици повече, отколкото в истината. Вярвам, че реалните ви приключения и пиесата са се смесили в главите на тези достойни актьори като несполучлив пилаф, където оризът се е слепил с месото и морковите. Но за това не си струва да съжалявате — повярвайте ми, в техните спомени вие сте още по-големи герои, отколкото сте били в действителност.

В този момент зад кулисите се появи Бамбура, нагласен като Шараж. В ръцете си стискаше доста дълъг планински кинжал и безброй букети цветя, които зрителите му бяха хвърляли. Съдейки по замечтаната усмивка, явно болшинството са били дами и са го гледали благосклонно.

— Бамбура! — възкликна Трикс.

— Трикс! — изкрещя Бамбура и в пристъп на чувства разтвори ръце. Цветята се посипаха по пода, а заедно с тях и тежкия кинжал, който удари Бамбура по пръстите на десния крак — за щастие, с дръжката. — А-а-а! — изкрещя Бамбура и заподскача на левия си крак.

Крясъкът му привлече Майхел, който притича от сцената с размахан меч — и в суматохата закачи с него Бамбура по ухото. Но за късмет мечът, за разлика от кинжала, беше дървен и боядисан със сребриста боя.

— О-о-о! — извика Бамбура, притисна ръка към ухото си и продължи да подскача на един крак.

От шума от сцената се втурна бялото куче Алби. То не лаеше, а се носеше заплашително и безмълвно, като малка мълчалива смърт. За съжаление, напредналата възраст не подобряваше нито взора, нито обонянието му. Без да разбере какво се случва, то мълчаливо се нахвърли на подскачащото същество, в което не разпозна господаря си, и се вкопчи в ранения му крак.

— А-а-а! — изкрещя Бамбура, повече от обида, отколкото от болка.

Следващ, както и следваше да се очаква, се появи Шараж, облечен като Хорт. Той се затича към приятеля си, но напълно закономерно не можа да удържи и изтърва непривичния за него варварски чук, като на косъм избягна повторение на историята с Бамбура и кинжала (тежкият чук лесно би размазал крака му). За сметка на това преплете крака в дръжката на чука и падна, повличайки със себе си Бамбура.

Дотичалите след него други двама участника в представлението — юношата-Трикс и момчето-Халанбери — видяха преплетеното кълбо, от което стърчаха ръце, крака и прекършени цветя, и се спогледаха. След което, без да кажат и дума, скочиха в купа и започнаха сляпо да удрят навсякъде. „Братя“ — осъзна Трикс, оценявайки синхронните им действия.

— Какво става, Трикс? — ужасено възкликна Йен.

Трикс въздъхна и успокоително каза:

— Спокойно, Йен, това е театър. Всичко е наред. Това е театър.

След няколко мига актьорите все пак съобразиха какво става. Купчината се разпадна и Бамбура, Шараж и Майхел здраво стиснаха Трикс в обятията си. Момчетата-актьори смутено отстъпиха встрани. Алби с ръмжене се понесе около всички.

— Дошъл си на нашето представление? — възхити се Бамбура. — Трикс, винаги съм знаел, че в теб живее ценител на изкуството!

— Това са моите племенници — представи младите актьори Майхел. — Песя и Нися. Още щом минахме покрай планините и веднага ги взех за актьори…

— Израснал си и си възмъжал! — кратко го приветства Шараж.

Кулисите се раздвижиха и към тях се присъедини висока фигура в черни доспехи.

— Колко се радвам да те видя! — възкликна Трикс, хвърляйки се към играещия витаманта Хорт. — Леле… изглеждаш абсолютно точно като… ти… дори миришеш като…

Фигурата запази мълчание. Почувствал под дланите си не шперплат и картон, а студен черен метал, Трикс притеснено разтвори обятия и запристъпва назад, докато не опря гръб в Майхел. Шараж се наведе и мрачно вдигна бойния чук.

— Аз също се радвам да те видя — проскърца рицарят-маг Гавар. — Както и всички вас, господа… артисти…

Настъпи мъртва тишина. После Бамбура гордо заяви:

— Не сме артисти, а актьори!

Зад гърба на Гавар се появи Хорт. Той бързо се ориентира в ситуацията, вдигна меча си и започна бавно да пристъпва към гърба на витаманта.

— Надяваш се да ме зашеметиш с тази пръчка ли, северняко? — презрително попита Гавар, без дори да се обърне. Хорт засрамено свали бутафорното си оръжие.

— Какво искаш, Гавар? — попита Трикс, хвърляйки поглед към Сутар. Присъствието на шута му даваше смелост.

— Нищо — насмешливо отвърна Гавар. — Както виждам, всички тук са гости на любезния везир Аблухай. А в Самаршан гостите не започват кавги. Не е ли така?

— Тогава се махай! — радостно каза Йен.

Гавар му хвърли небрежен поглед през забралото:

— Не те съветвам да се държиш грубо, оръженосецо. Няма да прекараш целия си живот в тези пясъци.

Йен се наежи и гневно свъси вежди, но замълча.

— Дойдох при вас не за да се бия и да отмъщавам за минали обиди — продължи Гавар. — Макар че, разбира се, не бих имал нищо против да хвана за гърлото едно малко гадно момченце и да му обясня какво точно означава да крачиш във вечен мрак по океанското дъно…

— Опитай! — яростно възкликна Трикс. — Аз те победих в справедлив дуел!

— За какво говориш? — неочаквано отвърна Гавар. — Ти си мой враг, но ние честно се сражавахме с магия и не се знаеше кой ще победи! Сега говоря за малкия мръсник, който ме изхвърли зад борда с подло хвърляне на боен чук!

Трикс чак зяпна от изненада.

— Да не си си изгубил ума, витаманте! — възкликна Бамбура. — Той е на десет години! А с неговия чук и гвоздей не можеш заби! Ако хората разберат, че обявяваш за свой враг сополиво хлапе, ще ти се смеят от северните планини чак до южните морета!

Гавар примирително вдигна ръка:

— Чакайте. Малкият негодяй така или иначе не е тук. Ако беше, всичко би се развило по различен начин, но… А с вас съм готов да направя компромис.

— Компромис? — вдигна вежди Майхел.

— За какво сте дошли в Самаршан?

— Да изнесем представления и да спечелим пари — сви рамене Майхел.

— Да видим света — отвърна Бамбура.

— Да спрем Прозрачния бог — призна Трикс. Актьорите изненадано се обърнаха към него.

— Ето това е правилният отговор — удовлетворено каза Гавар. — Вашият млад магьосник, както разбирам, е изпратен тук с тайна мисия от крал Маркел и капитула на маговете…

В погледите на актьорите се появи възхищение и страхопочитание. Бамбура прошепна:

— „Мисия в пустинята, или Тайната на Прозрачния бог…“ Уау! Вдъхновяващо!

Трикс за миг се замисли и реши да не спори с витаманта.

— Предполагам, че всички вие сте тук със същата цел — продължи Гавар. — И няма нужда от тези фалшиви обяснения за турне и пари, аз съм въртял къде-къде по-засукани интриги още преди да сте се родили… И така, обстоятелствата са такива, че Кристалните острови са готови да се бият рамо до рамо с кралството. Нашата главна цел е да унищожим Прозрачния бог и за това сме готови да сключим всякакви съюзи.

Застаналият встрани Сутар изсумтя и се замисли.

— А на мен ми се струва — недоверчиво каза Трикс, — че вие искате да обезкървите кралството и Самаршан, като в същото време Прозрачният бог бъде унищожен, след което да завладеете целия свят.

— Е, в дългосрочен план си е така — съгласи се Гавар. — Но ние можем и да почакаме, за нас времето е нищо. След като Маркел е наясно със ситуацията и е пратил свои агенти тук, концепцията се промени. Ще поемете ли подадената ръка? Ще се съгласите ли заедно да се бием срещу Прозрачния бог?

Всички погледи се устремиха към Трикс и той с ужас осъзна, че ще трябва да решава сам.

— Тогава нека уточним условията — че няма да си причиняваме явни или неявни вреди един на друг, че няма да си създаваме пречки и капани, че няма да се предаваме и лъжем…

— Докато се намираме в Самаршан — уточни Гавар.

— И че целта ни е да победим Прозрачния бог, при това да го победим не означава непременно да го убием, достатъчно ще е да му попречим да вземе властта в Самаршан и да не тръгне на война с кралството… или с Кристалните острови…

— Но това трябва да е надеждна победа, която да удовлетвори всички нас — добави Гавар.

— И след това няма да сме обвързани с никакви други задължения — каза Трикс.

— И няма да използваме този временен съюз за основа на някакви по-нататъшни задължения — кимна Гавар.

— А също така ти ще се откажеш да отмъщаваш на Халанбери!

Гавар замълча за миг, после кимна.

— А театърът на Майхел ще спре да изпълнява пиесата „Подвизите на любовта или Морските приключения на младия маг“! По-точно… ще има още едно и само едно представление, но за него ще уточня по-късно.

Майхел въздъхна и се почеса по врата.

— Да! — сурово каза Хорт.

— Е, тогава да скрепим нашата клетва с ръкостискане и целувка! — каза Гавар.

— Не, не, нека само се ръкуваме! — уплашено реагира Трикс.

Гавар се захили и протегна покритата си с метална ръкавица ръка. Трикс се поколеба за секунда, след което здраво стисна ръката на витаманта.

— Да се надяваме, че това ще е от полза за всички нас! — стараейки се да е колкото се може по-дипломатичен, каза Трикс.

— Всъщност предполагам, че това ще е от полза най-вече за Великия везир Аблухай — насмешливо каза Гавар. И погледна към Сутар: — Нали така, шуте? Точно така го бяхте замислили?

— Какво говорите — отвърна шутът. — Аблухай е добър приятел на изкуствата и мирен човек. Той е напълно чужд на придворните интриги.

— Да, както и всички ние! — кимна Гавар. — Както и всички ние…

Майхел, сбърчил чело в размисъл, внезапно недоумяващо възкликна:

— Господа, как така се оказахме замесени във всичко това? Какво трябва да правим сега? И кой е този Прозрачен бог, за когото говорят?

— Това е най-могъщият магьосник в света — отвърна Гавар. — Затова ние, витамантите, сме готови да сключим всякакъв съюз, за да го спрем. А вие сте въвлечени във всичко това, защото се оказахте в грешното време на грешното място. Колкото до плановете ни… готови ли сте да ме изслушате?

— Да — отвърна Трикс. В него започна да се оформя ужасното подозрение, че всичко се развива по начина, по който са го замислили Великият везир и хитрият шут, а също и както иска коварният витамант. А самият той, Трикс, просто се носи по течението…

— В това, което успяхме да научим за Прозрачния бог — започна Гавар, — има много лъжи, а още повече — предположения и фантазии. Но едно нещо е несъмнено. Алхазаб прави магиите си бързо. Много бързо. Докато противниковите магьосници едва са започнали своите заклинания, той вече е готов — и нанася смъртоносен удар. Затова трябва да атакуваме Прозрачния бог така, че той до последно да не разбере, че го нападат.

— През нощта, в съня му? — предположи Шараж.

— Да го упоим? — попита Майхел.

— Да му изпратим дузина красиви робини, от чийто вид да забрави за всичко! — предложи Сутар.

Витамантът поклати глава.

— Не, не и не! Всичко това е твърде банално. Предлагам още тази вечер този театър да тръгне към оазиса Джем-бил, където е разположена армията на Прозрачния бог преди атаката срещу Дахриан. И там театърът ще изпълни… за последен път!… представлението „Подвизите на любовта или Морските приключения на младия маг“. При това този път ще ви бъде по-лесно да играете. Ще имате нови изпълнители за ролите на младия магьосник Трикс и прославения рицар-магьосник Гавар.

Актьорите озадачено се спогледаха.

После Бамбура каза:

— Аха!

Майхел се почеса по врата, изсумтя, но не каза нищо.

Сутар възхитено плесна с ръце.

— Каква прекрасна мисъл! Каква изящна интрига! Погълнат от пиесата, Прозрачният бог изобщо няма да заподозре, че на сцената не са актьори, а двама истински магьосници! И докато те сплитат с думи страховити бойни заклинания, проклетият завоевател няма да предприеме нищо… до самия край, когато тези заклинания се стоварят на главата му!

— Абсолютно вярно — кимна Гавар. — Идеята е точно такава.

— Ако Прозрачният бог бъде сразен — продължи Сутар, — неговата армия панически ще се разпръсне, а привържениците му ще побързат да се закълнат във вярност към султана. О, да! Но какво ще стане, ако той се усети какво става? И успее да се защити или да удари пръв?

— Тогава сме прецакани — отвърна Гавар. — Всички, освен мен, най-вероятно ще умрат. А аз, като вече мъртъв, за дълго време ще попадна под властта на Прозрачния бог и ще бъда подложен на ужасяващи мъчения.

— Това не ми харесва! — възкликна Майхел и уточни: — Нямам предвид мъченията, това си е ваша лична работа, господин витамант. Но фактът, че всички ние ще бъдем убити… че рискуваме главите си просто така, за нищо…

— Е, защо да е за нищо? — каза Гавар. — Ако всичко се получи… Кристалните острови са готови да платят за помощта две хиляди реала!

— И Самаршан няма да се поскъпи за пет хиляди динара! — допълни Сутар.

— Почти съм сигурен, че Маркел също ще ни възнагради — честно добави Трикс.

Майхел кимна:

— Да, вероятно. Ще му е неудобно, че изостава от съседите си…

— Е, всички ли са съгласни? — попита Гавар.

Майхел въздъхна и погледна към екипа си.

— Прилична сума! — въодушевено каза Бамбура. — Най-накрая ще можем да си построим истински красив театър и да се установим на едно място.

— Всеки човек, дори актьорът, трябва поне веднъж в живота си да извърши истински подвиг — отбеляза Шараж.

— Това ще е хубава битка — реши Хорт.

— А на нас ще ни дадат ли нашия дял? — в хор възкликнаха племенниците на Майхел.

Кучето Алби излая.

— Значи се договорихме — реши Гавар.

Планът на витаманта беше прост и Трикс, дори при цялото си желание, не можеше да му намери недостатъци. Точно в полунощ драконите, по молба на Великия везир, трябваше да отнесат цялата трупа по-близо до оазиса Джем-бил, където да я приземят. До самия оазис предстоеше да се доберат сами — и на сутринта да предложат на простите номади забавно представление. Със сигурност и самият Прозрачен бог ще пожелае да присъства — не от интерес, а за да покаже на суровите воини на пустинята, че не пренебрегва техните развлечения. Пиесата се предполагаше да доиграят почти до самия край — единствено в сцената с дуела между Трикс и Гавар и двамата магьосници ще произнесат истински заклинания, но в последния момент ще ги насочат не към противника си, а към Прозрачния бог. Без значение колко силен е Алхазаб, шансовете му да се защити щяха да са много малки.

Везирът любезно предложи на всички да прекарат времето си в двореца — на децата бяха обещани сладкиши, а на възрастните — наргиле. Но Трикс предпочете да отиде при Васаб, за да се сбогува с добрия търговец, да си вземе вещите и да намери Аннет.

— Само не споменавай за нашите планове — сухо го предупреди Гавар. — Новините на Изток се разпространяват бързо.

Трикс, който се канеше веднага да разкаже на Васаб, че тръгва на решителна битка, се изчерви и възкликна:

— Не считай другите за по-глупави от себе си, витаманте. Разбира се, че ще мълча!

До дома на Васаб Трикс и Йен бяха откарани с каретата на султана, която поразително напомняше на онези, които правеха в кралството, но с по-широки колела, удобни за движение по пясъка. В каретата бяха впрегнати две бели камили.

Появата на султанската карета предизвика раздвижване на тясната уличка. Двама пазачи тържествено застанаха пред вратата на Васаб, а самият търговец, сгънат в поклон, изскочи да ги посрещне и извика:

— Кълна се в паметта на прадядо си, тъкмо се канех да занеса в двореца дължимия данък… Трикс?

Осъзнавайки, че няма опасност, той веднага горделиво се изправи и с широк жест покани Трикс и Йен да влязат. В двора цареше суматоха — синовете на Васаб бързо заравяха нещо под корените на чинара, издигащ се в двора. Феята Аннет висеше във въздуха встрани, сложила ръце на хълбоците си, и Трикс смътно осъзна, че за късното му завръщане тепърва ще чуе много оплаквания.

— Тази нощ ще трябва да те напуснем, уважаеми Васаб — смутено започна Трикс. — Дори не питай къде и защо отиваме, това е тайна. Така че ще си съберем нещата и…

— О, лаконични и загадъчни, но нали до полунощ има още много време! — отвърна Васаб. — Ще има време за прощална вечеря във ваша чест!

— До полунощ? — обърка се Трикс. — Но откъде ти…

— Всички тайни дела в Самаршан се правят в полунощ, това е традиция! — обясни Васаб. — Така че все още имаме време… жена! Слагай масата! Деца! Откопайте празничните чинии! Дъщери! Занесете на пазачите при портата чиста студена вода и деликатно разберете дали имат синове за женене!

— Татко, самите те са още момчета — изсумтя по-голямата дъщеря.

— Няма значение! С такъв въпрос ще поласкаеш суетата им, ще разбереш дали самите те са женени и пределно ясно ще покажеш своите намерения!

— Нямам никакви намерения… към тях… — възкликна с усмивка най-голямата дъщеря, поглеждайки към Трикс.

— Слушай баща си и животът ти ще бъде! — отсече Васаб. — Така казва древният мъдрец!

— И животът ти ще бъде… — заинтересува се Трикс. — Какво ще бъде?

— Просто ще бъде! — поясни Васаб.

И лично тръгна за каната, за да могат гостите да си измият ръцете. Аннет прилетя по-близо и строго погледна момчетата.

— Аннет, нямаш представа колко много неща ни се случиха! — побърза да каже Трикс. — И как съжалявахме, че не беше с нас! Много ни липсваше!

— Съжалявали сте? Липсвала съм ви? — строго попита феята.

Трикс и Йен енергично закимаха с глави.

— Всички мъже сте еднакви… — измърмори феята, но вече със смекчен глас. — Добре… разказвайте, докато Васаб го няма.

 

 

Не можеше да се каже, че Трикс е много гладен. Но Йен ядеше за двама и само с един поглед апетитът му се събуди. Този път им сервираха супа от едро нарязани парчета зеленчуци и агнешко; печена риба, пълнена с лук и ароматни билки; домати и сладки чушки, пълни с фино нарязано месо и изпечени над огъня; както и, разбира се, пилаф, но този път сладък, с плодове.

По самаршанските стандарти вечерята беше доста скромна.

— Дори няма да се опитвам да разбера от теб, о, мой високопочитаеми гостенино, къде води твоят път и какво смяташ да правиш — започна Васаб, след като се нахрани и запали наргилето. — Но тъй като е неучтиво да изпратиш своя гост на път, без да му дадеш полезни съвети и инструкции, аз ще разчитам на Книгата на мъдрите мисли.

— Каква е тази книга? — поинтересува се Трикс.

— През вековете самаршанските мистици са записвали най-добрите си мисли в специална книга. Никой вече не знае кой, кога и по каква причина е казал тази или онази мъдрост — но те винаги по невероятен начин помагат на нуждаещите се. Гулин!

Съпругата му се оттегли и след минута внимателно донесе дебела книга, цялата изписана със сложния краснопис на самаршанската писменост. Преди да я вземе, Васаб старателно изми и избърса ръцете си — беше ясно, че такава голяма книга е огромна ценност, без значение какво е написано в нея.

— Ще разчитаме на мъдростта на предците! — възкликна Васаб и отвори книгата напосоки. Заби пръст в страницата и тържествено прочете: — Ако тръгваш на труден път, от който не очакваш да се върнеш, вземи всичко нужно от приятели! Но двойно вземи всичко нужно от враговете!

— Това е… това е добър съвет! — възхити се Трикс, все още много притеснен от съюза с Гавар. — Това означава, че по пътя не бива да пренебрегваш помощта не само на приятелите, но и на враговете! Много добър съвет!

— А на мен ми се струва — скептично каза Йен, — че това е казано по съвсем друг повод. Ако ще тръгваш нанякъде завинаги, тогава вземай пари от приятелите си — няма да се налага да ги връщаш. А от враговете вземай още повече пари и други неща — за тях изобщо да не те е грижа!

— Всъщност, според слуховете, тези думи се били казани от един мистик, когато неговият народ решил да мигрира далеч от предишното си място на пребиваване — смутено призна Васаб. — Но не се знае със сигурност…

— Както и да е, мъдростта затова е добра, защото може да бъде казана по един повод, а да се пригоди към друг! — настоя Трикс.

— Какви думи! — възхити се Васаб. — Златни думи! Ще кажа на мистиците… кой знае, може би ще заповядат тези думи да бъдат дописани в Книгата!

Той отново затвори и напосоки отвори книгата. И прочете:

— Помощта на приятел понякога е малка, но винаги я очакваш. Помощта на врага може и да е голяма, но идва неочаквано!

— Това добре се съчетава с първата мисъл! — зарадва се Трикс. — Всички знаем с какво могат да ни помогнат приятелите, но е трудно дори да си представим с какво враговете могат да ни помогнат!

Васаб зацъка с език, доволен от тълкуването.

— А според мен — възрази Йен — това е предупреждение. В края на краищата помощта е добра само когато дойде навреме. А неочакваната помощ може дори да е вредна. На мен сър Гламор ми е разказвал как веднъж се бил с чудовище, а край тях минал магьосник. Те с Гламор се познавали и не се разбирали много добре… но тогава магьосникът решил да помогне. Или може би просто искал да покаже колко е силен. Хвърлил огнено кълбо в чудовището, но то било огнеустойчиво, а Гламор и конят му не били. Докато си изгаси брадата, докато приключи с ругатните, докато преследва магьосника — чудовището избягало.

— Трудно ми е да кажа по какъв повод са били казани тези думи — призна Васаб. — Е, нека да видим още една, трета мъдрост, тя ще изясни всичко!

Отново книгата беше затворена, отворена и пръстът на Васаб като хищен клюн попадна на красиво изписани букви.

— Странно… — промълви Васаб, след като прочете мъдростта за себе си. — Някак съвсем странно… Може би трябва да се престорим, че е нямало трето предсказание?

— Хайде, прочети го! — заповяда Трикс.

— Тук пише… И ако твоята най-добра коза вече не дава мляко, а вълната й е оскъдна, тогава я остави за месо, иначе каква полза от козата?

Всички се замислиха.

— В Книгата има известно количество житейски мъдрости — смутено призна Васаб. — Битови. Такива едни странни, но за всеки случай ги спазваме… Ако твой приятел влезе в тъмно, мрачно подземие и оттам се разнесе сърцераздирателният му писък, влезе втори — също изкрещява и не се връща, тогава не тичаш веднага след тях, а първо викаш тълпа хора, палите факли и държите мечовете си в готовност… Ако някой предложи да вземе от теб пари назаем и обещава да върне след година двойно повече — викай „Мошеник!“ и го изгони с ритници… Ако си ходил по нужда, добре си измий ръцете с вода, а ако няма вода, изтъркай ги с пясък…

— Разбрах! — възкликна Трикс.

— За ръцете? — зарадва се Васаб.

— Не! За козата! Това трябва да се тълкува в преносен смисъл! Че дори и на пръв поглед да няма полза от нещо, все можеш да извлечеш някаква полза!

— Достойно тълкуване — зарадва се Васаб.

— А аз бих казал — мрачно произнесе Йен, — че това е още едно предупреждение. И то означава, че ако някой престане да има от теб постоянна полза, то тогава лесно ще те пожертва.

— Колко песимистично гледаш на живота в такава млада възраст! — плесна с ръце Васаб. — Ай-ай-ай, колко ти е трудно да живееш!

— Аз съм сирак, а за сираците е полезно да бъдат песи… песимис… — Йен се напрегна и се справи: — Песимисти. Може и да ми е трудно да живея, но живея!

— Не, не, сигурен съм, че Книгата ви пророкува успех! — възкликна Васаб. — Изобщо не се съмнявайте!

Разговорът бе прекъснат от остро почукване по вратата. Васаб погледна към ясното звездно небе и въздъхна:

— Е, сигурно ви е време. Обадете се на стария Васаб, когато се върнете!

 

 

Трикс си мислеше, че до оазиса ще ги пренесе група дракони. Все пак девет души (ако Гавар се брои за човек) не са шега работа! Но в градините на султана ги очакваше един-единствен дракон (вярно, много голям, по-голям дори от Зуа). Пристъпвайки от лапа на лапа, той внимателно изучаваше украсения с ярки надписи и рисунки фургон, в който, както изглежда, пътуваха актьорите. По някаква причина фургонът беше здраво опакован с дебели въжета. До него стояха три камили — спънати и също така опаковани с въжета през торсовете си. Присъствието на дракона определено не ги радваше.

— И още една за връщането! — изрева драконът (очевидно се опитваше да шепне, но, както винаги се случва при драконите, му се получаваше доста зле).

— Съгласен — отвърна Сутар, застанал пред муцуната на дракона. — Една при пристигане на мястото, една при връщане.

Трикс въздъхна. Той вече знаеше, че при драконите обикновено камилите служат като метод за изчисление. И като цяло се досещаше за какво ги употребяват.

— Всички във фургона! — махна с ръка Сутар. — Там за всеки има приготвено място. Препоръчвам ви да се вържете и да не се развързвате до края на полета!

Дори витамантът Гавар изглеждаше леко нервен в очакване на полета. Колкото до актьорите, те явно бяха отдали дължимото и на наргилето, и на бирата, опитвайки се да се избавят от страха. Само Бамбура повече се тревожеше не за себе си, а за кучето Алби, и беше вързал не само тялото му, но и лапите.

— Изобщо не е страшно — опита се да ги ободри Трикс, когато се озоваха в пълния с декорации и реквизити фургон. — Аз вече съм летял. Толкова е красиво!

— Летенето е най-красивото нещо в живота! — подкрепи го Аннет.

— Да, ако имаш крила — промърмори Йен. — А честният рицар не е длъжен да лети, честният рицар е длъжен да препуска на боен кон…

— Подгответе се за излитане! — дочу се някъде отгоре. — Моля, не използвайте никаква магия, докато набираме височина!

Актьорите нервно провериха здравината на въжетата. Племенниците на Майхел бяха вързани към прозореца и с любопитство гледаха навън.

— Тези деца ще ме побъркат — изстена Майхел. — Деца! Деца, не се надвесвайте навън!

— Излитането се забавя поради метеорологичните условия — обяви драконът. — Луната излезе иззад облаците, ще изчакаме, докато се скрие! Внимание! Луната се скри, излитаме!

Хорт изръмжа нещо варварско и заплашително и здраво стисна въжето.

Фургонът се разтресе. Веднъж, втори път, трети… Крилата на дракона заблъскаха въздуха. Фургонът се наклони и със скърцане се отлепи от земята. В прозореца се мярнаха вързаните камили. Сграбчил въжетата, драконът ги носеше с втората си лапа.

— Чувал съм една история — нервно каза Йен. — За момиче, което било вдигнато от ураган заедно с фургона си. Въртял ги, въртял ги, накрая ги стоварил право върху къщата на някаква стара магьосница…

— И какво станало после? — попита внезапно заинтересувалият се Бамбура.

— Е, как какво? Къщата се пръснала, фургонът и той се пръснал. А старицата и момичето трябвало да ги погребат в затворени ковчези, и никой не можел да гарантира, че в единия е само старицата, а в другия — само момичето.

Кучето Алби излая, сякаш протестираше срещу трагичния край на историята.

— А, да! — възкликна Йен. — Момичето имало кученце. И само то оцеляло!

Но повечето не го слушаха. На актьорите им призляваше. Алби започна да вие. Гавар седеше изправен и мълчалив и високомерно не обръщаше внимание на нищо, племенниците на Майхел възторжено гледаха през прозореца, а самият Трикс, който вече имаше опит с дългото летене, беше повече или по-малко спокоен.

— Полетът ни се извършва на височината на главната кула на султанския дворец — обяви драконът. Замълча за миг и скромно добави: — Мога и по-високо, но трябва да пазим секретност. Скоростта ни е пет пъти по-голяма от тази на най-бързия кон. Времето за пътуване е три часа. По време на полета ще изпълня няколко старинни драконови балади. Спиране не е предвидено.

Трикс затвори очи и реши, че най-доброто занимание ще е малко да поспи.