Сергей Лукяненко
Неспокойкото (16)

1

Труден и опасен е пътят през подземните пещери, ако с теб няма гном-водач. Широкият и удобен тунел във всеки един момент може да завърши с глуха стена или да потъне в бездънна пропаст, докато в същото време верният път на пръв поглед предизвиква страх и изглежда непроходим. Заплашват те корита на подземни реки, съхранил се в каменни мехури запалим газ, пълзящи в мрака слепи отровни твари… Отчаянието се натрупва, в главата ти се промъкват ужасни мисли — „дали няма да остана тук завинаги?“.

Но ако с теб има гном, можете да сте спокойни. Или поне така им каза Груя, която ги придружи заедно с целия си отряд.

— Ние миризмата на газ я усещаме от хиляда стъпки — похвали се тя. — Чуваме звука на водата през камъка от двеста. Усещаме всякакви отровни влечуги в тъмнината. Освен това имаме страхотно усещане за посока, не можем да се загубим. Е, имаме също и много добри карти, а за всеки завой чертаем и стрелка със светеща боя!

Тръгнаха в най-ранна утрин и до обяд крачиха през широки, осветени тунели, като от време на време срещаха други гноми. После закусиха със студено печено месо и горещо зелено кафе. А нататък пътят продължи през места, доста по-изоставени и диви.

— Можехме да прокопаем широк тунел чак до езерото на русалките — каза Груя. — Но те не обичат шума и ни помолиха да оставим всичко такова, каквото е. Но вие не се притеснявайте, пътят не е труден…

Лесният път се оказа не толкова лесен. На два пъти се наложи да минават по скален корниз над пропаст, в чиито дълбини червенееше течна лава. После — да пресекат същата тази пропаст по каменен мост, доста тънък на вид и освен това без перила. След това имаше две места, където трябваше да ходят на колене, толкова ниско се спускаше каменният таван, както и едно място, където трябваше да пълзят. За щастие, сутринта Тиана мъдро беше облякла асасинските си одежди, а не възхитилата гномите Бяла рокля, в противен случай тя бързо би се превърнала в Черна Разкъсана Рокля, а кой знае какви пророчества имаха гномите за това?

За щастие, след тесния участък, където всички се чувстваха неспокойни, пътят стана доста по-лесен. Скоро влязоха в огромна пещера, осветена от две големи бронзови статуи-светилници. Разбира се, бяха познатите им вече русалки — но високи по пет метра, грациозно стоящи на своите рибешки опашки и държащи в едната си ръка пламтяща факла. С другата русалките деликатно прикриваха голите си гърди. Едната русалка се усмихваше, а другата изглеждаше тъжна.

— Тези съоръжения имат едновременно и практична цел — да осветяват езерото на русалките — шепнешком обясни Груя, — а в същото време са нашият почтителен подарък за уважаваните подводни магьоснички. Двете русалки символизират двете страни на магията — радостната и тъжната.

Веднага след статуите започваше езерото на русалките. Езеро като езеро, честно казано, точно такива са по-голямата част от подземните езера — с кристалночиста вода, която няма да забележиш веднага дори на дневна светлина, и с чист, необсипан с боклуци бряг. Водата едва забележимо се поклащаше, галейки чистия светъл пясък. Трикс потопи ръката си и се удиви колко е студена — съвсем не като в езерото, където бяха паднали от стълбите.

— Лагерът ни ще бъде тук — посочи Груя към разположените между статуите палатки. Те очевидно бяха издигнати доста отдавна и съвсем основателно — със здрави метални рамки, на изравнена и облицована с камък повърхност. — Момчетата се настаняват вляво, момичетата — вдясно.

— А може ли обратно? — попита Халанбери.

— Може — кимна Груя. — Няма никаква разлика между палатките.

— А… може ли тримата да се настаним в една палатка? — смутено попита Тиана. — Разбирам, че това не е много прието, но Халанбери е мой брат, а Трикс… Трикс е стар и верен приятел! А вие всички сте момичета, ще се настаните в другата палатка…

Груя замълча, гледайки изпитателно Тиана. После кимна:

— Настанете се и се приведете в ред… след час ще повикаме русалките.

Трикс, Халанбери и Тиана извадиха вещите си (в началото обаче Тиана използва вярната си бойна метла и старателно измете палатката). Вътре беше доста просторно, имаше десетина легла, така че всеки се разположи удобно.

— Ако успеем да усвоим магията на русалките — започна да разсъждава на глас Трикс, — това ще е много добре. Ще станем велики магьосници и ще променим живота в света към по-добро.

— А ако го променим към по-лошо? — скептично попита Тиана.

— Е, нали не сме злодеи и не сме глупаци! Дори да станем всемогъщи, никога няма да тръгнем да завладяваме други държави и да управляваме целия свят. Изобщо няма да използваме магията за лични цели! Само ще установим справедливи закони навсякъде, ще наказваме злото и ще накажем витамантите.

Успокоена, Тиана кимна.

— Аха! А ще мога ли малко, ама съвсем малко, да накажа онези момчета, които ме обиждаха в Дилон? — попита Халанбери.

— Да, но само ако е малко — реши Трикс.

— И аз също бих искала да накажа някого — с чувство каза Тиана. — Малко… За това, че се опитаха да ме дадат на витамантите!

— Тях аз също ще ги накажа! — пламенно каза Трикс.

Известно време всички мълчаха, размишлявайки върху новопоявилите се перспективи. После Трикс каза:

— Но това е — ако се получи… А ако не, ще трябва поне да отговорим на въпроса на гномите. Да разберем защо не могат да правят заклинания. Тогава ще получим помощ — бойни големи и гномски скирд! И някак ще трябва да победим Алхазаб!

 

 

Призоваването на русалки се оказа истинска церемония. Отначало Груя отвори голямата торба, която носеше със себе си от града. Вътре торбата беше облицована с блестящо сребърно фолио и пълна… с риба.

— Това е специална чанта — обясни Груя. — Има двойни стени и между тях се слага лед. Продуктите вътре остават студени и не се развалят много дълго време — тя замълча за момент, гледайки рибата, след което попита: — Как мислиш, твоят приятел, който се занимава с всякаква кухненска механика, дали би харесал такова нещо?

— Със сигурност — отговори Трикс, без да си криви душата.

Груя грейна в усмивка и като вдигна чантата, пристъпи към брега на езерото, точно където имаше изграден здрав каменен кей, навлизащ около десетина стъпки навътре в езерото. Там тя тържествено се изправи и протегна напред ръка, стиснала здраво опашката на една риба.

Всички затаиха дъх.

— Елате, о, добри наши мъдри магьоснички! — възкликна Груя. — Елате, ние ви викаме!

За известно време нищо не се случи.

После някъде в дълбините се появи трепкаща синкавозелена светлина. Тя стремително приближаваше към повърхността. Гномките въодушевено ахнаха, едната дори започна да ръкопляска.

Светлината приближаваше все по-близо и по-близо. Накрая станаха различими и очертанията на гъвкаво извиващо се тяло. Със силен плясък русалката изскочи от водата, описвайки красива дъга, профуча покрай Груя, захапа рибата от ръката й и плавно се върна във водата.

Сега вече всички гномки започнаха да ръкопляскат.

Груя извади нова риба. Междувременно русалката описа кръг под водата и се появи отново. Рибата я нямаше в устата й.

Скок — захапка!

Скок — захапка!

Това се повтори три или четири пъти. Накрая Груя отпусна ръка. Русалката няколко пъти скача напразно, след което очевидно осъзна, че засега повече риба не се предвижда. Тогава се обърна, отдалечи се от брега, после се върна обратно и скочи на един камък, стърчащ над водата на няколко крачки от брега, където седна в красива поза, с леко извърната глава, опряла ръце на камъка и грациозно отпуснала във водата блестящата си опашка. От русалката се носеше приятно синьо-зелено излъчване, като от позеленяла бронзова статуя на слънце.

— Това е традиционен знак, че русалката е готова за общуване… — прошепна една от гномките.

— О, скъпа русалке! — възкликна Груя. — Дойдохме при теб да се докоснем до твоята мъдрост!

Малката русалка обърна русата си глава и се усмихна. Усмивката й беше приятна, сладка, само заседналите между зъбите й люспи изглеждаха малко не на място.

— Какво желаете, сладки гномки? — ласкаво попита русалката. — Да ви направя нещо магическо ли? Или да овладеете изкуството на магията?

— Доведохме наши приятели, скъпа русалке! — възкликна Груя. — Би ли ги научила на своята магия? А ние ти донесохме много красиви украшения… и прясна риба.

— Риба — това е чудесно — оживи се русалката. — С удоволствие ще науча твоите приятели, малка гномке. Сега ли да започнем?

Груя се обърна. Трикс кимна.

— Сега — каза Груя. — Ето ги, нашите трима гости от повърхността — Умният, Учтивият и Тази, Която Носи Бяла Рокля… На моменти.

Погледът на русалката се плъзна по тях.

— Седнете, гости от повърхността — любезно кимна тя. — Ти си Трикс… Ти си Тиана… А ти си Халанбери, по прякор Аха…

— Да не повярва човек… — прошепна под нос Трикс. — Обикновено заклинание за истина… — и вече по-силно попита: — А къде да седнем?

— Разбира се, че на тези прекрасни плетени столове — изхихика русалката.

Трикс се обърна точно навреме, за да види как три красиви плетени стола се появяват направо от въздуха. Тук той не намери какво да каже. Разбира се, всеки магьосник може да създаде предмет, Трикс беше наясно с това. Но първо, за това би било добре наблизо да има онези вещества, от които ще се създаде обекта. И второ, фрази от рода на „да се появи пред мен красива маса“ отдавна вече не работят, думите са изтъркани до неузнаваемост.

Наложи се да седне и да се престори, че за него появата на мебели от въздуха не е нищо особено.

— Искате да се научите на магия? — попита русалката все така доброжелателно.

— Да! — отговори Трикс. — Е, всъщност аз мога да правя заклинания. Малко. Но Тиана и Халанбери — не. И бихме искали да се научим на такава магия като твоята… мила русалке…

— Вашето желание е разбираемо — кимна малката русалка. — Повярвайте ми, човешки деца, ние много искаме да ви научим на нашата магия. Но замислете се за това, че в продължение на много, много векове учим на магия гномите, които живеят тук. И досега никой от тях не е научил нищо.

— Но сте научили човека, дошъл от пустинята. Алхазаб.

— Да, научихме Прозрачния бог на нашата магия — кимна русалката. — Но това съвсем не означава, че и вие ще се научите.

— Готови сме да опитаме! — включи се в разговора Тиана.

— Работата е в това, че самите ние не разбираме защо нашата магия действа — призна русалката. — За нас това е нещо напълно естествено. Казваме заклинание и всичко се получава. Гномите го казват — и при тях нищо не се получава… какво пък, нека опитаме, и за самите нас ще е интересно…

Трикс целият се превърна в слух.

— За начало — започна русалката, — преди да произнесете заклинание, трябва да замахнете с опашка…

Тя шумно удари опашката си във водата.

— Но ние не можем! — възмути се Тиана. — Нямаме опашки!

— И Алхазаб нямаше — ухили се русалката. — Шегувам се, шегувам се… Хайде сега да започнем с основите. Какво всъщност е магията?

— Думи — отговори Трикс. — Когато човек… е, или някой друг, изрази желанието си правилно, красиво и необичайно — Вселената откликва и го изпълнява. Колкото по-красиви са изречените думи, колкото по-необичайна е тяхната форма — толкова по-силна е магията.

— Правилно — кимна русалката. — Това е основата на всяка магия… Искате ли разхладителни напитки?

В ръката на Трикс внезапно се появи красива кристална чаша, пълна с пенеща се лимонова напитка.

— Това е невъзможно! — хлъцна Трикс.

— Защо? — изненада се русалката.

— Защото не може просто да се каже „Искате ли напитки“! Трябва подробно да се опише желаното, да се опише красиво, ярко и образно, така че и самият магьосник, и присъстващите хора, и цялата Вселена ярко да си представят резултата, който магьосникът иска да постигне. И чак след това, в зависимост от свежестта на използваните думи и прецизното им поставяне в заклинанието, магията се изпълнява с една или друга сила… или изобщо не се изпълнява.

— Това вече го каза — отбеляза русалката. — И какво? По какъв начин това би могло да попречи на магията ми?

Трикс отпи от напитката — беше студена, тръпчива и вкусна.

— Най-първият магьосник в света би могъл да каже: „Искате ли череши?“ — опита се да обясни Трикс. — И се появява вкусна череша! Но след това тези думи губят сила! Следващия път черешата би била недоузряла или червива. А накрая и изобщо няма да се появи!

— Защо? — търпеливо попита русалката.

— Ами защото думите губят своята сила! Казани точно както преди, те вече не работят!

— От самото начало на света момчетата се приближават до момичетата и казват: „Обичам те!“ — каза русалката. — Тези думи би трябвало не само да са се изтъркали, а направо да са се вдлъбнали от използване! Но всеки път сърцето на момичето започва да тупти по-силно и избухва вълшебният пламък на любовта!

— Не е съвсем така! — опита се да спори Трикс. — Е… любовта, разбира се, също е магия. Но е различно. В резултат на любовта не възниква нищо!

— Всъщност в резултат на любовта възниква всичко — строго отговори русалката. — Голямо момче си вече, трябва да знаеш, че децата не ги носи щъркелът!

— Но ние говорим за магия! За чародейство! — проплака Трикс. — Ето, виж… да се появи пред мен красива дървена маса!

Разбира се, нищо не се случи.

— Не се получи — спокойно призна русалката.

— Защото думите са изтъркани! Но ако го кажа така… — Трикс за миг се замисли. — Въздухът пред мен помътня и като че ли се сгъсти, в началото се появи плот — кръгъл, инкрустиран с перли, после отдолу се появиха три изящни резбовани крачета — и ето на пясъка край подземното езеро стои красива малка масичка!

Масичката се появи. Не беше чак толкова красива, инкрустацията беше лошо поставена и неравномерна, краката се оказаха прекалено изящни и тънки, но все пак това си беше истинска масичка — на която Трикс триумфално постави празната си чаша. Масичката изскърца, но издържа.

— Сработи — кимна русалката. — Сега е мой ред. Да се появи до нея още една красива масичка!

Трикс погледна тъжно към появилата се във въздуха масичка. Беше много красива. И явно много по-здрава. Гномките на брега не издържаха и заръкопляскаха.

— Защо? — попита Трикс. — Защо така?

— Не знам — съчувствено отговори русалката. — Същият проблем имаме и с гномите. Ние съвсем честно им казваме и показваме всичко, те го повтарят — но при тях магията не работи. А при Алхазаб всичко веднага започна да се получава! Ние само му казахме за основните направления на магията, дадохме му примерни заклинания — и всичко веднага се завъртя.

— При Алхазаб се е получило. При гномите — не. При мен — също не… — Трикс замислено погледна Тиана. — Опитай ти, а?

— Искам красиво кръгло огледалце! — протягайки ръка, каза Тиана.

За миг въздухът над дланта й затрептя, но така и нищо не се появи.

— Знаех си, че няма да се получи — въздъхна Тиана. — Така си и знаех…

— Халанбери — каза Трикс. — Я опитай ти.

Момчето смутено го погледна.

— А може ли?

— Разбира се — каза твърдо Трикс. — Как мислиш, защо Лапад те изпрати с нас? Именно защото знаеше, че ти си велик магьосник!

— Аз? — ококори се Халанбери.

— Разбира се! Просто досега никога не си се опитвал. Но сега ще видиш колко е просто. И Лапад веднага усети могъщия дар в теб! Хайде, не се стеснявай! Какво би искал?

— Халва! — възкликна Халанбери. — Но не таханова, нея не я понасям, а фъстъчена! Със стафиди! Мека и ронлива! Ой…

Всички се взряха в парчето халва в ръцете на Халанбери.

— Точно такава… — удовлетворено каза момчето и отхапа. — Аха! Вкусно!

Русалката се плъзна от камъка и с два удара на опашката стигна до брега. Излезе наполовина на пясъка и се загледа в парчето халва. После възторжено каза:

— Получи се! При него също работи!

— Работи, работи! — закрещя Груя. — Работи!

Но в гласа й нямаше много радост. Трикс въздъхна и взе парчето халва от Халанбери. Отхапа. Беше вкусно.

— С тази халва няма да се наядеш — предупреди той.

— Ами добре! — махна с ръка Халанбери. — Но пък е вкусна, аха!

— Колко е хубаво да научиш някого на магия! — каза русалката, гледайки одобрително към Халанбери. — Знам, че гномите подозират, че ние ги учим неправилно…

— Не, не! — запротестира Груя.

— Подозирате — твърдо отговори русалката. — Но ние наистина ги учим на всичко, което умеем. Тук всичко е много просто! И самите ние не знаем защо при някого се получава, а при друг — не. Никой не знае…

— Аз знам — каза Трикс.

Настъпи тишина, дори Халанбери спря да дъвче.

— Вашата магия не е за гноми — каза Трикс. — Страхувам се, че всъщност никоя магия не е за гноми. Съжалявам, Груя.

— Нищо, нищо — бързо отвърна тя. — Но… Старейшините ще искат да знаят причината!

— Аз също искам да знам — обади се русалката. — Знаем, че сме най-великите магьоснички в света. Но не знаем защо. Говори!

Трикс замълча за момент. После погледна Груя и твърдо каза:

— Отряд големи и гномски скирд!

— Старейшините никога не мамят! — пламенно отвърна Груя. — Аз… аз лично ще застана в първата редица, стиснала кирка в ръка! Момичета?

— Всички ще дойдем! — извикаха гномките.

— И също така магическа сфера — леко смутено продължи Трикс. — Хубава, цветна, със звук.

— Ще ти дам моята! — обеща Груя.

— Не искам твоята, нека старейшините да дадат.

— Коя съм аз, че да решавам вместо старейшините? — разпери ръце Груя.

Трикс изсумтя.

— Наистина! Коя си ти? Случайно попадна на пътя ни, после се свърза със старейшините, заведе ни право при тях и ни доведе до езерото с русалките. Коя си ти всъщност, а, Груя?

— Ние имаме Седмогномщина! — протестира Груя. — Нямам нищо общо със старейшините…

— Ако ще да е дори Тринадесет Проклети Гнома! Все едно, няма управляващи без доверени хора… тоест гноми!

Груя сведе поглед. После каза:

— Ще ти дадат магическа сфера. Най-добрата, която имаме. Давам думата си на Капитан на Тайната стража на Подземието!

— Чакай малко! — намеси се русалката. — Защо молиш за нещо гномите, след като ние им правим всички магически неща? Ще ти създам какъвто искаш магически предмет, ако разкриеш тайната на нашата магия!

— А ако след като я разкрия, ти вече няма да можеш да правиш заклинания? — попита Трикс.

Русалка гневно удари с опашка по водата.

— Не се шегувай така!

— Аз не се шегувам — отговори Трикс. — Ако съм разбрал всичко правилно, то такъв резултат е напълно възможен.

Русалката замълча.

— Да продължа ли? — попита Трикс.

— Продължи — кимна русалката.

— Магията не е само в красотата на думите — започна Трикс. — И не е само в тяхната свежест. Магията зависи и от този, който говори… и от този, който слуша.

— Това е всеизвестно — леко предпазливо каза русалката.

— Така че силата на вашата магия е в това, че сте русалки. А гномите не умеят да правят заклинания, защото са гноми.

— Искаш да кажеш, че ние сме най-умните? — възхити се русалката.

— Искаш да кажеш, че ние сме най-глупавите? — възмути се Груя.

— Не! — размаха ръце Трикс. — В никакъв случай! Тук не става дума за глупост или за ум. Разбирате ли… магията — това е баланс.

— Между доброто и злото! — кимна русалката.

— Не… тоест не само между доброто и злото. Също е между вярата и недоверието… въображението и земността… дори подземността… Извинявай, Груя.

Настъпи зловеща тишина.

— За да се случи магията, трябва да си я представиш и да повярваш в нея — бързо каза Трикс. — Груя! Кажи ми как е устроена твоята месомелачка!

Груя замълча за момент. После кимна:

— Добре. Месомелачката в основата си има широка тръба, изработена от бронз, с диаметър сто зърна… това е ето такава мярка за дължина… и с дебелина на стената десет зърна. Вътре в тръбата е фиксиран винт, който представлява петвиткова бронзова спирала, която при завъртане подава парчетата месо към нож с четири остриета…

— Груя, ти много добре си представяш това, което описваш, нали? — попита Трикс.

Гномката се поколеба. После кимна:

— Разбира се! Аз самата я направих!

— Лесно ли я направи? — продължи да разпитва Трикс.

— Трудно — призна Груя. — Много. Всичко трябва да се изчисли много добре, да се изработи старателно…

— Значи вярваш, че ако произнесеш заклинание, месомелачката ще се появи от нищото?

Груя се замисли. След това поклати глава:

— Не, Трикс. Не вярвам. Това е сериозна и прецизна работа. Тук всичко трябва да се измисли много добре, да се начертае и внимателно да се направи по чертежа.

— Точно в това е работата — каза Трикс. — Вие, гномите, сте много умни и способни. Вие живеете в подземните дълбини и майсторите невероятни неща. Свикнали сте да претегляте всяка своя стъпка, всяко движение на кайлото. Около вас са глухи каменни слоеве, над вас са надвиснали тежки и опасни скални сводове, скрити в земята газови мехури заплашват да избухнат, в мрака дебнат свирепи чудовища, от влажния въздух ви болят ставите, брадите ви се покриват с пърхот…

Някоя от гномките изхлипа.

— Никога нищо не ви се дава даром — продължи Трикс. — Можете да разчитате единствено на себе си и на своите другари. Магията ви привлича… но дълбоко в душата си вие не вярвате в нея. Прекалено ясно си представяте естеството на нещата, твърде добре разбирате колко е трудно да ги направите с ръце, за да ги създавате от нищо.

Груя едва забележимо кимна.

— Но в това всъщност няма нищо страшно — каза Трикс. — Всички живи същества са различни. Някои са в състояние да правят едно, а други — друго. Това съвсем не означава, че някой е по-добър, а някой е по-лош! Затова пък вие можете да правите истински чудеса със собствените си ръце! Затова и враждебната магия не може да ви навреди, защото не вярвате в нея. Не се опитвайте да надхитрите собствената си природа… ценете своите силни страни и не се притеснявайте за слабите си!

— Благодаря ти, Умният — каза Груя. — Чувствам, че си прав.

— Тогава кажи и за нас! — поиска русалката. — Защо умеем да правим заклинания?

Трикс въздъхна.

— Вие живеете във водата. Живеете волни и свободни. И дори повече от това — от всички опасности на външния свят сте намерили убежище в подземни езера, където нямате врагове и нямате проблеми… освен може би скуката. Не ви трябва нищо… е, може би само риба, защото не можеш да измагьосаш храна… Вие фантазирате леко и свободно, вярвате на всяка своя дума. Не знаете как всъщност да направите една или друга вещ, как да разпалите огън, какво е това пари… Вие просто го казвате — и всичко се случва, защото вярвате на себе си безусловно.

— Но ние сме най-великите магьоснички! — каза русалката. — А нашите сестри, които живеят в моретата и океаните, могат да измагьосват само най-прости неща… буря, например… или перли…

— Така е — кимна Трикс. — Когато около вас са гномите — които вярват на всяка ваша дума, вие ставате велики магьоснички. Гномите, които ще обмислят вместо вас как изглежда масата… или как работи магическата сфера… Гномите, които не могат сами да правят заклинания, но обезпечават вашата магия!

— Лъжеш, лъжеш, лъжеш! — извика русалката и размаха ръце. — Ние сме най-великите магьоснички! Сами по себе си сме велики! Можем да правим всичко на света!

— Ето защо правите всичко, което гномите поискат — продължи Трикс, без да слуша русалката. — В крайна сметка това за вас е единствената възможност да сте велики магьоснички… нали така?

— Не е така! — от възмущение русалката грабна овално камъче и го хвърли към Трикс. Но пропусна. — Защо тогава Алхазаб се научи на магия? Ние го научихме!

— По същата причина, поради която се получи магията при Халанбери — отговори Трикс. — Защото свирепият вожд на пустинно племе всъщност е просто едно голямо дете. Необразован, неразбиращ как е устроен светът… и в същото време безусловно вярващ в себе си. Само дете може да повярва, че всяка дума се превръща в истина. Че стига само да си пожелае халва — и тя ще се появи…

Халанбери, чието парче халва беше изчезнало от ръцете му без следа, обидено погледна към Трикс.

— Извинявай, Аха — каза Трикс. — Но това е истина. Ние, хората, не сме като гномите и не сме като русалките. В нас има и фантазия, и практичност. Понякога се очароваме със собствените си думи, защото във всеки възрастен човек живее по едно малко дете. Такива хора стават магьосници. Е, а ако човек не вярва в себе си и в чудеса, тогава никога няма да стане магьосник. Дори да каже много красиви думи… те няма да оживеят.

— Значи ти няма да можеш да станеш като Прозрачния бог? — попита русалката.

Трикс поклати глава.

— Не, няма да мога. Аз съм такъв, какъвто съм. И Алхазаб е такъв, какъвто е. Той е успял да научи вашата магия, защото е видял как го правите — и е решил, че това е нещо много просто. А неговото племе — то му вярва. И затова всяка глупост, която каже Алхазаб, се получава. Трябва да помисля какво да правя с това.

— А ние какво да правим? — тъжно попита русалката. — Аз… аз дори не знам дали сега ще ми се получат заклинанията! След като обясни как става всичко…

— Не знам — призна Трикс. — Но най-вероятно ще се получат. Просто си почини малко и се успокой.

— Ние мислехме, че сме най-великите магьоснички на света! — възкликна русалката. — А ти казваш, че това е само защото към всичко се отнасяме несериозно, като деца, и защото гномите ни вярват!

— И какво от това? — сви рамене Трикс. — Какво значение има как се получава магията, щом се получава? Да, вие сте велики магьоснички! Но само заедно с гномите! На практика вие се нуждаете едни от други. Вие можете да фантазирате и да вярвате на своите думи. Гномите вярват на вас и разбират как това, което измисляте, ще изглежда и работи на практика! Заедно — вие сте най-великите магьосници! Отделно — просто гноми без магия и русалки, способни да измагьосват прости неща. Така че останете заедно! Вие и така си живеете в съседство и се разбирате добре!

Гномките и русалката удивено се спогледаха.

— Но Трикс е прав — каза Груя. — През цялото време се притеснявахме, че не можем да правим заклинания. Напразно сме се притеснявали! Всъщност можем! Заедно с вас!

— Само не казвайте на останалите гноми защо така се случва — каза русалката. — Защото тогава магията може да се разстрои.

— Ще кажем само на Старейшините — реши Груя. — А ние самите ще напуснем града — за да не проговорим случайно.

— На истински поход? — възторжено възкликна една от гномките. — Ще видим други гномски градове? Ще търгуваме с хора? Може би дори ще се сбием с елфите?

Груя кимна.

— Нека в началото да не е с елфите, а с Прозрачния бог — бързо вмъкна Трикс.

— Много съжалявам, че нашата магия няма да ти помогне да се справиш с Алхазаб — тъжно каза русалката. — Той не е лош човек, иначе изобщо не бихме го учили. Но е много прост. Наистина много. И ако истински вярва, че нещо е правилно, тогава изобщо не се замисля за последствията… — русалката тъжно сведе поглед. — Но поне твоят малък приятел също се научи да прави заклинания!

Трикс погледна Халанбери. И откри, че той ентусиазирано смуче захарно петле на пръчка. Смутен, Халанбери бързо скри близалката зад гърба си.

— Значи наистина си се научил! — възкликна Трикс. — Е… това ни дава известно предимство! Я направи… ами, огнена топка!

— Да се появи огнена топка, гореща, страшна и кръгла! — възкликна Халанбери и протегна ръка.

Нищо не се случи.

— Концентрирай се — посъветва го Трикс. — Потърси по-свежи думи…

— Сега… — Халанбери старателно сбърчи чело. Промърмори нещо. После въздъхна: — Всъщност не искам огнени топки. Те са големи и парят.

— А близалка искаш ли? — уточни Трикс.

— Аха! — светна Халанбери. — Също и захарен памук… — той погледна лявата си ръка, в която внезапно се появи огромна топка захарен памук. — Получи се!

— Безспорно доказателство за произход — каза Тиана. — Халанбери, ти си точно като княз Дилон, нашият прапрадядо! Той също е можел да измагьосва само сладкиши!

— Искаш ли ядки в глазура от кисело мляко? — попита Халанбери.

 

 

Младежите не изчакаха гномите да съберат бойния скирд. Всички знаят, че събирането на скирд е дълъг процес. Първо гномите трябва да почистят доспехите си и да наточат кирките, което отнема цял ден. На следващия ден гномите се сбогуват с роднини и приятели, а вечерта и през нощта пият бира. През целия следващ ден гномите са махмурлии и си почиват. И накрая, на четвъртия ден сутринта, гномският скирд (не по-малко от четиридесет и не повече от седемдесет бради, защото гномите винаги се броят по брадите) тръгват на поход.

— След пет дни, привечер, аз и моите приятели ще се опитаме да победим Прозрачния бог в магически двубой — каза Трикс. — Няма да успеем. Всичките ми приятели Алхазаб ще вземе в плен, а мен самият ще захвърли в пустинята.

— В плен? — скептично попита Понеделник. — Алхазаб обикновено не взема пленници. Не искам дори да казвам какво прави с пленниците…

— Знам — кимна Трикс. — Ето защо трябва да го атакуваме веднага след като ме телепортира от бойното поле и преди да започне да измъчва приятелите ми.

— Значи скирдът трябва да се скрие някъде на бойното поле — делово каза Сряда. — Но за да си проправим път до него, ще трябва да се бием с номадите, а това ще отнеме много време.

Трикс се наведе над голямата карта, която му бяха донесли гномите, и замислено заби пръст в нея.

— Ето… Тук има пресъхнало езерце… тук растат две палми, между тях е сцената… Публиката е разпръсната в котловината…

— Интересна инженерна задача — замислено каза Четвъртък. — Но езерото опростява ситуацията.

— То е пресъхнало… — въздъхна Трикс.

— Няма проблем. Така или иначе подземните води, които са го захранвали, минават някъде наблизо. Ще помолим нашите добри покровител… хм… нашите сестри по магия, русалките. Те ще пренесат скирда под дъното на езерото. Там ще уредим временна база, ще пробием няколко изхода към повърхността и в точния момент ще изскочим изпод земята!

— Заедно с големите? — уточни за всеки случай Трикс.

— Разбира се. Първа и трета оперативно-тактическа група от големи вече са прикрепени към скирда.

— А ще успеете ли? — попита Трикс. — Ще имате само два дни и една нощ…

— Ще успеем — кимна Неделя. — Защото дадохме дума, а думата на гнома е по-твърда от гранит.

Успокоеният Трикс кимна. И каза:

— Аз междувременно…

— Ние междувременно! — поправи го Тиана.

— Ние междувременно ще се маскираме и ще се промъкнем в лагера на номадите — реши Трикс. — Ще кажем, че сме дошли да служим на Алхазаб. Както разбрах, при него идват от цял Самаршан — и възрастни, и деца, и мъже, и жени. Ще се опитаме да бъдем по-близо до Прозрачния бог и когато той захвърли другото ми аз в пустинята…

Трикс се замисли.

— Ще му нанесеш коварен удар от арсенала на асасина? — предложи Вторник.

— Ще го удариш с ужасяващо заклинание? — попита Петък.

— Ще го предизвикаш на честен двубой? — предположи Събота.

— Засега не знам — призна Трикс. — Но все още имам време да помисля. Ще трябва да е нещо неочаквано и смъртоносно… нещо по-страшно от бойна метла или огнена топка.

— Имай предвид — смутено каза Понеделник. — Скирдът е готов да умре в битка, и големите не познават съмнението. Ако трябва, ще разпръснем номадите по всички краища на пустинята. Ако се наложи — ще влезем в битка с магьосника. Но ако магията на Прозрачния бог наистина е толкова силна, колкото казват, тогава дори ние, гномите, ще бъдем изложени на нея.

— Това означава, че ще трябва да разпръснете охраната на Алхазаб и да попречите на номадите да се нахвърлят върху мен — кимна Трикс. — А с Прозрачния бог трябва да се справя сам.

Старейшините закимаха.

— Знам — каза Трикс. — Не се притеснявайте, моля ви. Няма да искам от вас невъзможното.

— Невъзможното изобщо не бива да се изисква — заяви Събота. — От никого.

— Не е вярно — отговори Трикс. — Невъзможното можеш да го изискваш, но само от себе си.

 

 

Пътят до повърхността се оказа много по-лесен от спускането. Груя и приятелките й заведоха гостите до далечния край на пещера, където в скалата беше врязана масивна стоманена врата. Огромни болтове я държаха затворена.

— Това е един от изходите към повърхността — каза Груя. — Не е използван от вече хиляда години… но механизмът би трябвало да е наред.

Тя посочи към изсечен в камъка надпис:

КЛЕТКА ТОВАРО-ПЪТНИЧЕСКА. Вместимост — 2000 кюлчета или 20 гнома в бойно облекло. Да не се използва от гноми на възраст под 150 години без разрешение от възрастни! На влизане в клетката първо влезте вие, след това вкарайте количките, при излизане — първо изкарайте количките, а след това излезте вие!

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПРИЩИПВАНЕ НА БРАДАТА, ОПАСНО Е ЗА ЖИВОТА И ЗА ДОСТОЙНСТВОТО!

За повреждане на клетката — три години рудничарска работа! Период на проверка — веднъж на всеки 1500 години. Пазете клетката! Клетката предпазва вашето здраве!

— А ключът? — попита Трикс.

Вместо отговор Груя се наведе и вдигна изящна теракотена плочка, поставена пред вратата. Под нея лежеше дълъг ключ със сложна форма.

— Ще се срещнем горе — каза Груя и отвори вратата. — Ние ще се бием заедно… и заедно ще победим!

— Ще победим! — повториха след нея отрядът й и всички удариха с кайловете по броните.

— Благодаря, Груя — каза Трикс.

— И аз ви благодаря — кимна Груя. — На теб, Умния, на теб, Учтивия, и на теб, Понякога Носеща Бяла Рокля! Винаги съм мечтала да видя истинска Бяла Рокля!

С тези думи Груя се надигна на пръсти и звучно целуна Трикс по брадичката. Трикс се смути, но за щастие Груя веднага целуна и Тиана (тя дори се наведе, за да е по-удобно на гномката), и Халанбери.

— Вървете — каза Груя и изтри появилите се в очите й сълзи. — Вървете, че нещо се разчувствах…

Младежите смутено минаха през вратата. Зад нея наистина се оказа здрава просторна клетка — единствено таванът беше нисък. На стената бавно, със съскане гореше газов фенер. До вратата стърчаха две дръжки, над едната беше написано „ГРАД“, а над другата — „ПОВЪРХНОСТ“. Кой знае защо дръжките бяха опушени, сякаш някой хулиган ги беше горил с огън.

— Непременно ще победим! — обеща Трикс, на когото очите също засмъдяха — дали от вълнение, или от теч на газ от фенера. И твърдо натисна дръжката „ПОВЪРХНОСТ“.

С метално скърцане решетъчните крила на клетката се затвориха. Затвори се и желязната врата, зад която се тълпяха гномките. Някъде текна вода, заскърцаха макари, затракаха зъбни колела.

И клетката запълзя нагоре.