Метаданни
Данни
- Серия
- Случаите на инспектор Хари Хуле (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Panserhjerte, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Ева Кънева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2017 г.)
Издание:
Автор: Ю Несбьо
Заглавие: Леопардът
Преводач: Ева Кънева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Норвежки
Издание: Първо
Издател: ИК „Емас“
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Норвежка
Редактор: Цвета Германова
Коректор: Василка Ванчева
ISBN: 978-954-357-263-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1735
История
- — Добавяне
Деветдесет и втора глава
Свободно падане
Застанал до изхода на окръжния затвор, Микаел Белман гледаше приближаващия се Сигюр Алтман, придружаван от надзирател.
— Тръгвате ли? — попита служителят зад гишето.
— Да — кимна Алтман и му подаде бележка.
— Да сте вземали нещо от минибара?
Колегата му се засмя на шегата — явно традиционна в тези среди. Служителят на гишето отвори шкаф, извади вещите на арестанта и ги подаде на Алтман с широка усмивка:
— Надявам се престоят ви тук да е оправдал очакванията ви, господин Алтман. Дано не се видим скоро.
Белман отвори вратата на Алтман и двамата тръгнаха по стълбите.
— Навън са се събрали журналисти — предупреди главният инспектор на КРИПОС. — Затова ще минем през подземния пасаж. Крун те чака в кола зад Главното управление.
— Експерт по финтиране — отбеляза Алтман с кисела усмивка.
Белман не го попита кого точно има предвид. Вълнуваха го други въпроси. Четиристотинте метра щяха да стигнат да ги зададе. Вратата към пасажа избръмча и той я отвори:
— След като сключихме сделка, очаквам да ми кажеш някои неща.
— Питай, инспекторе.
— Например защо не опроверга твърденията на Хари, щом разбра, че ще те арестува?
— Недоразумението ми се стори забавно — сви рамене Алтман. — Всичко си имаше обяснение. Само не разбрах защо арестът ще се състои в Ютре Енебак. А когато нещо не ти е ясно, по-добре да си траеш. Затова си мълчах, докато цялата картинка ми се изясни.
— И какво разбра от цялата картинка?
— Че се намирам в много ключова позиция.
— А това ще рече…?
— Знаех за конфликта между КРИПОС и Отдела за борба с насилието. И съзрях в него златна възможност да се възползвам от позицията си и да наклоня везната в едната посока.
— Но защо не се опита да сключиш сделка с Хари вместо с мен?
— Когато се намираш в такава позиция, най-хитро е да се обърнеш към губещата на пръв поглед страна. Отчаянието я подтиква да жертва повече. Съвсем просто е.
— И кое те наведе на мисълта, че Хари няма да загуби?
— Не бях сигурен, но се появи и друг фактор. Започнах да опознавам Хари. Той не е склонен към компромиси като теб, Белман. Не го вълнува имиджът му в обществото, иска единствено да залови лошите момчета, и то всички. В очите на Хари Тони щеше да бъде изпълнителят на главната роля, а аз — режисьорът. И Хари нямаше да ми позволи да се измъкна леко. Затова сметнах, че амбициозен мъж като теб ще погледне на нещата по различен начин. Юхан Крун ме подкрепи. Очаквахме ти да възприемеш възможността да заловиш убиеца като шанс за лична облага, защото знаеш, че хората искат да видят зад решетките човека, извършил убийствата, а не онзи, който ги е планирал. Ако един филм се превърне в провал, за режисьора е изгодно главната роля да е изиграл Том Круз, защото той ще понесе критиките. Обществото и пресата искат просто случаят да бъде разрешен, а моето престъпление е косвено и с неясен характер. Най-вероятно бих получил доживотна присъда, но въпросът тук не опира до съдилища, а до политика. Ако журналистите и хората са доволни, тогава и Министерството на правосъдието е доволно и всички могат преспокойно да се разотидат по домовете си. Никой не губи от факта, че ще получа кратка, а вероятно и условна присъда.
— Не съвсем — възрази Белман.
Алтман се изсмя и ехото от смеха му заглуши стъпките им.
— Послушай съвета на човек, наясно с нещата. Забрави за всичко това. Не му позволявай да те разяжда отвътре. Несправедливостта е като климата. Ако не се научиш да живееш с него, по-добре се махни. Несправедливостта не е част от механизма. Тя е самият механизъм.
— Не говоря за себе си, Алтман. Свикнал съм с несправедливостта.
— И аз не говоря за теб, Белман, а за онези, които не са свикнали.
Главният инспектор кимна. Ситуацията му се струваше съвсем поносима. От Министерството се обадиха. Не министърът, разбира се, но посланието беше повече от ясно: бяха доволни и се очакваха добри новини за КРИПОС и конкретно за Белман.
Двамата мъже изкачиха стълбите и излязоха навън. Пресякоха улицата.
Юхан Крун слезе от синьото си ауди и протегна ръка на Сигюр Алтман. Белман изчака колата да изчезне от погледа му зад завоя.
— Идваш тук, а не се обаждаш, Белман.
Белман се обърна. На отсрещния тротоар Гюнар Хаген, по риза, стоеше със скръстени ръце. Белман пресече улицата и се ръкуваха.
— Кой ме издаде?
— Тук при нас всичко излиза наяве — Хаген потри ръце, зъзнейки, и се усмихна широко: — В този ред на мисли — в края на следващия месец ще присъствам на среща с Министерството.
— Аха — кимна Белман.
Знаеше какво ще се обсъжда на тази среща — преструктуриране на отделите, съкращаване на персонала, прехвърляне на компетенцията за разследване на убийства. Ала Белман не разбра какво има предвид Хаген с израза „в този ред на мисли“ — всичко излиза наяве.
— Не ти казвам нищо ново — съгласи се Хаген. — И двамата получихме молба да дадем препоръка как да се осъществява разследването на убийства занапред. Крайният срок да изпратим отговора наближава.
— Едва ли ще се трогнат особено от препоръките ни — Белман погледна Хаген изпитателно, опитвайки се да се досети накъде бие. — Ще изложим мнението си, но в духа на колегиалността.
— А може и да се обединим около общото становище, че настоящото статукво е за предпочитане пред евентуално съсредоточаване на следствената дейност на едно-единствено място — отбеляза Хаген с тракащи зъби.
Белман се изсмя:
— Не си се облякъл достатъчно дебело, Хаген.
— Възможно е. Впрочем питам се какви коментари биха излезли в пресата, ако новият отдел за разследване на убийства се оглавява от полицай, навремето възползвал се от служебното си положение, за да измъкне бъдещата си съпруга от съдебен процес за контрабанда на наркотици, въпреки че свидетели са я посочили като виновна.
Белман спря да диша. Таванът се разлюля, а подът го засмука надолу. Косите му се изправиха, стомахът му се качи нагоре. Кошмарът му се сбъдваше. Насън покачваше адреналина му, ала наяве го ужасяваше: въжето му се къса. Пропадането на катерача индивидуалист.
— Май и теб те втресе, а, Белман?
— Върви по дяволите, Хаген.
— Аз ли?
— Какво искаш?
— Да видим… В общ план искам, разбира се, да предотвратя поредния публичен скандал в гилдията, който би поставил под съмнение професионалния морал на средностатистическия норвежки полицай. А колкото до преструктурирането… — Хаген сви глава между раменете си и разтъпка крака, за да ги стопли. — Не е изключено Министерството да съсредоточи всички кадри по разследване на убийства на едно място. Ако ми предложат да оглавя подобно звено, няма да откажа. Но според мен разпределението на задълженията и в момента функционира задоволително. Убийците си получават заслуженото, не мислиш ли? Затова ако моят опонент в спора застъпва моето мнение, ще предложа на официалната среща разследването на убийства и за в бъдеще да се осъществява на две места — и в „Брюн“, и в Главното управление. Какво ще кажеш, Белман?
Микаел Белман усети как въжето го дръпна нагоре и опъна седалката. Гръбнакът му сякаш нямаше да издържи на натоварването и щеше да се счупи. Смесица от болка и парализа. Олюля се, безпомощен и зашеметен, между небето и земята. Ала оцеля.
— Дай ми време да помисля, Хаген.
— Мисли колкото искаш. Само не се бави прекалено. Крайният срок наближава. Трябва да си сверим часовниците.
Хаген, подтичвайки, влезе отново във входа на Главното управление. Белман се обърна и се загледа над покривите в квартал „Грьонлан“. Над града — неговия град.