Метаданни
Данни
- Серия
- Трикс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Непоседа, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пламен Панайотов, 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- @Фен превод
- Алтернативен свят
- Епическо време (Епоха на герои)
- Път / пътуване
- Оценка
- 5,6 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- proffessore (2020 г.)
- Корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Сергей Лукяненко
Заглавие: Неспокойкото
Преводач: proffessore
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: руски
Издател: Читанка
Година на издаване: 2019
Националност: руска
Художник: analda
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11310
История
- — Добавяне
5
— Ако съчинявах пиеса за героичните ни дела — горчиво каза Бамбура, — щях да сложа финалната точка на по-предния ден. Например на мястото, когато всички те поздравихме и прегръщахме, след като ти победи Алхазаб и убеди номадите да се върнат в пустинята…
— Защо? — мрачно попита Трикс.
— Защото героичната драма трябва да завършва добре! А ако тя завършва зле, значи това е героична трагедия!
— Драмата ми харесва повече — призна Трикс.
Фургонът с комедиантите бавно приближаваше към двореца на султан Абнувас. Честно казано, дори впрегнатите камили (камилата не е най-подходящото животно за впрягане) биха могли да теглят фургона по-бързо — но стражниците много забавяха движението. Вървяха отзад, стиснали дълги пики в готовност. Вървяха и отпред, стиснали в ръце мечовете си. Тълпяха се и по дължината на пътя, държейки лъковете си в готовност.
Като цяло имаше много стражници.
А също така в небето летяха дракони.
А също така по покривите на къщите стояха мрачни самаршански магьосници, като към всеки от тях бяха прикрепени по трима стражника, които да ги въодушевяват и ободряват. А също така в канавките дебнеха алхимици, стиснали в ръцете си колби със зловещи бълбукащи течности.
Като цяло на Трикс му беше някак некомфортно. Той и Тиана яздеха бойните си камили, витамантът Гавар крачеше до тях, а комедиантите, Йен и Халанбери седяха намръщени във фургона.
— И защо изобщо реши да се върнеш в Дахриан? — изстена Майхел. — Да бяхме се отправили към дома…
— Самият ти настояваше да се върнем! — възмути се Трикс. — Искаше да вземеш сандъка със злато, който ни беше обещан!
— Исках! — призна Майхел. — Но аз съм беден комедиант, директор на странстваща трупа, който трябва да се грижи за своите актьори и на когото звънът на златото заглуши воплите на разума! Ти трябваше да ме разубедиш! Но сам заяви, че трябва да се отчетеш на Абнувас!
Трикс въздъхна. Така си беше — искаше да разкаже на султана, че заплахата е преминала, че война няма да има… и, ако е възможно, да се застъпи за Аблухай и Сутар. А също така му се искаше да види драконите и да благодари на Мумрик за покровителството и обучението в школата на асасините. А и с търговеца Васаб трябваше да се сбогува. Но най-важното… най-важното беше, че на Трикс му беше неловко пред Дерик. По някаква причина Трикс беше сигурен, че ако се срещнат отново, непременно ще се сдобрят — и коварният Сатор Гриз ще се засрами от вероломството си, а Трикс ще може да изпроси прошка от Маркел за тях — и тогава всичко ще завърши много, много добре, като в приказка…
— Извинявай — каза Трикс на Майхел. — Вината е моя.
И погледна към Сатор Гриз, който яздеше отпред на процесията — в пищните одежди на Велик везир.
Но кой би могъл да си помисли, че като затвори в тъмница предишния везир и шута, султанът ще допусне толкова близо до себе си беглеца съхерцог и неговия син?
Дерик яздеше зад баща си. Той също беше в самаршански дрехи, които му стояха изненадващо добре, и постоянно поглеждаше назад към Трикс. Погледът му не предвещаваше нищо добро. Разбира се, младежът помнеше, че Тиана го изпрати обратно в Дахриан, но като благородник по произход, той не можеше да се обиди на момичето — това беше лош тон. Затова Дерик предпочиташе да се сърди на Трикс.
— Вие в нищо не сте виновни — опита се Трикс да утеши Майхел. — Съвсем честно изпълнихте задачата си. Тиана и аз избягахме от султана, когато той реши да сключи сделка с Алхазаб…
Майхел само въздъхна, Шараж тъжно се усмихна, затова пък неуморно крачещият витамант се засмя и каза:
— Глупак! Истинският владетел не може да си позволи да наказва само невинни. А съдейки по това, което чух за Абнувас, за неговата доброта и любов към всичко живо — при тази дума Гавар се намръщи, — той трябва да стане истински владетел.
— Защо е това „не може да си позволи“? — възмути се Тиана. — Владетелят трябва да е строг, но справедлив. Защо би наказвал невинни? Това ще предизвика вълнения сред народа!
— Вълнения… — презрително изсумтя Гавар. — Ако владетелят наказва само виновните, тогава част от тях, и то най-хитрите и най-умните, неизбежно ще се изплъзнат от наказанието. И тъй като са хитри и умни, ще нанесат много повече вреда от обикновените прости престъпници… Именно затова истинският владетел понякога трябва да екзекутира и преследва онези, които на пръв поглед не са виновни за нищо. Защото по този начин той… той какво?
Трикс сви рамене. А Тиана възторжено отговори:
— На случаен принцип наказва най-хитрите предатели и заговорници…
— Точно така! — зарадва се Гавар. — Не си безнадеждна, момиче. Съветвам те все пак да помислиш за предложението на Евикейт да станеш негова съпруга.
— Никога! — възмути се Тиана.
— Думата „никога“ има смисъл само за витамантите — отвърна Гавар. — Помисли си, помисли си… Дори бих могъл да кажа добра дума за теб пред Абнувас.
— Ти какво, мислиш, че нищо не те заплашва? — изненада се Трикс.
— Да, мисля, че не ме заплашва — трезво каза Гавар. — На него му трябва да екзекутира теб, Трикс, защото ти тръгна против волята му. Тиана може да я помилва поради естествената слабост на женския пол и податливостта им към лошо влияние. Комедиантите… — Гавар сви рамене. — Може да ги екзекутират, може да ги бият с камшик, може да ги изпратят на солените блата. А мен? Първо, трудно е да бъда екзекутиран. Вече съм мъртъв, а да бъда убит окончателно не е лесна задача. Второ, зад мен стоят Евикейт и Кристалните острови. Въпреки че са далеч, Самаршан няма причина да се кара с тях. Трето, аз съм могъщ магьосник и ще е глупаво да се пилеят стражници и магьосници, защото аз няма да се предам толкова лесно.
— Аз също съм магьосник — припомни Трикс.
— Ти си талантлив и късметлия — съгласи се Гавар. — Но не ти достига стабилност и дисциплина, това, което идва с възрастта. И ако човек не тръгне да дрънка, както направи глупакът Ахлазаб, тогава не е трудно да те убие.
Трикс преглътна появилата се в гърлото му буца. По принцип той подозираше, че думите на Гавар не са далеч от истината.
— А ето и нашият любим султан — с ирония продължи Гавар. — Е, сега ще започне забавлението.
За разлика от бившия везир, поелият властта в ръцете си султан предпочиташе природата пред луксозните сводове на двореца. Вратите, водещи към градината, бяха широко отворени и шествието се насочи точно натам. В средата на кръгла поляна, обградена от цъфнали храсти, стоеше трон, прост, дървен: от чемшир, абанос, палисандър, северна шарена бреза и сатенено дърво. Над храстите пърхаха и чуруликаха малки шарени птички — отначало Трикс беше поразен от факта, че те не отлитат, но след това забеляза, че крачето на всяка птичка е вързано с тънка копринена нишка. Видимо, искайки да бъде по-близо до природата, султанът беше пренебрегнал боядисаните тъкани, луксозните украшения и скъпоценните метали — посрещна ги облечен в обикновен бял халат от паяжина на планински паяци-птицеяди: невероятно лек и здрав като броня, но и струващ колкото натоварен с подправки керван; на главата си носеше тюрбан с необработени диаманти и сапфири. В краката му кротко лежаха бял тигър (казват, че да дресираш бял тигър се случвало веднъж на сто години и това изисквало поне сто тигъра и хиляда дресьори) и боен овен от рядка пустинна порода (тези овни се подчиняват само на деца с рижа коса и дори тогава понякога се опитват да ги блъснат в шията, поради което младите укротители са принудени да носят здрави твърди яки).
Като цяло, виждайки колко земен и близък до природата е станал добрият Абнувас, Трикс не падна духом само защото вече нямаше накъде повече да пада.
— Предателите са пленени и докарани на съд пред султана! — тържествено обяви Гриз, приближавайки до трона. Абнувас вдигна ръка и го заплаши с пръст:
— Не бързай, мой нови везире. Нека твоето усърдие не те кара да правиш прибързани изводи… Освен това, ако са пленени, защо тогава са с оръжия и яздят?
— Съгласно волята на султана — поклони се Гриз, — ние се постарахме по възможност да избягваме кръвопролитията.
Султанът кимна и погледна Трикс.
— Трикс Соийе, приближи се. Само че първо слез от камилата… и остави метлата си на земята.
Трикс не тръгна да спори. Скочи от камилата, като едва не си счупи краката, с поглед спря Тиана, която също се канеше да слезе, и се приближи. Аннет седеше в пазвата му, благоразумно решавайки да не се показва.
— Седни — добродушно каза султанът, посочвайки тревата пред трона. — Седни, мой млади приятелю. Ах, в какво глупаво, сложно положение ме постави!
— Аз? — изуми се Трикс.
— Разбира се! — Абнувас потърка междувеждието си. — Позволи ми да ти обясня всичко възможно най-просто. Има на света хора, които обичат да властват. Не да се обличат в коприна и брокат, не да ядат изискана храна, не да живеят в дворец, а да знаят, че те са властта. Да осъждат, да помилват, да заповядват… Аз не съм такъв. О, много се радвах, че съм син на султан и живея в комфорт, не познавайки беди и лишения. Приятно ми е да правя добрини на хората, а още по-приятно ми е да се разхождам из градините и да храня катериците с ядки. Но властта сама по себе си — тя никога не ме е привличала. И когато моят беден везир реши да управлява вместо мен, оставяйки ми само полагащите се на султан почести и блага, аз бях много, много щастлив. Нека везирът го боли глава от тегобите при управлението на държавата! Но тогава се появи Алхазаб… и всичко се обърна с главата надолу. Да се сражавам? Войната ще отнеме много животи и ще съсипе страната. Да се подчиня на Прозрачния бог? О, това мен изобщо не ме смущава, но трябваше да се уверя, че Алхазаб наистина е способен да завладее целия свят. И вашата малка група, решила да победи Прозрачния бог, се появи като по поръчка. Ако веднага победите Алхазаб, щях да продължа предишния си живот. Ако всички бяхте загинали, дори Абнувас би разбрал, че да се съпротивляваме е безполезно. Но ти, Трикс… Ти обърка всички планове! Ти не победи, но и не загина. Ти се върна и почти завлече моя бивш везир във война… защото за него властта беше важна сама по себе си, той искаше да управлява зад гърба ми — но нямаше намерение да се подчинява на Прозрачния бог. Така че трябваше да взема властта в ръцете си… да я взема, за да я дам на Алхазаб…
Той млъкна и притеснено попита:
— Нали не е твърде объркващо?
— А, не, няма нищо… — тъжно отговори Трикс. — Разбирам. Знаете ли, моят баща беше съхерцог. Той също не се интересуваше от властта сама по себе си, позволяваше на Сатор Гриз да решава всичко…
— Знам тази тъжна история — кимна султанът. — Значи ме разбираш. И така, Трикс, аз просто бях принуден да взема властта… да арестувам Аблухай и Сутар… е, и теб, разбира се. Може би дори бих успял да убедя Прозрачния бог да не те екзекутира, кой знае? Но ти пак съсипа всичко! Избяга от стражниците ми. Урони моя авторитет. А накрая победи и Алхазаб! И се върна в Дахриан! Как трябва да постъпи един истински владетел? Мълчиш? Сам ще отговоря — аз съм длъжен да те екзекутирам за предупреждение към останалите! Като предупреждение към същия този Сатор Гриз, когото трябваше да взема за везир…
— А защо го взехте? — мрачно попита Трикс.
— Много ценен управляващ, с богат опит, с прогресивни разбирания за държавата, със знания за живота, за кралството и за витамантите. А като знам склонността му към предателство, то той е много полезен — Абнувас сви рамене и философски добави: — Така или иначе всички Велики везири са склонни към предателство, по този въпрос нищо не може да се направи. Но да не се разсейваме! Назови ми три причини, поради които не трябва да те екзекутирам?
Трикс леко се пооживи. Изглежда, че Абнувас все пак се измъчваше от необходимостта да се разправи с него.
— Това е лесно, о, султане! — възкликна той. — Първо, аз победих Алхазаб и предотвратих войната. Нима твоята благодарност за това…
— Война нямаше да има — припомни султанът. — Щях да се предам. Така че това не се брои.
— Второ, аз съхраних вашата власт…
— Току-що го обясних! — плесна с ръце Абнувас. — Аз не се нуждая от власт, а от възможностите, свързани с нея. Властта, напротив, ми тежи. И това не се брои!
— Трето, при теб остана властта над драконите, които в противен случай Прозрачният бог щеше да изпрати на война… — тъжно продължи Трикс.
— И това не става! — въздъхна Абнувас. — След година изтича срокът на действие на даденото от драконите обещание. Или ще трябва да се примиря с факта, че изпускам такава сила, или сам да започна война — за да не пропада напразно такава великолепна възможност! Не можеш да си представиш колко потискащо е за мен!
— Тогава ще назова други три причини! — възкликна Трикс. — Първата — аз съм магьосник, а магьосниците в кралството ги уважават. И съм наследник на херцог! И познавам Маркел! Ако ме екзекутираш, ще започне война! Втората причина е, че се сприятелих с пустинните гноми. Техен отряд за пръв път излезе на повърхността… и ако разберат, че са ме екзекутирали — ще започне война! И трето, аз се обучавах в школата на асасините! Ако бъда екзекутиран, асасините ще отмъстят!
— Първата причина не ме притеснява — призна султанът. — Напротив! Ще имам чудесна възможност да използвам драконите! Втората причина също е съмнителна. Гномите са прагматици. Те не отмъщават, защото отмъщението не може да промени нищо, затова пък със сигурност няма да искат да загубят такъв пазар като Самаршан. Третата причина би могла да ме спре, да… дори драконите се страхуват от асасините. Но… — Абнувас се наклони към ухото на Трикс, — аз вече разговарях с братовчед ти. И съм наясно, че „Дебнещата пепелянка“ вече не е същата като преди…
— Тогава не знам какво да кажа — мрачно промълви Трикс.
— Хей, нали теб трябва да екзекутират, а не мен! — напомни султанът. — Нима не можеш да измислиш причина, поради която да не трябва да го правя? А?
— Значи не искаш да го правиш? — уточни Трикс.
— Не, разбира се — въздъхна Абнувас. — Аз дори екзекуциите на Аблухай и Сутар протакам, доколкото мога… зехтинът кипи в котела вече трети ден, скоро там ще има катран, а не масло…
— Тогава ни помилвай — предложи Трикс.
— Какво? — изненада се Абнувас. — Да ви помилвам? Но как мога да го направя? Взех властта в ръцете си. Трябва да докажа на всички, че съм строг владетел, с който не можеш да се шегуваш. Ех, Трикс… това да е добър би могъл да си позволи предишният султан, от чието име управляваше везирът…
— А ти бъди непредсказуем — предложи Трикс. — Например вземи и ни помилвай! Нека всички да говорят: какъв непредсказуем и уверен в себе си султан имаме! Прости на магьосника, дръзнал да не му се подчини…
Абнувас се замисли. После поклати глава със съжаление:
— Няма да стане. Много съмнително поведение за владетел. Аз просто съм длъжен да те накажа и при това да те накажа сурово. Така че всички да се ужасят. Може би дори ще помилвам всичките ти спътници… и ще върна Тиана в кралството, така че моят венценосен брат Маркел да не се обиди… и на комедиантите ще дам злато… в края на краищата артистите са като катерички.
— Катерички? — изненада се Трикс.
— Точно така! Много по-лесно ще ги нахраниш, ако ядат от ръцете ти, отколкото да тичаш след тях… И уважавания Гавар, разбира се, ще изпратя с почести към Кристалните острови. Но ти… ти си съвсем различна работа.
— Точно така, о, мъдри султане! — включи се Сатор Гриз. — На мен ми е много жал, защото познавам Трикс от ранна детска възраст… и дори когато имах конфликт с баща му — наредих момчето да бъде освободено! Но изход няма… уви… Екзекуция, никаква милост!
Гласът на Сатор беше умерено тъжен, но в очите му блестеше злобна радост.
Абнувас разпери ръце:
— Скъпи Трикс — каза той. — Разбирам всичко. И че моят Велик везир жадува смъртта ти — също. Но той е прав, ето в кое е бедата! Кажи ми поне една причина да те помилвам, а? Само че да бъде уважителна!
— Аз съм магьосник и ще се съпротивлявам! — заплашително каза Трикс. — Победих Прозрачния бог — нима не те е страх да ме предизвикаш?
— Ти няма да се съпротивляваш, в това е бедата — каза Абнувас. — Ако обещая да пусна всички останали — а аз обещавам, ти няма да го направиш. Разбираш, че в противен случай им се пише лошо и затова си готов да се пожертваш. Така ли е?
Той се наклони към ухото на Трикс и прошепна:
— Ти си добър почти колкото мен, Трикс. Ние, добрите хора, сме беззащитни пред злото — дори когато сами го извършваме.
Трикс погледна султана в очите… кимна и тихо отвърна:
— Да, няма да се съпротивлявам. И вече нямам никакви причини…
— Затова пък аз имам! — изненадващо възкликна Аннет и излетя от пазвата на Трикс. — И то много основателна причина! Аз съм Аннет, феята-фамилиар на Трикс! И ако ти, султане, го екзекутираш, аз също ще умра!
— Каква прелест! — възкликна Абнувас и Трикс съобрази, че султанът никога не беше виждал Аннет. — О, земя и небе, толкова много съм слушал за феите… но никога не съм ги виждал!
— Това още не означава, че ни няма в Самаршан! — наежи се феята. — И между другото, от нас изключително много зависи продуктивността на посевите ви!
— Само не ме заплашвай — намръщи се Абнувас. — Това е напълно излишно. Слушайте всички! Аз, вашият султан, повелителят на земята и онази част от небето, която се намира над тази земя, милостивия и суровия, любимия и обожавания… — султанът се намръщи и сухо подхвърли на Гриз: — Хм, нататък ти добави всичко, както се полага… И така, аз реших да помилвам този дързък магьосник — не заради деянията, които е извършил за благото на Самаршан, и не заради последствията, които екзекуцията му може да предизвика, а единствено от възторг от красотата на неговата фея Аннет. Но за да има все пак някакво наказание момчето, аз му заповядвам в срок от едно денонощие да напусне нашия прекрасен Дахриан и му забранявам в следващата година да стъпва в Самаршан! Слушайте и не говорете, че не сте чули!
— Слушам и не говоря — с убит глас каза Гриз. Искаше да добави още нещо, но улови погледа на султана и се спря.
— На гости не те каня — със съжаление каза султанът. — Сам разбираш, ще бъде неправилно. Но ако преди да отпътуваш решиш да се срещнеш с някого или да пренощуваш при приятели, няма да ги наказвам. Разкажи им подробно всичките си приключения, шпионите ще ми ги докладват по-късно…
— Благодаря ти, добри ми султане, за твоето милосърдие! — възкликна пърхащата във въздуха Аннет. И се обърна към Трикс: — Какво стоиш? Поклони се.
Но Трикс не се поклони, а само склони глава и каза:
— Благодаря ти за добротата, Абнувас. Може би ще помилваш и своя предишен везир и шута?
— Не прекалявай… — тихо отговори Абнувас. И продължи по-силно: — Не, няма да ги помилвам! Те ще изкупят узурпацията на властта с тежък труд. Аблухай… ще го хвърля в културата! Ще трябва да стане ректор на Академията по изкуствата. А Сутар ще изпратя посланик при крал Маркел. Нека там да ги разсмива, нямам вече сили да търпя глупавото му остроумие!
Чак сега Трикс се поклони на султана.
Никога досега в двора на търговеца Васаб не се беше събирала такава удивителна компания. Честно казано, дворът беше малко малък за нея, а маси се наложи да вземат от съседите (на Трикс му се стори, че и някои от ястията — също).
От едната страна седяха трупата на господин Майхел, Йен, Тиана, Халанбери и самият Трикс.
Срещу тях — семейството на Васаб.
От единия край на масата — мрачният като нощ Гавар Вилорой, тъжният бивш шут Сутар и неочаквано веселият бивш Велик везир Аблухай. (Впрочем този, за когото три денонощия са поддържали казан с врящо олио, има право да бъде весел, отървавайки се само с промяна на местоработата си, нали?)
На противоположния край неловко се въртеше на стола си Елин Абулла Мумрик. По-точно, в момента това вече не беше Мумрик, а деканът от школата за асасини Еам. Между другото, сега Трикс смело го наричаше Мумрик.
Разбира се, долитането на дракона в двора на търговеца стана потресаваща гледка и когато накрая успяха да съберат разпръснатите посуда (онова, което не се счупи) и да успокоят камилите (онези, които не избягаха, пробивайки стената), Мумрик дори някак се вписа в масата. Но скоро стана ясно, че да нахранят порядъчно израсналия дракон (освен ако, разбира се, не догонят избягалите камили) няма да успеят. Положението спаси Мумрик, като се превърна в човек.
— Всъщност не ми харесва, когато съм без крила и не бива да бълвам огън — смутено призна той. — Но към този външен вид някак вече свикнах…
— Възхитителен външен вид! — възкликна Васаб. — Чудесен! Достойни млади човече… кажете, женен ли сте?
— Все още не — учудено отвърна Мумрик.
Дъщерите на Васаб с писъци избягаха в къщата, а по-голямата съпруга погледна търговеца така, че той се задави с парче торта и промърмори:
— Ама аз… просто така… единствено от любопитство…
— Да, намирането на достойна двойка е тежка задача — въздъхна Майхел. — Ето и аз се грижа за моите глупави племенници… а момчетата растат…
— Какво говорите! — възхити се Васаб. — А печеливша ли е професията на актьора?
— Както се случи — отговори Майхел, като неволно посегна към подарената от султана кесия на пояса си.
— И на колко години са вашите пакостници? — със сладък глас попита Васаб.
Песя и Нися се спогледаха и леко се изчервиха.
Трикс приближи до Мумрик и тихо прошепна:
— Благодаря ти много. Толкова ни помогна…
— Е, нали точно аз те вкарах в това приключение — смути се Мумрик. — Татко веднага ми каза — ти забърка тази каша, ти си я сърбай…
— Добре, че не трябваше да се сражавате с Прозрачния бог — каза Трикс.
— Аха. Единствено лошо е, че гномите излязоха на повърхността — натъжи се Мумрик. — Разбираш ли, те са толкова малки, жилави… исках да кажа, инати. И много добре пренасят тежести. Особено злато. И по някаква причина са убедени, че цялото драконово злато принадлежи на тях, на гномите… Както и да е, все някакво разнообразие в меню… в живота. По-добре ми кажи — ще те върнат ли в кралството?
— Няма да отлетя сам, зарязвайки всички — въздъхна Трикс.
— Но аз бих могъл да ви телепортирам — небрежно каза Мумрик. — Докато живях в „Дебнещата пепелянка“, се научих. Вие, хората, се научавате много по-бързо от драконите.
— Телепортирай ни — зарадва се Трикс. — Но по-късно, разбира се. Актьорите, предполагам, в Столицата, че пътищата са неспокойни, а те припечелиха доста добре. Аннет и мен — при Лапад. Халанбери — при родителите ми. А Тиана… — той въздъхна, — Тиана в Дилон, в двореца.
— Ох, какво само ме чака — въздъхна Тиана, заслушана в разговора. — Представям си какво ще започне. Такава си, онакава… избяга от двореца…
— Мога да те върна в същата нощ, когато изчезна от двореца — изпъчи се Мумрик. — Ще те пренеса във времето, както в школата на асасините!
— Страхотно! — с явно облекчение каза Тиана.
— А Йен… — Трикс се замисли за момент. — Него, предполагам, трябва да телепортираш в онази крепост на границата, където служи сър Гламор. Йен, нали така?
Трикс се обърна и установи, че Йен не е на масата.
— Той отиде някъде — съобщи Халанбери. — Помоли дъщерята на Васаб за чорап. Тя много се смути, но все пак му донесе един чифт. Той взе единия, каза, че скоро ще се върне и че е добре, че в Самаршан има много пясък и се стъмва рано. Помоли да му покажат пътя за пазара и тръгна.
— Странно момче — каза Мумрик. — Защо му е момичешки чорап? Това да не е някакъв човешки брачен обичай?
— Боя се, че не — отвърна Трикс с известна загриженост в гласа. — Толкова е упорит… а аз направо забравих да мисля…
От своя край на масата Гавар Вилорой прочисти гърло и се изправи. За щастие рицарят-маг седеше със спуснато забрало и не разваляше ничий апетит с външния си вид.
— Бих искал да се сбогувам с присъстващите — започна той. — С някои от вас е възможно повече да не се видим. А с някои, подозирам, със сигурност ще се срещнем…
Халанбери бързо се придвижи по-близо до Трикс.
— Ще се срещнем, ще се срещнем — обеща Гавар. — Сега, когато Прозрачният бог вече го няма, а остана само номадът Алхазаб, загубил своята сила и мощ… — той нададе скрибуцащ смях. — Евикейт ще е доволен! Но тъй като днес седим на една маса — ще вдигна чаша за здравето на моите бойни другари. В крайна сметка на вас то все още ще ви трябва!
— Какъв е долен! — прошепна Тиана, но все пак взе бокала.
— Мъртвите всички са такива — почти философски каза Трикс. — Нищо… ще видим на кой и какво ще му потрябва.
Вечерта продължи по реда си. Надигаха се бокали, съпругата на Васаб сервираше все нови и нови блюда — и Трикс беше принуден да признае, че кулинарията в Самаршан е достигнала огромни висоти. Приключил разговора с Майхел, търговецът седна до него и попита:
— Хей, а какво ще кажеш за съветите от Книгата на мъдрите мисли? Полезни ли бяха?
— Съветите? — Трикс смръщи чело. — Първият беше такъв: Ако тръгваш на труден път, от който не очакваш да се върнеш, вземи всичко нужно от приятели! Но двойно вземи всичко нужно от враговете!
— Точно така! — кимна Васаб. — И как това се отрази на твоите приключения?
Трикс се почеса по врата.
— Ами, вероятно става дума за това, че действахме заедно с витаманта?
— Възможно е — кимна Уасаб.
— А също и за школата на асасините, от които всички се страхуват. И че тръгнахме по пътя на Алхазаб и осъзнахме как е получил магията си!
— О, Мъдра книга! — възхити се Васаб. — Колко прекрасно, че съветите й са ти помогнали! А второто предсказание? Помощта на приятел понякога е малка, но винаги я очакваш. Помощта на врага може и да е голяма, но идва неочаквано! За какво беше то?
Трикс се замисли.
— Може би става въпрос за Хамас, който призна, че аз победих Алхазаб? Или пак за Гавар, който участва в сражението?
— Мъдра книга… — повтори Васаб. — А третото, третото предсказание? Най-загадъчното? И ако твоята най-добра коза вече не дава мляко, а вълната й е оскъдна, тогава я остави за месо, иначе каква полза от козата?
— Кози не сме срещали, нито една — призна Трикс. Но като видя, че Васаб се разстрои, веднага добави: — Макар че… нали мъдрите мисли трябва да се разбират иносказателно? Може би става дума, че магията на Прозрачния бог е отслабнала и сега той е обикновен вожд на обикновено племе?
— Книгата е източник на мъдрост! — удовлетворено заключи Васаб, след което, доволен и успокоен, продължи около масата.
А Трикс хвърли поглед на Мумрик, който се усмихна.
— Всичко това са глупости, нали? — попита Трикс.
— За книгата ли? — шепнешком отвърна Мумрик. — Ами как да ти кажа… За дълго пътуване трябва да се готвиш старателно и да не пренебрегваш ничия подкрепа, полезно е да очакваш помощ от приятели, но двойно по-ценна е помощта на тези, които смяташ за врагове… А и козата, ако не дава нито мляко, нито вълна, трябва да се остави за месо!
— Но нали това не означава, че Книгата ми е предсказала нещо и че ми е помогнала? — уточни Трикс.
— Книгите всъщност изобщо не са длъжни да предсказват и да помагат — усмихна се Мумрик. — На хората най-малко от всичко на света им трябва някой всичко да им разтълкува и обясни. Много по-нужен им е търпелив събеседник, който да им разкаже нещо свое и да изслуша всички техни мисли. А тази книга го може по-добре от всеки човек!
— Каква мъдра мисъл! — възкликна Васаб, който тъкмо се беше върнал при тях. — Непременно трябва да бъде записана в Книгата! Жена! Жена, донеси Мъдрата книга и молив!
Но в този момент на портата се почука. Трикс, който беше много притеснен от отсъствието на Йен, тръгна към нея след Васаб.
Но не беше Йен. Беше Дерик — придружен от двама стражници и карета. И дори не погледна Трикс.
— Витамант Гавар Вилорой, Великият везир най-любезно ви кани при себе си! — тържествено обяви той.
Гавар започна да се надига от масата. А Трикс бързо каза:
— Дерик… виж, аз наистина съжалявам…
Дерик стоеше, издул устни, и гледаше покрай Трикс.
— Ясно е, че никога няма да станем приятели — каза Трикс. — И дори съюзници. Но… много ми е неудобно, че те върнахме в Дахриан… и въобще… извинявай.
Дерик мълчеше.
— Все пак почти се помирихме… — продължи Трикс.
Дерик хвърли бърз поглед към стражниците. После погледна Трикс и тъжно каза:
— Затова е и още по-обидно!
Трикс чакаше, но Дерик мълчеше и гледаше Гавар. Пред витаманта той любезно се поклони и дори му отвори вратата на каретата. Трикс продължи да стои при портата и да гледа тъжно към Дерик. Така нареченият братовчед се качи в каретата след витаманта, но в последния момент се обърна.
— Ама много ловко ме преметнахте — каза той. — Както и да е… следващия път ще бъда по-умен!
Трикс осъзна, че това ще е единственото подобие на помирение, на което можеше да разчита, и цъфна в усмивка.
Дерик също се усмихна. След което с внезапна искреност каза:
— Страхотна усмивка имаш!
И се шмугна в каретата.
— Някак си е много непоследователен и противоречив — каза приближилата до Трикс Тиана. — Въпреки че е прав, ти си много по-симпатичен, когато се усмихваш, отколкото когато стоиш с ей тази загрижена физиономия. Виж, Йен се прибира!
Йен наистина крачеше по улицата, като си подсвиркваше весело и размахваше прашен чорап. При вида на Трикс и Тиана той се смути, бързо пъхна чорапа в джоба си и леко притеснен приближи.
— Къде беше? — попита Трикс.
— Ами… разхождах се… — криейки поглед, отговори Йен. — И няма да повярваш какво намерих!
— Да не би да е пръстенът на крал Маркел? — иронично попита Трикс.
— Точно така! — светна Йен, вадейки пръстена от джоба си. — Ама много е тъп този роботърговец, нали? И пръстенът загубил, и въобще, казват, ударил тила си в стената така, че сега лежи в дома си и го налагат с компреси!
— Мисля, че всички бързо трябва да напуснем Дахриан — притеснено прошепна Трикс.
… В стаята на Трикс във вълшебната кула на Лапад всичко беше както преди, тоест студено, неуютно и самотно. Само прахът по пода за последните няколко седмици малко се беше увеличил. Трикс, поклащайки леко замаяната си от телепортацията глава, приближи до прозореца.
Беше нощ, но пълната луна обливаше всичко с чиста бяла светлина. Прясно падналият сняг покриваше земята, само до самата кула упорито растяха омагьосаните от Лапад цветя. Без дори да отваря вратата, Трикс разбра, че Лапад е тук — мощното хъркане на магьосника достигаше до него дори през двата етажа.
— Трикс, запали камината! — помоли скритата в пазвата му Аннет. — Това не е климат, а някакъв ужас!
Трикс послушно тръгна към камината. Скоро лумнаха горещи пламъци, а Трикс си донесе от кухнята чаша вино с подправки и започна да я затопля над огъня. Лапад продължаваше жизнерадостно да похърква и Трикс реши да докладва на учителя утре сутринта.
— Липсват ли ти приятелите? — попита приседналата до камината Аннет.
— Аха — промърмори Трикс. — Но те са си вкъщи, с тях всичко е наред…
— Тогава не тъжи — каза феята. — Много е глупаво да тъжиш, когато всички приятели са си у дома и с тях всичко е наред.
— Защо не може да е добре на всички по света? — попита Трикс. — Бих искал да направя така, че всички да се чувстват добре…
— О, ти май растеш! — засмя се феята. — Рано или късно всеки магьосник започва да мисли как да направи добро на всички хора.
— И какво? — попита Трикс.
— А ти не разбра ли по Алхазаб? Ставаш лош, разбира се! Ако не избиеш тази глупост от главата си. Хората не бива да бъдат принуждавани да бъдат нито добри, нито щастливи, нито умни. Защото от това се ражда единствено повече зло, мъка и глупост! Можеш само да ги убеждаваш да станат по-добри… но тук никаква магия няма да помогне.
— Знам, че не бива, Аннет — кимна Трикс. — И че магията няма да помогне. Но… но поне да си помечтая не може ли?
— Да си помечтаеш може — разреши Аннет. — Но сега виното ти ще кипне, мечтателю!
С чашата в ръце Трикс се върна при прозореца. И потръпна, забелязвайки на перваза голяма бяла сова. Совата вдигна краче, към което с канап беше привързан свитък, и почука по стъклото.
— Ой… — възкликна Трикс и отвори прозореца.
Совата търпеливо му позволи да развърже писмото, след това го погледна укорително и беззвучно се метна надолу. Трикс бързо разгърна писмото, под което се виждаше херцогският печат.
Писмото беше от баща му.
Скъпи възлюбени сине!
Бих искал хубаво да ти издърпам ушите! Само да знаеше колко се притеснихме с херцогинята, когато замина без разрешение! Докато не ни посети твоят учител, не знаехме какво да мислим!
Но тъй като си вече твърде голям, за да те наказват, ние настоятелно те молим повече да не правиш така! Учи се на магия, щом имаш такава страст към нея. В края на краищата в летописите се разказва за много владетели, които са били и магьосници, и ние, след като се посъветвахме, решихме, че с това няма да урониш достойнството на нашия род.
В допълнение Лапад е добър старец, а Дилон — спокойно и безопасно място. На нас с херцогинята ни е приятно да знаем, че ти през цялото време си под бдителния надзор на учител, не се забъркваш в никакви неприятности и се занимаваш с научни магически изследвания.
Обичащи те,
Трикс се подсмихна и внимателно прибра писмото в джоба си. А не се усмихна, защото беше много добре възпитан син. Е, освен когато легна в леглото и затвори очи. И то съвсем мъничко.
* * *
Това е втора книга от серията „Трикс“. В плановете на автора е да има и трета книга със заглавие „Недоучка“.