Сергей Лукяненко
Неспокойкото (12)

2

Още две седмици тренировки отлетяха почти неусетно. О, разбира се, те бяха изпълнени с много интересни събития и вълнуващи приключения! Много би могло да се говори за дългата и старателна работа в лабораторията, където бъдещите асасини се научиха да правят отрова от всяко подръчно средство. За това как Дерик се натрови с отвара от бодлива круша, а учителя Абв и декан Еам го лекуваха. За турнира по бой с метли, където, за всеобща изненада, спечели Тиана — момчетата прекалено се бяха увлекли да се удрят един друг и не очакваха стремителната й атака. За избора на бойни метли — Трикс се сдоби с метла, изработена от клен и орехови пръчки с оплетка от лози, традиционен модел с малка смъртоносна сила, но гъвкава и лека, Дерик — с неговата любима, изработена от бамбук, смокиня и хибискус, с повишена прободност и здравина, и Тиана — с направена от желязно дърво и с оплетка от лиани и клонки ракитник, рядък, както каза деканът, избор за момиче — тежка и агресивна. И колко интересно отпразнуваха годишнината от откриването на школата! И как нощем, за радост на учителя Абв, учениците се развихряха в коридорите, слагаха в леглото на другия тръни или сърбящ прах, вмъкваха се в отдавна забравени тайни стаи и мрачни подземия, претъпкани с картини, скулптури и прочие ценности на асасините.

Да, това бяха наистина интересни седмици! За тях може да се напише отделна книга. Каква ти книга — цели седем книги, и то без самоучителя за бой с метли! Но това би била съвсем различна история…

И ето че дойде тържествения ден — учителят Абв и декан Еам обявиха на учениците, че днес ще се проведе финалният им изпит. Това се случи съвсем небрежно, в огромната празна столова.

— Научих ви на всичко, което знам — каза учителят Абв на закуска (листо от салата и кактус на скара). — Останалото ви научи нашият уважаван декан Еам.

— Но защо тогава в преданията се казва, че в школата на асасините се учат от ранна детска възраст чак до пълнолетие? — подозрително попита Трикс.

— Може би сте загубили много от вашите знания? — доста дръзко предположи Дерик.

Абв и Еам се спогледаха.

— Съвсем не! — строго каза Еам. — Цялата работа е в това, че преди кандидат-асасините бяха много по-малко талантливи.

Учениците се спогледаха гордо — но и със съмнение.

— Нима чак толкова? — попита Тиана. — И това, което те са минавали за години, ние сме го научили за броени дни?

— Представете си невежи деца, които не могат да четат и пишат, които си нямат понятие за живота извън школата — поясни Абв. — Да, само обучението им да ядат с нож и вилица продължаваше не по-малко от година!

— А добрият асасин обича и цени своята вилица — подкрепи го Еам. — Един удар — четири дупки! Не е толкова впечатляваща като метлата, но също е добре!

— Правилно титулуване на особи с благороден произход — едногодишен курс — започна да свива пръсти Абв. — Да не си човъркаш носа с пръст — един семестър, при това много в крайна сметка трябваше да бъдат изгонени.

— Песни и танци на народите по света — две години! — тържествено каза Еам.

— Всичко това е необходимо на асасина, за да се окаже близо до своите жертви и да нанесе смъртоносния удар — завърши Абв. — Вие, като хора с благородно потекло, по принцип си го знаете всичко това много добре. А как да убиеш врага — това е лесно да се научи и за няколко седмици.

— Тук е важна общата идея, а тя е проста — с усмивка поясни Еам. — Врагът трябва да бъде ударен силно, удушен здраво, промушен дълбоко или принуден да изяде такава гадост, след която вече да не му се живее!

— В чест на дипломирането ви даваме пояси на асасини втори дан — каза Абв и извади три яркочервени пояса. — Лично ги кроих и ших през цялата последна седмица. Всъщност се канех да ви дам трети дан, но молците бяха изяли всичкия кафяв плат… Затова реших, че мога да ви дам и втори дан. В чест на възобновяването на редовното обучение след дълго прекъсване!

Младежите тържествено взеха червените колани от ръцете му и щастливо се усмихнаха.

— Клетвата! — напомни Еам.

Всички тържествено произнесоха древната клетва на асасините. Трикс също я произнесе със звънлив от вълнение глас:

— Аз, Трикс Соийе, встъпвайки в редиците на Световната организация на асасините, наречена на учителя Абв, пред лицето на своите другари тържествено обещавам: горещо да обичам моята школа. Да живея, убивам и умра, както завеща великия Абв, както ни учи Съветът на асасините. Свято да спазвам Законите на асасините.

После всички в хор изброиха законите на асасините:

— Асасинът е предан на Школата, Учителя и Изкуството.

— Асасинът се готви да стане мъртъв асасин.

— Асасинът се равнява с героите на асасините, живите и мъртвите.

— Асасинът завижда на богатите асасини и сам се готви да забогатее.

— Асасинът е най-добрият в ученето, труда и бягането с препятствия.

— Асасинът е честен и верен труженик, винаги смело работещ за достойни пари.

— Асасинът е другар и приятел на друг асасин, ако това не пречи на работата.

— Асасинът е приятел на аристократите и богатите хора от всички страни.

Разбира се, Трикс малко го смущаваха две обстоятелства: готовността на асасина да умре и задължението да работи за пари. За един благородник като цяло е лошо да работи за пари. Трябва да се работи за удоволствие, за слава, за справедливост, за краля, в края на краищата!

Но нямаше какво да направи. Щом като заради спасението на другарите си и кралството трябваше да стане асасин, ще трябва и честно да спазва всички правила.

— Това е всичко — с облекчение каза учителят Абв. — Сега сте свободни да отидете където си искате и да се занимавате с каквото си искате. Но помнете — една десета от всичко, което спечелите като асасини, сте длъжни да дадете на Школата!

— В противен случай — подчерта Еам, — имаме дълги ръце!

— Ние искаме да убием Прозрачния бог! — смело заяви Трикс. — Само не съм сигурен дали това ще ни донесе пари…

— Няма нищо — отговори Абв, след като помисли. — Ще се помни като велик подвиг. Отначало асасинът трябва да работи за авторитет, чак после авторитетът започва да работи за него.

— Вие няма ли да ни помогнете? — попита Тиана.

— Аз и така вече направих всичко възможно, момче… — разсеяно отвърна Абв. — Вие получихте образование, костюми, пояси, бойни метли и прочие приспособления.

— Имаме само една седмица, за да стигнем до Алхазаб, да спечелим доверието му и да го унищожим — поясни Трикс. — Поне малко помощ с транспорта…

Абв и Еам се спогледаха.

— Ами… ще погледна в специалния килер — неохотно каза деканът.

Уви!

В килера наистина се намериха три симпатични летящи килимчета, бродирани със сложни шарки. Когато Еам ги изтръска, изкарвайки облак прах от всяко, и прошепна няколко вълшебни думи, килимчетата послушно се издигнаха и увиснаха във въздуха. Трикс направо се разтрепери от радост, че ще лети на истинско летящо килимче. Но още щом стъпи на килимчето, прогнилите нишки с пукот се скъсаха и той падна през килима, който се беше разделил на две половинки, и болезнено се удари в камъните. Оказа се, че и другите килимчета не са в по-добро състояние. Това на Дерик беше готово да лети само в една посока, при това не в нужната, а килимчето на Тиана, въпреки че набираше височина доста стремително, не успя само да се придвижи встрани.

— Проклети молци! — изруга Абв. — Макар че последното килимче ще го сложа до астрономическата кула, ще го ползвам да се качвам нагоре и надолу при спокойно време…

Той отново влезе в килера и няколко минути по-късно се върна, тъжно разглеждайки три дълги пръчки.

— Това бяха метли — обясни той. — Специални метли! Не само бойни, но и транспортни!

— Молци? — ужаси се Трикс.

— Плъхове! — с болка в гласа отговори Абв. — Изяли са всички орехови клонки, а именно те бяха омагьосаните…

Еам се подсмихна и предложи:

— Може би ще успея да омагьосам бойните метли на нашите млади асасини…

Известно време стоя до метлите, разперил ръце, като шепнеше нещо и пулеше очи. Внезапно синьо сияние обгърна метлите, те тихо зажужаха и, вибрирайки леко, се издигнаха във въздуха.

— Моля! — гордо каза Еам.

Младите асасини внимателно се настаниха на метлите. Усещанията бяха странни. Тънката вибрираща пръчка не беше нещото, на което е удобно да се седи.

— Сигурни ли сте, че на това нещо са се придвижвали? — тревожно попита Дерик.

— Не съм го виждал лично — призна Абв. — Но според преданията — да, и още как!

— Поне седло да имаше… — въздъхна Тиана.

— И стремена — подкрепи я Дерик.

— Не се полага — поклати глава Абв. — Според легендите на метла се лети без никакви приспособения… Ей, момче! Седенето на метла странично с увесени крака е позволено само да момичетата-асасини!

Тиана погледна умолително към Еам.

Деканът се наведе към ухото на учителя на Абв и нещо прошепна.

— Наистина ли? — изчервявайки се, възкликна деканът. — Е, да, да… май ми казаха…

Еам обясни накратко как да управляват метлите. Нямаше нищо особено сложно — накланяш върха на метлата надолу — започваш да се снишаваш, издърпаш го към себе си — издигаш се, за завой трябваше леко да се наклониш, а за да регулираш скоростта — плъзгаш ръка по нея. Плъзгане напред — скоростта се увеличава, плъзгане назад — намаля.

— На добър път! — възкликна учителят Абв, когато метлите се извиха над школата. — Кажете на всички, че школата „Дебнещата пепелянка“ отново приема ученици! Хареса ми… толкова се привързах към вас…

Извади носна кърпа и избърса появилите се сълзи. А декан Еам неочаквано се приближи до Трикс и приятелски го потупа по рамото.

— Напред! — възкликна смутеният от такова неочаквано дружелюбие Трикс.

И метлите полетяха на северозапад.

Да летиш, разбира се, е увлекателно и вълнуващо. На всички им беше малко страшно, но Трикс и Дерик не го показваха, за да не се изложат пред Тиана, а тя от своя страна не искаше да отстъпва на момчетата. Да се балансира върху метла беше странно, а и неудобно за контролиране, особено при ускоряване и забавяне. Но скоро всички някак посвикнаха и полетяха един до друг, сякаш са трима луди алхимици, които най-накрая са осъществили вековната мечта на своята лаборатория — да създадат летателни апарати, по-тежки от въздуха. Не успяваха да развият кой знае каква скорост — вятърът биеше твърде силно в очите и се опитваше да ги изхвърли от метлите. Така че летяха със скоростта на препускащ в галоп кон, а за височината, без да се уговарят, избраха умерена — колкото три-четири етажна сграда.

Като се стараеха да се държат един с друг сухо, но учтиво, Трикс и Дерик известно време обсъждаха възможността за използването на метлите в битка. Накрая се съгласиха, че потенциалът е нисък — човек на метла лесно ще бъде свален от стрелци, а още по-лесно — от магьосници. Биха могли да ги използват алхимиците с техните празнични фойерверки, като пускат пред атакуващия враг леки хартиени сфери, пълни с горящ въздух. Но ако в битката участва дори един дракон, човекът с метла няма да има никакъв шанс.

Затова пък на Тиана й хрумна доста по-добра идея — млади момичета и момчета на метли биха могли да се включат като куриери. Да доставят бързо (но и скъпо, разбира се) писма и малки пратки, да осигуряват помощ на старите и слабите, да разнасят новини от град на град…

— Всичко опира до метлите! — отговори Трикс. — В старите времена те са били доста разпространени и вече са използвани всички възможни магии за създаването им.

— Но нали Еам успя някак да омагьоса нашите метли!

Трикс сви рамене.

— Еам е велик магьосник. Макар и много странен… има в него някаква тайна…

Черните скали, върху които се извисяваше школата, отдавна бяха изчезнали в далечината. Сега под метлите се простираше пустинята — безкрайни хълмове и дюни, пясък жълт и пясък бял, от време на време — хилави храсти, успели да достигнат до водата с корените си. На истински оазиси засега не се натъкваха.

Да седиш на метлата ставаше все по-трудно. Трикс вече беше готов да махне с ръка на условностите и да седне „по дамски“, като провеси крака от едната страна на метлата. Но Тиана също постоянно се въртеше, докато накрая не изписка и едва не падна от метлата.

— Стига, достатъчно! — не издържа Трикс. — Не знам кой идиот е измислил летенето на метла, но така ще се убием! С камила щеше да е по-добре… така щях да я омагьосам, че щеше да се понесе като стрела!

Нито Дерик, нито Тиана възразиха. Всички внимателно се приземиха и облекчено се свлякоха на земята.

— Повече няма да полетя на метла! — твърдо каза Тиана. — Никога няма да полетя! По-добре на кон, по-добре пеша! По-добре пълзешком! Само не и на метла!

Никой не възрази.

— Трябва да измислим друго средство за придвижване — каза Трикс.

— И как да го направим? — изсумтя Дерик.

— Аз съм магьосник! Ще измагьосам нещо. Само че… — въздъхна Трикс. — Трябва да е необичайно. Защото всички обичайни средства за придвижване магьосниците вече са ги създавали многократно и тази магия се е изхабила.

— И трябва да го измислиш по-бързо — притеснено каза Тиана. — Много е горещо…

Слънцето наистина изгаряше все повече и повече.

— Механичен кон? — предложи Дерик.

— Имало е…

— Кон от пясък?

— Вече опитах — въздъхна Трикс, без да уточнява.

— От кости? От пръчки?

Трикс поклати глава.

— Нещо необичайно! Имало е коне, бикове, магарета… гигантски подскачащи скакалци… Всичко вече го е имало. А и тук няма никакви пръчки, с изключение на метлите. Колкото до кости… тук са само нашите.

— А фургон? — плахо попита Тиана.

— Да, самоходен — кимна Трикс. — И това го е имало. А и от какво да го направя? Пясъкът се разпада!

— Е, ако се замислиш, в пясъка сигурно също има желязо… — каза Тиана. — Просто е по-малко. А под пясъка има някаква глина…

— Дори да седяхме над мина с желязна руда — Трикс разпери ръце. — Знаеш ли колко магьосници са правили самоходни фургони? Тази магия е изчерпана!

— Но те са създавали фургони, движещи се със силата на магията — каза Тиана. — А ако ти само го направиш с магия, а после той се придвижва по естествен начин?

Трикс се замисли. По принцип нещо, сътворено с магия, спокойно може да бъде задвижвано от нещо друго. Всеизвестен е случаят, когато добрата фея (тук той си спомни за Аннет и въздъхна) съжалила бедно момиче-прислужничка и й направила рокля от парцал за бърсане на пода и разкошна карета от тиква, в която впрегнала превърнати в коне мишки. Благодарение на тази проста магия девойката успяла да проникне на благотворителен новогодишен бал, там очаровала принца и почти се оженила за него — но кралят категорично се противопоставил на неравностойния брак. След сериозен разговор с краля прислужницата се съгласила да се задоволи с крайпътна кръчма и пет златни монети годишна помощ, а и принцът, когато малко се поопомнил, станал много послушен и примерен син. Като цяло всичко завършило добре…

— Тук нямаме мишки, за да ги превърнем в коне или камили. Въобще никакво живо същество няма.

— А ако фургона се задвижва от вятър?

Трикс наплюнчи пръста си и го вдигна нагоре. Вятърът беше слаб и не попътен.

— Трябва да мислим по-смело — неочаквано се обади Дерик. — Какво друго може да задвижи фургона? Каква стихия, освен вятъра?

— Вода тук няма — въздъхна Трикс. — А земята по своята същност е неподвижна…

— Огън?

— А какво ще горим?

— В пустинята е пълно с черно масло — подсказа Дерик. — Докато пътувах към школата, няколко пъти видях цели полета, където то извираше от земята. Водачът ми каза, че гори много добре. Използват го дори в лампите… само саждите са много.

Трикс взе метлата и като избра по-равен участък в пустинята, започна да чертае схема.

— Добре, да предположим… Ето тук ни е фургона. Железен. На четири колела…

— Колелата ще затънат в пясъка — отбеляза Дерик.

— Ще ги направим по-широки.

— И седалки… — подсказа Тиана. — Да не стърчим прави…

— А отгоре тента — допълни Дерик и избърса потта си. — Сега основното — как ще ни движи огънят?

— Ракетите летят с огън — замислено каза Трикс. — Ако между колелата закрепим голяма ракета, в която да гори черно масло…

— Прекалено сложно е — измърмори Дерик. — А ако го направим по-просто? Нека маслото да гори в здрав железен съд. А димът от горенето да натиска лост, който да бута колелата…

— Но как този лост ще натиска колелата? — изненада се Трикс.

— Ето, виж…

Момчетата ентусиазирано започнаха да чертаят в пясъка. До Тиана достигаше:

— Две кутии с лостове! Не, четири!

— Нека са осем!

— Добре, осем… А тук са предавките, като в часовниците, но по-големи…

— И с лостовете може да се сменят предавките, тогава скоростта ще бъде по-голяма или по-малка…

— А ако не са предавки? Ето с такъв конус, на него да има ремъци… ходът ще е по-мек и ремъкът сам ще се плъзга…

— Съединител, съединител трябва тук!

— Какво говориш? Искаш задвижването да е към задните колела?

— А ти на предните ли искаш?

— Кой впряга коня зад каруцата?

— Нашето не е каруца!

— Тогава нека има задвижване и към задните колела, и към предните!

— А тук да има лампа с масло, която да осветява пътя през нощта!

— Нека са две!

— Аз с пръчка няма да управлявам! Хайде да направим колело? Като щурвал на кораб!

— А как да добавяме скорост?

— Ще сложим педал с клапа, така че да регулира маслото да тече по-силно… А тук ще сложим спирачка. Ще притиска оста…

— А когато сменяш предавките, трябва да ги отделяш от лостовете… Трети педал е нужен…

— А вятърът ще удря ли в очите?

— Стъклото го правят от пясък, а тук пясък колкото искаш! Нека отпред имаме стъкло…

— Защо само напред? Отстрани също може, както и отзад…

— Трябва да остане място за метлите…

С известна изненада Тиана разбра, че увлечените от общата работа момчета внезапно станаха много сходни — като истински братовчеди, а не само по име. Тя търпеливо изчака, докато Трикс и Дерик приключиха обсъждането и като отстъпи встрани, шокирано се взря в нарисуваната на пясъка самоходна кола.

— Момчета… — повика ги Тиана.

— Какво? — разсеяно попита Трикс.

— Имам една молба…

— Кажи…

— Нека да е розова.

— Какво? — едновременно се възмутиха Трикс и Дерик.

— Черна! — възкликна Дерик.

— Бяла! — гневно каза Трикс.

Тиана ги погледна укорително.

— Добре — въздъхна Трикс. — Няма да е на моето, няма да е и на твоето. Нека е както иска Тиана… — той си пое въздух и с отвращение изплю: — Розова…

— Момичета… — съгласи се Дерик и потръпна. — Добре. Хайде, казвай заклинанието… да видим какво ще ти се получи…

Трикс поклати глава.

— Не, рано е. Име! Ще ми трябва име за колата.

— Милосърдие! — предложи Тиана.

— Какво? — възмути се Трикс. — От къде на къде?

— Ами, тя ще облекчи пътя ни… А и името е едно такова, красиво…

— Момичешко име! Не, за цвета съм съгласен, но името трябва да е друго.

— Тогава сами си го измисляйте — обиди се Тиана. — Хубаво име… Всеки би се зарадвал на такава кола.

— Кола за хора! — предложи Дерик. — Или просто Народна кола!

— Да — кисело се съгласи Трикс. — Народна кола… Добре, но аз искам нещо по-…

Той се замисли. И Тиана, и Дерик послушно чакаха, признавайки правото на магьосника да назове творението си.

— Бе-Ем-Ве! — каза Трикс.

— Какво означава това?

— Брутална Механична Вълшебна!

— Страхотно — Дерик честно призна поражението си. — Харесва ми.

Тиана, изглежда, все още беше недоволна, но реши да не спори.

Тогава Трикс разпери ръце (което според него беше много подходящо за магьосничество), отметна глава назад (също изглеждаше добре, единствено слънцето изгаряше през клепачите) и започна да изрича заклинанието:

— Скритите в пясъците на пустинята елементи се освободиха и се задвижиха, оформяйки невиждана досега кола. Просторна, с големи широки колела, с удобни седалки, с лампи да разпръскват мрака и стъкла срещу вятъра, но най-важното — със сложно механично устройство, където изгарящото черно масло движи колелата чрез сложна механична трансмисия, която магьосникът си представя добре, но няма да се впуска в подробни описания…

— Цветът! — със страшен шепот изсъска Тиана.

— И в яркорозов цвят! — бързо изкрещя Трикс.

След което отвори очи.

Пред тях стоеше… нещо. Беше желязно, но в същото време ярко розово, като цвете или нежна аквариумна рибка. Широките колела на колата бяха покрити с нещо черно и еластично. Колата имаше врати и прозорци, а също така красиви остъклени фенери отпред.

— Леле… — благоговейно прошепна Дерик. Отвори вратата и погледна вътре. — Хей, седалките са покрити с камилска кожа! Меки такива… откъде дойде кожата?

— Явно някъде наблизо е имало камила — смутено призна Трикс. — Нека не навлизаме в тази тема…

Всички се качиха в колата. Трикс седна отпред вляво, пред кръглия щурвал, също покрит с кожа. Дерик се настани вдясно от него, а Тиана седна отзад.

— Хей, тук има още много неща — притеснено възкликна Дерик. — Стрелки някакви… Да не са часовници? Но доста странни и са много. И ключ някакъв стърчи…

Трикс завъртя ключа — и колата тихо забоботи.

— Ура, ти я запали! — възторжено каза Дерик. — Леле! Получи ни се… Трикс, но ние си го представяхме малко по-различно. И защо са всички тези часовници до щурвала?

— Разбираш ли — опита се да обясни Трикс, — магията — тя е като вода.

— Мокра? — шокира се Дерик.

— Не… Тече. Винаги търси пролука. Слабо място. Ако един магьосник се опита да си представи нещо, което вече съществува някъде по света, без значение дали е в нашия свят или в друг, магията започва да хитрее. И прави не това, което е искал магьосникът, а нещо подобно, което вече съществува.

Дерик поклати глава.

— Не разбирам!

— А аз го разбрах — каза Тиана. — Магията е като хитър шивач. Поръчват му да ушие нечувано красива рокля. Самият той не може да я измисли, но веднъж някъде си е виждал каквото трябва. И го шие по памет. Сякаш сам го е измислил. Ние веднъж поръчахме такава бална рокля за мен… А на бала срещнах една стара лелка от провинцията в същата! Такъв скандал стана…

— Точно — зарадва се Трикс. — Много е подобно. Само че за да може магията така да изхитрее, трябва не само да се опише всичко, но трябва още да се назове и истинското име, с което се нарича това нещо. Излиза, че аз случайно съм улучил!

— Значи някъде по света съществува такава кола и името й е Брутална Механична Вълшебна?

— Да!

Дерик въздъхна.

— Хубаво е да си магьосник…

— Момчета, а забелязахте ли, че тук е прохладно? — неочаквано попита Тиана. — От тези дупки тук духа студен вятър!

— Магия — гордо каза Трикс. — Е… къде е тука лоста… да опитаме…

Той натисна с крак един от лостовете, стърчащи от пода — и колата бодро потегли напред. Трикс трескаво се вкопчи в кормилото, завъртя го — и колата ловко заобиколи дюната. Натискайки лоста по-силно, младият магьосник накара колата да се движи по-бързо.

— Трикс… дай малко да повъртя кормилото? — със завист помоли Дерик.

— По-късно — каза Трикс, докато с наслада набираше скорост.

— Ама, Трикс…

— Изчакай малко…

До вечерта всички успяха да покарат колата. И самият Трикс, и Дерик, и дори Тиана — при това при нея се получи не по-лошо.

Карането на невероятната кола се оказа доста лесно, въпреки че големите дюни трябваше да се заобикалят. Но самото каране през пустинята уморяваше. Окото искаше повече от пясък.

И когато привечер на хоризонта се появиха някакви руини, Трикс дори се зарадва. В този момент зад кормилото седеше Дерик, който насочи колата към тях. Колкото по-близо се приближиха към руините, толкова по-познати им изглеждаха те…

— Това е древната столица на Самаршан! — най-накрая осъзна Трикс. — Сърцето на Ада!

— Ти си бил тук? — изненада се Дерик.

— Да… тоест, не — въздъхна Трикс. Изглежда все пак трябваше да обясни на Дерик случващото се. — Виж какво… аз вече се сражавах с Прозрачния бог. Тоест, ще се сражавам… сега ще разбереш всичко. И тогава той с магия ме захвърли тук. Аз исках да се телепортирам в Дилон, но така се случи, че… като цяло, ми се получи точно обратното, призовах Тиана от Дилон. И тук, в руините, ние намерихме един джин. Той малко ни измами, но все пак ни пренесе в Дахриан. А там султанът пое властта в ръцете си, свали везира, а нас искаше да ни арестува. Избягахме и помолихме драконите за помощ. И те ни изпратиха в миналото. За да можем да изучим уменията на асасините и да победим Алхазаб. Тогава се срещнахме с теб…

— Много объркваща история — спокойно каза Дерик. — Но като цяло разбрах основното. Значи сега ти си и тук, и в Дахриан?

— Ами… — замисли се Трикс, докато изчисляваше на ум. — Всъщност аз сега съм в Босгард, в кулата на магьосник Лапад. Но вече се каня да отлетя към Самаршан с един приятел дракон! А в Дахриан те видях с баща ти…

— Значи ще се доберем до столицата — каза Дерик. — Страхотно.

— Ще се доберем — въздъхна Трикс. — Поне ти със сигурност ще се добереш. А ние — не знам… Може би Алхазаб ще ни убие, а теб ще те пусне.

Той спря колата в сянката на древните стени. Помисли и завъртя магическия ключ.

— Какво правиш? — изненада се Тиана.

— Джинът — кратко отвърна Трикс.

Тиана се намръщи. После се усмихна.

— Някой ми дължи три желания — каза тя.

Дълго време търсиха мястото, където след седмица щяха да намерят джина. Дерик не можеше да помогне, а Тиана и Трикс постоянно спореха. Но в крайна сметка се съгласиха, че е някъде тук.

— Няма нищо по-лошо от това да обидиш магьосник — мрачно каза Трикс и протегна ръка. — И дори могъщият джин трябва да помисли с главата си, преди да мами магьосника Трикс Соийе! Нека се яви от дълбините на пясъка вълшебния съд, в който живее коварният джин Китап!

Пясъкът се раздвижи и стара медна лампа скочи в ръката на Трикс. Дерик отстъпи крачка, изчерви се, стисна по-силно метлата и отново пристъпи напред.

— Е, пази се… — ухили се Трикс и небрежно потърка лампата.

Изви се гъст бял дим. От него пристъпи усмихнат младеж в бели панталони и шарена риза.

— Слушам и се подчинявам, мой нови госпо… — започна той. И тогава очите му се разшириха и той изкрещя: — А, не! Само не това! Ти си Трикс Соийе! Вече изпълних твоите желания!

— Все още не си ги изпълнявал! — възмути се Трикс. — Аз ще те намеря след седмица!

— След шест дни, между другото! — озъби се Китап. — Какво правиш тук? Хората не могат да пътуват във времето!

— Но драконите могат — злорадо каза Трикс. — И джиновете, предполагам?

— Всъщност нас, джиновете, времето изобщо не ни вълнува! — гордо отговори Китап. — За нас дали е минало или бъдеще няма значение, ние си живеем в свое собствено време.

— Три желания — напомни Трикс. — Ти си длъжен да изпълниш трите ми желания.

— Не! Вече ги изпълних! По-точно скоро ще ги изпълня!

— Но нали още не си ги изпълнил? — настоя Трикс.

— Това е труден случай — с въздишка се съгласи Китап. — Ще подадеш ли жалба в съвета на джиновете?

— А колко време ще чакаме отговор? — веднага уточни Трикс.

— Не много… около пет минути по наше време… — Трикс чакаше. Китап сведе очи: — Седмица или две, по вашето.

— Тогава вече няма да е важно.

— Такъв е и замисъла — потвърди Китап.

— Добре, стига сте спорили — Тиана пристъпи напред и взе лампата. — Моите желания действат ли?

— Да… — Китап хитро се ухили. — Какво желаеш, прекрасна госпожо? Имам прекрасна бална рокля от бяла коприна, ушита с розови диаманти и розови перли, точно твоят размер…

— Сам си носи твоята рокля!

— Това ли е заповедта? — изкрещя стреснатият Китап.

— Засега не — замислено отвърна Тиана. — Но ако пак започнеш да се измяташ и да мамиш, ще ходиш в копринена рокля до края на времето!

Китап избърса потта от челото си и заговори с доста по-малко арогантен тон:

— Хора, ама влезте ми в положението! Аз съм обикновен джин. От добро семейство, учителите ме хвалят… Но ние имаме определени правила, някои ограничения… Не мога да не се опитам да ви заблудя. Това си е правило!

— Бяла рокля с розови перли — замислено каза Тиана. — Чудя се дали розовото ще си отива с цвета на очите ти?

— Няма да стане! — възмути се джинът. — Просто абсолютно няма да стане! Госпожо и повелителко, та мен ще ме подиграват хиляди години!

— Тогава ще изпълниш нашите желания честно и като положиш максимални усилия — заяви Тиана. — И не си мисли, че мен е по-лесно да ме измамиш, отколкото момчетата. Всъщност е точно обратното.

— Вече виждам — призна Китап. — Какво искаш?

— Първо, нека да уточним веднъж завинаги — моите думи се считат за желание само ако ги потвърдя с думите „И това е моето желание!“

— Слушам и се подчинявам! — възкликна Китап. — Твоето желание е изпълнено, повелителко! Остават още две!

Трикс от огорчение плесна с ръце. Но Тиана спокойно кимна:

— Добре. Знаех, че ще се хванеш за това. Но вярвам, че за теб е от основно значение да измамиш поне веднъж при изпълнението на желанията. По-добре да ме измамиш в самото начало, отколкото в края.

— А ти не си глупава, госпожице! — възхити се Китап. — Добре. Давам думата си, че ще изпълня честно останалите две желания!

Тиана царствено кимна:

— Ние трябва да разберем природата на силата на Алхазаб, известен като Прозрачния бог, за да можем да го победим! И това…

Китап размаха ръце.

— Стоп-стоп-стоп! Не казвай желание, което аз така или иначе не мога да изпълня!

— Не знаеш? — възмути се Тиана. — Хората не знаят, драконите не знаят, нима джиновете също не знаят?

— Може ли аз… с метлата? — попита Дерик. — Странично със завъртане и прав в корема!

Тиана махна с ръка:

— Почакай… той май наистина се опитва да обясни.

— Аз… — Китап затрепери с цялото си тяло. — Аз… аз… знам. Джиновете знаят всичко, такава е нашата природа. Но… това е четвъртото ограничение…

— Какво е това четвърто? — възкликна Трикс. — Има три правила: да не давате всемогъщество или магически способности, да не възкресявате мъртвите, да не влияете на разума и чувствата…

— Четвъртото ограничение е тайно — призна Китап. — За него се говори само ако възникне реална опасност. Ние, джиновете, по своята природа сме пазители на равновесието. Ние не сме за или против. Ние не сме добро и не сме зло. Ние сме призвани да съхраняваме равновесието в света на хората и да не позволяваме на никого да постигне всемогъщество.

— Защо?

— Защото ако хората се обединят под властта на един всемогъщ владетел, те ще загинат — Китап разпери ръце. — Повярвайте ми, няма нищо добро в това един, дори добър и мъдър, да завземе властта над света. Силата на хората е в тяхното различие, в това, че не си приличат помежду си. Северните варвари и пустинните номади, дивите племена от блатата и надутите жители на големите градове — всички сте добри в нещо и лоши в друго. И това позволява на всеки човек да намери своето място в живота. Това ви дава на вас, хората, възможност да се адаптирате към всичко. Нито един владетел, колкото и да е добър, няма да позволи на човешката раса да се развива и расте.

— Благодаря — каза Тиана след кратка пауза. — Ще го запомня.

— И така, в какво е правилото! — упорито попита Дерик.

— Това е уточнение към първото правило — за всемогъществото. Ние не само не можем да дадем на човека всемогъщество, но и не трябва да разкриваме тайната му. А тайната на Прозрачния бог е тайната на всемогъществото. Ако узнаете каква е неговата тайна, ще станете равни на него.

— Ама че работа… — прошепна Дерик, отпускайки метлата си. — Всемогъщество!

— Виждате ли? — тъжно каза Китап. — Тиана, умолявам те. Не ме карай да отговарям на този въпрос.

— Иначе какво? Ще ти се смеят ли?

— Ще умра! — възкликна Китап. — Джин, който е нарушил четвъртото правило, умира!

— Значи, отговаряш на въпроса ми — замислено каза Тиана. — Отговаряш и после умираш… така ли?

Китап мълчеше с наведена глава.

— Питай — каза Дерик. — Хайде, Тиана! Ще бъдем всемогъщи, представяш ли си?

Тиана погледна Трикс и тихо каза:

— Не мога… Той, разбира се, е лъжец, но… не мога. Тогава веднага ще умре!

— Права си! — неочаквано я подкрепи Дерик. После се усмихна широко: — Прощавай, голям глупак съм!

— Кажи ми, джине… а има ли друг освен джиновете и самият Алхазаб, който знае природата на неговата сила? — попита Тиана.

— Това е все едно четвъртото правило… — простена Китап.

— А можеш ли ти, Китап, да ни телепортираш до мястото, където Алхазаб е станал всемогъщ?

Джинът се замисли. После каза:

— Все още е много близо до нарушаване на четвъртото правило…

— Но ние не те питаме как го е придобил. Просто искаме да ни пренесеш на същото това място!

— Не — отговори джинът след кратък размисъл. — Не мога. Правилото…

— Тогава нека опитаме да комбинираме двете правила. Ще ни пренесеш ли до някой, който знае къде Алхазаб е придобил могъществото си?

Вместо отговор Китап заплака.

— Ха! — презрително каза Дерик. — И това ми било могъщ джин… Той наистина се е устремил към розовата рокля!

Тиана се обърна към Трикс и помоли:

— Опитай ти, а? Аз не мога…

— Китап — Трикс се приближи до плачещия джин и го погледна в очите. — Ние изобщо не искаме да станем като Алхазаб. Ние, напротив, искаме да го спрем…

— Да — въздъхна Китап и погледна Дерик.

— Разбирам — кимна Трикс. — Той няма да научи, повярвай ми. Обещавам ти!

Дерик изсумтя.

— Освен това Алхазаб вече е всемогъщ — продължи Трикс. — И това означава, че твоята задача е да го лишиш от могъществото му! А това най-добре от всички можем да направим ние. Аз вече се сражавах с Алхазаб и не се страхувам от него, аз съм магьосник. Просто ми трябва още малко знание…

— Знанието е най-страшното оръжие — промърмори Китап и избърса сълзите си с ръкав. — Много по-страшно от железни войници… или от вашата самоходна кола… Между другото, тя с турбо ли е или само с осем цилиндъра?

— Какво? — изненада се Трикс.

— А, добре, забрави… — Китап извади копринена носна кърпа и изсекна нос в нея. — Ето какво, момчета… Аз на ваше място бих попитал бедния, нещастен, измъчван от грешни въпроси джин — има ли на света създания, също толкова информирани, колкото и джиновете, но лишени от високи морални устои…

— И това ще е желание? — попита Тиана.

— Разбира се. И него ще мога да го изпълня, защото не съдържа в себе си пряко и безусловно желание за всемогъщество.

— Може би няма да попитам, а направо ще помоля да ни пренесеш при това създание?

Китап сви рамене.

— Ако така или иначе ще ходите при него, тогава каква е разликата? Може да поискате да ви пренеса. Искаш да спестиш едно желание, така ли?

— Искам — кимна Тиана.

— Значи все пак розовата рокля? — намигна джинът на Тиана. — За да бъда честен, аз сам я уших. Знаеш ли, има много свободно време между желанията, а аз си падам по кроенето и шиенето…

— Вземи я тази рокля, наистина! — каза Дерик. — Щом толкова настоява. След това поискай да ни пренесе при този, който знае всичко, но не е такъв глупчо… Главното е — не забравяй да вземеш лампата със себе си!

Китап трепна.

— Не бива, Дерик — обади се Трикс.

— Какво не бива? — възмути се Дерик. — Аз също искам да победя Прозрачния бог! Нима три торби със злато ще ни попречат в битката? И някаква армия… от железни войници. Е, и тайната на всемогъществото, разбира се!

— Дерик, това е жестоко — каза Тиана. — И Китап съвсем правилно обясни всичко за всемогъществото…

— Тези джинове просто с никой не искат да делят силата си — засмя се Дерик. — Хайде, опомнете се! Та той не е човек! И дори не е някакъв гаден гном… Просто джин!

Трикс и Тиана се спогледаха. После Тиана попита:

— Трикс, разбираш ли какво ще направя сега?

Трикс въздъхна и каза:

— Да, всичко е правилно, Тиана. Това е единственият изход.

Китап ахна и притисна ръце към лицето си.

— Китап — каза Тиана. — Веднага, с цялата възможна безопасност и предпазливост, телепортирай Дерик в Дахриан, при баща му! И това е моето желание!

— Предателка! — изкрещя Дерик и хвърли бойната си метла.

— Слушам и се подчинявам! — радостно извика Китап и Дерик изчезна.

Настъпи тишина. Китап, сияещ от радост, гледаше Тиана. Трикс също.

— Ти нали искаше да направя точно това? — попита Тиана. — Съжалявам… той съвсем не е толкова лошо момче. Просто детството му е било трудно. И много силно иска власт…

— Да — бавно каза Трикс. — Точно това исках.

Кой знае — може би Трикс наистина искаше нещо друго? И просто не беше разбрал думите на Тиана? Но ние няма да любопитстваме. Понякога е важно не какво човек е мислил, а как е постъпил. Ако да постъпи правилно са му помогнали приятелите — в това също няма нищо лошо.

Въпреки че, разбира се, Трикс най-вероятно правилно беше разбрал Тиана и с болка в сърцето пожертва всемогъществото и едва зародилото се приятелство със своя братовчед, за да спаси хитрия джин и да съхрани съществуващия в света ред. Дори няма съмнение в това!

— Китап — продължи Тиана. — А сега ти заповядвам: с цялата възможна безопасност и предпазливост да телепортираш мен и Трикс при създание, което не ти отстъпва по всезнание, но не е ограничено от никакви морални норми и ограничения! Твоята лампа нека отново се зарови в пясъка на предишното си място. И това…

— Чакай, чакай! — извика Трикс, но беше твърде късно.

— … е моето желание! — довърши Тиана.

— Слушам и се подчинявам, бивша госпожо — каза Китап. И с лека тъга добави: — А сега сбогом завинаги, много добри, много честни и много глупави деца!